РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. гр. Хасково, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Милена Д. Борисова
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20235640102119 по описа за 2023 година
Предявени са от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София 1463, бул.„Витоша”
№89Б, представляван от изпълнителните директори С. А. Г. и Т. В. М.., със
съдебен адрес *************************, юриск.Е. А. Ж.., против С. М. С.
с ЕГН:********** с постоянен и настоящ адрес
****************************, обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.430 ал.1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, и чл. 86,
ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че сключил с ответника Договор за потребителски кредит
***************** по „Програма за гарантиране на безлихвени кредити в
защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията
от COVID - 19" от **************, по силата на който му предоставил банков
кредит в размер на 4 500 лева, с краен срок на издължаване 10.10.2025г., който
бил изцяло усвоен. Съгласно договора, кредитополучателят се задължил да го
издължава в срокове и условия, подробно описани в разпоредбите на чл, 16,
17, 18, 19 от договора за кредит. В чл. 21 от него били уредени и случаите, при
които банката имала право едностранно, без да дължи уведомление или
покана до длъжника, да обяви задълженията му за предсрочно изискуеми и да
пристъпи към принудително събиране на целия дълг. Твърди се, че по кредита
били налице неплатени общо 7 месечни погасителни вноски с общ размер от
656.25 лева. Поради неплащане на 3 броя от тях с общ размер 281.25 лева и
неиздължаването им в срок, както следва: с падеж 10.02.2022 г. в размер на
93.75 лв.; с падеж 10.03.2022 г. в размер на 93.75 лв., с падеж 10.04.2022г. в
1
размер на 93.75 лева и поради неизпълнение на чл. 21.1.1. от процесния
договор, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем в пълен размер на
18.04.2022г. Кредитополучателят бил уведомен за предсрочната изискуемост с
Уведомително писмо - покана за доброволно изпълнение изх. №ИД-10847-
2022/29.04.2022г., връчена чрез ЧСИ Самуил Пеев, peг. № 874 по реда на чл.47
от ГПК, видно от приложените Уведомително писмо и разписка, предвид на
което предсрочната изискуемост била произвела действие и кредитът бил
осчетоводен като предсрочно изискуем на 10.09.2022г. - след изтичане на
предоставения с поканата срок за доброволно изпълнение, в който
задължението не било заплатено от длъжника. С оглед на това, на 07.11.2022г.
ищецът подал заявление по 417 от ГПК в Районен съд Хасково, въз основа на
което била издадена Заповед за незабавно изпълнение № 1351 от 09.11.2022г.
и Изпълнителен лист от 09.11.2022г. по ч.гр.д. № 2828/2022г. на РС-Хасково
срещу ответника. След получаване на заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист срещу длъжника било образувано изпълнително дело №
20238740400625 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, peг. № 874 с район на
действие - ОС Хасково. Препис от издадената заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК била връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което било основание за
даване на посочените в чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК указания до заявителя,
получени от него със съобщение от 21.08.2023г. В указания едномесечен срок
за предявяване на иск за установяване на вземането от длъжника ищецът
депозирал искова молба, но поради грешка в деловодната система на Банката,
не било представено доказателство в срок по заповедното производство,
поради което с Определение №1659/05.10.2023г. на PC Хасково по ч.гр.д.
2828/2022г. на основание чл. 415, ал. 5 ГПК били обезсилени издадените по
делото Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК № 1351 от 09.11.2022г. и Изпълнителен лист в полза на ищеца.
С оглед на това и тъй като към момента задължението не било погасено от
ответника, за ищеца се породил правен интерес от предявяване на осъдителен
иск срещу него. В случай на приемане на предсрочната изискуемост по
кредита за ненастъпила и ненадлежно обявена на длъжника, ищецът прави
изрично изявление, че извършва уведомяване на длъжника за предсрочната
изискуемост и размера на задължението му с връчване на препис от
настоящата исковата молба.
Предвид изложеното и след направените с молба вх.рег.
№13972/01.11.2023г. уточнения във връзка с оставяне на исковата молба без
движение, се иска да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде
осъден да заплати на банката-ищец сумите, както следва: 4 218.75 лева-
представляваща главница по Договор за потребителски кредит
***************** сключен между страните по „Програма за гарантиране на
безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат
труд поради пандемията от COVID - 19" от ************; 32.27 лева -
обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница за периода от
10.02.2022г. до 09.09.2022г.; 56.41 лева - обезщетение за забава върху
предсрочно изискуемата главница за периода от 10.09.2022г. до 06.11.2022г.;
2
24.00 лева - такси; ведно със законната лихва върху просрочената главница,
считано от 29.09.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира се и присъждане на всички направени по делото разноски, в т.ч.
доплатена ДТ и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира отговор на исковата
молба. Такъв е постъпил от назначения му особен представител адв. Г. П.,
който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да е извършено
надлежно уведомяване на ответника за настъпването на предсрочна
изискуемост на цялото вземане, както и с настъпването на падежа на
съответната вноск/и автоматично да е настъпила предсрочна изискуемост на
целия кредит.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :
По подадено от ищцовото дружество заявление е образувано ч. гр. д. №
2828/2022г. по описа на РС-Хасково по реда на чл.417 от ГПК срещу
ответника за сумите от 4218,75лв. – главница, дължима по Договор за
потребителски кредит №20R-L475286, сключен по „Програма за гарантиране
на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат
труд поради пандемията от COVID-19“ на ************ между страните;
32,27лв. – мораторна лихва на просрочените плащания за периода от
10.02.2022г. до 09.09.2022г. включително; 56,41лв. – мораторна лихва на
изискуемата главница за периода от 10.09.2022г. до 06.11.2022г.; 24лв. – такси,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 07.11.2022г. до окончателното изплащане и направените
разноски. Въз основа на заповедта за незабавно изпълнение е издаден
изпълнителен лист на 09.11.2022г.
С исковата молба е представен договора за потребителски кредит
№20R-L475286, сключен по „Програма за гарантиране на безлихвени кредити
в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията
от COVID-19“, сключен на ************ между страните. По издадения въз
основа на заповедта за незабавно изпълнение изпълнителен лист е образувано
изпълнително производство по описа на ЧСИ Самуил Пеев, рег.№878 в КЧСИ,
с район на действие – ОС-Хасково. До ответника е изпратено уведомително
писмо от ЧСИ – покана за доброволно изпълнение.
За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и
обективно дадено. Експертизата сочи, че сумата по кредита е усвоена на
09.11.2020г., когато банката заверила разплащателната сметка на ответника
със сумата от 4500лв. Вещото лице констатира, че на 10.11.2020г. сумата от
4460лв. е изтеглена касово. В заключението на вещото лице са описан идва
варианта за настъпила предсрочна изискуемост – към датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК – 07.11.2022г. и към датата на депозиране на
исковата молба – 22.09.2023г.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
3
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.430 от
ТЗ, вр. вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, и чл. 86, ал.1 ЗЗД, като се иска
установяване на вземане на ищеца към ответника за посочените в исковата
молба суми, формирани от неизплатени месечни погасителни вноски по
договор за кредит, т.е. неизпълнение на договорни задължения и лихви по
обявения за предсрочно изискуем заем по сключения между страните договор
и съответно осъждане да заплати останалите неизплатени суми. Съдът намира
така предявения осъдителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по
чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи
суми на ищеца по силата на съществуващи между тях договорни отношения.
Разгледан по същество, иска се явява и основателен, поради следните
съображения. Не се спори, че между страните са съществували договорни
взаимоотношения, по силата на които ответникът е поел задължение в
качеството си на кредитополучател по договор за банков кредит да възстанови
предоставента му в заем сума при конкретно договорените условия и в
съответните срокове, визирани в договора. Съдът намира за неоснователни
възраженията на назначения на ответника особен представител за липса на
настъпила предсрочна изискуемост. Действително съдебната практика е
трайна и непротиворечива, че уговорената в договора за банков кредит
предсрочна изискуемост не настъпва автоматично с неплащане на падежа на
съответната погасителна вноска или погасителни вноски. Също така трайна и
непротиворечива е съдебната практика, че при ненамиране на
кредитополучателя на адреса, посочен от самия него в договора за кредит и
при непосочване на нов адрес за кореспонденция, изпращаните на визирания в
договора адрес съобщения до него се приемат за редовно връчени. В
настоящия случай несъмнено ищецът е изпълнил условието да обяви кредита
за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението си за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК. Не съществува спор
между страните, че за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита
следва да са налице и двата елемента от фактическия състав, а именно
обективният елемент на просрочие на три или повече погасителни вноски по
кредита и субективният елемент – на уведомяване на кредитополучателя за
волята на кредитодателя да обяви предсрочната изискуемост на целия кредит.
В настоящия случай от данните по делото става ясно, че ищецът е положил
достатъчно усилия да връчи на ответника уведомлението за обявяване на
предсрочна изискуемост на цялата сума по процесния договор за кредит, като
го е търсил на известните му адреси. От доказателствата по делото се
установи по безспорен начин, че е настъпила предсрочната изискуемост на
кредита, поради неплащане на три поредни месечни погасителни вноски,
поради което е налице основание за кредитодателя да събере вземанията си
принудително. Действително изявлението на кредитодателя за обявяване на
предсрочната изискуемост на вземането по процесния договор не е
достигнало до кредитополучателя. Но доколкото съдебната практика приема,
че при ненамиране на длъжника на известните по делото адреси, изпратеното
до същия волеизявление от неговия кредитор се счита за редовно връчено по
реда на чл.47 от ГПК, то следва да се приеме в случая, че предсрочната
4
изискуемост е настъпила. По несъмнен начин от представените по делото
писмени доказателства се установява, че на адресите на ответника са залепени
уведомления по надлежния ред от съдия изпълнител, поради което в
съставените от последния протоколи се приема, че е налице редовно връчване
по реда на чл.47 от ГПК. До същите изводи достига настоящия съдебен
състав, тъй като по образуваното гражданско дело, въпреки положените
усилия, ответникът отново не е намерен на известните по делото адреси.
От депозираното експертно заключение се установяват конкретните
суми, останали неизплатени към момента на подаване на заявлението по реда
на чл.417 от ГПК и съответно към датата на приключване на съдебните
прения. Съдът кредитира изцяло депозираното по делото експертно
заключение, тъй като същото е обективно и компетентно изготвено, поради
което счита, че следва да се присъдят съответните суми, така както са
изчислени от вещото лице. Ето защо, при тези данни по делото съдът намира
иска за основателен и доказан и счита, че следва да се уважи изцяло, като бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца процесните суми, за които е издадена
заповед по ч.гр.д.№2828/2022г. по описа на съда, в това число и разноските в
заповедното производство, впоследствие обезсилена с влязло в сила на
05.12.2023г. определение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и направените по делото разноски в заповедното и исковото
производство в размер общо на 1366,08лв., от които 133,08лв. – държавна
такса; 100лв. – юрисконсултско възнаграждение; 733лв. – възнаграждение за
особен представител и 400лв. – възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. М. С. с ЕГН:********** с постоянен и настоящ адрес
****************************, да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София
1463, бул.„Витоша” №89Б, представляван от изпълнителните директори С. А.
Г. и Т. В. М.., сумите от 4218,75лв. – главница, дължима по Договор за
потребителски кредит №20R-L475286, сключен по „Програма за гарантиране
на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат
труд поради пандемията от COVID-19“ на ************ между страните;
32,27лв. – мораторна лихва на просрочените плащания за периода от
10.02.2022г. до 09.09.2022г. включително; 56,41лв. – мораторна лихва на
изискуемата главница за периода от 10.09.2022г. до 06.11.2022г.; 24лв. – такси,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 07.11.2022г. до окончателното изплащане, за които суми е
издадена и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК №1351/09.11.2022г. по ч.гр.д.№2828/2022г. по
описа на РС-Хасково /обезсилена с влязло в сила определение от 05.12.2023г./.
ОСЪЖДА на С. М. С. с ЕГН:********** с постоянен и настоящ адрес
5
****************************, да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София
1463, бул.„Витоша” №89Б, представляван от изпълнителните директори С. А.
Г. и Т. В. М.., направените в настоящото и заповедното производство
разноски в размер общо на 1366,08лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Т. Т.
6