Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
Гр. София, 10.04.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, І-4 с-в в закрито заседание на десети април две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 910 по описа за 2015 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.250 ГПК.
Образувано е по предявени
от К.Ц.К., заместен в хода на процеса /с определение от 17.04.2015 г./ от своя
правоприемник Д.К.Ц. /наследник по закон/ срещу З.„Б.В.и.г.” осъдителни искове
с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ вр. чл.
45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на имуществени вреди в размер на 38.80
лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД, върху същите суми от датата на увреждането – 18.10.2014 г. до
окончателното им изплащане, в която част съдът не се е произнесъл с
постановеното решение № 8520/24.11.2016 г.
С молба
от 17.01.2017 г. ищецът е отправил искане до съда за допълване на постановеното
решение в посочения смисъл, като се произнесе по предявената претенция за
обезщетяване на имуществени вреди от настъпилото застрахователно събитие – ПТП.
В срока за отговор,
ответникът З.„Б.В.и.г.” не е изразил становище по искането за допълване на
постановеното решение.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните съобразно
изискванията на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът е
формирал извод въз основа на събраните в производството доказателства, че наличието
на сочените в чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ предпоставки са установени, чрез събрани
в производството доказателства. Формирана е воля, за това че съобразно
указаното в чл.300 ГПК и дадените разяснения с т. 15 от Тълкувателно Решение №
6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, чрез постановеното по реда на чл.78а НК решение № 129/15.04.2015 г. постановено по АНД № 230/2015 г. по описа на РС
Казанлък, влязло в сила на 30.04.2015 г./ в производството са установени по З.ължителен за гражданския съд начин, извършването на
противоправно и виновно деяние от страна на свидетеля В.Й.Й.
- водач на лек автомобил Опел Вектра с рег.№ *******,
с което е било причинено ПТП станало на 18.10.2014 г около 18.30 ч. в гр.
Казанлък, кв. „Изток”, по ул. „Кремона” от южната
страна на бл. № 42. Поради това, съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД съдът е
приел, че поведението на водача на лекия автомобил е противоправно, доколкото в
производството не е оборна презумпцията за виновност. Установено е, че водачът
на лекия автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата - /чл.20, ал.2
от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП, тъй като се е движил с несъобразена с пътните условия
скорост и не е бил внимателен и предпазлив към пешеходците/.
Прието е
за установено, че към момента на настъпване на ПТП- 18.10.2014 г. за лекия
автомобил Опел Вектра с рег.№ ******* е налице З.ължителна застраховка „Гражданска отговорност“, по която
отговорност носи ответникът.
Прието е
за установено, че в резултат на ПТП на пострадалия пешеходец К.К. /ищец в производството/ са били причинени следните
травматични увреждания: „Фрактура (счупване)
на дясна подбедрица, сътресение на мозъка и разкъсно-контузна рана на главата“.
Приети са
в производството 2 бр. фактури, №№ **********/24.10.2014 г. и
**********/24.10.2014 г., в които са удостоверени заплатени от пострадалия разходи
за лечението в болница МБАЛ Д-р Хр.С.ЕООД гр.Казанлък за сумата 4.00 лева /транспорт/
и сумата 34.80 лв. /потребителска такса/.
Чрез
приетите в производството СМЕ на д-р К. и СМЕ на д-р Р.Д. е установено, че
извършените от пострадалия К.К. разходи за транспорт
и потребителска такса в размер на 38.80 лв. са във връзка с проведеното лечение
на травмите от ПТП.
Съдът е
формирал изводи, за това че релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат с поведението на пострадалия е неоснователно, поради което съдът
съобразно указаното в чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не следва да бъде намалено
присъденото с постановеното решение обезщетение за неимуществени вреди. За
обосноваване на този извод, съдът е приел, че в производството не е установено
извършено нарушение на правилата за движение по пътищата - чл.108 от ЗДвП от
страна на пострадалия пешеходец, който по твърдение на ответника се е
движил по пътното платно, при намалена
видимост, което е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат.
С оглед
така установените обстоятелства и формирани правни изводи, съдът намира
следното:
По
отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди:
В тежест
на ищеца бе да докаже настъпването на имуществената вреда, изразяваща се в
претърпяна загуба и нейния размер във връзка с произшествието и причинените му
травматични увреждания. Имуществената вреда е разликата между имуществото на
кредитора след засягането на благото и това, което би имал, ако нямаше
засягане. Тя се изразява в претъпени загуби и пропуснати ползи. Претърпените
загуби са последиците от засягането на налични блага, в това число и понасяне
на разноски. По отношение размера на причинените на ищеца имуществени вреди,
съдът намира, че същите са доказани, чрез приложените и приети по делото
писмени доказателства.
Така, в
производството се установи, чрез представените разходни документи и
констатациите на д-р Р.Д. и д-р Е.К. по приетите СМЕ, че във връзка с лечение и
възстановяване от причинените му травми, ищецът е разходвал средства на обща
стойност 38.80 лв., за: транспорт и потребителска такса, заплатени на МБАЛ Д-р
Хр.С. ЕООД гр.Казанлък.
Поради
това, съдът намира че претенциите на ищеца за заплащане на обезщетение за
причинени имуществени вреди се явяват основателни за посочената сума 38.80 лв.,
представляваща направени разходи за лечение и възстановяване във връзка с
травмите от ПТП.
По
възражението за съпричиняване:
Въз основа
на събраните в производството доказателства, в т.ч. приетата автотехническа
експертиза, съдът приема, че не е налице твърдяното от ответника съпричиняване
на вредоносния резултат. Чрез констатациите на последната е установено, че
високата трева по двата банкета е предполагала движение на пешеходеца по
пътното платно. При така установеното, съдът намира, че не е било възможно
движение на пешеходеца по банкета, поради което в това поведение не е налице
нарушение на правилата на чл.108, ал.1 ЗДвП с оглед предвидената възможност в
чл.108, ал.2, т.1 от ЗДвП.
Твърдението
на ответника, че пострадалия е управлявал велосипед към момента на настъпване
на инцидента остана недоказано в производството съобразно правилата на чл.154,
ал.1 ГПК. Поради това, съдът намира, че
не следва да обсъжда своевременно релевираното
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради нарушение правилата
за движение по пътищата – чл.79 и чл.80 ЗДвП регулиращи движението на тези
участници в движението.
Върху присъдено обезщетение
за имуществени вреди в размер на 38.80 лв. се следва законна лихва от датата на
разходване на сумата – 24.10.2014 г. до окончателно погасяване на задължението.
С оглед това, съдът
намира, че следва да допълни постановеното решение по реда на чл.250 ГПК, тъй
като не е налице произнасяне по всички предявени претенции.
Така мотивиран
на основание
чл. 250, ал. 3 ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА решение № 8520/24.11.2016
г. постановено по гр.д.№ 910 по описа на СГС, ГО, І-4 състав за 2015 г., като
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
ЗАД„Б.В.и.г.”, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати
на К.Ц.К., ЕГН **********, починал в хода на процеса на 20.02.2015 г. и
заместен /с определение от 17.04.2015 г./ от своя правоприемник /наследник по
закон/ Д.К.Ц., ЕГН ********** с адрес ***, действаща чрез адв.
П.К. от САК, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата 38.80 лв. –
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени разходи
за лечение по 2 бр. фактури, №№ **********/24.10.2014 г. /транспорт/ и
**********/24.10.2014 г. /потребителска такса/ в полза на МБАЛ Д-р Хр.С. ЕООД
гр.Казанлък във връзка с причинени травматични увреждания: „Фрактура (счупване)
на дясна подбедрица, сътресение на мозъка протекло с пълна загуба на съзнание и
разкъсно-контузна рана на главата“, настъпили вследствие пътно – транспортно
произшествие станало на 18.10.2014 г. около 18.30 ч. при управление на лек
автомобил Опел Вектра с рег.№ ******* от водача В.Й.Й. в нарушение на правилата на чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.116
от ЗДвП, установено с решение № 129/15.04.2015 г. постановено по АНД № 230/2015
г. по описа на РС Казанлък, влязло в сила на 30.04.2015 г., чиято гражданска
отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управлението на лек
автомобил Опел Вектра с рег.№ ******* е била
застрахована съгласно полица № 03114001725680/27.06.2014 г., със срок на
застрахователно покритие от 27.06.2014 г. до 27.06.2015 г. при ЗАД„Б.В.и.г.”,
ведно със законната лихва считано от 24.10.2014 г. до окончателното изплащане
на сумата.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: