№ 282
гр. Пазарджик, 09.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500303 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.278 и чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№5933/21.03.2022г. на „М.К.“АД, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Ц.Ш.“ №137, ет.3,
представлявано заедно и поотделно от В.М.В. и Г.А.А.- Изпълнителни
директори, чрез процесуалния им представител адв.Г.М. от САК против
Определение №612 от 18.03.2022г., постановено по гр.д..№3125/2021г. по
описа на РС- Пазарджик, с което е върната въззивна жалба с вх.
№2383/03.02.2022г. на „М.К.“ АД гр.С..
Твърди се в същата, че обжалваното определение е неправилно, поради
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
нарушения на материалния закон.
В този смисъл се излагат подробни съображения.
Искането е да се отмени обжалваното определение, като неправилно и
се постанови определение, с което се върне делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса-ЕВГ. Т.
З., чрез пълномощника й адв.М.М..
В него е изразено становище, че постановеното от районния съд
определение е изцяло законосъобразно и правилно. В този смисъл се излагат
1
подробни доводи.
Искането е да се потвърди атакувания съдебен акт.
Претендират се разноски.
Окръжният съд, вземайки предвид изложените доводи в частната
жалба и като извърши проверка за законосъобразност на обжалваното
определение намери за установено следното:
Видно от Решение №1135/16.12.2021г.,
постановено по гр.д.№20215220103125 по описа на РС- Пазарджик е
прогласен за нищожен в отношенията между ЕВГ. Т. З., с ЕГН ********** от
с.Г. Б., ул. „Ю.“ № 92 и „М.К.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.„Ц.Ш.“ №137, ет.3, представлявано от изпълнителния
директор В.М.В., сключения между тях договор за допълнителни услуги към
заем CrediHome №1161-10141664 от 20.09.2016г. поради противоречие със
закона- чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД във връзка с чл.10а, чл.11, чл.19, ал.4 от
ЗПК, накърняване на добрите нрави- чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и
неравноправност- чл.146, ал.1 във връзка с чл.143, ал.2, т.15 и 20 от ЗПК.
Осъден е „М.К.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.С., бул.„Ц.Ш.“ №137, ет.3, представлявано от изпълнителния директор
В.М.В., да заплати на ЕВГ. Т. З., с ЕГН ********** от с.Г. Б., ул.„Ю.“ №92,
на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД сумата от 132,50лв., представляваща
заплатена без основание сума по договор за допълнителни услуги към заем
CrediHome №1161-10141664 от 20.09.2016г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба- 01.09.2021г., до окончателното
изплащане.
Осъден е „М.К.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.С., бул.„Ц.Ш.“ №137, ет.3, представлявано от изпълнителния директор
В.М.В., да заплати на основание чл.38, ал.2 във връзка с чл.38, ал.1, т.2 от
ЗАдв. на адв.М.В. М. от Адвокатска колегия- П. със служебен адрес: гр.П.,
бул. „П.Ш.“ № 81, ет.3, ап.Б адвокатско възнаграждение в размер на 600лв.
Осъден е „М.К.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.С., бул.„Ц.Ш.“ №137, ет.3, представлявано от изпълнителния директор
В.М.В., на основание чл.78, ал.6 във връзка с чл.83, ал.2 от ГПК, да заплати по
сметка на РС- Пазарджик държавна такса в размер на 100лв.
2
Против това решение е постъпила по електронна поща въззивна жалба с
вх.№2383/03.02.2022г. от „М.К.“ ЕД, представлявано от В.Д.В.-
Изпълнителен директор, чрез процесуалния му представител адв.Г.М. от
САК.
Видно от Разпореждане №835/04.02.2022г. е оставена без движение
въззивната жалба, подадена от „М.К.“ АД. Указано е на жалбоподателя в
едноседмичен срок от съобщаването да представи по делото доказателства за
заплащане на държавна такса в размер на 50лв. по сметката за държавни
такси на ОС- Пазарджик, като в основанието за плащане изрично се посочи
номера на делото и наименованието на съда, постановил обжалвания съдебен
акт, както и в същия срок да представи по делото в оригинал или надлежно
заверено копие на пълномощното за представителна власт. Предупреден е
жалбоподателят, че при неизпълнение на тези указания в посочения срок,
въззивната жалба ще бъде върната.
Видно от Съобщение- л.113 се установява, че разпореждането за
оставяне без движение е връчено на адв.Г.М. на 25.02.2022г.
Видно от Молба с вх.№4800/07.03.2022г. подадена от адв.Г.М., в
качеството му на процесуален представител на „М.К.“ АД се установява, че в
изпълнение на указания на съда дадени с Разпореждане №835/04.02.2022г. се
предоставят и се моли да се приемат документ за внесена ДТ за въззивно
обжалване, по сметка на ОС- Пазарджик, в размер на 50лв., както и 2 броя-
сканирани оригинали, за изготвяне на въззивна жалба и процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
От Определение №612 от 18.03.2022г. е видно, че първоинстанционният
съд е върнал въззивна жалба с вх.№2383/03.02.2022г., подадена от „М.К.“ АД
против Решение №1135 от 16.12.2021г. по гр.д.№3125/2021г. по описа на РС-
Пазарджик.
При тези данни, от правна страна, съдът приема за установено
следното:
Подадената частна жалба се явява процесуално допустима, а по
съществото си неоснователна.
За да върне процесната въззивна жалба, първоинстанционния съд е
приел, че разпореждането му е надлежно връчено на жалбоподателя на
3
25.02.2022г. чрез пълномощника му адв.М. на служебния му адрес, изрично
посочен във въззивната жалба като адрес за връчване на книжата по делото.
Срокът за изпълнение на дадените указания е изтекъл на 04.03.2022г.,
присъствен ден. До тази дата жалбоподателят не е изпълнил дадените му
указания, нито е направил искане за продължаване на срока, каквато
възможност му дава разпоредбата на чл.63, ал.1 от ГПК.
Констатирал е, че на 06.03.2022г. чрез ССЕВ при ДАЕУ по делото е
постъпила молба от пълномощника на жалбоподателя с приложени
доказателства за заплащане на дължимата държавна такса и сканирани
оригинали за изготвяне на въззивна жалба и процесуално представителство
пред въззивната инстанция. Приел е, че тази молба не може да бъде взета
предвид от съда, тъй като е подадена след изтичане на преклузивния
едноседмичен срок, а съгласно императивната разпоредба на чл.64, ал.1 от
ГПК процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените
срокове, не се вземат предвид от съда. В този смисъл се е позовал на
Определение №77 от 25.02.2011г., постановено по ч.гр.д.№506/2010г. на ВКС,
I г.о. Посочил е, че обстоятелството, че в образеца на съобщението за
отстраняване на нередовностите във въззивната жалба, връчено на страната,
не са посочени указанията на съда, не може да се приеме като основание за
неизпълнение в срок на дадените от съда указания, тъй като към съобщението
е приложен препис от Разпореждане №835 от 04.02.2022 г., съдържащо тези
указания и за страната не е имало съмнения какви указания следва да изпълни
и в какъв срок.
След като жалбоподателят не е отстранил в указания от съда срок
нередовностите във въззивната жалба, съдът на основание чл.262, ал.2, т.2 от
ГПК е счел, че същата следва да бъде върната, тъй като жалбоподателят не е
изпълнил дадените му указания в дадения му срок.
Тези изводи, въззивната инстанция ги споделя единствено в частта
относно непредставянето в срок на дължимата се държавна такса, като не ги
споделя в частта относно указанията в насока да се представят в срок на
оригинал или надлежно заверено копие на пълномощното за представителна
власт.
За да е законосъобразно връщането на жалбата е необходимо да са
налице следните предпоставки: нередовност на жалбата; ясни и правилни
4
указания до жалбоподателя в какво се състоят нередовностите, съответно как
могат да бъдат отстранени; предупреждение за последиците от
неупражняването им. На практика тези предпоставки са налице.
Както бе посочено по- горе, съдът не споделя становището на
първоинстанционния съд да изиска чрез процесуалния представител на
жалбоподателя оригинал или надлежна заверено копие на пълномощното за
представителна власт. Основанието за този си извод, настоящата инстанция
приема от изложеното в представените по делото пред районния съд 2 броя
пълномощни- л.30 и на л.31. От визираното в пълномощното на л.31 се
установява, че В.М.В., в качеството си на Изпълнителен директор на „М.К.“
АД е упълномощил адвС.Ж.Д. да го представлява, в качеството му на
Изпълнителен директор на „М.К.“ АД пред Районен съд- Пазарджик, като от
негово име и сметка на дружеството осъществява процесуално
представителство, защита и съдействие на същото по гр.д.
№20215220103125/2021г. по описа на РС- Пазарджик. Въпреки тази
първоначална конкретика относно представителната власт по конкретно дело,
то в т.2 на същото пълномощно е отразено, че упълномощеното лице има
право да осъществява всички необходими правни и фактически действия,
като изготвя, подписва, подава и получава всякакви документи, вкл. молби,
искания, заявления, жалби и да получава документи адресирани до
упълномощителя, като извършва необходимите плащания на такси и др. В
пълна идентичност на дадени правомощия с това пълномощно е и
пълномощното- л.30 дадено от адвС.Ж.Д. с което същия преупълномощава
адв.Г.М.. Данните от тези две пълномощни и конкретно второто изразени в
това, че може да изготвя, подписва и получава жалби, както и да плаща такси
са достатъчно основание настоящата инстанция да приеме, че на практика
адв.Г.М. има представителна власт, както да получи препис от решението
постановено от първоинстанционния съд, така и да подаде въззивна жалба,
респ. да изпълнява дадените му указания в случай на нередовност на
подадената от него въззивна жалба. В този смисъл, съдът не приема, като
основателни възраженията на адв.М., че същия не е имал надлежна
представителна власт при администрирането на процесната въззивна жалба.
От данните в пълномощното му ясно се установява, че същия има такава
власт, която реално следва да се приеме, че е до приключване
администрирането на въззивната жалба.
5
Не така стои въпросът относно възражението, че са изпълнени
указанията за внесената държавна такса. Действително от представената
молба с вх.4800/07.03.2022г. е налице документ от който се установява, че
има внесена държавна такса в размер на 50лв. и датата предхожда датата в
която изтича срока за изпълнение на указанията. Следва да се отбележи, че
указанието на съда е ясно и категорично и в смисъл, че в едноседмичен срок
от съобщението, жалбоподателят следва да представи по делото
доказателства за заплащане на държавна такса в размер на 50лв. Налице е и
предупреждение, че при неизпълнение на указанията в срок, въззивната
жалба ще бъде върната. Към датата 04.03.2022г., когато изтича срока за
отстраняване на нередовностите по делото, реално не са представени
доказателства за внесена ДТ в този посочен размер, т.е. указанието на съда не
е изпълнено. Законово задължение, съдът служебно да следи дали е внесена
държавната такса, в случая не съществува. Ето защо, възражението, че
дължимата се държавна такса е внесена в срок не може да се приеме за
основателно.
Съдът не намира за относими останалите възражения изложени във
въззивната жалба, с оглед констатираното неизпълнение на конкретни
указания на съда в даден от него преклузивен срок.
Предвид на изложеното настоящия съдебен състав намира, че районния
съд разпореждайки връщане на тази частна жалба е постановил един
правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден, а
частната жалба срещу него да се остави без уважение.
За пълнота трябва да се отбележи, че първата инстанция е следвало да
се произнесе с разпореждане, а не с определение, но този му пропуск не се
отразява по същество на законосъобразността на постановения от него акт.
С оглед този изход на делото, в тежест на жалбоподателят следва да се
присъдят на адв.М.В. М., на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, адвокатски
хонорар в размер на 300лв.
По изложените съображения, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Определение №612 от 18.03.2022г. постановено по
гр.дело №20215220103125/2021г. по описа на РС- Пазарджик, с което е
върната въззивна жалба с вх.№2383/03.02.2022г. на „М.К.“ АД гр.С..
ОСЪЖДА „М.К.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.„Ц.Ш.“ №137, ет.3, представлявано от изпълнителния
директор В.М.В., да заплати на основание чл.38, ал.2 във връзка с чл.38, ал.1,
т.2 от ЗАдв. на адв.М.В. М. от Адвокатска колегия- П. със служебен адрес:
гр.П., бул. „П.Ш.“ № 81, ет.3, ап.Б адвокатско възнаграждение в размер на
600лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7