РЕШЕНИЕ

№ 1326

гр.Бургас, 14.10.2020г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 28 септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията- докладчик а.д. № 1135 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподатели са И. Иванов Й. с ЕГН:********** и Агнес 95 ЕООД с ЕИК:***, двамата със съдебен адрес ***. Жалбоподателите участват в производството чрез пълномощник – адвокат Б.Ч. ***.

Ответник по жалбата е старши полицай при РУМВР Созопол. Ответникът участва в производството лично.

Предмет на оспорване е разпореждане № 346р-5884/13.06.2020г. на АО. С обжалвания акт е разпоредено на И.Й. да преустанови озвучаването на обект ***, намиращ се на централен плаж в ***. По делото няма спор, че Агнес 95 ЕООД стопанисва търговския обект, което обосновава качеството му на адресат на административния акт, наред с посоченото физическо лице.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на разпореждането, като издадено в противоречие с процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Иска се съдът да отмени като незаконосъобразно оспореното разпореждане. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Ответникът оспорва жалбата. Представил е заверено копие от преписката по издаване на оспорения акт. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лица, които са адресати на административния акт и имат правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Представен е препис от акта, предмет на оспорване – разпореждане на полицейски орган № 346р-5884/13.06.2020г.  на АО, от който се установява издаването и. Автор на разпореждането е Д.Д.– старши полицай при РУМВР Созопол. В разпореждането е посочено, че същото се издава на основание чл.64 от ЗМВР и чл.28а ал.1 т.1 от Закона за защита от шума в околната среда.

Представен е препис от договор за наемане на подизпълнител от 01.06.2020г., въз основа на който Агнес 95 ЕООД дружеството е стопанисвало посочения в разпореждането коктейл бар.

Представен е препис от трудов договор от 04.06.2020г., с който дружеството е възложило на И.Й. да изпълнява длъжността управител на същия бар до края на сезона.

Представено е становище на главния архитект на община Созопол, придружено от схема за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения за морски плаж Созопол – централен, от които се установи, че поземления имот, в който се намира процесния коктейл бар, представлява крайбрежна плажна ивица и граничи с урбанизирани жилищни зони.

Като свидетел по делото е разпитан П.Д., младши инспектор при РУМВР Созопол, присъствал на проверката. Посещението на място било извършено по повод подаден сигнал от оперативния дежурен, по повод оплакване на гражданин за шум от заведението, което се намирало на границата на крайбрежната алея, върху плажа. От другата страна на алеята имало къщи. Полицаите преценили звучащата от заведението музика като силна.

Като свидетел е разпитана и И. Иванов, работил по време на проверката като барман. Заведението на процесната дата си работило нормално. До свидетеля достигнала информация, че се извършва полицейска проверка, но не видял в закритата площ на заведението да са влизали полицаи. Според преценката на този свидетел звучащата музика не е била силна.

При така установените факти, по повод подадената жалба, съдът извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно изискването на чл.168 ал.1 от АПК и прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен полицейски орган – длъжностно лице по чл.19 от ЗЗШОС, определено от министъра на вътрешните работи със заповед № 8121з-829/23.07.2019г., препис от която е приложен по делото. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Налице е основание за оспорване на разпореждането по чл.146 т.2 от АПК – не е спазена изискуемата форма. Доколкото в приложимия чл.28а от ЗЗШОС, освен изискването за писмена форма, не са въведени специални правила, приложими са общите изисквания относно формата и реквизитите на полицейските разпореждания, уредени в чл.64 ал.5 от ЗМВР. В случая не е спазено изискването по т.3, според което следва разпореждането да съдържа описаните на фактическите основания за издаването му.

Приложимата материална норма на чл.28а ал.1 т.1 от ЗЗШОС предвижда, че при констатиране на нарушение по чл.16а ал.2 и 3 определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица по чл.19 издават писмено разпореждане за преустановяване на озвучаването от съответния обект (…) в областта на услугите, разкрит и разположен в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, както и в жилищни сгради с повече от едно жилище и сгради със смесено предназначение – в случаите по чл.16а ал.2. Това означава, че в обстоятелствената част на разпореждането за спиране на озвучаването следва да се опишат фактически констатации относно всички белези, които в съвкупността си представляват нарушение по чл.16а ал.2 или ал.3 от ЗЗШОС. Именно това нарушение се явява основание за издаване на разпореждането. Липсата на тези мотиви в оспорения акт представлява неспазване на изискването за форма, явяващо се самостоятелно основание за оспорване на разпореждането. Наред с това липсата на мотиви поставя в невъзможност адресата да се защити по фактите, а от друга страна – и съда да прецени правилното приложение на материалния закон.

Налице е и нарушение на изискването за форма по чл.64 ал.5 т.4 от ЗМВР. Според тази разпоредба разпореждането следва да съдържа разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението. В случая не е определен срок за спиране на озвучаването, т.е. формално е разпоредено безсрочно спиране на озвучаването в обекта, което не е допустимо от гледна точка на уредбата на чл.16а от ЗЗШОС, налагаща рестрикции само в определени часови зони.

Сумирайки горното съдът прие, че оспореното разпореждане е издадено в нарушение на материалния и на процесуалния закон, поради което по повод подадената жалба и на основание чл.172 ал.2 от АПК следва да се отмени от съда.

По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.1 от АПК ответната страна следва да заплати на жалбоподателите разноските по делото, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на И. Иванов Й. с ЕГН:********** и Агнес 95 ЕООД с ЕИК:***, двамата със съдебен адрес ***, разпореждане № 346р-5884/13.06.2020г. на старши полицай при РУМВР Созопол.

ОСЪЖДА РУМВР Созопол да заплати на И.Й. и Агнес 95 ЕООД, представлявани от адвокат Б.Ч. ***, 60лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

 СЪДИЯ :