Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

28.10.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

02.10.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

Росица Георгиева

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

269

по описа за

2019

година.

Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба от „Вирджиния Н“ ЕООД, ***, с ЕИК ***, чрез пълномощника адв.Н.М., в която твърди, че с Наказателно постановление № 29-0000225/13.12.2018 г., издадено от началник ОО „АА“ гр.Кърджали, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от Закона за автомобилните превози/ЗАвПр/ на едноличното дружество е била наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв., за извършено нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 1, пр. 2 от ЗАвПр. Цитираното наказателно постановление било обжалвано и отменено с Решение № 93/12.03.2019 г. по АНД № 95/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали. Решението на първоинстанционния съд било обжалвано от АНО - Началник ОО „АА“ гр.Кърджали, вследствие на което пред Административен съд – Кърджали било образувано КАНД № 87/2019 г. С решение от 25.06.2019 г. по цитираното дело касационната инстанция оставила в сила решението на районния съд.

Сочи, че в производството пред районния съд жалбоподателят бил представляван от пълномощник по договор за правна защита и съдействие с договорено и заплатено в брой възнаграждение в размер на 360 лв.

Излага съображения, че в конкретния случай били налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предвид обстоятелството, че на „Вирджиния Н“ ЕООД, *** били причинени имуществени вреди в размер на 360 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в производството по АНД № 95/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали. В тази връзка сочи Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по т.д. № 2/2016 г. на ОСС на I и II колегия на ВАС.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София/явяваща се надлежен ответник в производството по аргумент от чл. 2, ал. 3 от ЗАвПр/, да заплати на „Вирджиния Н“ ЕООД, ***, с ЕИК ***, сумата в размер на 360 лв., представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в производството по АНД № 95/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждането на деловодни разноски. 

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника на ищeца - адв.Н.М. е постъпила молба, в която изцяло поддържа депозираната предявения иск по изложените в исковата молба съображения и моли за решение в този смисъл.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София, чрез юрисконсулт Н. депозира писмен отговор на исковата молба, в който излага следните съображения: Счита, че съдът следва да присъди размер на обезщетение, съобразен с критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., респ. разумен и обичаен размер, съразмерим с осъществената правна защита и съдействие и с действително претърпените вреди от страната. Не възразява съдът да уважи исковата претенция в случая, при условие, че в кориците на делото пред районния съд се съдържат доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в претендирания размер. Моли съда да отхвърли иска при липса за заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред първоинстанционния съд. При заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер, който е над минимално определения по смисъла на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, въвежда  възражение за прекомерност и моли съда да присъди възнаграждение в минимален размер.

В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, прокурор Г. изразява становище, че предявеният иск е основателен и доказан по размер. Издаденото против ищеца наказателно постановление било отменено с влязло в сила решение на съда, поради което заплатените разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред районния съд се явявали имуществена вреда, която следвало да бъде заплатена от ответника.  

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото доказателства се установява, че с Наказателно постановление № 29-0000225/13.12.2018 г., издадено от началник ОО „АА“ гр.Кърджали, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от Закона за автомобилните превози/ЗАвПр/, на „Вирджиния-Н“ ЕООД *** е била наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв., за извършено нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 1, пр. 2 от ЗАвПр.

В срока по чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, ищецът в настоящето производство, е депозирал жалба против цитираното наказателно постановление, поради което по описа на Районен съд гр.Кърджали е образувано АНД № 95/2019 г. С постановеното по цитиранато дело Решение № 93/12.03.2019 г. съдът е уважил депозираната жалба, респ. НП е било отменено. Против така постановеното решение е депозирана касационна жалба от началника на ОО „АА“ гр.Кърджали, вследствие на което било образувано КАНД № 87/2019 г. по описа на Административен съд – Кърджали. С Решение № 99/25.06.2019 г. по КАНД № 87/2019 г. на Административен съд – Кърджали, е оставено в сила Решение № 93/12.03.2019 г. по АНД № 95/2019 г. на Районен съд – Кърджали. Решението е окончателно и е влязло в законна сила.

В производството пред районния съд Вирджиния-Н“ ЕООД *** е било представлявано от пълномощник – адв.Н.М., осъществил процесуално представителство по делото, изразяващо в изготвяне  и внасяне на жалба против процесното НП, както и изготвяне и внасяне на молба с вх. № ***/*** г. за даване ход на делото и поддържане на предявената жалба. Видно от приложения в кориците на АНД № 95/2019 г. договор за правна защита и съдействие № *** от *** г./стр. 33 от делото/, страните са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС, изцяло заплатено в брой от ищеца.

При така събраните доказателства и приетите за установени обстоятелства, съдът намира предявения иск за допустим и  доказан по основание и размер.

При проверката на допустимостта на иска, съдът счита, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявените претенции, с които е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че е неблагоприятно засегнат от действието на отменено по съдебен ред, като незаконосъобразно, наказателно постановление, издадено от началник ОО „АА“ гр.Кърджали. Искът е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд – Кърджали, по реда на глава ХІ от АПК/чл. 203 и следв./, като предявен пред съда по мястото на увреждането – чл. 7 от ЗОДОВ, който в случая се явява и съд по компетентния съд по седалище и адрес на управление на ищеца.

Процесуалната легитимация на страните в исковото производство следва от изложените в исковата молба твърдения, относно наличието на претендираното право и доколкото в конкретния случай ищецът твърди, че настъпването на вредите, за които се претендира да бъдат обезщетение, е резултат именно от издаването на незаконосъобразното наказателно постановление, то искът е насочен срещу носителя на пасивната процесуална легитимация, а именно срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, която е юридическо лице съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАвПр и се явява пасивно легитимиран ответник в производството по аргумент от чл. 205 от АПК.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество, като се произнесе дали са налице кумулативните елементи от сложния фактически състав за ангажиране отговорността на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, за имуществени вреди, причинени на ищеца „Вирджиния-Н“ ЕООД ***. Носител на доказателствената тежест за установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, е ищецът, който следва да установи в процеса, при условията на пълно и главно доказване въведените с исковата молба фактически твърдения и обстоятелства, на които основава претенцията си.

За уважаването на иска по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да е налице отменен като незаконосъобразен административен акт и настъпили причинени вреди - щети или пропуснати ползи, които следва да се намират в причинно-следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт. Отговорността по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обективна, т.е. държавата отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразни бездействия на нейни органи и длъжностни лица в качеството им на административни органи, при или по повод изпълнение на административна дейност, независимо дали длъжностното лице е действало виновно, като първото условие е актът да е в изпълнение на административна дейност.

В мотивите към т. 1 от ТП № 2/19.05.2015 год. на ВАС, съдът приема, че издаването на наказателни постановления и съответно налагането на административни наказания за извършени административни нарушения, е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност и в този смисъл същото представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на нормата на чл. 21 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че те са издадени от административен орган и представляват властнически акт на органите на администрацията, въпреки че пораждат наказателноправни последици. Тяхното издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, а административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности, е основна проява на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия, като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая не е спорно, че срещу ищеца е било съставено наказателно постановление, издадено от началник на ОО „АА“ гр.Кърджали/областните отдели на „АА“ са част от специализираната администрация на ИААА, съгласно чл. 17 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“/, което е отменено с влязло в сила съдебно решение, като незаконосъобразно, поради което е доказана първата от визираните по-горе предпоставки - отменен като незаконосъобразен административен акт – НП.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице и втората от горецитираните предпоставки, а именно настъпилите за ищеца вреди да са в причинно-следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт. В тази връзка по делото е безспорно, че в производството пред районния съд, приключило с влязло в сила Решение № 93/12.03.2019 г. по АНД № 95/2019 г. на Районен съд – Кърджали, с което е отменено процесното Наказателно постановление № 29-0000225/13.12.2018 г., издадено от началник ОО „АА“ гр.Кърджали, „Вирджиния-Н“ ЕООД е било надлежно представлявано от адвокат, осъществил процесуално представителство по делото, за което ищецът заплатил възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС, при уговорено такова в размер на 360 лв. с ДДС. Тези обстоятелства се установяват по несъмнен начин от материалите по АНД № 95/2019 г. по описа на Районен съд гр.Кърджали – молба с вх. № ***/*** г. и договор за правна защита и съдействие № *** от *** г., както и от приложеното КАНД № 87/2019 г. по описа на Административен съд - Кърджали. Съгласно даденото разрешение с  Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 год. по Тълкувателно дело № 2/2016 год. на ОСС от I и II колегия на Върховният административен съд на Република България, при предявени пред административните съдилища искове по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.

По изложените съображения съдът намира за установено по делото, че налице пряка причинно-следствена връзка между изплатената сума за адвокатско възнаграждение от страна на ищеца и отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление № 29-0000225/13.12.2018 г., издадено от началник ОО „АА“ гр.Кърджали. Видно от съдържанието на приложеният договор за правна помощ и съдействие № 574 от 26.02.2019 год. и пълномощното към него от същата дата, безспорно са били изготвени за оказване на правна защита и съдействие в производството по АНД № 95/2019 год. по описа на Районен съд – Кърджали, с постановеното по което решение е отменено като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление, което решение е оставено в сила от касационната инстанция. Доколкото в договора за правна защита и съдействие изрично е отразено/словесно и с цифри/, че е заплатена в брой сумата в размер на 360 лв. с ДДС, то доказано се явява и твърдението, че посочената сума е изплатена от „Вирджиния-Н“ ЕООД в брой, при сключването на посочения договор.

Размерът на договореното възнаграждение по процесния договор за правна защита и съдействие е в съответствие с минималния размер, предвиден в чл. 18, ал. 2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лева./, поради което и доколкото изрично е отразено, че заплатеният размер на възнаграждението е с ДДС, съдът намира, че посоченият размер е съразмерен с извършената правна защита и съдействие и фактическата и правна сложност на делото пред районния съд и ще обезщети ищеца за действително понесените от него вреди от причиненото му от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

Съдът счита, че в случай не са налице основанията за приложението на чл. 5 от ЗОДОВ. Според настоящия съдебен състав в настоящия казус са неприложими хипотезите на визираната норма, която в ал. 1 предвижда отпадане на отговорността на държавата за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия, и в ал. 2 регламентира намаляване на обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за това. Липсват каквито и да са доказателства, от които да се изведе изводът, че в конкретния случай единствено пострадалият е виновен за настъпилия вредоносен резултат, респ. че поведението на пострадалия е единствен казуален фактор или, че поведението на пострадалия е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган, респ. с поведението си е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Видно от материалите по АНД № 95/2019 г. на Районен съд – Кърджали и мотивите на съдебния акт, с който е отменено наказателното постановление, липсват доказателства, които да установяват противоправно поведение, което да е причина за настъпването на вредоносния резултата или да е допринесло за настъпването му, респ. постановлението е отменено поради допуснато нарушение на материалния закон от АНО.

Предвид горното, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и цена от 360 лв., се явява основателен и доказан по размер, поради което следва да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - София да заплати на „Вирджиния-Н“ ЕООД сумата в размер на 360 лв., представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в производството АНД № 95/2019 год. по описа на Районен съд – Кърджали, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 18.07.2019 г. до окончателното й изплащане.

При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да бъдат присъден и деловодни разноски в исковото производство в размер на 370 лв., от които 360 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса в размер на 10 лв. В конкретния случай не са налице предпоставките за редуциране на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение. В този смисъл заплатеното от ищеца възнаграждение за ангажирания адвокат е над определения с действащата разпоредба на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба №1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела, с определен материален интерес до 1 000 лева, каквото е и настоящото административно дело, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 300 лева, но доколкото заплатеният размер от 360 лв. е с включен ДДС и с оглед нормата на § 2а от ДР на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, заплатеното възнаграждение е в обоснован и справедлив размер по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв и не следва да се присъжда по-нисък размер на разноските в тази им част.  

Водим от горното и на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 2, чл. 4 и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Вирджиния-Н“ ЕООД ***, с ЕИК ***, със съдебен адрес ***, главница в размер на 360 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение за процесуална защита и съдействие в производството по АНД № 95/2019 год. по описа на Районен съд – Кърджали, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 18.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в исковото производство в размер на 370 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                              Председател: