№ 971
гр. Варна , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100501144 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано по жалба, подадена от Е. К.
М., чрез адв.Ив.Владимирова, взискател в изпълнителния процес, срещу постановление на ДСИ
при СИС към ВРС от 01.03.2021г. по изп.д. №7025/21г., с което е уважено възражението на
длъжника по делото и са редуцирани претендираните от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение, сторени в изпълнителното производство до размера на сумата от 350лв. В
жалбата се твърди, че отказът да се признае в пълен размер претендирани от взискателя разноски
е неправилен и незаконосъобразен. Излага, че изпълнителното производство е образувано въз
основа на издаден в полза на взискателя изпълнителен лист за сумите: 7097,28лв., обезщетение по
чл.344, ал.1, т.3 КТ, ведно със законната лихва от 09.09.2019г.; 32,13лв.-лихва за забавено
плащане. Изплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение е в размер на 200лв. за
образуване на изпълнителното дело, на основание чл.10, т.1 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и 341лв. за процесуално представителство, защита и съдействие
по изпълнителното дело, на осн. Чл.10, т.2 от Наредбата. Двете възнаграждение са в рамките на
предвидените минимални размери, поради което и искането на длъжника по чл.78, ал.5 ГПК е
неоснователно. Твърди се също, че на процесуалният представител се дължи възнаграждение и за
извършените други действия по изпълнителното дело, тъй като към момента на образуването му,
не е имало гаранции, че посоченият в първоначалната молба изпълнителен способ ще доведе до
събиране на дължимите по изпълнителния лист суми. Посочва също, че длъжникът е търговско
дружество, което независимо от постановеното осъдително решение, не е предприело действия по
доброволното заплащане на присъдената сума, поради което и взискателят не би могъл да получи
събиране на дължимите суми без съдействие на адвокат. Моли за отмяна на обжалваното
постановление, като се признае пълния размер на претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.
ДСИ е представил мотиви за обжалваните действия съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното: Изп. д. №7025/21г. по описа на СИС при ВРС
е образувано на 05.02.2021г. по молба на Е. К. М., чрез пълномощник Адв. Ив.Владимирова, въз
основа на изпълнителен лист издаден по гр. д. № 14475/2019 г. на ВРС, с който „Транспортно
строителство и възстановяване“ ЕАД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на молителката суми в
1
размер на: 7097,28лв., обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ, ведно със законната лихва от
09.09.2019г.; 32,13лв.-лихва за забавено плащане.
За осъществяваните в изпълнителното производство представителство и защита взискателят е
представил пълномощно за адвокат Владимирова и договор за правна защита и съдействие, от
който е видно, че заплатения на последната хонорар е в размер на 541лв.
Видно от преписката по изпълнителното дело ЧСИ е предприел действия за принудително
събиране на вземането, като е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, в която е
посочен размера на задължението, включително и разходите по делото; наложен е запор върху
банкови сметки на длъжника, съгласно посочения в молбата на взискателя способ за изпълнение.
На 22.02.2021г. по делото е депозирана молба от „Транспортно строителство и
възстановяване“ЕАД, с приложени доказателства за плащане по сметка на ЧСИ на сумата от
8737,57лв. В молбата е посочено, че не е преведена сумата, представляваща такса по чл.53 от
Тарифата за ДТ по ГПК.
Видно от приложеното банково извлечение, сумата е преведена 18.02.2021г., т.е. в срока за
доброволно изпълнение. С молбата е направено искане за намаляване на претендираните от
взискателя в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
С постановление от 01.03.2021г. ДСИ е определил размера на разноските за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство в размер на 350лв., / 200лв. за образуване на дело
и 150лв. за представителство по делото/, като е уважил молбата на длъжника за намаляване на
разноските.
Дължимите на взискателя суми, с изключение на адвокатското възнаграждение са
преведени на 02.03.2021г.
При така установеното, за да се произнесе съдът съобрази следното:
Жалбата е допустима: Подадена е в срок, от лице легитимирано да обжалва изпълнителните
действия, с качеството на взискател в производство, срещу акт на СИ, с който той се е произнесъл
по разноските и по искане за намаляване на претендиран адвокатски хонорар в изпълнителното
производство.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, насрещната страна може да иска от съда да присъди по-нисък
размер на претендираното адвокатско възнаграждение, поради прекомерност, като съобрази
фактическата и правна сложност на делото. В случая, изпълнителното производство не е с висока
степен на фактическа и правна сложност, което да изисква заплащане на хонорар от 541лв.
Възможността за намаляване на възнаграждението е ограничена от законовите разпоредби на чл.
78, ал. 5 от ГПК и чл. 36, ал. 2 от ЗА до минималните размери установени в наредбата на Висшия
адвокатски съвет.
В случая намира приложение чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, според който за защита по изпълнително
дело, възнаграждение за неговото образуване е 350лв. От представените преписи от изп.д. е видно,
че след налагане на запор и в срока за доброволно изпълнение, длъжникът е погасил задължението
си, както и, че пълномощникът на взискателя единствено е подал молбата за образуване на
изпълнителното производство. Към момента на постановяване на постановлението на ДСИ за
определяне размера на адвокатското възнаграждение не се установява извършване от него на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания по смисъла на следващата т.2. Затова и при
съобразяване на ниската степен на фактическа и правна сложност на делото, определеното от ДСИ
възнаграждение за адвокат за образуване на изпълнителното производство, процесуално
представителство и защита следва да се намали на 350лв. В този смисъл, действията на съдебния
изпълнител за определяне на разноски, като законосъобразни следва да се потвърдят.
По изложените съображения, жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
2
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Е. К. М., чрез адв.Ив.Владимирова, взискател в
изпълнителния процес, срещу постановление на ДСИ при СИС към ВРС от 01.03.2021г. по изп.д.
№7025/21г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3