№ 3504
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание
на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло Димитров
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело №
20221100104114 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 3, предл. 2 от ЗС
от Р. И. Д. срещу М. Б. П., за установяване спрямо ответницата М. Б. П., че е погасено
поради неупражняването му в законоустановения петгодишен срок правото й на ползване,
учредено по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот №162, том III, рeг.
№4040, дело №519/2014 г. на нотариус Д. Н., рег. №609 в НК, върху недвижим имот,
представляващ Апартамент №15 с идентификатор 68134.4356.591.1.115, находящ се в гр.
София, ж.к. „*******.
Ищецът твърди, че с ответницата М. Б. се познават от години, като имат приятелски
взаимоотношения и понякога сключват различни сделки помежду си, включително били й
предоставяни заеми, които тя не можела да върне, поради което постигнали уговорка за
погасяването на всички дългове М. П. да даде собствения си Апартамент №15 на Р. Д.,
който да третира същия като негова собственост и да се разпорежда с него по свой избор,
включително да го продаде, а от своя страна, ищецът да не претендира връщане на
предоставените на ответницата суми. Договорката била постигнали през 2010 г., през която
година ищецът влязъл във владение на имота. Твърди, че върху имота е упражнявал
непрекъснато и необезпокоявано владение в период от над 10 години, ремонтирал го е и е
заживял там, поради което през 2020 г. е придобил собствеността му по давност. Излага, че
в деня на закупуването на апартамента от страна на М. Б. с нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот в груб строеж №121, том IV, peг. № 12608, дело № 636 от
10.10.2007 г. на нотариус В.В., peг. № 320 в НК, тя е учредила и договорна ипотека върху
него в полза на „Банка ДСК“ ЕАД с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот №122, том IV, peг. №12611, дело №637 от 10.10.2007 г. на нотариус
В.В., peг. №320 в НК. Твърди, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот №162, том
1
III, peг. 4040, дело №519 от 2014 г. на нотариус Д. Н., peг. №609 в НК ответницата М. П. без
негово знание е дарила на Ю. И. Б. и М. М. П. процесния апартамент, като същевременно си
е запазила право на ползване върху него, но не е нарушила по никакъв действителен начин
предоставеното владение на ищеца, който не узнава за сделката. Поддържа, че и до
настоящия момент нито прехвърлителката, нито приобретателите, по някакъв начин са се
интересували от имота, нито са го посещавали, или са се свързвали с Р. Д. относно него, за
да предявят претенции срещу същия като цялостната поддръжка, управление и ползване на
имота са осъществявани единствено от ищеца. Едва в края на м. март 2022 r. ищецът
разбрал, че срещу ответниците – физически лица се водят изпълнителни дела, както и че М.
П. дължи към „Банка ДСК“ ЕАД сумата в общ размер на 126 250,67 лв., от които 109 486,54
лв. главница, по който повод за първи път е узнал, че имотът е ипотекиран и впоследствие
дарен. Въпреки гореизложеното, ищецът счита, че е придобил имота по давност поради
пълното и абсолютно необезпокоявано владение на същия в периода 2010 г. - 2022 г., което
фактическо състояние е и продължаващо понастоящем. Твърди и, че запазеното право на
ползване върху апартамента на ответницата е погасено поради неупражняването му за
период от повече от пет години, поради което за него е налице правен интерес от
установяване на това обстоятелство.
Ответницата М. Б. П. не е подала отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа
и правна страна:
Съгласно чл. 59, ал. 3 от ЗС правото на ползване се погасява и с погИ.ето на вещта, а
също и ако не се упражнява в продължение на 5 години.
Видно от приложение по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот №162,
том III, рeг. №4040, дело №519/2014 г. на нотариус Д. Н., рег. №609 в НК, М. Б. П. е дарила
на синовете си М. М. П. и на Ю. И. Б. собствения си недвижим имот, представляващ
Апартамент №15 с идентификатор 68134.4356.591.1.115, находящ се в гр. София, ж.к.
„*******. При прехвърлянето на имота ответницата си е запазила пожизнено и безвъзмездно
правото на ползване.
С доклада по делото е указано, че доказателствена тежест на ищеца е да установи
твърденията си, че е собственик на процесния апартамент на соченото придобивно
основание – изтекла в негова полза десетгодишна придобивна давност посредством
упражняването на явно, спокойно, трайно и непрекъснато владение върху имота.
В доказателствена тежест на ответницата е да установи, че е упражнявала учреденото
в нейна полза право на ползване на имота без прекъсването му за повече от пет години.
Предвид твърденията на ищеца, че осъществяваното от него владение върху имота
изключва възможността ответницата да е упражнявала своето запазено вещно право на
ползване в период по-дълъг от пет години, поради което то се е погасило, в случая
установяването на тези обстоятелства и неопровергаването ми от ответницата, би довело до
основателност на предявения иск.
В първото по делото съдебно заседание, за което са били редовно призовани,
2
страните не са се явили, поради което съдът е обявил делото за решаване. До приключване
на съдебното дирене не са ангажирани никакви доказателства от страна на ищеца, че е
упражнявал фактическа власт върху имота, нито намерение да го държи като свой, поради
което не са доказани елементите от фактическия състав на придобивната давност по чл. 79,
ал. 1 ЗС. Следователно, не е установено ищецът да е придобил правото на собственост по
давност върху недвижимия имот с непрекъснато владение в продължение на 10 години, нито
че ответницата не е упражнявала правото на ползване и то е било погасено на основание чл.
59, ал. 3 от ЗС.
Предвид горните съображение, съдът намира предявеният иск за неоснователен и
същият подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора ответницата има право на разноски, но доколкото не са
претендирани, такива не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. И. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София,
ж. к. *******, бл. № *******, със съдебен адрес гр. гр. София, район „Средец“, бул. *******,
чрез адв. И. Н., срещу М. Б. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж. к.
„*******, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 3, предл. 2 от ЗС, за
установяване спрямо ответницата М. Б. П., че е погасено поради неупражняването му в
законоустановения петгодишен срок правото й на ползване, учредено по силата на
нотариален акт за дарение на недвижим имот №162, том III, рeг. №4040, дело №519/2014 г.
на нотариус Д. Н., рег. №609 в НК, върху недвижим имот, представляващ Апартамент №15
с идентификатор 68134.4356.591.1.115, находящ се в гр. София, ж.к. „*******.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3