РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. Перник, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500292 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от адв. С. – особен представител на Р. К.
Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***
ПРОТИВ РЕШЕНИЕ № 260094 / 14.3.2022г 461 от 24.02.2020 г. постановено по гр.
дело № 06517 по описа на съда за 2020 г по описа на Районен съд – Перник, с което съдът е
признал за установено по предявените от „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино срещу Р. К. Г. , с ЕГН
**********, с постоянен адрес *** обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. К. Г. , с ЕГН **********, с постоянен адрес *** дължи на
„Топлофикация – Перник“ АД сумата от
1101,62 лева /хиляда сто и един лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща
главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в
***, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 174,87 лева /сто
седемдесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки/– лихва за забава на месечните
плащания за периода от 10.07.2018 г. до 23.07.2020 г., ведно със законната лихва върху
размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 10.08.2020 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №
2529/11.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
4113/2020 г. на Пернишкия районен съд.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно,
1
необосновано и не кореспондиращо със събраните по делото доказателства.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че било останало недоказано по
делото, по коректно сключен договор за продажба на топлоенергия, по смисъла на чл. 150,
ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), ответника да е придобил качеството на клиент и
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал.1 и §1, т.2а от ДР
на ЗЕ и да е би бил страна по облигационно отношение с ищеца „Топлофикация Перник“
АД. Сочи се, че по делото не било установено безспорно, ответника да има качеството на
клиент по отношение на „Топлофикация Перник“ АД и не е възникнала облигационна
връзка, тоест оспорва се наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните, относно услугата: пренос, доставка, разпределение и ползване на топлинна
енергия за топлофицирания имот.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна, НЕ Е подала отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован чрез особения представител
адв.С., не се явява.
Въззиваемото ответно дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Същото е депозирало писмена молба, с която моли да се даде ход на делото, оспорва
въззивната жалба, няма възражения по доклада на съда. Моли обжалваното решение да бъде
потвърдено и да му бъдат присъдени разноски съгласно списък по чл.80 ГПК. Прави
възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
За да постанови решението си, районният съд е приел, че от приетия като писмено
доказателство нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том *, рег. №
***, дело № 65 от 21.04.2003 г. се установява, че ответницата Р. К. Г. е придобила
собствеността върху процесния имот, находящ се в ***.
Приел е, че искът е допустим, тъй като за процесните суми е водено заповедно
производство по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 4113/2020 г. на Пернишкия районен
съд, относно вземането, предмет на исковото производство, от което се установява, че по
заявление на “Топлофикация-Перник” АД с вх. № 18083/10.08.2020 г., е издадена заповед №
2529/11.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Р. К. Г. за
вземанията, предмет на предявените искове. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя са дадени указания за възможността
да предяви установителни искове за съществуване на вземанията. Същите са предявени в
срока по чл. 415 ГПК, за което са били представени доказателства пред заповедния съд, и са
процесуално допустими.
Отбелязал е, че съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката -
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия. Отбелязал е, че Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2008г. са публикувани във вестник „Новинар“ от 29. 04. 2008г. и те
регламентират съдържанието на правоотношението между доставчика на топлинна енергия
и потребителя /собственика или ползвателя на топлофицирания имот/.
Обосновал, е че тъй като в случая от писмените доказателства, се установявало, че
ответника е собственик на процесния имот, между страните бил сключен договор за
доставка на топлинна енергия и ответника дължал претендираната от ищеца сума в пълен
2
размер.
За да достигне до тези решаващи изводи, съдът е кредитира и изслушаните пред
него СТЕ И СИЕ, видно от които е посочил, че като писмени доказателства са приети и
договор № *** за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда- етажна собственост /СЕС/ и сгради с повече от един
потребител, находящи се на лицензионната територия на гр. Перник, сключен между
“Топлофикация – Перник” АД и „Техем сървисис“ ЕООД, удостоверение за регистрация на
Техем сървисис“ ЕООД, договор № *** за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда- етажна собственост /СЕС/ и сгради с
повече от един потребител, находящи се на лицензионната територия на гр. Перник,
сключен между “Топлофикация – Перник” АД и „Директ“ ЕООД, както и карнетен картон.
По делото пред ПРС е било изслушано и прието заключение на съдебнотехническа
експертиза. От същото съдът е приел, че се установява, че процесният имот се намира в
топлоснабдена сграда. Установява се наличието на система за дялово разпределение в СЕС,
въведена преди процесния период от момента на подписване на договор № *** между
фирмата за дялово разпределение „Техем сървисис“ ЕООД и етажната собственост.
Договори са сключени и между ищцовото дружество и фирмите за дялово разпределение,
както следва- договор № ***, сключен с „Техем сървисиз“ ЕООД, и договор № ***, сключен
с „Директ“ ЕООД.
От заключението на същата експертиза е посочено, че видно, че уредът за търговско
измерване, монтиран в абонатната станция (топломер), през процесния период е преминал
задължителните метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен е да се
използва за търговско измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни.
Вещото лице е посочило, че показанията на общия топломер в сградата етажна
собственост са отчитани ежемесечно, което е констатирано от направената проверка по
карнетите, водени в топлофикационното дружество. Технологичните разходи са определени
съгласно паспортните данни на монтираната абонатна станция в сградата и преизчислени
съгласно методиката приложение към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. Изпълнено е
изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество
потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда етажна собственост
(СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по
имоти в СЕС.
От обсъжданото заключение съдът достигнал до извод, че изравнителните сметки са
изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС.
Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти, предавани са на
представител на етажната собственост в законоустановения срок, като ответникът не е
подавал жалби и възражения в законоустановения срок срещу всяка една изравнителна
сметка. На вещото лице е бил предоставен констативен протокол, съставен и двустранно
подписан от представител на СЕС и фирмата топлинен счетоводител от 12.05.2019 г., в
който са посочени имотите, за които не е осигурен достъп за провеждане на годишния отчет,
включително и процесният имот.
Съгласно заключението през процесния период е начисляван разход за топлинна
енергия за БГВ- прогнозно. В имота е монтиран уред за измерване разхода на топла вода- 1
брой водомер. Начислен е служебен разход на количеството потребена вода на база броя
обитатели на имота- 2 лица с дневно потребление 140 литра понеже ответникът не е
осигурил достъп до отчета на уреда. След провеждане на годишния отчет от фирмата
топлинен счетоводител разходът на топлоенергия е преизчислен след определяне на
топлосъдържанието на топлата вода за отделните отчетни периоди, изчислена е и левовата
равностойност на топлинната енергия, което е отразено в индивидуалните изравнителни
сметки.
Видно от заключението, в имота има 4 отоплителни тела, от които тези в стаите са с
монтирани индивидуални разпределители с дистанционен отчет. За тях не е начислен разход
3
на топлинна енергия за отопление, тъй като показанията на уредите са нулеви.
Отоплителното тяло в помещение Баня е щранг-лира, без ИРУ, което е общо за всички
имоти по вертикала. За него е начислена топлинна енергия, което е служебно определена по
изчислителен път като за тяло, работило непрекъснато. След провеждане на годишния отчет
от фирмата топлинен счетоводител разходът на топлинна енергия за отопление на имота е
преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани, като определената разлика е
отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки.
Разходът за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е направен по
изчислителен път. Той е част от общия разход, отчетен от топломера в абонатната станция и
е пропорционален на обема на отоплявания имот по проект- 159 куб.м. Начислен е разход за
топлинна енергия само през зимния сезон за времето, през което е работила отоплителната
инсталация. Определените суми за компонентата „сградна инсталация“ са отразени в
индивидуалната изравнителна сметка за имота.
Вещото лице е посочило, че от предоставените справки на топлофикационното
дружество и ФДР е видно, че в общите части няма работещи отоплителни тела, поради което
за тях няма разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи.
Отразено е, че от предоставените справки на топлофикационното дружество е видно,
че са начислявани суми за услугата „дялово разпределение“ ежемесечно.
Вещото лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за
разпределяна топлоенергия, са коректни и пресметнати в съответствие с методологията,
утвърдена от действащата по време на процесния период нормативна уредба. Според
експерта стойността на доставената топлинна енергия за процесния период е в размер на
общо 1101,62 лева, от които за БГВ е 1010,83 лева, за Отопление е 192,19 лева, за
изравнителни сметки и корекции е -124,56 лева и за вноска дялово разпределение е 23,16
лева.
Съдът напълно е кредитирал заключението на вещото лице по съдебнотехническата
експертиза. При изготвяне на експертизата вещото лице е работило въз основа на
документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на
всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и
заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място, от вещото лице -
топлотехник последователно са анализирани и преценени всички релевантни при формиране
на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на
методиката за дялово разпределение и други.
По делото пред ПРС е била приета и изслушана съдебно-икономическа експертиза,
която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена. В счетоводните регистри
на топлофикационното дружество е отразено, че за процесния период от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г. общата начислена сума за главница за доставена и ползвана топлинна енергия е
в размер на 1101,62 лева, а общият размер на лихвата за забава за периода от 10.07.2018 г. до
23.07.2020 г. възлиза на 174,87 лева. Видно от заключението на вещото лице, размерът на
претендираната главница помесечно за процесния период е формирана от дължимата
топлинна енергия по компоненти и вноската за услугата „дялово разпределение“ на
топлинна енергия, отразени в таблица № 2, приложение към експертизата. От заключението
се установява още, че падежите на всяко месечно задължение са съобразени с клаузите на
общите условия на дружеството ищец в частта, регламентираща падежа на всяко едно от
периодичните задължения. Експертът посочва, че при проверка в счетоводната
документация на ищеца не е установил извършвани от страна на ответника плащания на
задължението за топлинна енергия. Към задължението на ответника в счетоводството на
ищеца са отразени изравнителните сметки, издадени от фирмата за дялово разпределение за
отопление и вода за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.
При определяне размера на процесното взема, съдът бил съобразил заключението на
вещото лице по допусната съдебно – икономическа експертиза и приел, че стойността на
потребената топлинна енергия е 1101,62 лева /хиляда сто и един лева и шестдесет и две
4
стотинки/, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в ***, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., както и
сумата от 174,87 лева /сто седемдесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки/– лихва за
забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 23.07.2020 г., ведно със
законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 10.08.2020 г. до окончателното изплащане, за които
суми е издадена заповед № 2529/11.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 4113/2020 г. на Пернишкия районен съд.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
4113/2020 г. на Пернишкия районен съд, от което се установява, че по заявление на
“Топлофикация-Перник” АД с вх. № 18083/10.08.2020 г., е издадена заповед №
2529/11.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Р. К. Г. за
вземанията, предмет на предявените искове. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя са дадени указания за възможността
да предяви установителни искове за съществуване на вземанията. Същите са предявени в
срока по чл. 415 ГПК, за което са били представени доказателства пред заповедния съд, и са
процесуално допустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност
на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :
Основните доводи в жалбата са, че неправилно Районен съд Перник бил
интерпретирал доказателствата по делото, като бил приел, че именно ответника бил този,
който е клиент на топлинна енергия в процесния топлоснабден имот в процесния период и
дължал заплащане на цената на топлинна енергия. Респективно не бил ползвал енергия.
С тълкувателно решение ТР № 2/25.05.2017 г. по т.д. № 2/2016 г. на ВКС, ОСГТК се
даде разрешение на спорен в съдебната практика въпрос, като се прие, че разпоредбите на
ЗЕ не противоречат на чл. 62, вр. § 1 от ДР на ЗЗП. За заварените от закона топлоснабдени
сгради е създадена възможност за отказ от ползването на централно отопление, като за целта
е необходимо съгласието понастоящем на 2/3 от етажните собственици и титуляри на вещно
право на ползване. Съгласно задължителните указания в цитираното ТР, съгласието за
доставката и нежеланието за преустановяването й по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява
„искане“ на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което между двата закона не
съществува противоречие. В този смисъл няма „принудителна продажба“ на топлинната
енергия по чл. 62 ЗЗП, защото законът урежда способ за невъзникване на договорни
отношения и за отказ от доставките. При доказателствена тежест на ищеца няма данни да са
спазени изискванията за спиране на топлоподаването в сградата /чл. 153, ал.2 ЗЕ/ -
колективно да се декларира писмено това пред топлопреносното предприятие и да се поиска
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение.
Съгласно Решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС по к. д. № 15/2009 г. на всеки
собственик и титуляр на вещно право в сграда - етажна собственост, предварително преди
придобиване на индивидуален имот в нея е известно, че сградата е с централно
5
топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по одобрен проект, поради
което следва да сключи договор при обши условия или при специални такива по чл. 150, ал.
3 ЗЕ с топлопреносното дружество и да заплаща за топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, и тази за отопление на уредите в общите части. Поради което
настоящия съдебен състав счита, че жалбоподателя, като собственик на имот в такава сграда
е ползвал топлинна енергия, като за тези обстоятелства пред ПРс са били изслушани и СТЕ и
са били приобщени и допълнителни писмени доказателства, цитирани по-горе.
Относно наведените във въззивната жалба доводи за липса на качеството
„потребител на топлинна енергия“ в лицето на ответника, наведени и като възражения с
отговора на исковата молба в първоинстанционното производство, следва да се посочи, че
действащата през исковия период нормативна уредба предвижда две алтернативни
основания, при които договорното отношение по продажба на топлоенергия възниква -
писмен договор по чл. 149 ЗЕ или наличие на право на собственост или на вещно право на
ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда - етажна собственост - чл. 153,
ал. 1 ЗЕ. Последната хипотеза е приложима обаче, доколкото относно доставката на
топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл. 149
ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения, приложим
и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично
предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени
договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите
/потребителите/ в сграда - етажна собственост /такива доказателства по делото са събрани/.
При наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в
процесния имот, е без значение дали освен страната по така възникналото договорно
правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху
имота /в този смисъл е и ТР № 2 от 17.05.2018г. по т. дело № 2 / 2017 г. на ОС на ГК/.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за
битови нужди е достатъчно да се установи, че същото е собственик или носител на вещно
право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал, обитавал имота
/като обаче и този факт се доказва от заключението на СТЕ/.
Видно от Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № № **, том *,
рег. № ***, дело № 65от 21.04.2003 г. ответницата Р. К. Г. е придобила собствеността върху
процесния имот, находящ се в ***.
Поради което съдът приема, че между ответника, в качеството й на собственик на
посочения в исковата молба топлоснабден имот и топлофикационното дружество е
създадена валидна правна връзка по продажба на топлинна енергия по силата на закона.
Всички тези доказателства, преценени в своята съвкупност, водят до извод, че
ответника Р. К. Г. е придобил качеството на клиент на топлинна енергия и се е задължил да
заплаща изцяло стойността на топлинната енергия доставена до посочения в исковата молба
топлоснабден имот. Съдържанието на облигационната връзка е установено от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Перник“ ЕАД
на потребители в гр. Перник, за които на настоящата съдебна инстанция е служебно
известно, че са публикувани в един централен /в-к „ Новинар“ бр. 101/2008г./ и в един
местен ежедневник /в-к Съперник“, бр. 82/29.04.2008г./, тоест, че са влезли в сила.
Предвид изложеното, въззивният съд приема, че по делото е доказано по несъмнен
начин, че до процесния имот реално е доставена топлинна енергия, поради което
оплакването на жалбоподателя, че не се доказва количеството на доставената ТЕ е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Поради съвпадение на мотивите на Пернишкия окръжен съд, с тези на Пернишкия
районен съд, въззивната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното на
Пернишкия районен съд, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските за производството:
6
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба
на осн чл. 273 във връз. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат, направените
в хода на въззивното производства, разноски за които е представил и списък по чл. 80 от
ГПК. На основание чл. 78, ал.8, вр. с чл.37 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане
на правната помощ, се определя на въззиваемото дружество сумата 100.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, предвид сложността на делото и неявяването в открито
съдебно заседание на процесуален представител на въззиваемия, които следва да бъдат
възложени в тежест на Л.Н.Н..
Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК възнаграждението на особения
представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото,
като се заплаща от ищцовата страна. Съобразно задължителните указания, дадени в т. 6 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК, постановено по тълк. д. № 6/2012 г.,
при определяне на това възнаграждение съдът следва да се съобразява с указаното в чл. 36,
ал. 1 от Закона за адвокатурата, препращащ към Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Посоченият извод се обосновава с
обстоятелството, че особеният представител винаги е адвокат, а и възнаграждението му се
поема от ищеца, а не се финансира от държавата. Освен това с оглед реда за присъждането
му последното следва да бъде разграничавано и от отговорността за разноски съобразно
правния резултат по спора, която се реализира при предпоставките на чл. 78 от ГПК. В тази
връзка изрично е разяснено, че процесуалното представителство, осъществявано от
назначения особен представител, е винаги възмездно, като на същия задължително се дължи
възнаграждение независимо от изхода на делото. Едва след като то бъде заплатено от
ищеца, като задължено лице по закон, е налице възможност заплащането му да бъде
възмездено като разноски съобразно изхода на делото по чл. 78 от ГПК.
На особения представител е изплатено възнаграждение в размер на 300.00 лв., което
е внесено от въззиваемата страна, предвид изложеното настоящият съдебен състав
констатира, че въззивника следва да бъде осъден да изплати на въззиваемото дружество и
сумата от 300.00 лв. – възнаграждение за особен представител.
-во
На основание чл. 280, ал.2, предл. 1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от изложеното и в същия смисъл, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260094 от 14.3.2022г постановено по гр. дело №
06517 по описа на съда за 2020 г. по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА Р. К. Г. , с ЕГН **********, с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, гр.Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
Република, сумата 400.00 лв. / четиристотин лева / представляваща сторени
съдебноделоводни разноски във въззивното производство, от които 100.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по делото пред
въззивния съд и 300.00 лв. – възнаграждение за особен представител.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8