№ 293
гр. К., 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДЕЯН Г. ИЛИЕВ
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно
наказателно дело № 20245510201129 по описа за 2024 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 42-4-24 от 02.07.2024 г. на РИОСВ-
С.З.. Жалбоподателят А. И. Н., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да
го отмени. Оспорва извършеното нарушение и излага оплаквания за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и дублиране на наказателни
производства. Оспорва размера на наложеното наказание.
В с.з. лично поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна в с.з. чрез юрисконсулт С. счита жалбата за неоснователна
и моли съда да потвърди НП.
Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и
Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени
заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е неоснователна, но НП следва да се измени.
Административно-наказващият орган (АНО) е приел за установено, че при
извършена проверка на 11.10.2023 г. в поземлени имоти № *** и № *** в местност
„С.л.“ по плана на гр. К., жалбоподателят е извършвал дейности по съхраняване на
отпадъци (код R13 до извършване на някои от дейностите с кодове R 1-12) – 3 бр.
излезли от употреба МПС-ва (ИУМПС) без рег. номера, 30 бр. излезли от употреба
гуми, 50 бр. 10 литрови пластмасови бутилки с отработено машинно масло (ОМ), две
автомобилни скоростни кутии, четири автомобилни радиатора, гърне за автомобил,
1
парно за автомобил, автомобилна картерна кутия, три амортисьора, десет динама,
алуминиев блок от автомобилен двигател, заден носач, седем пружини от амортисьори,
два стопа на автомобили, маркучи от водни инсталации на автомобили и др.
компоненти на ИУМПС, с което жалбоподателят виновно е нарушил чл. 133, ал. 3, т. 3
вр. чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО във вр. чл. 17, ал. 1 от Наредбата за излезли от употреба
МПС-ва. По случая е бил съставен КП № 011632 от 11.10.2023 г.
Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № 4 от 09.01.2024 г.,
Констативен протокол № 011632 от 11.10.2023 г. и показанията на св. В. К., които
напълно кореспондират помежду си.
Описаната фактическа обстановка не се оспорва нито в жалбата, нито в с.з. от
жалбоподателя.
Според § 1, т. 17 от ДР на ЗУО отпадък е всяко вещество или предмет, от който
притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се
освободи.
Според приетите от АНО факти, потвърдени в с.з. от доказателствата по делото
характерът на предметите, констатирани при проверката е такъв, че същите поради
негодност и/или употребеност, както и според начинът им на съхранение
представляват отпадък, от който жалбоподателят е бил длъжен да се освободи чрез
повторно оползотворяване или предаване. Безспорно ИУМПС-ва и отработеното ОМ
(§ 1, т. 21 от ДР на ЗУЕО) представляват отпадъци по см. на ЗУО, като чл. 133, ал. 1, т.
3 от ЗУО задължава жалбоподателя да предаде ИУМПС-ва на площадки за
съхраняване или центрове за разкоплектуване.
От обстоятелствената част на НП се налага извода, че отговорността на
жалбоподателя от фактическа страна е била ангажирана за съхраняване на посочените
отпадъци.
От др. страна от правна страна жалбоподателят е би наказан по чл. 133, ал. 3, т.
3 от ЗУО. Според тази разпоредба наказва се с глоба от 1400 до 4000 лв. физическо
лице, което извършва дейности с отпадъци от черни и цветни метали (ОЧЦМ), излязло
от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО), негодни за употреба
батерии и акумулатори (НУБА) и/или ИУМПС без разрешение, ако деянието не
съставлява престъпление.
В с.з. не се установиха доказателства, че жалбоподателят е извършвал дейности
с ОЧЦМ и НУБА, а и в диспозитивът на НП, АНО изрично е посочил, че наказва
жалбоподателя за извършване на дейности само по съхраняване с ИУМПС-ва без
разрешение.
Следователно контролът на съда следва да се ограничи само относно извършени
дейности по съхраняване на ИУМПС-ва без разрешение.
2
Разпоредбата на чл. 133, ал. 3, т. 3 от ЗУО обаче най-общо посочва като
изпълнително деяние извършване на дейности, но в нормата не се конкретизира дали
сред дейностите с отпадъци съхраняването на отпадъци е наказуемо. Ето защо е
необходимо изясняването на съдържанието на „извършване на дейности“ с отпадъци,
още повече, че АНО е направил връзка с разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО.
Съдът отбелязва, че наказателните норми се тълкуват според точния им смисъл, като
разширително тълкуване или тълкуване по аналогия е недопустимо (чл. 46, ал. 3 от
ЗНА).
Съгласно чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО за извършване на дейностите по третиране на
отпадъци се изисква разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I от ЗУО.
Следователно само за дейностите по третиране на отпадъци е необходимо
разрешение. По делото не се спори, че жалбоподателят е нямал разрешение за
третиране на отпадъци, но и тук стои въпросът, дали съхраняването на отпадъци
представлява третиране на отпадъци
В § 1, т. 44 от ДР на ЗУО е дадена легална дефиниция, с поред която,
третирането на отпадъците са дейностите по оползотворяване или обезвреждане,
включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане.
Очевидно е, че жалбоподателят не е извършвал дейности по обезвреждане на
ИУМПС-ва, нито са налице факти, че е имал намерение да ги оползотворява и/или
обезврежда (§ 1, т. 11 от ДР на ЗУО).
Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗУО "Оползотворяване" е всяка дейност, която има
като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други
материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна функция,
или подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в производствено
предприятие или в икономиката като цяло. Приложение № 2 съдържа неизчерпателен
списък на дейностите по оползотворяване.
Тази разпоредба също не води до пряк извод, че оползотворяването по см. на
§1, т. 13 от ДР на ЗУО представлява дейност, извършвана от жалбоподателя,
санкционирана с разпоредбата на чл. 133, ал. 3, т. 3 от ЗУО.
Съгласно Приложение 2 код R 13 се отнася до съхраняване на отпадъци до
извършването на някоя от дейностите с кодове R 1 – R 12 (с изключение на
временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането
им).
По делото обаче не се събраха доказателства за съхраняване на отпадъците от
жалбоподателя с намерения той да извършва дейностите с кодове R 1 – R 12.
В § 1, т. 42 от ДР на ЗУО е дадена легална дефиниция за съхраняване на
отпадъци, като според разпоредбата съхраняването е дейност, свързана със
3
складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране, за срок, не по-
дълъг от:
а) три години - при последващо предаване за оползотворяване;
б) една година - при последващо предаване за обезвреждане.
И тук следва извода, че съхраняването на отпадъци е обвързано със срок и с
тяхното последващо третиране, за което няма доказателства, че жалбоподателят е имал
намерение последващо да ги третира.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за ИУМПС-ва дейностите по събиране и
транспортиране и по третиране на ИУМПС се извършват от лица, притежаващи
документ по чл. 35 ЗУО. В с.з. не се събраха доказателства, че жалбоподателят е
извършвал дейности по събиране и третиране на ИУМПС-ва. Цитираните дотук
разпоредби налагат извод, че те, включително и приложената от АНО санкция са
приложими, когато третирането на отпадъци е дейност по занятие, което се извършва
без разрешение.
Следователно описаното в НП деяние по съхраняване на ИУМПС-ва не може да
се квалифицира по чл. 133, ал. 3, т. 3 от ЗУО, но може да се квалифицира по чл. 133,
ал. 1, т. 3 от ЗУО. Според тази разпоредба наказва се с глоба от 300 до 1000 лв.
физическо лице, което не предаде излязло от употреба моторно превозно средство на
площадки за съхраняване или в центрове за разкомплектуване. В случая вместо да
предаде ИУМПС-ва, жалбоподателят неправомерно ги е съхранявал.
Налице са условията за изменение на НП от съда според правомощията му в чл.
63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, тъй като нормата на чл. 133, ал. 1, т. 3 от ЗУО представлява по-
леко наказуемо нарушение, без да е налице съществено изменение на обстоятелствата
на нарушението.
При определяне на размера на наказанието съдът взе предвид като отегчаващи
обстоятелства, че се касае за три ИУМПС-ва, които според извадката от кадастралния
план са били съхранявани в чужди имоти общинска собственост, както и, че са налице
данни за съучастие с друго лице – синът на жалбоподателя. Като смекчаващи вината
обстоятелства следва да се приемат изразеното критично отношение и данните, че
отпадъците са били предадени на съответните организации.
При тези обстоятелства съдът счита, че целите на чл. 12 от ЗАНН ще бъдат
постигнати при наказание в размер на 450 лв. при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, сред които съществена смекчаваща тежест има това за предаването на
ИУМПС-ва. В този невисок размер следва да се приеме, че наказанието е съобразено с
имотното състояние на жалбоподателя.
В този см. НП следва да се измени.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, изложени в НП.
4
1) АНО няма задължение да връчва КП. КП е неуреден от ЗАНН акт, т.е. КП
няма процесуално значение и, който има характер на предварителна проверка, целяща
преценка дали да се започне административнонаказателно производство с АУАН.
Значението на КП е само доказателствено, като АНО няма задължение да предявява
доказателства служебно. При всички случаи по правилата на НПК КП подлежи на
индивидуална и комплексна оценка като доказателство, относно констатираните
факти. Изключение от изложеното по-горе е, когато наред с фактическите констатации
в КП са били дадени и задължителни предписания, но тук се касае за съчетаване на
два отделни акта в един документ. По настоящото дело обаче, този въпрос не стои, тъй
като жалбоподателят не е бил наказан за неизпълнени предписания с КП № 011632 на
11.10.2023 г., а за съхраняване на отпадъци към тази дата;
2) По делото безспорно е установено авторството на жалбоподателя, което той в
с.з. не отрича и дори потвърждава. Без значение за съставомерността на деянието в кои
имоти са били съхранявани отпадъците, защото, че нарушение може да се извърши и в
чужд имот. Принципно, дори по отношение на поставени отпадъци в собствен имот,
може да се оспори авторство под предлог, че са били оставени от др. лице.
Обстоятелството, че отпадъците са били съхранени в чужди имоти – общинска частна
собственост, бе прието от съда по-горе в мотивите като отегчаващо вината
обстоятелство;
3) Предаването на отпадъците е взето предвид от съда като смекчаващо вината
обстоятелства;
4) Съмненията на жалбоподателя за антидатиране на НП не почиват на
конкретни доказателства, а на предположения. Предположенията в наказателния
процес са недопустими и по отношение на оправдателните актове (чл. 303, ал. 1 от
НПК, Р 12-90-ВК, Бюлетин бр. 5/91). Обратно – съдът няма такива съмнения –
разглежданото НП е от 02.07.2024 г., а съставеният АУАН е от 09.01.2024 г., т.е. НП е
било издадено в 6-месечния срок;
5) Броят на ИУМПС-ва не дава основание на съда да приложи чл. 28 от ЗАНН; и
6) Не е налице дублиране на наказателни производства с НП № 43-5-24 от
02.07.2024 г. Предмет на това НП са неизпълнени предписания към дата 08.11.2024 г., а
деянието по настоящото дело е от дата 11.10.2023 г. Става въпрос за две различни
деяния, а индивидуализацията на всяко едно деяние е по критериите време, място и
начин на извършване. Промяна в някои от тези критерии индивидуализира др. деяние.
В хода на съдебното производство съдът не установи допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, нерелевирани от жалбоподателя.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 42-4-24 от 02.07.2024 г. на РИОСВ-
С.З., с което на жалбоподателя А. И. Н. ЕГН ********** е било наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 2500 лв. по чл. 133, ал. 3, т. 3 във вр.
чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО вр. чл. 17, ал. 1 от Наредбата за ИУМПС като вместо по тези
разпоредби НАКАЗВА жалбоподателя по чл. 133, ал. 1, т. 3 от ЗУО и НАМАЛЯВА
наложеното наказание на ГЛОБА в размер на 400 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Административен съд гр. С.З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6