№ 11227
гр. София, 04.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110103183 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ от г.
град СОФИЯ
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
-ра
Като разгледа гражданско дело № 3183 от 2022 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ,
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 11827/24.01.2022г. на СРС,
уточнена с Молба, вх. № 72074/11.04.2022г. на СРС, подадена от Ж. Г. Б. чрез адв. Ц.Б.
– АК-София, срещу „Т.Б.А.Б.“ ЕАД. Иска се да бъде установено, че ищцата не дължи
на ответника сума в общ размер от 4257,51 лева, от които по изпълнителен лист №
3170/29.09.2021г. по ч.гр.д. № 51780/2021г. на СРС 1232,91 лева за главница, ведно със
1
законната лихва до окончателното изплащане /327,10 лева неолихвяеми вземания/,
договорна лихва в размер на 142,13 лева, лихва за забава в размер на 185,57 лева,
държавна такса от 31,21 лева и юрисконсултско възнаграждение от 150,00 лева, а
останалите суми – 100,00 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение в
изпълнителното производство, 480,99 лева такси по ТТЗЧСИ, 1911,07 лева за публични
задължения към НАП. Твърди се, че за събиране на така изброените суми е образувано
изп.д. № 20219190400586 на ЧСИ № 919 – Сийка Анадолиева. През м.12.2021г. ищцата
била информирана по телефона от ответника, който съобщил, че срещу нея е
образувано изпълнително дело и бил даден срок да се издължи. Заявява, че
документите по изпълнителното производство не били получени от нея, а от лице,
което нямало право да ги получи, за да може да направи възражение по чл. 414 ГПК.
При извършена служебна проверка съдът установи, че част от сумите по
изпълнителното производство са идентични с тези, за които по ч.гр.д. № 51780/2021г.
на СРС е издадена заповед за изпълнение № 13347/29.09.2021г. и за които е издаден
приложеният изпълнителен лист № 3170/29.09.2021г. Видно от данните в ЕИСС,
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като за това е изпратено съобщение от
съдебния изпълнител по чл. 418, ал. 5 ГПК.
Действително е налице съдебна практика, че в срока за възражение длъжникът
по заповедното производство може да предяви срещу кредитора отрицателен
установителен иск за вземането си. Тази практика не се споделя от настоящия съдебен
състав, още повече, че тя няма задължителен характер (чл. 290, ал. 3 ГПК). Нещо
повече – налице е и практика в обратния смисъл, която се споделя от настоящия
съдебен състав, че когато вземането е предмет на подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение, то отрицателен установителен иск, предявен от длъжника
срещу кредитора за същите задължения, е недопустим – опр.274/12.04.2012г.-
ч.т.д.131/2012г.-ІІт.о., опр.15/10.01.2012г.-ч.т.д.764/2011г.-ІІт.о.
Когато се касае за заповедно производство, законодателят е предвидил
специален ред за защита на длъжника по издадената срещу него заповед за изпълнение,
която, с оглед спецификите на производството, е в значителна степен облекчена за
него. Оспорването на вземането от длъжника, за което срещу него е издадена заповед за
изпълнение, по общия исков ред без да е използван специалният ред, предвиден в глава
37 ГПК, е недопустимо. Този извод следва от особения характер на заповедното
производство и установените в него специални права и задължения, относими само
към страните по вече инициираното заповедно производство. Поради характера си тези
разпоредби изключват прилагането на общите разпоредби на ГПК, включително
възможността за оспорване по исков ред на задълженията по издадената заповед за
изпълнение. Логиката и духът на уредбата, въведена с ГПК, налагат това разбиране,
защото предвиденият специален ред е по-благоприятен за длъжника. Последният е
улеснен, тъй като от негова страна се изисква единствено възражение, при това без
необходимост да е мотивирано, за да се размести доказателствената тежест и за да бъде
задължен кредиторът да установява вземането си по исков ред в предоставения му за
това от съда срок. Този извод изрично се споделя и от Върховния касационен съд –
опр.244/12.05.2010г.-ч.гр.д.180/2010г.-ІІІг.о.
Надлежното упражняване на правото на възражение изключва правния интерес
на длъжника от предявяване на отрицателен установителен иск за вземанията, тъй
като, ако кредиторът предяви от своя страна установителен иск за тях, длъжникът ще
има възможност в това производство да въведе всички възражения, които има срещу
съществуването и дължимостта им, а тежестта и предметът на доказване са идентични.
2
Ако длъжникът не подаде възражение срещу заповедта, то тя влиза в сила и той не
може да оспорва задълженията по нея поради обстоятелства, съществували към
момента на изтичане на срока за възражение. Бъде ли приравнен отрицателният
установителен иск към възражение по чл. 414 ГПК това означава, че за кредитора
възниква задължение да предяви положителен установителен иск за вземанията по
заповедта, като този иск се ще счита за предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (чл. 422, ал. 1 ГПК). В тази хипотеза
отрицателният установителен иск би се оказал по-късно заведен, съответно
недопустим на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. Длъжникът, понякога с недобросъвестни
подбуди, след като му бъде връчена или научи за заповедта за изпълнение, може да
предяви отрицателен установителен иск за вземанията по нея. Ако този иск се приема
за допустим и има действие на възражение по чл. 414 ГПК, то заповедта няма да влезе
в сила, но няма и да бъде обезсилена, а заповедният съд трябва да укаже на кредитора
на предяви иск за вземанията по нея: законът на дава на съда право на преценка дали
да даде такива или не, съдът е длъжен да го направи. Ако отрицателният установителен
иск на длъжника е допустим, то фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК не следва да се
прилага, като сезираният с положителен установителен иск съд следва да прекрати
производството по него на основание чл. 126 ГПК, като по този начин ще се стигне до
обезсилване на заповедта за изпълнение. Този резултат влиза в крещящо противоречие
с принципа за добросъвестно упражняване на процесуалните права, тъй като
получилият или научилият за издадената заповед за изпълнение длъжник би
разполагал с механизъм едностранно да лиши кредитора от средства за защита. Дори и
отрицателният му установителен иск да бъде отхвърлен, то делото по предявения от
заявителя-кредитор иск ще е прекратено, той ще загуби разноските по него и
възможността за снабдяване с изпълнителен лист по заповедта. Факт е, че заповедното
производство е факултативна възможност, но правото на избор как да установи и да се
снабди с изпълнителен титул за вземанията си е предоставено от закона на кредитора,
а не на длъжника. С добросъвестното упражняване на предоставен от закона избор,
кредиторът посочва и начина, по който да бъде решен спорът относно дължимостта на
сумите, в установената за което процедура са налице съответни възможности за защита
интересите на длъжника, включително поради нередовно и ненадлежно връчване на
заповедта за изпълнение. Всички тези доводи, които обуславят извод за недопустимост
на предявения от длъжника отрицателен установителен иск, се възприемат и в
практиката на Софийския градски съд – Определение № 1794/02.03.2022г. по
ч.гр.д.12771/2021г. на СГС, ЧЖ-ІІ-В състав, Определение от 30.09.2021г. по ч.гр.д. №
10674/2021г. на СГС, ГО, ІІ-Е състав. Липсва основание да се спира едно от двете
производства, доколкото не е налице взаимообвързаност на решаването на едното дело
от резултата по другото, а става дума за припокриване на предмета им.
Що се касае до сумите, представляващи такси и разноски в изпълнителното
производство, исковете за тях също са недопустими. Това е така, тъй като, съгласно чл.
439, ал. 1 ГПК, длъжникът може да оспори изпълнението на вземането, за събиране на
което е образувано изпълнителното дело. Таксите и разноските по изпълнителното
производство не са част от това вземане. Ако същите са
неправилно/незаконосъобразно начислени/събрани, пътят за защита на длъжника е
друг – чрез оспорване на същите посредством обжалване на действията на съдебния
изпълнител по реда на гл. 39, раздел 1 от ГПК. Допълнителен аргумент в тази насока е
и нормата на чл. 439, ал. 2 ГПК, според която искът по чл. 439, ал. 1 ГПК може да се
основава единствено на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене,
т.е. касае се само за съдебно установени вземания, предмет на изпълнителното
3
производство. Таксите и разноските по изпълнителното дело не са такива. Те се
определят едностранно от съдебния изпълнител, като тази негова преценка подлежи на
оспорване пред съответния окръжен съд – чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Следва да се обърне
внимание и на обстоятелството, че таксите се дължат на съдебния изпълнител, а не на
взискателя - ответник в настоящото производство. Недопустим е и искът за
установяване недължимостта на публични задължения, присъединени за събиране в
изпълнителното производство, доколкото за това е предвиден специален ред по АПК и
ДОПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА Искова молба, вх. № 11827/21.01.2022г. на СРС, уточнена с
Молба, вх. № 72074/11.04.2022г. на СРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3183/2022г. на Софийския
районен съд, І ГО, 173 състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от
съобщението.
Определението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на ищцата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4