№ 382
гр. Варна, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николина П. Дамянова
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело
№ 20213001000350 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „АГРОИМПУЛС 2000”
ООД, ЕИК *********, седалище град Тервел, представлявано от управителя
Е. Н., срещу решение №260043/29.03.2021г. на Окръжен съд - Добрич,
постановено по т.д. №5/2020г. по описа на този съд.
С обжалваното решение ответникът – настоящ жалбоподател
„Агроимпулс 2000” ООД е осъден да заплати на ищеца „ДЕНЕВ ЛЕС” ЕООД,
ЕИК *********, сумата 49 095,24 лева – неусвоена част от платен аванс по
сключен между страните договор за продажба на дървесина поради отпадане
на основанието за даването предвид развалянето на договора, както и сумата
33 316,16 лева – платена част от продажната цена (след приспадане на аванс)
за доставка на дървесина по фактури №*********/04.07.2019г.,
№*********/04.07.2019г. и №*********/01.08.2019г., поради неизвършване
на доставка на заплатените стоки по тези фактури, ведно със законната лихва
1
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
предявяване на исковете – 20.01.2020г., до окончателното им плащане, както
и сума в общ размер 6 296 лева - разноски за производството по делото.
Основното оплакване във въззивната жалба е за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Позовавайки се на поддържаните в хода
на първоинстанционното производство твърдения, че сключеният между
страните договор за покупко-продажба на дървесина е договор с
продължително изпълнение, като невъзможността на продавача „Агроимпулс
2000” ООД да предаде в пълен обем договорените количества дървесина се
дължи на неизпълнението от страна на „Денев лес” ЕООД на другия сключен
между страните договор - Договор №36А/2019г. за сеч, извоз и рампиране на
дървесина, въззивникът счита, че развалянето на договора не заличава
юридическия факт с обратна сила, налице е основание за имущественото
разместване и същото е съществуващо и реализирано, поради което
ответникът не дължи връщане на полученото по договора. В условие на
евентуалност се поддържа развитото възражение за прихващане с насрещни
вземания за пропуснати ползи в общ размер на 134 482,80 лева. С оглед
допълнително дадените пояснения, тази сума се формира от претендираната
от ищеца сума в размер на 82 411,40 лв., която ответникът би имал основание
да задържи, и допълнителната продажна цена в размер на 52 071,40 лева,
която би получил при изпълнението на договора. При тези основни
оплаквания и твърдения се иска от въззивния съд да отмени обжалваното
решение на първоинстанционния съд и по същество да отхвърли изцяло
предявените искове. Въззивникът претендира и присъждане на разноски.
В отговора си на въззивната жалба ищецът - въззиваема страна „Денев
лес” ЕООД, като излага подробно и хронологично осъществените факти
около сключването и изпълнението на процесния договор, съответно
прекратяването на договорната връзка – с издаването от страна на продавача
„Агроимпулс 2000” ООД на кредитни известия към процесните фактури
№*********/04.07.2019г., №*********/04.07.2019г. и
№*********/01.08.2019г., евентуално с отправена от ищеца писмена покана
чрез Телепоща, получена на 18.12.2019 г., евентуално с изявленията в
исковата молба, обосновава извод за липса на основание за получаване,
респективно за задържане на полученото по разваления устен договор,
поради което ответникът дължи неговото връщане на ищеца, както
2
законосъобразно и правилно е заключил и първоинстанционния съд в
обжалваното решение. Моли за неговото потвърждаване и присъждане на
разноски за въззивното производство.
В проведеното от въззивния съд открито съдебно заседание, в което е
даден ход по същество, въззивникът „Агроимпулс 2000” ООД не е взел
участие. Доводите на страната за основателност на въззивната жалба са
развити подробно в допълнително представена писмена защита.
Въззиваемата страна „Агростар” АД, представлявана по пълномощие от
адвокат С. Х., АК-Силистра, поддържа становището си за неоснователност на
въззивната жалба по обоснованите в подадения отговор аргументи и моли за
потвърждаване на обжалваното с нея решение.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба,
съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството пред Окръжен съд - Добрич е образувано по исковата
молба на „ДЕНЕВ ЛЕС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Тутракан,
с която спрямо ответника „АГРОИМПУЛС 2000” ООД, ЕИК *********,
седалище град Тервел, са предявени осъдителни претенции за парични
вземания, възникнали с оглед прекратяването на сключения между страните
неформален (устен) договор за покупко-продажба на дървесина, по който с
банков превод от 30.01.2019г. ищецът – купувач извършил авансово плащане
в размер на 99 600, 00 лв. с начислено ДДС съобразно и издадена от
ответника – продавач фактура №**********/30.01.2019 г. Претендира се
осъждане на ответника да върне на ищеца неусвоената част от аванса в
размер на 49 095,24 лева, реално платената част от продажната цена (след
приспадане на аванс) по три фактури №*********/04.07.2019г.,
№*********/04.07.2019г. и №*********/01.08.2019г., поради неизвършване
на доставка на заплатената по тези фактури дървесина, както и следващото се
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане на търсените суми.
Съобразно дадената във въззивното производство правна
квалификация, така предявените главни искове намират правно основание в
3
чл.55, ал.1, предл.3-то ЗЗД (по отношение на сумата 49 095,24 лв.), съответно
чл.55, ал.1, предл.2-ро ЗЗД (по отношение на сумата 33 316,16 лв.).
В условие на евентуалност връщането на сумите в общ размер на
82 411,40 лева се претендира на основание чл.59 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
Претендира се и осъждане на ответника да плати следващото се
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху търсените с
главните искове главници, считано от датата на постъпване на исковата молба
в съда до датата на окончателното им плащане, който акцесорен иск намира
правно основание в чл.86, ал.1 ЗЗД.
Между страните не се спори, установява се и от събраните по делото
доказателства, че на 29.01.2019г. между „АГРОИМПУЛС 2000” ООД, като
продавач, и „ДЕНЕВ ЛЕС” ЕООД, като купувач, е бил сключен договор за
покупко-продажба на дървесина. В тази връзка от ответното дружество
„Агроимпулс 2000” ООД била издадена фактура №**********/30.01.2019г. за
сумата 99 600, 00 лв. (с начислено ДДС) - дължимо авансово плащане по
договора, която била платена от ищцовото дружество „Денев лес” ЕООД чрез
банков превод по сметката на продавача. Доставката на дървесина следвало
да се извърши в рамките на календарната 2019 година като 37% от
продажната цена на всяка отделна доставка се приспада от аванса, а
остатъкът (67%) да се плати реално по банков път.
За добив на дървесината ответното дружество „Агроимпулс 2000” ООД
имало сключени дългострочни договори – договор №65/2015 и №36/2015г.,
сключени със СИДП Шумен за извършване на добив/ сеч на дървесина. Не се
спори по твърденията на ответника, че по настояване на ищеца сам да отсече
количеството дървесина, което ще закупи, между страните бил сключен
договор №36А/2015г. и „Денев лес” ЕООД изрично бил посочен като
подизпълнител в Анекс №4/2019г. към договор №65/2015г., съотв. в Анекс
№4/2019г. към договор №36/2015г. за извършване на дейност в държавни
горски територии (ДГТ) от обект ТП „ДЛС Тервел“. Договор №36А/2019г. за
сеч имал само и единствено обслужващо назначение спрямо сключения
между страните договор за покупко-продажба.
Видно от представеното от ищеца извлечение от аналитична сметка
4
401/1- Доставчици/в лева, в периода до м. август 2019г. били извършени
множество доставки, продажната цена за които била заплатена в цялост.
Пълно плащане ищецът извършил и по три издадени от ответника фактури -
№*********/04.07.2019г., №*********/04.07.2019г. и
№*********/01.08.2019г., реалното плащане по които след приспадане на
аванс (37%) възлиза на общата сума от 33 316,16 лева. Няма спор между
страните, че доставки на дървесина по тези три фактури не са били
извършени. Според ищеца, това било по изключителна вина на ответника,
поради неуредените му отношения с ТП ДЛС Тервел, което е собственик на
дървесината и от което „Агроимпулс 2000” ООД е следвало да я закупи, за да
я препродаде на „Денев лес” ЕООД. След като ответното дружество не
заплатило договорените количества дървесина от отдел 147о1, продажбата
била анулирана от ТП ДЛС Тервел и след това предложена на ищцовото
дружество. С Фактура №**********/06.11.2019 г. „Денев лес” ЕООД купил
от ТП „ДЛС Тервел“ цялото количество отсечена дървесина от отдел 147о1.
Веднага след това ответникът „Агроимпулс 2000” ООД издал кредитни
извествия към трите фактури, доставките по които не били извършени -
кредитно известие №********** от 07.11.2019 г. към фактура №********* от
04.07.2019 г., сума за плащане - 15 441, 30 лв. с начислено ДДС; кредитно
известие №********** от 07.11.2019 г. към фактура №********* от
04.07.2019 г., сума за плащане - 5 817, 42 лв. с начислено ДДС и кредитно
известие №********** от 07.11.2019 г. към фактура №********* от
01.08.2019 г., сума за плащане - 12 057, 44 лв. с начислено ДДС.
Няма спор между страните, че изпълнението и на двата договора било
изоставено, поради развилите се отношения се стигнало и до конфликт с ТП
„ДЛС Тервел“ и излизане на „Агроимпулс 2000” ООД конкретно от
доставката на дървесина от отдел 147о1. Съответно „Денев лес” ЕООД не
извършил сеч и не поискал да му бъде доставена 916 пл.мЗ дървесина от вид
„акация“. Според ответника ищецът отказал и да вдига и извозва
своевременно добитата дървесина от отдел 147-о1. Доплащането (след
приспадането на аванса) на цената на тази дървесина (916 пл.мЗ „акация“) в
общ размер на 52 071,40 лева, което „Агроимпулс 2000” ООД би получило,
ако ищецът бе извършил сеч, извоз и рампиране на дървесината 916 пл.мЗ от
вида „акация“ и своевременно на дървесината от отдел 147-о 1 „цер“, както и
основанието да се задържи неусвоения остатък от платения аванс в размер на
5
82 411,40 лева се сочат от ответника като пропуснати негови полза от
изпълнението на договора. Така според ответника общият размер на
пропуснатите му ползи възлиза на 134 482,80 лева и с тази сума същият
заявява възражение за прихващане в случай, че искът на ищеца за връщане на
недължимо платени суми по договора за продажба бъде уважен.
При така установените основни фактически положения, за да се
произнесе по същество по исканията на страните, настоящият въззивен
съдебен състав съобрази следното:
Сочените от страните факти и събраните в първоинстанционното
производство доказателства установяват две относително обособени групи
правоотношения, формиращи един цялостен икономически процес. В случая
става дума за добив на дървесина от стопанисваните от ТП „ДЛС Тервел”,
част от структурата на СИДП Шумен, държавни горски територии,
организиран на основата на сключени с ответното дружество „Агроимпулс
2000” ООД договори по чл.116, ал.2 Закона за горите (ЗГ) и чл.75, ал.2 от
Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в
горските територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на
дървесина и недървесни горски продукти. Организацията и изпълнението на
тези договори „Агроимпулс 2000” ООД със съгласието на СИДП Шумен, е
възложило на ищеца и въззиваема страна „Денев лес” ЕООД, срещу което
страните са се договорили добитата дървесина да бъде придобита в
собственост от ищцовото дружество „Денев лес” ЕООД. Този единен
икономически комлекс от отношения обединява, от една страна, плащането
от „Агроимпулс 2000” ООД на цената, при която това дружество договаря със
СИДП Шумен добива на дървесината, от друга страна, плащането, което
„Агроимпулс 2000” ООД дължи на подизпълнителя „Денев лес” ЕООД по
възложените му услуги в изпълнението на поетите от „Агроимпулс 2000”
ООД към СИДП Шумен договорни задължения, и на следващо място, цената,
при която „Агроимпулс 2000” ООД и „Денев лес” ЕООД са договорили
добитата дървесина да стане собственост на „Денев лес” ЕООД.
Всяко едно от тези така обособени правоотношения са със срочен
характер и имат периодично изпълнение, което на определен етап, със
съгласието на всеки един от участниците в тях и последователност на
6
правопорядъка в този икономически комплекс - от СИДП Шумен към
„Агроимпулс 2000” ООД и от „Агроимпулс 2000” ООД към „Денев лес”
ЕООД, изразено в издадените по веригата кредитни известия, е
преустановено, за да завърши в директното договаряне между СИДП Шумен
и „Денев лес” ЕООД. В този фактически и правен контекст се ражда и
процесния спор между страните, отнасящ до връщането на предплатените от
ищеца към ответника доставки, които остават неизпълнени в рамките на
предлащането, в резултат на прекратяването на посочените договорености
между СИДП Шумен и „Агроимпулс 2000” ООД и между „Агроимпулс 2000”
ООД и „Денев лес” ЕООД, съответно до дължимото обезщетение за вреди на
„Агроимпулс 2000” ООД, изразяващи се според форулировката на ответника
в стойността на предплатените от „Денев лес” ЕООД, но неосъществени
доставки, и остатъка от продажните цени, които ответникът би получил,
претендирани като пропуснати ползи.
Досежно претенцията на „Денев лес” ЕООД за връщане на
предплатените по нереализираните доставки суми, съдът намира същата за
доказана по основание и размер. Доколкото в случая прекратяването на
участието на „Агроимпулс 2000” ООД в договореностите със СИДП Шумен и
с „Денев лес” ЕООД е станало с неговото съгласие, то настоящият въззивен
съдебен състав намира, че е налице хипотезата на “отпадналото основание”,
уредено в чл.55, ал.1 от ЗЗД. Този извод на съда следва от факта, че в
условията на чл.63 ЗЗД всяка една от страните в процесните правоотношения
се е дезинтересирала от продължаване на тяхното изпълнение, довело до
пряката концентрация на изпълнението на тези правоотношения между със
СИДП Шумен и ищцовото дружество „Денев лес” ЕООД, освобождавайки се
от междиното звено в тях, каквато роля изпълнява „Агроимпулс 2000” ООД.
В този контекст, предявеното от „Агроимпулс 2000” ООД насрещно
вземане за пропуснати ползи, имащи за адресат предметните суми по
неизпълнените доставки, се явява необосновано от фактическа и правна
страна, с оглед разпоредбата на чл.55, ал.1, предл.2 и 3 от ЗЗД. Това е така,
доколкото при периодичните договори, съгласно чл.87, ал.1 ЗЗД разменените
насрещни престации преди прекратяване на тяхното действие запазват своята
валидност като отпада основанието за тяхното престиране и съответно
7
възниква задължението за реституция на вече престираното насрещно
изпълнение от едната в полза на другата страна по прекратеното
правоотношение. От друга страна, пропуснатата полза, съответно със
съдържанието на това понятие, следва да се измерва освен с наличието на
имуществена стойност, но и с това, че самото право, за което се твърди
“нереализираност”, следва да възниква от създадено правно положение, което
позволява упражняването на това право от и в полза на неговия носител. В
случая тези характеристики отсъстват, доколкото се отнасят до
неосъществено именно поради прекратяване действието на процесните
правоотношения положение, в които участие има „Агроимпулс 2000” ООД.
Тълкуването на чл.55, ал.1, предл.2 и 3 от ЗЗД, каквото влага „Агроимпулс
2000” ООД с искането да му се признае правото да запази като “пропусната
полза” предплатените, но неосъществени по прекратения договор доставки, е
тълкуване contra legem и следва да бъде отхвърлено.
Въз основа на изложените по-горе съображения настоящият въззивен
съдебен състав намира въвзивното обжалване за неоснователно и
необосновано и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Обжалваното решение на първоинстанционния съд е законосъобразно и
правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК претенцията
на ищеца – въззиваема в настоящото производство страна, за осъждане на
ответника – настоящ въззивник да му репарира сторените разноски по делото
се цени като основателна. Същите се изразяват в платено адвокатско
възнаграждение в размер на 1 500 лева, за което приложения към отговора на
въззивната жалба договор за правна защита и съдействие служи като
разписка, и се възлагат изцяло в тежест на въззивника.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271 от ГПК,
въззивният Варненски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260043/29.03.2021г. на Окръжен съд -
Добрич, постановено по т.д. №5/2020г. по описа на ДОС.
8
ОСЪЖДА „АГРОИМПУЛС 2000” ООД, ЕИК *********, седалище
град Тервел, обл. Добрич, да заплати на „ДЕНЕВ ЛЕС” ЕООД, ЕИК
*********, седалище град Тутракан, обл. Силистра, сумата 1 500 лева
(хиляда и петстотин лева), представляваща сторени разноски за въззивното
производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд
на Р. България с касационна жалба, подадена в едномесечен срок, считано от
датата на връчване на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9