Определение по дело №1069/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 904
Дата: 18 октомври 2022 г. (в сила от 18 октомври 2022 г.)
Съдия: Светла Букова
Дело: 20221000601069
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 904
гр. София, 11.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин

Светла Букова
като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно частно наказателно
дело № 20221000601069 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК, вр. чл.341, ал.2, вр. чл.345 от
НПК.
Образувано е по жалба от защитника на лишения от свобода В. М. М. срещу
определение на СГС по нчд № 3584/22 г. от 27.09.2022 г., с което е оставена без
уважение молба за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наложено наказание лишаване от свобода. Направени са доводи за наличието на
предпоставките за освобождаване на осъдения, тъй като е изтърпял повече от
половината от наложеното му наказание, има сравнително добро поведение, не е
проявявал агресия, като не работи единствено с оглед влошеното си здравословно
състояние. На последното се акцентира, тъй като в условията на дома си лицето може
да бъде обгрижвано от близките му и лекувано. Въз основа на тези доводи се иска
отмяна на атакуваното определение и уважаване на депозираната молба.
САС, като се запозна с материалите по делото, относими към настоящото
производство и доводите в жалбата, прие за установено следното:
Депозираната жалба срещу определението на СГС е допустима като изхождаща от
легитимирана страна, но по същество същата е неоснователна.
Спрямо лишения от свобода В. М. М. по нчд № 9929/21 г. на СРС е наложено
общо наказание лишаване от свобода в размер на една година и три месеца, което е
изтърпял на 20.03.2022 г. От този момент е поставено началото на наказание от две
години лишаване от свобода за престъпление по чл.198, ал.1, пр.1 НК, като към
27.09.22 г. със зачетен предварителен арест е изтърпял една година, четири месеца и
четири дни, а остатъкът е в размер на седем месеца и единадесет дни. Според
1
приложените по делото доклад и становище за лишения от свобода, същият е постъпил
в затвора – гр. ***, където е спазвал установените правила. Впоследствие /от 05.02.21/
е бил разпределен в затворническо общежитие – *** в група за възрастни и болни хора,
но е постъпвал за лечение в СБАЛЛС към затвора. Поради влошеното си здравословно
състояние не е полагал труд и не е проявявал интерес към общопенитенциарните
дейности, но има безконфликтни отношения с останалите лишени от свобода. След
първоначално определената оценка на риска от рецидив от 77 точки, същият не е
снижен, като отчетените проблемни зони касаят трудова заетост; образование и
обучение; управление на финанси и доходи; начин на живот и обкръжение;
злоупотреба с наркотици и умения за мислене. В изготвения доклад е отразено, че М. е
учил до трети клас, поради което в затвора продължава обучението си, но при краткия
период на провеждане корекционната работа с него следва да продължи, въпреки
положителното му отношение към изпълнение план на присъдата му. Даденото по
молбата на осъдения становище от администрацията при затвора е отрицателно, като е
посочено, че рискът от рецидив е висок, не са преодолени проблемните зони, а
прогресивната система не е изпълнена с оглед изтърпяването на присъдата все още при
строг режим.
За да остави без уважение молбата за предсрочно освобождаване съдът е счел че
не е налице постигнат поправителен ефект спрямо осъдения, за който извод се е
позовал на даденото становище от затворническата администрация и приложените в
затворническото досие доказателства.
Настоящият съдебен състав сподели така направения извод на първата
инстанция и изложените мотиви за обосноваването му, като прие, че законосъобразно е
отчетена липсата на предпоставката по чл.439а НПК за наличието на достатъчно данни
за завършен процес на поправяне на осъдения. Видно от изготвените по делото
становище и доклад спрямо него са отчетени проблемни зони, за преодоляването на
които е провеждана възпитателна работа съобразно индивидуалния план на присъдата
му. През изтеклия времеви период на това въздействие, може да се приеме, че макар да
е декларирал нагласи за безпроблемно изтърпяване на присъдата и да е посещавал
училище в затворническото общежитие, М. не е демонстрирал устойчива нагласа за
правомерно поведение. Изрично в даденото становище от съответните служители при
затвора е посочена липсата на разбиране за нужните стъпки в тази насока, като е
отчетено и криминалното минало без настойчивост за промяната му. Това обосновава
необходимостта и според настоящия съдебен състав за по- продължителен времеви
период на въздействие, независимо, че влошеното здравословно състояние на лицето
налага приоритетното полагане на медицински грижи, включително и престой в
болницата при затвора. Действително сочената в конкретния случай необходимост от
прилагане докрай на стъпките от прогресивната система не гарантира постигането на
търсеното положително въздействие в рамките на оставащия срок от наказанието, но
2
най-малко това би могло да е аргумент за предсрочното освобождаване на лицето при
липсата на друг възможен способ за действие на органите по изпълнение. Относно
основния довод в жалбата, касаещ влошеното състояние на осъдения следва да се
отбележи, че при тежко заболяване е налице друг предвиден ред за съобразяване на
това обстоятелство, а именно по чл.447 и сл. от НПК за прекъсване изпълнението на
наказанието, като видно от материалите по делото в тази насока е налице произнасяне
на прокуратурата, което не преклудира възможността за нова бъдеща преценка
занапред.
Предвид изложените съображения правилно първоинстанционният съд е счел, че
не е налице обсъжданата предпоставка за освобождаване от изтърпяване на оставащото
наказание и постановеното в този смисъл определение следва да се потвърди.
Водим от горното, САС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС, 7 с-в по нчд № 3584/22 г. от 27.09.2022 г.,
с което е оставено без уважение искането на В. М. М. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от
свобода.

Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3