Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

     №

 

гр.Русе, 22.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                    Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА

 

при секретаря Миглена Кънева, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д.№ 6767 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази:

          Предявен е иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.

          Ищцата С.М.Д. твърди, че ответницата е нейна дъщеря. С нотариален акт № 85, т.XXVI от 07.07.2005 г. на Служба по вписванията, тя прехвърлила на дъщерите си М.Н. Алипиева и А.Н.М. собствения си апартамент № 5 в гр.Р, ж.к."И.", бл."С.", вх.2, ет.3, със застроена площ 80,83 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, избено помещение № 27 с площ 3,84 кв. м., заедно с 1,534% идеални части от общите  части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото от 93,19 кв.м., както е описан по нотариален акт, а по издадената схема № 15-413946-28.08.2017 г. на СГКК, гр. Р, жилище - апартамент с идентификатор 63427.7.504.1.28, който се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.7.504, с административен адрес: гр.Р, ул.“К.“№ 11, вх. 2, ет. 3, ап. 5, при граници на жилището: на същия етаж - имоти 63427.7.504.1.29, 63427.7.504.1.47, под обекта - имот 63427.7.504.1.26, над обекта - имот 63427.7.504.1.30, срещу задължението на двете приобретателки да я гледат и издържат, като и осигурят нормален и спокоен живот, какъвто е водила до датата на прехвърлянето на имота. Правата на двете й дъщери били равни. От прехвърлянето на имота до сега ответницата не е гледала и издържала майка си. Тя заминала да работи в Дания. С.Д. не била в добро здравословно състояние и средства за лекарства и грижи от трето лице полагала за нея само дъщеря и М.А.. Преди около пет години здравословното състояние на ищцата много се влошило и дъщеря й М.я взела при себе си в Копенхаген, Кралство Дания, където и понастоящем живеела. Ответницата не само не гледала и издържала майка си, а и не идвала да я види, не и се обаждала по телефона, не и писала писмо. Поради това ищцата претендира да бъде постановено решение, с което да бъде развален сключеният между нея и ответницата договор, предмет на нотариален акт № 85 т, XXVI от 07.07.2005 г. на Служба по вписванията, до размера 1/2 ид. част от имота поради неизпълнение на поетото задължение от ответницата за гледане и издръжка. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

          Ответницата А.Н.М., чрез назначения й на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител, счита иска за допустим, но неоснователен. Оспорва фактическите твърдения на ищцата и твърди, че за нея са полагани грижи и издръжка, осигуряващи й нормален и спокоен живот, какъвто е водило до дена на изповядване на нот.акт. За периода 07.07.2005 г. – 26.09.2012 г. се позовава на давност.

          Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 07.07.2005 г. с нотариален акт № 57, т.V, рег.№ 8317, д.№ 689/05 г. по описа на Нотариус рег.№ 221 с район на действие РРС, ищцата С.М.Д. прехвърля на дъщерите си М.А. и А.М. с равни права собствения си недвижим имот: апартамент № 5 в гр.Русе, ж.к."И.", бл."С.", вх.2, ет.3, със застроена площ 80,83 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи: И. – ап.8 от вх.Б, запад – стълбище и ап.6, север – терен на комплекса и юг – терен на комплекса, с избено помещение № 27 с площ 3,84 кв. м., ведно с 1,534 % идеални части от общите  части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото от 93,19 кв.м., при граници на избеното помещение: И. – изба 28, запад -  коридор и изба 29, север – терен на комплекса и юг – изба 29 и коридор, срещу задължението М.А. и А.М. да поемат гледането и издръжката на майка си, като й осигурят нормален и спокоен живот, какъвто е водило до сега, докато е жива и последната си запазва правото да ползва имота докато е жива заедно със сина си Г.А..

          Съгласно Схема № 15-413946-28.08.2017 г., издадена от СГКК, гр.Русе, имотът представлява жилище, апартамент с идентификатор 63427.7.504.1.28, който се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.7.504, с административен адрес: гр.Р, ул.“К.“11, вх. 2, ет. 3, ап. 5, при граници на жилището: на същия етаж - имоти 63427.7.504.1.29, 63427.7.504.1.47, под обекта - имот 63427.7.504.1.26, над обекта - имот 63427.7.504.1.30.

          Според удостоверение за семейно положение, изд. от Община Русе, както и изготвената служебна справка от НБД Население, ответницата е сключила втори брак на 27.12.1999 г. с датския гражданин Б.Е. М., роден на *** г. и все още се води омъжена.

          От изготвената по делото съдебна поръчка до Дания се установява, че А.М. се е явила в съда във Фредериксберг и в съдебно заседание е заявила, че се е развела с Б.Е. М. през м.март или април 2000 г., но не е представила документация за датата на решението за развода, нито съдът е успял да се снабди със същото от централния регистър на населението в Дания.

          Разпитаният по делото свидетел Г.Т. излага твърдения, че познава ищцата и дъщеря й М.от 2017 г. по повод тяхна обява в интернет, че продават апартамент. Разговаряйки по телефона с дъщерята, а на следващата година срещайки се и с двете, ищецът разбрал, че живеят в Дания. Тъй като ищцата била сама, дъщеря й я взела при себе си, за да се грижи за нея. С другата й дъщеря не поддържали отношения и тя не се интересувала от майка си.

          При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

   Алеаторният договор е такъв, при който кредиторът срещу прехвърляне право на собственост върху недвижим имот получава като насрещна престация грижи и издръжка. За да е налице точно изпълнение на същия от страна на длъжника, той следва да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора в обем да бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Тези грижи и даването на издръжка в натура с оглед свободата на договаряне могат да бъдат предложени на кредитора за изпълнение от повече от един длъжник, с което той се съгласява, сключвайки алеаторния договор с тях. Именно такъв е и настоящият случай. Приемайки задължението да бъде изпълнявано от няколко лица, кредиторът по същество изисква от длъжниците пълно и точно да престират, но не едновременно и заедно. По силата на облигационното отношение, длъжникът трябва да престира, т. е. да осъществи един резултат.

 Дължимата престация по своя характер е неделима и поради това задължението на множеството длъжници по алеаторния договор е също неделимо съгласно чл. 128, ал. 1 ЗЗД. От тук и изводът, че когато на кредитора по алеаторния договор се предоставят грижи и издръжка в пълния уговорен обем от един длъжник, липсата на изпълнение от някой от другите длъжници не може да доведе до разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД - поради неговото неизпълнение.

 За пасивната солидарност е характерно, че има един кредитор и двама или повече длъжници. Облигационните отношения между тях са свързани по такъв начин, че когато един от тези солидарни длъжници изпълни се погасяват и задълженията на всички останали, т. е. налице е единна престация. Когато две или повече лица дължат еднаква престация по такъв начин, че всеки е длъжен да я изпълни, но кредиторът може да я иска от всеки длъжник, тези длъжници са солидарни длъжници. Кредиторът може да иска изпълнение на задължението от всеки длъжник по свой избор в пълен размер или да предяви иска си срещу всички солидарни длъжници. Удовлетвореният кредитор няма никакви права спрямо вече освободените длъжници, а отношенията между изпълнилия и неизпълнилите длъжници ще се уредят съобразно разпоредбата на чл. 127 ЗЗД.

 При пасивната солидарност интересът на кредитора е да получи договорения краен резултат. Всеки длъжник се намира в самостоятелно, отделно правоотношение с кредитора, но всички тези отделни правоотношения са свързани помежду си посредством целта - да се удовлетвори интересът на кредитора. Специфичната крайна социална цел при алеаторния договор е да се осигури на кредитора един по-добър начин на живот, изразяваща се в ежедневно покриване на потребностите му. Вътрешните отношения между длъжниците и регламентацията, по която следва да се постигне уговореният краен резултат, са без значение за кредитора. Той е сключил договора, за да получи договорения резултат, поради което за него е без значение кой лично и пряко от длъжниците го е осъществил. Следователно, вътрешната свобода в отношенията между длъжниците е извън преценката на кредитора, ако се установи, че крайният резултат е осигурен и цялостното задължение - морално и материално е изпълнено. При задоволен кредиторски интерес - точното изпълнение да покрива крайния резултат - без значение от кой от длъжниците е изпълнено, е налице пълно и цялостно изпълнение, защото кредиторът извън това няма какво повече да получи в съдържанието на своя интерес.

В исковата молба ищцата признава, че от прехвърлянето на имота до сега средства за лекарства и грижи за нея полагала само другата й дъщеря – М.А., която преди пет години взела майка си при себе си в Копенхаген. Следователно, в случая точното изпълнение от изправния длъжник  - М.Н. А. освобождава изцяло съдлъжницата А.Н.М. от престиране на същото задължение, поради което майка им като кредитор не може да развали договора с другата неизправна длъжница поради неизпълнение, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предвид съответното приложение на правилата за солидарните задължения спрямо неделимото за издръжка и гледане на основание чл. 129, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл е и ТР № 6/15.05.2012 г. на ВКС по т.д.№ 6/2011 г., ОСГК, което е задължително за съда.

Предвид горното, предявеният иск подлежи на отхвърляне като неоснователен.

С оглед изхода на спора, в тежест на ищцата остават разноските, направени от нея в хода на настоящото съдебно производство.

          Мотивиран така, съдът

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.87, ал.3 ЗЗД от С.М.Д., ЕГН **********, иск за разваляне на сключения с нотариален акт № 57/07.07.2005 г., т.V, рег.№ 8317, д.№ 689/2005 г. по описа на Нотариус, рег.№ 221 с район на действие РС-Русе, договор за прехвърляне на недвижим имот, представляващ апартамент № 5 в гр.Р, ж.к."И.", бл."С.", вх.2, ет.3, със застроена площ 80,83 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи: И. – ап.8 от вх.Б, запад – стълбище и ап.6, север – терен на комплекса и юг – терен на комплекса, с избено помещение № 27 с площ 3,84 кв. м., ведно с 1,534 % идеални части от общите  части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото от 93,19 кв.м., при граници на избеното помещение: И. – изба 28, запад -  коридор и изба 29, север – терен на комплекса и юг – изба 29 и коридор, срещу задължение за издръжка и гледане, по отношение на А.Н.М., ЕГН **********, за ½ ид.част от собствеността на описания недвижим имот, като неоснователен.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                             Районен съдия: