Р Е Ш Е Н И Е
гр.София 27.01.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
ГО, 9-ти състав,
в публичното съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 7525/2018
г. по описа на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищците твърдят в ИМ, чe на 10.06.2017 г., синът им управлявал мотоциклет „Хонда”,
рег. № ******, по път I-6, когато на км. 378,7, в близост
до с.Гавраилово,а движещия се пред него л.а.„Опел Астра”
с рег. № ******, предприел маневра обратен завой. След навлизане в съседната
лента автомобила потеглил назад и отново навлязъл в лентата, в която се движел
мотоциклета. Така той отнел предимството на мотоциклетиста между двете превозни
средства настъпил сблъсък. Вследствие инцидента и двамата водачи починали. Ищците
твърдят, че тежко преживяват загубата на
сина им, който загинал на 28 години. Заявяват, че са предявили претенцията си
пред застрахователя, който обаче им отказал плащане на обезщетение. Затова смятат,
че ответникът, в качеството си на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, следва да обезщети претърпените от тях неимуществени
вреди, които оценяват на по 200 000 лева за всеки от тях и които претендират
заедно с лихва за забава, считано от датата на ПТП-то до окончателното изплащане
и направените разноски.
Ответникът в писмения отговор, оспорва
изцяло предявения иск, сочи ИМ за нередовна,тъй като не бил посочен механизма
на ПТП. Оспорва твърдението, че с поведението си застрахования при него водач е
причинил произшествието. Оспорва вината, механизма и размера на исканото
обезщетение за неимуществени вреди, което счита за завишено. Твърди, че поведението на пострадалия е допринесло за настъпването
на произшествието, тъй като той е управлявал мотоциклета с несъобразена
скорост. Евентуално заявява, че застрахования при него водач не е могъл да
забележи навреме моториста, поради което смята, че е налице случайно деяние.
Заявява, че лихва за забава не се дължи от датата на ПТП, а от датата на представяне
на банкова сметка ***. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Ответникът е застраховател по
задължителната застраховка „ГО“ на водача, сочен за виновен за процесното ПТП, което е видно от приетата справка от ГФ,че за автомобила е
сключена застраховка ГО с крайна дата на покритието 21.07.2017 г.
С постановление от28.11.2017 г. по пр.пр. № 134/17 г. е прекратено наказателното производство по
воденото ДП №594/17 г. по описа на РУ на
МВР Сливен срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343 ал.3, б“б“ вр. ал.1, б“в“ вр. чл.342, ал.1 от НК
за това,че на 10.06.2017 г. на гл.път І-6 при км.378,7 нарушил правилата
за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на К.Д.П. и на В.
В.В.. Производството е прекратено, на основание
чл.24, ал.1 т.4 от НПК.
От събраните доказателства (Констативен протокол, Протокол
за оглед,САТЕ и Протокола за разпит на свидетел от ДП - л.68-69, последния
съдът цени като частен свидетелстващ документ) се установява следния механизъм
на процесното ПТП: на 10.06.2016 г., около 11,50 ч.
по първокласен път I-6, в посока от гр. Сливен към гр.
Казанлък, в района на км. 378 се движел л.а. „Опел Астра”
с рег. № ******, управляван от В. В..Пътят бил прав, настилката суха, гладка,
асфалтова. Времето било ясно и слънчево. Пътното платно се състояло от две
ленти за движение по една за всяка от посоките с ширина от по 3,70 м. В
участъка не били въведени ограничения на скоростта с пътен знак. Лекият
автомобил намалил скоростта на около 17 км/ч. и решил след разклона на
с.Гаврилово да завие в обратна посока в завой на ляво – начало на маневра
„обратен завой”. По същото време и в същата посока се движел мотоциклет „Хонда“, управляван от К.П. със скорост от около 147 км/ч,
или 40,8 м/с. Последвал удар между лекия автомобил и мотоциклета, който удар за мотоциклета бил
челен, а за л.а. страничен в лявата му част между задна лява врата и средна колонка,който
се преобърнал по таван. В резултат на удара починали и двамата водачи.
От заключението на в.л. П. по
назначената САТЕ е видно,че при скоростта на управление на мотоциклета -147
км/ч опасната му зона за спиране е била 165,50 метра. В момента, в който
автомобила е навлязъл в опасната зона на мотоциклета, последният се е намирал
на 46,88 метра. Затова при тази скорост произшествието не е било предотвратимо
от водача на мотоциклета. То би било непредотвратимо и при движение със скорост
от 90 км/ч, тъй като тогава също опасната зона (75,30 метра) би била по-голяма
от разстоянието между двете превозни средства. По този начин удара е бил
неизбежен.
Починалият К.Д.П. е
роден на *** г. и към датата на злополуката е бил на 28 години и 11
месеца и съгласно удостоверението за
раждането му ищците по делото са негови родители.
От показанията на свидетеля П. брат на починалия и син на ищците, преценени
по реда на чл. 174 ГПК се установява, че смъртта на К.се е отразила зле на
родителите му. Те живеели заедно в едно домакинство и поддържали много добри
взаимоотношения,участвал в ремонти по къщата и подпомагал финансово родителите
си. След смъртта му те се затворили в себе си и почти не разговаряли един с
друг.
Ищците са заявили претенции за заплащане обезщетение и двамата по застраховка “ГО“ към ответника на
08.09.2017 г. което е отказано видно от приложеното уведомление от 08.12.2017
г.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
По иска по чл.432, ал.1 КЗ:
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с
договора за застраховка "ГО" застрахователят се задължава да покрие,
в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума,
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. По силата на чл. 432,ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "ГО" Съгласно установената съдебна практика и ТР № 1/2016 г.
по ТД № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, родителите на починал при ПТП са материалноправно легитимирани да получат обезщетение за
търпените от тях болки и страдания от смъртта на тяхното дете.
Следователно
за да възникне субективното право по чл. 432, ал. 1 КЗ е необходимо да се установи: 1/ че в
резултат на виновно и противоправно поведение на
лице, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, страна
по която е ответникът, е настъпила смъртта на К.П.; 2/ че ищците са родители на
починалия и те са търпели вреди – болки и страдания в резултат на смъртта на
техния син.
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП, водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра: да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да
се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение. Според чл. 38,
ал. 3 ЗДвП, когато водачът извършва завиване в обратна посока при недостатъчна
широчина завиването може да започне не от най-лявата, а от друга част на
платното за движение, е длъжен да пропусне
и попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни средства.
В случая се установи, че застрахования при
ответника водач е предприел маневра „обратен завой” на прав участък от главен
път. Той не е успял да обърне посоката на автомобила и така е застанал
перпендикулярно на пътното платно. По този начин водачът на „Опел Астра“ е нарушил
правилата за движението по пътищата, като не се е съобразил с положението на
движещия се след него мотоциклет, не го е пропуснал да премине и така е станал
причина за настъпилото произшествие, респ. за смъртта на К.П..
Не е спорно, че ищците
са родители на починалия. Установи се,че те са имали близка връзка с К.П. и са
търпели неимуществени вреди от смъртта на техния син. С оглед на това съдът
намира исковете за доказани по основание.
По размера на обезщетението:
При определяне на
размера и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази: възрастта на починалия - 29 г., възрастта на ищците към момента на ПТП
(Д.П. на 53 г., а С.П. на 47 години), добрите отношения между ищците и
починалия, това, че са живеели в едно домакинство и са полагали взаимни грижи
един за друг, както и негативните промени до които е довело произшествието в семейството.
Като отчита тези обстоятелства, обуславящи размера на вредите и тяхното
значение, вкл. времето на настъпване на деликта,
съответните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетенията момент, съдът намира, че
обезщетението, което би могло да репарира тези вреди е в размер на по 150 000 лева (в този смисъл е и
практиката на САС по Р № 2177/ 20.09.2019 г.по в. д. № 5696 /2018 г., 1 с/в).
Поради изложеното искът
за обезщетяване на причинените на ищците неимуществени вреди е доказан по
основание до размера от по 150 000,00
лева за всеки от ищците, а за разликата до претендираните
по 200 000 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
По лихвата за забава:
Отговорността на застрахователя за плащане законни лихви върху дължимото обезщетение
при предявена пряко срещу него претенция по реда на чл. 380 КЗ е установена в
разпоредбата на чл. 497 КЗ. По предявената претенция на ищците е налице е отказ
от застрахователя на 08.12.2017 г. Ето защо лихвата за забава е дължима след
изтичане на срока за произнасяне по претенцията на основание чл. 497, ал. 1, т.
2 вр. чл. 496, ал.1 КЗ или считано от 09.12.2017г. Непосочването на банковата
сметка от увреденото лице като кредитор възпрепятства само изплащането на
застрахователното обезщетение и то в хипотезата, когато то е определено по
размер от застрахователя или с влязло в сила съдебно решение (Р №
167/30.01.2020 г. по т.д. № 2273/2018 г.ТК, ІІ ТО на ВКС). Когато произнасянето
по застрахователната претенция е отказ по
чл. 498, ал.1 КЗ за заплащане обезщетение, мотивирано с недължимост
или недоказаност по основание или размер, въпреки представяне на изисканите от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ доказателства или в хипотезата на
неизискани от застрахователя доказателства по реда и условията на чл. 106, ал.
3 КЗ, неизпълнението на длъжника не е поради непосочване на банкова сметка ***.В
случая не е налице причинна връзка между неизпълнение на задължението за посочването
й и неплащане застрахователното обезщетение. Забавата по чл. 95, ал. 1 ЗЗД е
хипотеза, в която поведението на кредитора е в причинна връзка с неизпълнението
на длъжника (Р №194/03.02.2016 г.по т.д. № 1890/2014 г.,ТК І ТО на ВКС).
Няма данни в претенцията за
изплащане на обезщетение от 08.09. 2017г.и от 30.10.2017г. дали ищците са
посочили банкова сметка. ***лати обезщетение, поради
липса на доказателства за категоричен извод за причините за произшествието. Отказът на застрахователя не е поради непредставяне на банкова сметка ***,
изискани от ответника доказателства. Ето защо възражението на ответника в тази
насока съдът намира за неоснователно.
Обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода от 09.06.2017
г. до 09.12.2017 г. следва да се отхвърли.
По възражението за съпричиняване:
Възражението на ответника, че починалия е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат е било в тежест на доказване на ответника. Конкретното
твърдение е, че починалия е управлявал мотоциклета с превишена скорост, което е
довело до произшествието, респ. до неговата смърт.
По делото се установи,
че ПТП е настъпило в участък от първокласен път, в който не е имало въведени
ограничения с пътен знак, поради което следва да се приеме, че ограничението на
скоростта за този участък е 80 км/ч.(чл. 21, ал. 1 ЗДвП). Установи се, че при
всички случаи мотоциклетистът не би могъл да предотврати удара при условие движението
на автомобила с определената в
експертизата скорост и възможността на водача да възприеме идващия отзад нему мотоциклет и да не започва маневрата
обратен завой. Независимо, че мотоциклетистът се е движил със скорост 147 км/ч. и при друга скорост, включително разрешената, ПТП –то, съгласно приетата
САТЕ е било непредотвратимо за
мотоциклетиста. Ето защо неговото поведение не е в причинна връзка с
настъпването на ПТП.
Съдът намира за
неоснователно и възражението за наличие на „случайно събитие“ при положение,че
автомобилът е направил обратния завой при наличие на превозно средство движещо
се направо, а е следвало да спре и пропусне движещия се направо мотоциклет.
По разноските:
При
този изход от спора право на разноски имат и двете страни.
Ищците
са освободени от внасянето ДТ и разноски. Съдът не е възлагал в тяхна тежест внасянето
на депозит за в.л. ( л. 51- стр.2). Въпреки това те са внесли 150 лева за
изготвянето на АТЕ,които не следва да им се присъждат. На осн.
чл.4б ЗДТ имат право да поискат възстановяването им.
Адвокат
Т.Г. има право на адв. възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство видно от приложените и сключени с
него договори. Съгласно чл. 38,ал.2 ЗА следва да му се присъди съобразно
уважената част от исковете сумата 4 147,50 лв.(5 530 х150000/200000) за всеки
от ищците или общо 8 295 лева.
Ответникът е заплатил 150 лева за в.л. от които съразмерно отхвърлената част на иска следва да му се
присъдят 37,50лв. Претендира и юриск.възнаграждение,
което съдът определя на 150 лв. по чл.
78,ал.8 ГПК или общо сумата 187,50 лева, които ищците да заплатят.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СГС ДТ 12 000 лв. съобразно уважената част от
иска и разноски 150 лв. на осн. чл. 78,ал.6 ГПК или
общо сумата 12 150 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „З.Д.И
З.” АД , ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на С.И.П., ЕГН: **********
и на Д.К.П., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: адв. Т.Г. ***,
на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от по 150 000 лева - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на
техния син К.Д.П. поради ПТП на 10.06.2017 г. ведно със законната лихва върху сумите от 09.12.2017г. до окончателното им изплащане като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата
от над 150 000 лева до по
200 000 лева за всеки и искането за присъждане законната лихва за периода от 10.06.2017
г. до 09.12.2017 г.
ОСЪЖДА „З.Д.И З.” АД , ЕИК ****** да заплати на адв. Т.К.Г., адрес: ***, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА адв. възнаграждение в размер на 8 295 лева.
ОСЪЖДА „З.Д.И З.” АД , ЕИК ******, да заплати на СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 12 150 лева - ДТ и разноски за вещо лице.
ОСЪЖДА
С.И.П., ЕГН: **********
и Д.К.П.,
ЕГН **********, да заплатят на „З.Д.И З.”
АД , ЕИК ******, на основание чл. 78,
ал. 3 и 8 ГПК, сумата от 187,50 лева - разноски и юриск.
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
с въззивна жалба пред САС в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: