Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260259/04.06. Година 2021 Град
Перник
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд
IV
– ти наказателен състав
На първи юни Година
2021
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава
Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Катя Василева
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията административнонаказателно дело № 00683 по описа за 2021
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, №4635205,
издаден от ОД МВР – Перник, на основание чл.189, ал.4,
във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП
на Б.П. Б. с ЕГН **********, е наложена
глоба в размер 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДвП.
Против електронния фиш в срок е
постъпила жалба от Б.Б., чрез пълномощника й – адв. Г.Б., в която се излагат
възражения, че е издаден в нарушение на закона, при неспазване на процесуалните
правила, че събраните доказателства не установяват описаното в съдържанието му
нарушение, както и че наложеното административно наказание е неправилно
определено. Моли за отмяна на издадения електронен фиш като незаконосъобразен и
необоснован.
В съдебното производство
жалбоподателката, редовно призована, не е участвала лично.
Пълномощникът й - адв. Г.Б. поддържа
и допълва доводите в жалбата и пледира за отмяна на електронния фиш като
незаконосъобразен. Моли за присъждане на направените от жалбоподателя разноски
в производството съгласно приложения договор за правна защита и съдействие .
Въззиваемата страна – ОДМВР –
Перник, не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание, представител не
е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на
страните, намира за установено следното:
На 26.03.2021г., за времето от 10.10ч.
до 12.10 часа, в гр. Перник, на път I-6, в района на км. 86+300, ПВ „Църква“, с
преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, насочена към гр. София, се извършвало
измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства в стационарен
режим чрез заснемане. Разрешената скорост на движение била въведена с ПЗ В26,
съгласно чл.21, ал.2 от ЗДвП.
След
изтичане времето за контрол на скоростта в посочения пътен участък бил съставен протокол /приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата .
При
обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатите регистрационни
номера на МПС, бил изготвен електронен
фиш, в който били въведени данни за това, че в 10.38 часа лек автомобил
„Сузуки СХ4“ с рег. № ***е преминал през контролираната зоната, като е измерена
скорост на движение от 81 км/ч. /получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/.
След
справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е
извършено нарушението е собственост на ФЛ – Б.П. Б.. Затова и с оглед разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП
срещу нея бил издаден електронен фиш, серия К №4635205, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП и била наложена глоба 100 лв. за извършено нарушение
на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Електронният
фиш е връчен на жалбоподателката на 02.04.2021 г.. Същата не подала декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП
или възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Изложената фактическа
обстановка се установява от приетите писмени доказателства: справка от
централна база данни – КАТ, разпечатка от показанията на техническото средство
– снимка № 11743D0/0339716,
протокол за използване на АТСС, рег. №
1158р-3078/31.03.2021г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване
на преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 в регистъра на одобрените
за използване средства за измерване, с приложение към удостоверението, писмо,
рег. №20-00-38-2/19.06.2019г. на БИМ, протоколи за първоначална и последваща проверка
№№248-ИСИ/11.12.2017г. и №01-С-ИСИС/05.02.2021г. на БИМ, заповед №313з-310 от
14.02.2020г. на директор ОД МВР – Перник, снимка на разположение на АТСС, както
и писмо, изх. №11-00-210/10.05.2021г. на Директор ОПУ – Перник.
Въз основа на установената
фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима,
а разгледана по същество се явява и основателна.
Специалната процедура
по издаването на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал.
4 от ЗДвП е приложена законосъобразно, при наличието на
предпоставките за това, доколкото се твърди, че процесното нарушение е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система преносима
система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип АRH САМ S1, с №11743d0, с каквито съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. АТСС,
посочено в електронния фиш е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване
на регистрационните номера и комуникации. Приетите по делото писмени
доказателства удостоверяват, че същото е одобрен тип средство за
измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение
№17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г, вписано е в регистъра на
одобрените за използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и
с метрологичните изисквания, т.е., технически изправно е и е годно да бъде
използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл.189,
ал.4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.5 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата.
Не е спорно по
делото, че жалбоподателката е собственик
на посоченото в ЕФ моторно превозно
средство, както и че не е упражнила възможността в чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Следователно, същата е възможен субект на описаното в електронния фиш
нарушение.
Обжалваният електронен фиш
съответства на утвърдения със Заповед № Iз - 305 от 04.02.2011 г. на Министъра
на вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което
формално е редовен от процесуална страна.
От материално-правна страна,
условие за законосъобразното му издаване е доказателствена обоснованост на
изложените в съдържанието му фактически обстоятелства, относими към съответния
административнонаказателен състав.
Безспорно
е, че идентифицирането на превозното средство, при управлението на което е
извършено нарушението, точното място на нарушението и установяването на
измерената скорост на движение, респ. отчетеното превишение по отношение
разрешената максимална скорост, са обстоятелства от съществено значение в
казуса. Тези въпроси са пряко относими към елементите от фактическия състав на
административното нарушение, тъй като определят субекта на нарушението,
правната квалификация на същото, както и приложимата санкционна норма от гледна
точка конкретно наказуемото превишаване на скоростта.
Поради
това, абсолютна предпоставка за законосъобразно реализиране на отговорността на
жалбоподателя съставлява доказване на обстоятелството, че нарушението е
извършено именно при обстоятелствата, описани в електронния фиш.
Релевантни
доказателства за установяване на нарушение, за което е издаден електронен фиш и
за обстоятелствата, при които то е извършено съставляват направения запис на
нарушението, респ. снимковото му визуализиране, както и изготвения протокол -
приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР.
В случая при установяване на нарушението не се спазени разпоредбите,
регламентиращи условията, реда и начина на използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение, което е
довело до незаконосъобразност на издадения електронен фиш.
За
използване на системата за видеоконтрол на процесното място е представен протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г., в който са отразени релевантните обстоятелства, при
които е извършено заснемането – идентификационен
номер на използваното АТСС, датата на използване, точното място на контрол, разположението на
системата за видеоконтрол спрямо посоката на движение на контролираните моторни
превозни средства, въведения скоростен режим, наличие
на пътен знак за ограничение на скоростта, режим на измерване, посока на
задействане, начало и край на работа с АТСС на посоченото място и броя на
установените нарушения. Удостоверяването на всички тези обстоятелства се
извършва чрез подписване на протокола от съставилият го полицейски служител,
който с полагането на подписа си и декларира, че автоматизираното техническо
средство е разположено, настроено и използвано съгласно нормативните
предписания и изискванията, въведени в инструкцията за неговата експлоатация,
че е преминало метрологична проверка и е годно за експлоатация. Протоколът по
чл.10, ал.1 от Наредбата е официален документ, тъй като се съставя от
длъжностно лице, в кръга на службата му и се ползва с обвързваща
доказателствена сила.
В
приложения по административнонаказателната преписка протокол съгласно чл. 10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. с рег. № 1158р-3078 от 31.03.2021
г. липсва подпис на означения като негов съставител служител, което изключва
годността му като доказателствено средство за удостоверените в съдържанието му
фактически обстоятелства, както и за това, че АТСС е било използвано съгласно
нормативните предписания и при посочените в протокола обстоятелства. Неподписаният
протокол не може да бъде ценен като доказателство за удостоверените факти в съдържанието му, както и да
утвърди годност на приложения снимков
материал, а именно, че – снимка № 11743D0/0339716 е изготвена съгласно Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. и поради това може да се цени като веществено
доказателствено средство в процеса. Следва да се посочи още, че в протокола не
са попълнени графите, предназначени за отразяване на номера на първото и на
последното статично изображение/видеозапис, за да се провери релевантна ли е
приложената снимка към удостовереното с протокола заснемане, т.е., изготвена ли
е при осъществяван контрол на скоростта чрез използване на АТСС при
обстоятелствата, отразени в протокола. Невъзможността да се
установи относимост на приложените към
административнонаказателната преписка доказателства към вмененото нарушение ограничава и правото на защита на
нарушителя.
Липсват
данни и в частта, отнасяща се до приемането на протокола по чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. от съответния полицейски орган - не е
удостоверено с полагане на подпис и посочване името на съответното длъжностно
лице колко броя статични изображения/видеозаписи са били свалени от системата,
както и къде – компютърна конфигурация/сървър в структура/звено, се съхранява
свалената информация от използваната АТС.
Предвид отхвърлената
годност на протокола за използване на АТСС като доказателствено средство за
удостоверените в него обстоятелства, по делото
остава недоказано по
несъмнен начин, че в същия участък скоростта е била ограничена до 60 км/ч. с ПЗ
В26, поставен на разстояние 400 м. от АТСС, както е посочено в протокола.
Събраната служебно от ОПУ информация
относно скоростния режим, отразена в писмо,
изх. № 11-00-210 от 10.05.2021г., сочи за наличие на пътен знак В26 (80)
на км.86+320, отстоящ на 20 м. преди
мястото, на което се твърди, че е установено процесното нарушение. Други
доказателства обаче за това, че последното е извършено в зоната на действие на
друг ПЗ В26, въвеждащ ограничение на скоростта именно 60 км/ч., разположен
между км.86+320 и до края на участъка от 400 м., посочен в протокола, не са ангажирани.
Предоставянето на информация за участъка от пътя с описание на
мястото и географските координати, както
и за
действащото ограничение на скоростта е
задължение на директора на съответната структура на МВР, съгласно реда в чл.189, ал.8 от ЗДвП, което не е изпълнено.
По тези съображения съдебният
състав приема, че при установяване на нарушението не се спазени разпоредбите, регламентиращи условията, реда
и начина на използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение, от което следва, че нарушението описано в
обжалвания електронен фиш е недоказано. По делото не са събрани достатъчно и убедителни
по своето съдържание доказателства за това, че нарушението е извършено при
обстоятелствата, изложени в електронния фиш, а оттук, че отговорността на неговия собственик е ангажирана
законосъобразно, което мотивира отмяна на издадения електронен фиш.
По разноските:
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН в
съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбоподателката Б.П.Б. е направила разноски за възнаграждение на адвокат в
производството и е поискала присъждането им. От
приложения договор за правна защита и съдействие от 09.04.2021г.,
сключен между нея и адв. Г.Б., се
установява, че страните са договорили възнаграждение за защита и процесуално
представителство по а.н. дело, образувано във връзка с обжалването на процесния
електронен фиш, в размер 300 лв., като е отразено заплащането му в брой при
подписване на договора. Поради това и с оглед изхода на делото, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на
адвокат, следва да му бъде възстановено
от бюджета на органа, издал отменения електронен фиш. Същото е в минималния
размер предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА
№1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което съгласно чл.63,
ал.4 от ЗАНН няма възможност за
намаляването му.
Мотивиран от
гореизложеното, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К, №4635205,
издаден от ОД МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Б.П.Б. с ЕГН **********,
с адрес ***, е наложена глоба в размер 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД
МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1, да заплати на Б.П.Б. с ЕГН **********, с
адрес ***, сума от 300 /триста/ лева, представляваща направени от нея разноски в производството за заплатено
възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ