П Р И С Ъ Д А

 

№ …                   24.04.2012 г.                гр. ВАРНА

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,         НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

На двадесет и четвърти април                 две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА  

                                  СЪДИЯ: СТАНЧО САВОВ

 

                      СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: Б.С.

                                                                    В.Ж.

                                                            Г.П.

 

Секретар А.Б.

Прокурор Д.ДУШЕВ

Сложи за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

НОХД № 953 по описа за 2011 г.

 

П Р И С Ъ Д И :

 

       ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ  Г.  П.П. - роден на ***г***, български гражданин, живущ ***, женен, не работи, със средно образование, осъждан, ЕГН **********

       

         ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:

 

l. Ha 13.03.2005г. в гр. Варна, на ул."27 юли" №21, пред бар „Сохо", извършил опит умишлено да умъртви И.Г.П., като деянието е извършено по начин и със средство опасни за живота на мнозина, предумишлено и останало недовършено по независещи от волята му причини, поради което и на основание чл. 116, ал.1, т.6, предл. 1, т.9, вр. чл.115, вр. чл.18 ал.1 от НК и чл.54 от НК му налага наказание – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ, което на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален СТРОГ режим, в Затвор.

 

2.На същата дата и място, държал огнестрелно оръжие - автомат „Калашников" АКМС кал. 7.62мм., № 6365 /върху капака на цевната кутия/ и сер. № ИШ 3979 /върху затвора/ и боеприпаси - 30 бр. патрони кал. 7.62/39мм., без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл.339, ал.1 от НК, чл.2 ал.2 от НК и чл.54 от НК му налага наказание – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ПЕТ ГОДИНИ, което на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален СТРОГ режим, в Затвор.

 

На основание чл.23 от НК налага на подсъдимия най-тежкото от така определените му наказания, а именно: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ, което на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален СТРОГ режим, в Затвор.

 

На основание чл.304 от НПК признава ПОДСЪДИМИЯ ЗА НЕВИНЕН да е извършил опит умишлено да умъртви М.Н.М., поради което го ОПРАВДАВА по обвинението за престъпление по т.4 на чл. 116 ал.1 от НК.

 

На основание чл.25 ал.1 и ал.3, вр. чл.23 ал.1 от НК ГРУПИРА наказанията на подсъдимия по настоящето дело и по НОХД № 65/2007г. на Районен съд гр. Червен бряг и НОХД № 578/2006г. на Районен съд гр.Червен бряг и ПОСТАНОВЯВА подсъдимия да изтърпи най-тежкото от така определените наказания, а именно: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ, което на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален СТРОГ режим, в Затвор, като приспада изцяло от лишаването от свобода изтърпяното наказание – „Пробация”.

 

На основание чл.53 ал.2 б.”А” от НК ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА - Автомат „Калашников" АКМС кал. 7.62мм, № 6365/върху капака на цевната кутия/ и сер. № ИШ 3979/върху затвора/ с пълнител и боеприпаси - 13 бр. патрони 7.62 мм.

 

На основание чл.111 ал.1 от НПК ВЕЩЕСТВЕНИТЕ  ДОКАЗАТЕЛСТВА – натривки, черна найлонова торбичка, гилзи 9/18 - 8 бр., гилзи 7.62мм. - 4 бр., обвивки от проектил - 2 бр., 8 бр. гилзи, проектил и хартиен чувал, след влизане на присъдата в сила, да бъдат УНИЩОЖЕНИ.  

 

На основание чл.112 ал.2 от НПК ВЕЩЕСТВЕНИТЕ  ДОКАЗАТЕЛСТВА – гилзи 7.62мм. - 3 бр. и куршуми 7.62мм – 2бр., да останат на съхранение в Националната съдебна балистична колекция в НИКК МВР гр.София.

 

ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯ да заплати направените по делото разноски - 3458.36лв., в полза на Държавния бюджет, по сметка на ВОС.

 

ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана или протестирана пред Апелативен съд – Варна, в 15 - дневен срок от днес.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЪДИЯ :

 

СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

 

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 953 по описа на Окръжен съд гр. Варна за 2011 година, наказателно отделение

 

На 16.06.2011г. във ВОС са постъпили материалите по НОХД № 1905/11 по описа на СГС – ХХІХ състав, образувано по внесен от прокурор при ВКП обвинителен акт по ДП № 32-СЗ/2010г. по описа на ВКП – СЗ срещу подс. Г.П.П. за престъпления по чл. 116 ал. 1 т. 4 предл. 3, т. 6 предл. 1 и т. 9 вр. чл. 115 мл. чл. 18 ал. 1 от НК и по чл. 339 ал. 1 предл. 2 алт. 2 и 6 от НК, ведно с разпореждане на съдията докладчик на основание чл. 249 ал. 1 вр. чл. 248 ал. 2 т. 1 от НПК за прекратяване на съдебното производство.

Пред ОС гр. Варна е образувано НОХД № 953 по описа на съда за 2011г., като с разпореждане от 21.06.11г. съдията докладчик преценява, че с оглед обстоятелствената част на обвинението делото е подсъдно на Варненски окръжен съд и насрочва предварително изслушване на страните на 03.08.11г. В проведеното с.з. подсъдимият и неговият процесуален представител изразяват желание разглеждането на делото да премине по общия ред.

След приключване на съдебното следствие в хода на пренията по същество в с.з. на 23.04.2012г. прокурорът при ВОП поддържа обвиненията. Намира, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка е потвърдена от събраните по делото доказателства. Кредитира в пълнота показанията на свид. П. и Я., като сочи, че те нямат мотив да набеждават подсъдимия в извършеното престъпление, а множеството съдебно следствени действия само потвърждават съобщените от тях факти. Анализира гласните, веществените доказателства, констатациите от съдебно следствения експеримент, заключенията на назначените по делото експертизи. Поддържа обвинението по чл. 339 от НК за 31 патрона, като счита, че увеличението на патроните с един няма особено правно значение с оглед вида на оръжието. Обсъжда проведените в досъдебното производство разпознавания с оглед проверката на свидетелските показания извършена в съдебната фаза. Счита, че деянието е с висока степен на обществена опасност, така оценява и личността на подсъдимия. Моли съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода над предвидения минимум в посока към максималния размер. За деянието по чл. 339 от НК предлага на съда да наложи на подсъдимия предвиденото в закона наказание в максимален размер, като групира наказанията по чл. 23 от НК и определи подсъдимия да изтърпи по-тежкото наказание при съответния режим. Счита, че по този начин биха се изпълнили целите на генералната и специалната превенции на закона.

В производството в качеството на частен обвинител участва пострадалият И.П.. Предвид отсъствието му от страната в хода на съдебните заседания е представляван от своите повереници – адв. Б. Ж. и адв. Д. В.. По съществото на делото адв. Ж. счита, че фактическата обстановка е потвърдена чрез показанията на свид. П., Я. – които намира за обективни, безпристрастни и достоверни, както и всички останали, които са присъствали в заведението. Приема, че показанията на свидетелите и разпознаванията могат да бъдат кредитирани, защото в такава екстремална ситуация остават трайни спомени за детайлите на възприетото и така те са възприели характерните за подсъдимия белези, по които и са го разпознали. Заявява, че доверителят му няма никакъв мотив нито личен, нито материален да сочи подс. П. като извършителя на това покушение срещу него. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно и несъмнено се установява, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен и от субективна страна намира, че спрямо свид. П. е извършено при пряк, а спрямо свид. М. – при евентуален умисъл. Моли за съдебен акт, с който подсъдимият да бъде признат за виновен и му бъде наложено справедливо наказание, като по отношение на размера изразява волята на пострадалия да предостави определянето му на съда.

         Подсъдимият разбира обвинението и го счита за абсолютно нелепо, не признава вината си. Участва в хода на съдебното следствие и дава обяснения в последното съдебно заседание. Твърди, че всичко се ръководи от хора, които искат да си разчистват сметките с друг и го намесват в това. След като бил освободен от Апелативен съд София по повод друго наказателно производство, в което бил обвинен за убийство, бил разпознат в гр. Плевен и в гр. Варна като извършител на опити за убийства. Заявява, че животът му е съсипан от някой, който трябва да дава положителни доклади пред Евросъюза. Счита, че е най-удобната жертва за управляващите, а пострадалият в гр. Плевен и свид. П., които имат общ бизнес, са сключили сделки в своя облага, за да го посочат като извършител на стрелбата срещу тях. Намира, че това е безобразие от МВР и прокуратурата. Изразява оценката си спрямо показанията на свид. П., Я., И. и Симеонов. Заявява, че е абсолютно невинен, че съвестта му е чиста. В пренията по делото се придържа към казаното от адвоката му и моли съда да го оправдае. В последната си дума иска да бъде оправдан по това обвинение, тъй като не го е извършил. Мисли, че ще бъде осъден като в Плевен и очаква навсякъде да го осъдят. Заявява, че не е виновен.

         Защитникът на подсъдимия – адв. А. счита, че по делото се иска подс. П. да бъде пожертван, а няма доказано виновен, който да бъде осъден по каноните на правото и справедливостта. Намира, че в обвинителния акт са налице неясни рамки, неясен мотив, непосочени обстоятелства от значение за обвинението, поради което според ТР 2/02г. на ВКС не може да очертае валидно произнасянето на съда. Анализира събраните по делото доказателства, които обобщава в няколко групи. Разглежда всеки от доказателствените източници както сам за себе си, така и спрямо останалите, излага аргументите си кои намира за достоверни и кои не и защо. Обсъжда показанията на свид. М., Чакова, Бобойчева, Я., Н.. С оглед основния въпрос – за авторството на деянието, задълбочено разглежда показанията на П. и Я., които оценява като заинтересувани. Посочва противоречия в съобщени от тях факти в различните етапи на производството и счита, че не могат да бъдат кредитирани показанията им дадени след пет години. Намира, че те не са били в състояние обективно да възприемат походката, специфичните белези на стрелеца поради осветеността, разстоянието, размерите на витринното стъкло, разположението си в заведението, законите на перспективата и времето, в което са го наблюдавали. Сочи, че паметта на свид. П. и пострадалия Камен Балбузанов в гр. Плевен е била опреснена под влияние и в резултат на ефекта от нанесения от АС София „шамар”. Намира, че посочването на подсъдимия от двамата пострадали има връзка с факта, че подс. П. може да бъде натискан за да даде показания, удовлетворяващи амбициите на някои хора. Посочената от свид. П. и Я. причина да не съобщят на полицията какво точно са видели преди пет години защитникът счита за неубедителна. Проведените от тях разпознавания според защитата са негодни – свидетелите не са могли да запомнят извършителя, допуснати са процесуални нарушения при провеждането им, непосредствено преди разпознаванията те са възприели подсъдимия по телевизия, медии, а свид. П. по време на разпита си е разполагал със снимка и е описвал подсъдимия като си е служил с нея. Счита че не са налице доказателства за квалифициращия елемент предумисъл, както и че не се извежда пряк умисъл на дееца. Относно разпита на свид. И. и Симеонов отбелязва, че съдът е допуснал нарушение на правото на защита и на справедлив процес на подсъдимия, тъй като статутът им на защитени свидетели не е по настоящото наказателно производство. Според защитника показанията на тези свидетели не могат да бъдат кредитирани по много причини и подробно ги излага. Отделя внимание на съдебно следствения експеримент, като сочи, че чрез него не са събрани никакви доказателства за авторството на деянието. Разглежда назначените по делото експертизи. Обобщава, че безспорно по делото е изяснено, че е имало стрелба, че са пострадали свид. П. и М., че е стреляно с оръжието по делото, но няма доказателства, че подсъдимият е извършил това. Липсата на достатъчно доказателства, водещи до несъмнен извод за вината на подсъдимия в съчетание с презумпцията за невинност, принципа за дирене на обективната истина и възлагането на тежестта на доказване на прокуратурата според защитника представляват основание за признаване на подсъдимия за невиновен в извършване на престъплението по чл. 116 от НК. С оглед позицията си по предходното обвинение не се спира на престъплението по чл. 339 от НК. Счита, че според съвестта, истината и закона подс. П. следва да бъде признат за невинен.

         С разпореждането си от 21.06.11г. съдията докладчик преценява, че от изключително значение за провеждането на производството в разумен срок е организирането на защитата на подсъдимия чрез назначаване на резервен защитник по реда на ЗПП. Определеният от АС Варна защитник – адв. Б. Ц., запознат с материалите по делото, се явява в насрочените съдебни заседания. При съдебните прения резервният защитник се присъединява към анализа на адв. А..

        

С оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установена следната

 

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА.

І. Подс. Г.П.П. живеел в с. Рупци от раждането си през 1978г. На 27.09.2002г. подал заявление до кмета на с. Рупци, с което избрал за свой постоянен и настоящ адрес жилището на ул. „М. ***.2003г. фамилията му била променена на Г., което било отразено в ТЗ „ГРАО” – Плевен и от гл. специалист ЕСГРАОН в Община Червен бряг. Подсъдимият не подновил издадената си лична карта, в която фигурирала старата фамилия. Към 22.11.2005г., когато сключил граждански брак фамилията му отново била променена на П..

Подсъдимият не работел и нямал официални доходи.

На 11.10.1999г. в с. Рупци подсъдимият и Христо Христов като извършители причинили на Стоян М. смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, като деянието било извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с противозаконни действия, от които било възможно да настъпят тежки последици за виновния – деяние по чл. 124 ал. 2 предл. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК. В началото на разследването на 11.10.1999г. подс. П. бил задържан по ЗМВР и на основание чл. 202 ал. 1 и ал. 2 от НПК /отм./. На 12.10.1999г. подс. П. бил привлечен към наказателна отговорност и му била взета мярка за неотклонение „Подписка”. На 31.05.2006г. по НОХД № 65/06г. състав на Плевенски Окръжен съд одобрил споразумение по силата на което на подс. П. било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, отложено с изпитателен срок от три години.

С присъда, влязла в сила на 29.07.2006г. по НОХД № 206/06г. на РС Червен бряг, подс. П. бил признат за виновен за извършено на 15.01.2004г. в гр. Червен бряг престъпление по чл. 197 т. 3 вр. чл. 195 ал. 1 т. 4 предл. 2 и т. 5 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 от НК спрямо имущество на стойност 3467.70лв. собственост на „Бета” АД гр. Червен бряг. Непосредствено след деянието на 15.01.2004г. подс. П. бил задържан за 24 часа. На 29.11.2004г. му било разяснено, че срещу него започва наказателно преследване за престъпление по чл. 195 ал. 1 от НК. С постановление от 10.02.2005г. прокурор при РП – ЧБ, спрял разследването поради отсъствие на един от обвинените лица, като изпратил копие на подсъдимия. Впоследствие производството било възобновено и приключило с посочената присъда, по силата на която и с приложение на чл. 55 от НК на подс. П. било наложено наказание глоба в размер на 300лв.

По ДП С-529/05.05.04г. по описа на ОСлС Плевен по отношение на подс. П. било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 129 от НК.

По сл.д. № 647/2005г. по описа на Следствие – ТО – Червен бряг, образувано на 06.10.2005г., на 28.06.2006г. на подс. П. било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 195 ал. 2 от НК.

През 2006г. подс. П. трикратно бил спиран за проверка в качеството си на водач на МПС и било установявано, че не притежава свидетелство за управление на МПС. Първото нарушение било санкционирано с НП № 391/20.04.2006г. по описа на РПУ гр. Червен бряг. За деяние по чл. 343 В ал. 2 вр. ал. 1 от НК, извършено на 12.09.06г., по НОХД № 65/07г. на ЧБРС  с приложение на чл. 55 от НК му било наложено наказание пробация при задължителни мерки за срок от по шест месеца и безвъзмезден труд в размер на 150 часа за срок от една година. По НОХД № 578/06г. на ЧБРС за еднакво деяние извършено на 13.10.2006г. подс. П. бил осъден на пробация при задължителни мерки за срок от по една година и безвъзмезден труд в размер на 320 часа за срок от една година. С определение № 61 по ЧНД № 41/08г. на ЧБРС, влязло в сила на 12.03.2008г. по чл. 25 от НК и на основание чл. 306 ал. 1 т. 1 о НПК съдът групирал двете наказания пробация и постановил за изтърпяване по-тежкото, като по чл. 25 ал. 2 от НК приспаднал изтърпяната част.

След 2006г. фактически подсъдимият и семейството му живеели в гр. Червен бряг. Той охранявал своя кръстник М. И., за което получавал неофициално възнаграждение. Не притежавал разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие.

 

ІІ. И.Г. *** по прякор “Джовани”. През 2000г. пострадал при избухването на поставен в автомобила му взрив, като разследването водено от компетентните органи не установило кой е автор на това покушение. След този момент свид. П. променил начина си на живот, името си, отношението към семейството си. През 2002г. заживял в Испания, където се занимавал с недвижими имоти и строителство. В България също развивал бизнес като управител и съдружник на множество търговски субекти с различен предмет на дейност. Съвместно с Живко Диков закупили обект в гр. Варна, ул. „27 юли” № 21 и създали кафе бар „Сохо”, като официално съсобственици на заведението били техните съпруги – свид. М.П. и Соня Дикова. Обектът бил стопанисван от фирма „Айсберг” собственост на Ж. Диков.

Около посрещането на 2005г. и до 14.01.05г. свид. П. и дъщеря им били при свид. П. в Испания. Скоро след това той също се върнал в гр. Варна. Движел се из града, придружаван от свои познати, сред които били свид. Я.Я. и Добромир Тодоров. Ежедневно посещавал заведението „Сохо”, понякога и няколко пъти в един ден. Към този период там работел свид. Р.Я. като барман и неофициално управител, сред сервитьорите била свид. Силвия Бобойчева. Заведението било актуално и посещавано от много хора. В търговската зала в дясно от входа масите били тип бар-подпирачка с бар столове, разположени успоредно на големите витринни стъкла на лицето на заведението по протежението на ул. „Воден”, друга бар-маса, вляво от входа и перпендикулярно на тези от първа линия, преди бара за персонала, а във вътрешността имало подиум с оформени сепарета с ниски маси.

 

ІІІ. На 13.03.2005г. – неделя, подс. П. бил в гр. Варна с цел да убие свид. П.. Знаел, че свидетелят посещава заведение „Сохо” и решил там да извърши покушението. Снабдил се с автомат Калашников модернизиран сгъваем – АКМС, калибър 7, 62мм. Оръжието не било производствена сглобка, имало номер 6375 върху капака на цевната кутия и сериен номер ИШ 3979 върху затвора на автомата. Осигурил 31 броя патрони калибър 7, 62мм от различни производствени патриди. Поставил 30 от тях в пълнителя и един в цевта. Огледал района на заведението. Преценил, че е необходимо първо да се убеди, че свид. П. влиза в заведението, след което да премине покрай витринните стъкла, за да види къде се е разположил. След това да премине повторно с цел да е сигурен, че свидетелят не се е преместил на друга маса. По план при третото приближаване до заведението следвало да произведе стрелбата по свид. П.. Подс. П. намерил наблизо удобно място, където  укрил оръжието и дрехи, с които да прикрие външността си към момента на стрелбата, и откъдето можел да наблюдава входа на заведението.

 

ІV. На 13.03.2005г. бил православният празник Сирни Заговезни и след обяд свид. П. със семейството си посетил дома на родителите си в гр. Девня, кв. Повеляново, за да си вземат прошка. На връщане казал на съпругата си, че ще ги остави с децата в дома им, а той ще мине през заведението. Предварително се били разбрали със свид. Я. и Тодоров да се видят там.

Към 20ч. в заведението от персонала били свид. Я. и Бобойчева. Сред клиентите на заведението били свид. Иво Д. – на първата маса вдясно до входа, и свид. Анани Пачков и Никола Н. в дъното на заведението в ъглово сепаре. Пристигнал свид. Я.Я. и се разположил на бар масата вляво от входа непосредствено до подвижния бар водещ към бара за персонала. След него влязъл свид. Добромир Тодоров и седнал на същата маса, по-близо до входа и отляво, гледано с лице срещу масата.

Минути по-късно свид. П. паркирал своя автомобил в широката част на улицата срещу входа на заведението. Слязъл от колата и влязъл вътре, което било забелязано от подс. П.. Спрял на първата маса вдясно от входа и успоредно на първия витринен прозорец при свид. Иво Д.. Малко след това на улицата паркирал л.а. на свид. М.М.. Двете със свид. Д. Чакова слезли и се насочили към близката кооперация, в която живеела свид. М.. Двете момичета били забелязани от свид. Д., който им почукал на стъклото и им помахал да влязат. Свидетелките приели и се присъединили. Познавали свид. П. бегло.

Свид. П. бил в дясната къса част на масата, близо до колоната на заведението, до него на дългата част седнала свид. М., а до нея – свид. Чакова. Свид. П. решил да покани общия им познат свид. Г.К.. Обадил му се и той първоначално отказал, но после му позвънила и свид. М. и тогава се съгласил да дойде. Момичетата си поръчали фрешове и започнали да си приказват. Като клиенти на заведението влезли и свид. Г.Г. и Десислава Лалова и седнали на бар маса в края. При пристигането си свид. К. седнал на масата на свид. П. в района между бар масата и витринния прозорец, с гръб към него и с лице към момичетата. Свид. Иво Д. си тръгнал. Свид. Н. излязъл, за да си купи цигари и след това се върнал.

 

V. Свид. П. участвал в разговора на масата като едновременно с това наблюдавал движението пред заведението. Забелязал първото преминаване на подс. П. покрай витринното стъкло в посока отдясно наляво към ул. „27 юли”. Подсъдимият се движил по левия тротоар на ул. „Воден”, плътно до заведението и оглеждал масата, разположението на хората и вътрешността, като погледите на двамата се срещнали. След няколко минути подс. П. отново преминал покрай витринното стъкло в обратната посока като гледал към свид. П.. Свидетелят също го видял. На масата зад свид. П. свид. Тодоров също наблюдавал движението на хора пред заведението. Свид. Я. бил прав и гледал телевизия на екран, поставен високо на колоната вдясно от свид. П..

Подс. П. изчакал няколко минути в мястото, където се укривал. Поставил на главата си шапка с козирка, облякъл връхна дреха с качулка, която вдигнал. Сложил оръжието в черна найлонова торба без да разгъва приклада му. Насочил се към заведението като се движел по десния тротоар на ул. „Воден”.

 

VІ. Към 20.30ч. свид. Бобойчева застанала зад столовете на свид. М. и Чакова с дистанционно за телевизора и започнала да сменя каналите. Свид. Чакова държала телефона си в ръка. Свид. Я. миел чаши на мивката зад бара.

Вниманието на свид. Я. било привлечено от подсъдимия на отсрещния тротоар. Подсъдимият предприел пресичане по диагонал на улица “Воден” и тръгнал към заведението. Движението му било забелязано и от свид. П., който насочил погледа си към подсъдимия. С качването си на тротоара, подсъдимият изминал 0.8м докато вдигал торбата с оръжието и извадил дулото му. Спрял пред витринното стъкло, като държал оръжието пред тялото си, с почти опряно в стъклото дуло насочено към свид. П.. Едната ръка на подсъдимия била върху торбата около оръжието, а другата в непосредствен контакт с ръкохватката. Предприел автоматична стрелба. Появата пред стъклото и действията на подсъдимия били забелязани и от свид. М., която при вида на искрите от автомата започнала да се спуска надолу към пода. Звукът от стрелбата привлякъл вниманието и на свид. Я. който успял да види подсъдимия като силует преди счупването на витринното стъкло от изстрелите. Свид. Я. приклекнал и дръпнал свид. Бобойчева надолу, а тя от своя страна свалила от стола свид. Чакова. Всички клиенти залегнали. Свид. П. бил улучен на няколко места по тялото и паднал на пода към вътрешността на заведението. Падайки видял през стъклото подсъдимия над себе си. Подс. П. възприел, че е прострелял свидетеля достатъчно пъти, за да го убие и прекратил стрелбата. Побягнал наляво по ул. „Воден” покрай входа на заведението, където пуснал торбата с оръжието. Едновременно със спирането на стрелбата свид. Я. извадил личното си оръжие пистолет „ЧЗ-83” кал. 9х18 и излязъл навън. Последвал подсъдимия и произвел 8 изстрела в тази посока, от които били засегнати паркиран л.а. собственост на свид. К. Маринова и пътен знак. Свид. Тодоров се притекъл на помощ на свид. П., изтеглил го на безопасно място. Свид. Я. се върнал и заедно със свид. Тодоров изнесли пострадалия, качили го в неговия л.а. и го откарали в Спешния център на МБАЛ „Св. Анна”. В 20.50ч. свид. П. бил приет в шокова зала, където започнала активна реанимация.

 

VІІ. След спирането на стрелбата, в 20.33ч. свид. Я. натиснал паник бутона и бил подаден сигнал на екипите на фирма СОД, охраняваща заведението. Свид. М. била много уплашена и установила, че е простреляна в дясното бедро. Свид. Чакова имала стъкла в устата, а свид. К. - порезна рана на челото. Свид. Я. потърсил Бърза помощ, но оттам първо не повярвали на сигнала му. Свид. К. решил да откара свид. М. до болницата. Междувременно част от клиентите на заведението си тръгнали. Движението на хора извън заведението било забелязано от живущия отсреща свид. Керкенезов. Пристигналите екипи на СОД – свид. Паскал П. и Н.К. и свид. Христо Христов и Росен Сърбов, възприели свид. Г. К., Бобойчева и Чакова да придържат свид. М. пред заведението. След това свид. Г. К. отвел свид. М. в Спешния център на МБАЛ „Св. Анна” за оказване на медицинска помощ. Свидетелите служители на СОД запазили местопроизшествието до идването на полицейските служители.

 

VІІІ. При запознаване с местопроизшествието служители на полицията поискали пластмасови чаши, които поставили върху намерените гилзи, открили торбата с оръжието. В 22. 15ч. бил извършен оглед от следовател, в присъствието на свид. Ц. като експерт към БНТЛ МВР Варна и свид. И. и М. като поемни лица. Свид. Ц. в 22.30ч. иззел одорологична следа от торбата, в която било оръжието. След това обезопасил оръжието като свалил пълнителя с 23 патрона и премахнал патрона от цевта. В торбата била намерена и гилза от патрон  7, 62мм. Описани и иззети били намерените на тротоара гилзи от АКМС и от пистолета ЧЗ, както и два проектила от куршуми за АКМС намерени във вътрешността на заведението. Веществените доказателства били взети от свид. Ц., който организирал изпращането им на НИКК за изследване. По време на огледа били изготвени фотоснимки.

 

ІХ. Служители на Първо РУ на МВР Варна били изпратени в болничното заведение, където установили самоличността на пострадалите при стрелбата. От свид. Я. бил иззет пистолета ЧЗ-83 и пълнител с 4 патрона кал. 9х18. Събралите се в болницата познати на свид. П. – свид. Я.Я., Добромир Тодоров, Г.К., А. Радев и лица на име Евгени Барбов и Неделчо Дичев били отведени в полицейското управление и оставени на разположение. От свид. Я., Тодоров и лицата Барбов и Дичев били взети натривки. За изземването на оръжието на свид. Я. бил съставен протокол.

 

Х. След проведено лечение свид. М. била изписана на 16.03.2005г.

Свид. П. бил опериран по спешност. Получените от него огнестрелни наранявания били в областта на гръдния кош, корема, долните крайници и десен горен крайник. Без навременното и адекватно лечение смъртта му била неизбежна. Бил изписан от болничното заведение на 02.04.2005г. с изведен дебелочревен пасаж, който следвало да бъде възстановен оперативно след два месеца. Състоянието на свидетеля не било добро, проведеното в страната и чужбина лечение с цел възстановяване продължило повече от година и половина.

 

ХІ. След изписването на свид. П. от болничното заведение той се срещнал със своите приятели, разбрал, че след стрелбата те са били задържани дълго време в полицията. Разказал на свид. К., че е видял стрелеца, който минал няколко пъти покрай заведението. На 04.05.05г. бил разпитан от водещия разследването. Тъй като нямал желание да сподели изцяло какво е видял по време на случилото се, свидетелят дал формално показания и частично описание на извършителя. Предприел и лично разследване, което не довело до категорични изводи.

Свид. Я. бил разпитан на 14.03.05г., като не дал подробно описание на стрелеца, тъй като не бил вътрешно уверен, че разследващите ще го установят. В повторен разпит от 05.05.05г. също споделил част от спомените си.

След възстановяването си свид. П. наел като свой шофьор свид. Я..

Поради неразкриване на извършителя на престъплението с постановление от 07.06.2005г. прокурор от ВОП спрял наказателното производство. Копие от постановлението било изпратено на свид. П. и на свид. М..

 

ХІІ. На 15.12.2009г. съпругата на свид. П. прибирала децата им от училище. В близост до дома им в м-ст „Св. Никола” по автомобила им била произведена стрелба от неустановени лица. Свид. П. била простреляна на няколко места, пострадало и едното дете. Оказана им била навременна медицинска помощ и фатални последици били избегнати. Този случай повлиял сериозно върху свид. П., който променил отношението си към разследващите и решил да им съдейства напълно. Установил контакт с Началник сектор „Криминална полиция” в ОД на МВР гр. Варна – свид. Гунчев, и поискал телефонния му номер, за да го уведоми ако има нещо важно.

 

ХІІІ. На 24.07.2010г. спрямо подс. П. била взета мярка за неотклонение “Задържане под стража” по ДП 429/10г. по описа на РУП Самоков за престъпление по чл. 116 от НК. На 03.08.2010г. мярката била изменена в “Подписка”.

На 09.08.2010г. спрямо подс. П. била взета мярка за неотклонение “Задържане под стража” за престъпление по чл. 115, 116 от НК по ДП № 1856/09г. по описа на РПУ Плевен.

 

ХІV. На 11.08.2010г. вечерта свид. П. бил в дома си и гледал новини. В репортаж за задържан в Плевен по обвинение за опит за убийство разпознал подсъдимия П.. Бил много превъзбуден, казал на свид. П., че това е човекът, който на 13.03.2005г. стрелял по него, че го е познал, че никога няма да забрави походката му – леко накланяща се, клатеща се. Започнал да търси информация в Интернет, разбрал името и прякора на подс. П., видял и други снимки. Изкарал снимка и обяснил на свид. П., че лицето има специфична походка, скулесто лице. Веднага се обадил на свид. Гунчев и поискал среща с него. По време на срещата в ОД на МВР свид. П. съобщил на свид. Гунчев, че е категоричен, че лицето, което е задържано в Плевен е лицето, което е стреляло по него през 2005г. Казал, че е разпознал подсъдимия по походката – „патешка походка”, скулите и погледа, тъй като тогава е видял извършителят на стрелбата. Свид. Гунчев уведомил следовател и било уговорено провеждането на разпит на свид. П..

Свид. Я. видял снимка на подс. П. във в-к „24 часа” към статия във връзка със задържането му в гр. Плевен и го познал. Няколко дни след това свид. П. се обадил на свид. Я. и го попитал чел ли е вестника. Свид. Я. казал, че го е чел и е познал човекът, който бил до стъклото на заведението в онази вечер. Свид. П. също потвърдил, че е той. След това станало дума, че свид. Я. ще бъде извикан на разпит.

 

ХV. На 13.08.2010г. предвид твърденията на свид. П. пред полицейските органи и поради необходимост от провеждане на процесуално следствени действия производството по делото било възобновено.

В същия ден бил проведен разпит на свид. П. пред съдия. Свидетелят бил разпечатал в дома си снимка на подсъдимия, която предоставил по делото.

В същия ден прокурор от ВОП разпоредил привеждането на подс. П. от ОЗ „ИН” сектор Арести в гр. Плевен в ОЗ „ИН” сектор Арести в гр. Варна.

На 14.08.2010г. от 9.40ч. до 10ч. било проведено разпознаване от свид. П.. Присъствали наблюдаващия прокурор, назначен от органите на досъдебното производство служебен защитник на разпознавания Г.П., поемни лица, технически помощник. Подсъдимият определил начина на подреждане на лицата и къде да застане. След въвеждане на свид. П. той огледал четирите лица за разпознаване и пожелал да ги види в движение. След това посочил лице № 4 - подс. Г.П., като казал, че го е разпознал : „По всичко – по стойката на тялото – леко наведен, по физиономията, по скулите на лицето, овала на лицето, походката, височината, телосложението и по погледа, по очите.”. Подс. П. отказал да подпише протокола, като отразил собственоръчно : „не съм съгласен с разпознаването.”. При разпознаването били изготвени фотоснимки.

В същия ден пред съдия бил разпитан свид. Я. – уведомен да се яви от разследващите.

По време на последвалото разпознаване – от 12.40 до 12.55ч. в присъствието на служебен защитник, поемни лица, технически помощник, подс. П. отново подредил лицата и определил къде да застане. Разпознаващият – свид. Я. огледал лицата за разпознаване и пожелал да ги види в движение. След това посочил лице № 2 – подс. П., и съобщил, че го е разпознал : „по скулите на лицето, убеден съм, че това е лицето, което стреля, разпознавам го категорично.”. Подс. П. не подписал протокола, като собственоръчно написал „не желая да подпиша”. Изготвени били фотоснимки, приложени по делото.

На 14.08.2010г. от 13.10ч. до 13.45ч. бил проведен разпит на подс. П. в качеството му на свидетел по делото и в присъствието на служебния защитник.

 

ХVІ. Към този момент в килия № 16 на Ареста в гр. Варна били свид. Деян Пенев и свид. Светлин И.. На 30.08.10г. в килията бил доведен и свид. Симеон Симеонов.

По същото време във в-к „Уикенд” излязла статия, придружена от снимките на подс. П. и свид. М., в която пишело, че свидетелката е разпознала подсъдимия. Свид. М. била обидена, афектирана и уплашена, тъй като тази информация не била вярна и споделила това със своя приятел свид. Пенев. Той й казал да не се притеснява. Това станало повод за разговори в килията. Свид. И. и Симеонов твърдели, че тя е разпознала извършителя и свид. Пенев й се обадил да я попита дали е правила разпознаване. Свидетелката отговорила, че никого не е разпознавала, че никой не я е разпитвал за тази статия и никъде не била викана след 2005г.

През периода 02-08.09.2010г. в килията пребивавал и свид. Васил Костов, приведен от арест в гр. Шумен, по повод разглеждане на мярката му за неотклонение от АС гр. Варна. В хода на разговорите сред свидетелите станало дума за свид. М.. Свид. Пенев споделил с нея, че в килията му е Васко „Кеца”. С мобилен телефонен апарат свид. Симеонов заснел свид. Пенев, Костов и И.. Свид. Пенев качил снимката в интернет, откъдето тя била ползвана като придружаваща различни статии по медиите.

Скоро след пристигането на свид. Костов в килията, свид. И. установил контакт със свид. М. – Началник на Сектор „Арести” в ОС „ИН”. Свид. И. разказал, че пред лицата в килията свид. Костов направил признания че е извършил убийство, като пострадалите лице или лица са свързани с делото „Килъри”, по което бил задържан. Свид. И. поискал да сподели това с надлежен орган на съдебната власт. Свид. М. разговарял с Окръжния прокурор на ОП Варна. След това се срещнал със свид. И., Симеонов и Пенев и им предал, че е необходимо да изготвят сигнал за това, което са чули, който да бъде анонимен от съображения за сигурност. Свид. Пенев казал, че не го интересуват такива неща и не участвал в изготвянето на сигнала. Написаните изложения били препратени от ОП гр. Варна до ОП гр. Шумен.

 

ХVІІ. На 03.12.2010г. Главния прокурор преценил за основателно предложението на наблюдаващите разследването прокурори от ВКП за извършване на досъдебното производство в друг съдебен район с оглед бързина, обективност, всестранност и пълнота на разследването. Определил разследването да бъде извършено под ръководството и наблюдението да бъде извършено от прокурор при СГП, включен в специализиран екип съгласно Споразумение за създаване на специализирани междуведомствени звена за разследване на престъпления, извършени от ОПГ. Постановил разследването да се извърши от следователи, включени в специализирания екип.

На 15.02.2011г. в присъствието на защитник на подс. П. били предявени обвиненията, включени след приключване на разследването в обвинителния акт.

 

ХVІІІ. Намерените на местопроизшествието веществени доказателства АКМС 6365, пълнител и 24 патрона били изпратени в НИКК за изследване.

С протокол № 34/18.03.05г. била извършена дактилоскопна експертиза по предоставените в НИКК АКМС 6365, пълнител и 24 патрона. Видно от заключението, потвърдено от вещото лице и прието от съда и от страните върху обектите не били открити дактилоскопни следи.

Извършена била СМЕ на веществени доказателства № 65/05г. от 12.04.2005г. По материалът, иззет чрез обтриване от задната и дясната страна на дръжката на автомата, не бил визуализиран генотип, най-вероятно поради недостатъчно количество клетъчен материал по обекта. Заключението на експертизата бе приобщено в с.з. по реда на чл. 282 ал. 3 от НПК.

За извършена балистична експертиза със задача прострелване на оръжието и извършване на проверка с други престъпления на територията на страната била изготвен протокол № 79/20.04.05г. При проведената експериментална стрелба били използвани част от изпратените 24 патрона. Заключението, че в националната съдебно балистична колекция в Лабораторията по съдебна балистика на НИКК не се съхраняват гилзи и куршуми – веществени доказателства от неразкрити престъпления стреляни и изстреляни с представения автомат АКМС кал. 7, 62мм, № 6365, бе потвърдено от вещо лице при НИКК и прието от съда и от страните.

След изследването на оръжието в НИКК с протокол от 20.04.2005г. под № 1494 в НСБК били приети 3 бр. гилзи – по един брой от куршуми от трите различни производствени партиди, включени в иззетите по делото, както и 2 бр. куршуми кал. 7, 62х39.

 

ХІХ. По отношение изясняване на уврежданията, получени от свид. П. и М. в хода на разследването били назначени СМЕ, комплексна СМЕ и СБЕ, към която в хода на съдебното заседание били изготвени и допълнителни заключения.

Видно от заключението на СМЕ № 152/05г. на 13.03.2005г. свид. М. получила две огнестрелни наранявания по предновътрешната повърхност на дясно бедро в средна трета, ангажиращи кожа, подкожие, подлежаща мускулатура. При проведените реографии били установени два проектила, разположени в дълбочина на мускулатурата на дясно бедро. Експертът посочил, че нараняванията са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, изразяващо се в затруднение функцията на крайника за период от около 3 седмици. В с.з. вещото лице потвърди заключението си.

Видно от СМЕ № 154/05г. на 13.03.2005г. свид. П. получил огнестрелни наранявания в областта на гръдния кош, корема, дясно бедро, ляво бедро, лява предмишница и лява длан. Огнестрелното нараняване в областта на гръдния кош с вход в областта на 9 междуребрие по предна мишнична линия и завършващо до гръдната кост е в резултат на действието на проектил със значителна кинетична енергия в посока отдясно наляво, не е проникнало в гръдната кухина и е определило временно разстройство на здравето неопасно за живота. Нараняването в областта на корема е с вход в дясна слабинна област, раневия канал прониква в коремната кухина, в дебелото черво и завършва на границата сигмовидно черво-право черво – което без проведено лечение несъмнено би обусловило развитие на гноен перитонит и смъртен изход. Експертът приема, че е било налице постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, както и проникващо нараняване в коремната кухина. Посочва се и необходимостта от допълнителна операция за възстановяване на пасажа. Огнестрелното нараняване в лявото бедро е довело до многофрагментно счупване и е обусловило затруднение във функцията на крайника за период от 4-5 месеца, като е възможно настъпването на възпалителни усложнения и предстои ново оперативно лечение за евакуация на остеосинтезиращия материал. Заедно с увреждането в корема това в лявото бедро са обусловили развитие на анемичен синдром и наложили кръвопреливания – съставляващо разстройство на здравето временно опасно за живота. Огнестрелните наранявания, описани като множество, в долните крайници и десен горен крайник като ангажиращи меки тъкани са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

След прочитане на заключението в с.з. вещото лице го потвърди, но посочи, че допуснал техническа грешка при посочването на десни вместо леви крайници.

На 12.11.2010г. свид. П. бил освидетелстван  присъствието на вещото лице В. Д., включено в екипа на назначената по делото комплексна СМЕ и БЕ. По протокола за проведеното освидетелстване били отразени местоположенията на ръбците от рани по тялото и крайниците на пострадалия.

Изготвена била комплексна съдебномедицинска и балистична експертиза № 72/2010г.

Изследвано било оръжието на престъплението и било установено, че представлява автомат Калашников модернизиран сгъваем, кал. 7, 62мм,  номер върху капака на цевната кутия 6365 и върху затвора сер. № „ИШ 3979”, който не представлява производствена сглобка и е годен да произведе изстрели. Съпоставката на изстреляните при експерименталната стрелба гилзи с ВД № 6, 7 и 8 – гилзи от патрони 7, 62мм, установила съвпадения в трасологичните следи от механизмите на оръжието и доказала, че намерените на местопроизшествието гилзи са изстреляни от оръжието АКМС № 6365. Проучването на обекти № 14 и 15 установило, че представляват парчета с неправилна форма от ризницата на куршум за АК 7, 62мм и са изстреляни от изследваното оръжие. Патроните, иззети от местопроизшествието, са обр. 1943г., предназначени за АК, АКМ, АКМС кал. 7, 62мм, произведени от завод „Казанлък” България и са от три различни партиди – 10/57, 10/84 и 10/95 – като първата цифра сочи номера на завода, където са произведени, а втората - годината на производство. Всички патрони са заредени с бездимен пироксилинов барут.

Съдебният медик установява по свид. П. шест огнестрелни наранявания.

Първи раневи канал наранява повърхностно дясно рамо на ниво 131 см от петите, има хоризонтален ход отдясно наляво, навлиза подкожно в дясна гръдна половина, като проектилът е установен подкожно над гръдната кост.

Второто нараняване е с входна рана в дясна седалищна област на 104 см от петите, където подкожно прозира вероятно с парче проектил.

Третото нараняване е с входна рана на 96 см от петите в дясна горно вътрешна повърхност на бедрото /ингвинална област/ от там раневия канал има хоризонтален леко кос ход отдолу нагоре, навлиза в коремната кухина, засяга дебелото черво на ниво сигма/ректум и влиза в прилежащата мускулатура, като проектилът е намерен пред оцетницата.

Четвърто огнестрелно нараняване е в предно външната повърхност на дясно бедро на ниво 83 см от петите.

Пето огнестрелно нараняване е в долната част на дясно бедро на ниво 63-65 см от петите, над коляното и се състои от три отделни входни отвърстия едно до друго, които е възможно да се получат и от един изстрел.

Шесто огнестрелно нараняване е в долна предновътрешна част на ляво бедро на ниво 58 см от петите над коляното, където раневият канал навлиза  дълбочина, раздробява бедрената кост и проектилът е намерен в мускулатурата на бедрото.

По дясната пестница вещото лице е установило наранявания, които биха могли да се получат както от съпътстващи изстрелите частици, така и в резултат на отделен изстрел.

Прието е, че изстрелите са произведени от близко разстояние и към този момент свид. П. се е намирал в седнало положение с дясното рамо към стрелящия. Не е направен извод за последователността на изстрелите. Уточнено е, че калибърът на оръжието, с което са причинени нараняванията е 7, 62мм.

По отношение на пострадалата М. вещото лице е приело, че при същия инцидент е получила две огнестрелни наранявания в горната предна половина на дясното бедро с отразяване по документацията, че в меките тъкани на бедрото са намерени проектили.

Експертите балистик – В. и съдебен медик – Д. потвърдиха заключението си в с.з. и направиха необходимите разяснения. Поясниха, че е възможно чрез съпоставяне на данните от различни източници при отиване на място и възстановяване на обстановката да уточнят мястото, на което е бил стрелеца, височината на оръжието и посоката на стрелбата.

При предявяване на веществените доказателства в.л. В. поясни, че автоматът има муфа и какво е предназначението й, че при сгънат приклад е възможно да бъде произведена стрелба, като по-лесно е тя да е автоматична, че пълнителят не е променян и събира 30 патрона, като един допълнителен може да бъде поставен предварително в патронника на цевта. При поставяне на торбата върху и около оръжието описа различни варианти и възможности за произвеждане на стрелба. За обектите № 14 и 15 посочи, че са части от ризница на куршум за АКМС, но не се ангажира дали от един или два куршума. Тъй като експертът заяви, че за скоростта на изстрелване на куршумите от АК е необходимо да извърши справка съдът му възложи допълнителна задача в този смисъл.

В.л. Д. заяви, че му е необходимо да прегледа рентгеновите снимки на пострадалите. По отношение на уврежданията на пострадалия експертът посочи, че нараняването в червата е било възможно да доведе до смъртта на пострадалия, което е избегнато благодарение на медицинската намеса. Обърна внимание на създадената за живота му опасност и предвид намерения над гръдната кост проектил, който при същата траектория и посока при дълбочина с 3 см навътре би причинил смъртта на пострадалия. Съдът постави допълнителна задача на вещото лице да извърши проверка на рентгеновите снимки на пострадалите и да даде максимално категоричен отговор за нараняванията им.

В с.з. на 04.11.11г. в.л. В. представи допълнително заключение относно скоростта на изстрелване на 6-10 патрона от АКМС при автоматичен вид на стрелбата, което поддържа. В обстоятелствената част вещото лице посочва, че мерната далекобойност на АКМС е 1000м и 350м разстояние на правия изстрел, като темпа на стрелбата е 600 изстрела в минута. Бойната скорострелност на автомата при стрелба с единични изстрели е 40 изстрела в минута, а при автоматични изстрели на редове – 90-100 изстрела в минута. Поради изложеното уточнява, че 6-10 патрона с представения автомат при автоматичен вид на стрелбата се изстрелват от     3,6-4 до 6-6,6 секунди.

В.л. Д. представи на съда рентгеновите снимки на пострадалите, като по тях направи множество пояснения.

По снимките на свид. М. посочи, че в крака й няма проектил в тесния смисъл на думата. Установените артефакти, посочени в документацията като проектили са всъщност метални частици от изстрела, а не проектил от директен изстрел.

По снимките на свид. П. вещото лице посочи видимите проектили в областта на лявото бедро, лявата част на тазобедрената става и в областта на гръдния кош. Тъй като проектилът в областта на гърдите е абсолютно деформиран с вещото лице В. приели, че най-вероятно това е първият изстрел, който е преминал през дебелото стъкло и това е променило вида му. Изложено беше, че въпреки, че е минал подкожно и е спрял в самия организъм, този проектил се е движил със силно намалена кинетична енергия, а и не е имало удар в кост, която да го деформира.

На 04.11.11г. в.л. Д. освидетелства пострадалата свид. М..

В представеното и поддържано допълнително заключение в.л. Д. описва констатираните по свид. М. наранявания и окончателно приема, че при нея е било налице транзиторно /входно изходно/ огнестрелно нараняване, причинено от един проектил. В обобщение сочи, че минималният брой изстрели, при които биха се получили уврежданията по свид. П. са шест, а при свид. М. – един изстрел.

 

ХХ. В хода на съдебното следствие бе извършен съдебно-следствен експеримент с участието на свид. Я., М., вещите лица Д. и В., технически помощници и в присъствието на страните и съда. При реконструкцията на местопроизшествието бе установено, че част от данните по протокола за оглед не съответстват на направените в същия момент фотоснимки. Бяха извършени редица замервания. Уточни се мястото, на което е бил стрелящия – до нивото на табелка 7 по фотоалбума към протокола за оглед – на 1, 2м от външната стена на заведението и на разстояние 9, 3 м от ориентира по протокола за оглед, като от оръжието до външната страна на стъклото разстоянието е около 40 см; до началото на раневия канал от рамото на седящия до стъклото от вътрешната му страна има 1, 08м, а до раневия канал на свид. М. – 1, 50м; височината на която е било оръжието – на височина 1, 30м от тротоара; посоката на стрелбата – към пострадалия. Проучена и потвърдена бе възможността за видимост към стрелеца от позицията на свид. Я. – на разстояние 4, 16м, и Я. – на 6, 9м. По време на експеримента бяха направени видеоснимки, поставени върху компютърен диск и приобщени по делото като веществено доказателствено средство.

 

ХХІ. В хода на съдебното следствие бе назначена одорологична експертиза с цел изследване на мирисовата следа, иззета при огледа на местопроизшествието. Видно от заключението на вещото лице, потвърдено в съдебно заседание и прието от съда и от страните, миризмата под № 1 „от автомат калашников” не е идентична с иззетия на 17.01.2012г. от подсъдимия мирисов материал.

 

ХХІІ. Заключението на комплексната СППЕ, назначена в хода на съдебното следствие, потвърдено от вещите лица в с.з., сочи, че подс. П. не страда от психично заболяване. Характеровите му особености са в рамките на здравната разновидност. Към момента на извършване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Според вещите лица физическото и психическото състояние на подсъдимия му позволяват правилно да възприема фактите и да дава достоверни обяснения по тях.

 

ХХІІІ. В хода на с.з. разпитът на пострадалия свид. П. бе проведен чрез видеоконференция, за което се изготви видеозапис. Оригиналният файл и негово конвертирано копие се съдържат в компютърен диск – веществено доказателствено средство по делото.

 

ХХІV. По делото се образува секретен том, в който са включени писма относно осигуряването за разпит в с.з. на свид. И. и Симеонов, както и данни за постъпили в ОП гр. Шумен два броя сведения от анонимни лица, съдържащи твърдения за проведени от тези лица разговори със свид. В. Костов, в които той е споделил за това, че е участвал в ОПГ за изпълнение на поръчки, както и подробности за убийството на лице на име Румен Рачев.

 

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на съвкупността от доказателства, извлечени чрез показанията на свидетелите И. П., Я. Я., М. М. – от съдебно заседание и частично от ДП, Р. Я., Г. К., Д. Тодоров, М. П., С. Гунчев, С. Бобойчева, Д. Чакова, А. Пачков, Н. Н., Г. Г., Д. Лалова, Х. Христов, Р. Сърбов, Г. Керкенезов, Д. Пенев, В. Костов, Б. М., частично чрез показанията на свид. С. И. и С. Симеонов, частично чрез обясненията на подсъдимия, както и чрез експертните заключения, писмените и веществените доказателства, писмените и веществените доказателствени средства по делото, които са безпротиворечиви по значимите за делото факти и взаимнодопълващи се. Въз основа на преценката им съдът прави категорични изводи за конкретните действия на подсъдимия.

 

За да формира посочената съвкупност съдът прецени собствената достоверност на всяко от посочените доказателства, убедителността на източника му и значението му при съпоставката с останалия доказателствен материал.

 

СЪОБРАЖЕНИЯ ПО АНАЛИЗА НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО.

Разследването на досъдебното производство е протекло в два различни периода от време, разделени от повече от пет години – през които производството е било спряно с цел издирване на извършителя. От извършване на деянието до приключване на съдебното следствие са изминали повече от седем години. Доказателствата, които имат обективен и материален характер – веществените, писмените, отразените в експертните заключения по изследване на съществуващите в актуалната към престъплението обстановка обекти, както и по изследване на следи от престъплението съществуващи към момента на съдебната фаза – чрез освидетелстване на пострадалите, изследване на веществените доказателства - не са повлияни от изтеклото процесуално време.

При общия поглед към гласните доказателствени средства съдът съобрази два основни момента – Първо, поради същността те са поставени в зависимост от субективните възможности на източника си – физически, интелектуални, придобити чрез социален и специфичен опит. Второ, изтеклото време влияе по различен начин на различните свидетели и в резултат на стеклите се житейски събития при някои споменът за възприетото се прояснява и затвърждава, а при други – заличава и замества от други факти. За да констатира тези два основни момента съдът не се нуждае от специални знания и абстрактно изследване на човешките възможности.

Категорично в хода на съдебното следствие бе установено, че много от свидетелите очевидци на престъплението и на действията на разследващите веднага след това, съобщават ясни, последователни и убедителни факти за случилото се. Независимо от дългият период между формиране на представните образи и възпроизвеждане на спомените за тях, свидетелите дават много по-пълни и подробни показания пред съда в съпоставка с формалните и схематични отразени в хода на ДП непосредствено след събитието. Примери за това са показанията на свид. Добромир Тодоров, Силвия Бобойчева, Паскал П., особено ярък пример – показанията на свид. Я. и свид. Г. К.. Такъв пример са и показанията на поемното лице В. И. – който е запомнил множество детайли от огледа, на който е присъствал преди около 6г. и осем месеца. Съзнавайки важността на възприетото, всички свидетели по делото са запазили през годините картината на престъплението и я пресъздават с желание съдействат на съда в съответствие с различната си оценъчна система, различна позиция на наблюдение и личностни специфики.

За друга част от свидетелите – П., Гунчев, М., Пенев, И., Симеонов, съдът прецени, че узнатите от тях факти и обстоятелства са настъпили през м.08-09.2010г. и факторът време няма решаващо влияние.

При преценката на гласните доказателства съдът използва обективно съществуващи ориентири, отразени в протокола за оглед и съдебен експеримент, фотоснимките, видеоснимките, проведените разпознавания, приложените по делото веществени доказателства, различни експертни заключения, приложени в ДП и в съдебната фаза публикации в медиите. Изследва ги самостоятелно и при съпоставка и с останалите гласни показания. Проверявайки по този начин доказателствената им стойност съдът формулира следните значими изводи:

 

1. Относно показанията на свид. П..

От решаващо значение по делото са показанията на свид. И.П. депозирани в съдебно заседание. Дава подробен разказ на случилото се през 2005г. и описва дееца, съобщава кога и по какъв начин го е възприел през 2010г. и какво е предприел за разкриването му. Същият е категоричен, че лицето, което е стреляло по него на 13.03.2005г. е подс. П.. Предвид начина на провеждане на разпита – видеоконференция, и обстоятелството, че в съдебната зала на ОС Варна има една стационарна видеокамера, която е насочена към съдебния състав, свидетелят по време на излагане на показанията си няма обективна възможност да види подсъдимия. Описва го по следния начин – “Видях добре човека. Мога да го опиша – човек млад на години, тогава може би да е бил на около 21-22 г., висок, когато ходи самата му походка е леко наведен, клати се когато ходи, с обикновено телосложение. Забелязах черти на лицето, със скули и челюстта му е малко навън издадена леко и хлътнала…. Той мина много плътно до мен и ме гледаше. Не е имало нищо в него. После го видях с качулка, дъждовна качулка. Първите два пъти мина покрай мен и на главата му нямаше качулка. Третия път мина с качулка. Това е момента, в който се опита да ме убие. Предните два пъти, когато мина плътно покрай мен, нищо нямаше на главата си. Имаше коса. За цвят и прическа на косата не мога да кажа… Когато преминаваше покрай заведението виждах очите на човека. Когато минава от дясно на ляво той гледа плътно към мен и аз го гледам… Не мога да кажа как е била поставена тази шапка, но лицето на човека го виждах много ясно. Лицето нямаше брада и мустаци.”. Налице са множество конкретни особености, посочени от свидетеля, траен спомен за тях, поради което твърдението на защитата, че в с.з. свид. П. не е могъл да опише подсъдимия поради факта, че не е държал в ръцете си снимка – е напълно необосновано. Описанието на подсъдимия, посочено от свид. П. съответства на отразеното и по протокола за разпознаване, както и на показанията му от ДП от 13.08.10г.

Свид. П. от началото на разследването твърди, че е видял подсъдимия двукратно преминавайки покрай заведението плътно до стъклото. При първия си разпит на 04.05.2005г. е посочил, че това е бил човек – “момче” – “Високо и много слабо. Не повече от 20-25 години. Имаше шапка на главата си… Това момче го видях като фигура някъде от кръста нагоре.”. Това е споделил и със свид. К. непосредствено след изписването му от болницата – в допълнение пред него свид. П. е посочил, че момчето е имало “изпито лице”. Твърденията на свид. П. в тези части не са променени и към момента на съдебно заседание. Описаните физически белези напълно съответстват на тези на подсъдимия.

За показанията си от 04.05.2005г. свид. П. сочи, че не е имал желание да споделя какво е видял и какво не е видял. Отсъстват в тези показания множество категорично установени факти без такова значение за авторството на деянието – например свидетелят не съобщава за присъствието на свид. Я., Тодоров, Г. К. в заведението. Протоколът съдържа множество грешки, поправки, смислови непълноти и неточности. Факт е, че е съобщил частично описание на дееца, двукратното преминаване пред заведението на този човек и че се “съмнява”, че той е стрелял по него.

В тези формално снети показания свид. П. не е посочил, че същият човек е дошъл за трети път пред заведението с оръжието и е започнал да стреля – което сочи в разпита си от 13.08.2010г. и от 31.10.2011г. Изобщо не описва човек с оръжие пред стъклото. Видно е от другите източници – свид. Я., Я., М. – в показанията й от досъдебното производство, че деецът е бил видим и възприемаем. При отчитане на обремененото минало, личните качества на свид. П. и най-вече непосредствената му близост до стъклото – съдът намира, че той по свои подбуди е запазил за себе си впечатленията за извършителя.

Съдът прецени, че съзнанието на свид. П. тогава е било под влияние на множество различни фактори – тежък процес на възстановяване с предстояща рискована хирургична интервенция, невъзможност да се движи, обоснован от предходните два опита страх от последващи покушения срещу него и семейството му, неправилна начална посока на разследването – чрез задържането на приятелите му в полицията. Нещо повече, видно от приложените по делото 4 статии от вестниците “Позвънете Новини”, “Черно море”, “Морски труд”, “Труд” от 15-16.03.2005г. – се установява, че престъплението е било отразено в негативна за пострадалия светлина – бил е свързан с престъпна група, действаща на територията на Испания, с твърдения за мястото му в престъпна йерархия, за извършени от него кражби на коли, трафик на наркотици. Видно от придружаващата статията на в-к “Морски Труд” снимка – детето на пострадалия също е било заснето в процепа на вратата на дома им. Отразено е изявление на свид. П. – “Много помия се изсипа по негов адрес. Днес дъщеря ни не искаше да отиде на училище.”. Разпитвани за свид. П. са били съседите в блока. Приятелите на пострадалия посочили, че разследването не върви в правилната посока. При обобщение на посоченото извън “жълтия” характер на информацията, се установява, че след престъплението, от което свид. П. пострадал много тежко, той е бил подложен на нежелано и неочаквано навлизане в личната му сфера, бил е обвиняван в множество престъпления – за което не сочи нито свидетелството му за съдимост, нито криминологичната справка. Всичко изложено ведно с факта, че извършителят на предходния атентат срещу него не е бил разкрит, са мотивирали свид. П. да има своята предубеденост към органите на разследването.

След протеклия продължително време процес на възстановяване семейството на свид. П. възвърнало обичайния ритъм на живот, но на 15.12.2009г. отново е било подложено на изключително жестоко нападение. Две лица с автомати са се опитали да убият жена му и децата му. Свид. П. и едното дете са пострадали. Преживяното от свид. П. е довело до решението му да съдейства максимално на разследващите, за което сочи и свид. Гунчев – “Аз съм му дал лично моя телефонен номер, защото жена му беше жертва на покушение. И той самия искаше да го има, за да ме уведоми, ако има нещо, това ми е задължение. Имаше номера на личния ми мобилен телефон.”.

Случайността на 11.08.10г. свид. П. да види по телевизията подс. П. е провокирала пострадалия да предприеме серия житейски оправдани и логични действия. Едва в този момент след 15.12.2009г. той е бил в състояние да съдейства на разследващите.

Репортажът по новините, който гледал свидетеля, е бил за задържането на подс. П. *** по обвинение за опит за убийство. Погрешно защитата гради изводите си по репортаж, свързан с освобождаването на подс. П. от състав на АС гр. София. Напротив във всички свои показания свид. П. заявява, че информацията в материала е касаела задържането на човека.

Познаването на човека по телевизията превъзбудило свид. П.. Споделил със съпругата си, че е видял стрелеца и по думите й – “Когато по телевизията е видял Г.П., тогава  искаше да обясни,  че го е познал и че няма да му забрави походката - леко накланяща се, клатеща се. Каза че си спомня че същия този ден на 13.03., момчето няколко пъти е минавало пред кафето и е запомнил походката, в такъв смисъл.”. Започнал да търси повече информация за него и така научил името, прякора му, видял снимки. Извадил снимка и по нея описал на свид. П. – “Изкара снимка и каза, че има специфичната походка на лицето, скулестото лице и цялата вечер беше посветена на него”. Обадил се на свид. Гунчев и при срещата им описал, че – “разпознал лицето по походката – по неговите думи “патешка походка”, каквото и да значи, скулите и погледа. Категорично каза, че го е видял лицето на извършителя, защото извършителят на стрелбата е минавал покрай заведение „Сохо”, щом свързва лицето с погледа. …Вероятно ми е казал по коя телевизия и по кой канал е гледал, но ми се наби в паметта относно статията и снимката, че е било в Интернет.”.

Същият стереотип на излагане на твърденията си свид. П. е следвал и пред следователя по време на разпита пред съдия. Отишъл е със снимка на подс. П., извадена от компютъра в дома си и е казал – “предоставям ви я за делото и считам, че без съмнение това е човекът, който се опита да ме убие на тая дата… Аз съм ви извадил само част от снимката, на която той се вижда от кръста нагоре, но тази снимка, го показваше в Интернет в цял ръст… Сега единственото, в което съм напълно убеден е това, че това е човекът – свидетелят сочи снимката, която е донесъл лично и затова съм дошъл да ви го кажа.”. Снимката е била предназначена за органите на разследването, била е във връзка с показанията на свид. П. и е била предадена в хода на разпита. И в хода на с.з. бе приложена статия със снимка от електронното издание на в-к “Стандарт” от 12.08.10г. – сходна с представената от него. От изложението на показанията по никакъв начин не се установява той да се е водил от нея докато е описвал подсъдимия към момента, в който е преминавал покрай заведението и следващия - в който е стрелял по него. /В тази част показанията му не са приобщени в съдебната фаза и съдът може само да констатира, че не противоречат на изразеното в съдебно заседание./ За свид. П. снимката е имала значението на общоизвестен и общодостъпен факт, който потвърждава неговите думи, визуализира спомените му за човека и конкретизира кой е той.

При недобросъвестност и желание да манипулира разследващите, в каквато насока са възраженията на защитата, свид. П. би спестил самостоятелните си търсения в интернет, запознаването със снимков материал за подсъдимия. Интелектуалните му качества позволяват запомнянето на характерните за подсъдимия белези и възпроизвеждането им в необходимия момент и без на бюрото пред него да има снимка. Становището, че паметта му е била опреснена под влияние на различни субективни фактори е напълно недоказано.

Напротив, напълно оправдано от човешка гледна точка е цялостното поведение на свид. П.. Провокиран от случайността е дошъл моментът, в който той действително е могъл да съдейства за разкриването на извършеното спрямо него престъпление и според разбиранията си е извършил целия обем от необходими действия.

Липсва каквато и да е данна сред доказателствата по делото свид. П. да е преследвал друг мотив, за да заяви, че е познал подс. П.. Установено е, че не се познават. Няма връзка между свид. П. и другия пострадал в гр. Плевен извън твърдението на свидетеля, че познава бегло Камен Балбузанов. Не се установява “сделката”, за която подс. П. сочи, че двамата пострадали са сключили, за да го посочат като извършител на опитите за убийство спрямо тях. Видна за съда и страните бе искрената реакция на изненада и възмущение на свид. П. на въпрос в този смисъл, зададен от подс. П. в хода на видеоконференцията – фиксирана в изготвения видеозапис. Факт е, че към момента на съдебното заседание свидетелят е задържан в И. по обвинение за извършено престъпление и е поставен в позиция, сходна с тази на подс. П..

Показанията на пострадалия по настоящото дело нямат характер на заинтересовани извън желанието на свидетеля да каже истината. Поради естеството на събитията той е видял подсъдимия само към момента на извършване на деянието и към момента на телевизионния репортаж след пет години, нямал е никакви лични контакти с него, не е бил подбуден от резултатите от личното си разследване да се насочи към него, няма претенции за обезщетяване вредите от престъплението, не е облагодетелстван по друг начин. Желае само да бъде разкрита истината.

Категоричността на свидетеля, че подсъдимият е лицето, което е стреляло срещу него е многократно заявена в хода на разпита му в с.з. – “Напълно съм сигурен, че Г.П. е човека, който държа оръжието срещу мен. На разпознаването дойдоха – той, може би бяха около петима човека, бях отвън и го познах. Не помня колко човека бяха, но той беше там. Разпознах го. Никой и никога, по никакъв повод не ме е мотивирал да посоча точно този човек като извършител на деянието срещу мен…. Когато видях извършителя по телевизията, не съм търсил на друго място информация за него. На момента позвъних на човека от ОДП, това е на мига. Да, търсих информация в Интернет. Тогава научих неговите имена и в Гугъл почнах по-обстойно да видя кой е, какво, как. Вадих няколко снимки и съм напълно убеден, че е той… Когато го видях по телевизията имаше брада и мустаци, леко наболи, на няколко дни. Видях лицето в няколко медии, основно в Гугъл…. Мога да ви кажа едно това е човека, който се опита да ме убие и съм напълно убеден в това.”. При отговорите си на въпросите зададени от подс. П., когато свид. П. има възможност да го вижда, свидетелят напълно спокойно и уверено каза на подсъдимия – “Слушай малко познах те….”. При последващи въпроси на съда свид. П. посочи – “Видях един човек по време на покушението и това е човека, който току що видях и съм напълно убеден в това.”.

Не се установява решаващо значение на невъзможността свидетелят да опише в детайли дрехите на стрелеца. Това, което той трайно е възприел и запомнил, е че двукратно подсъдимият е преминал без шапка, а при третото си идване е имал шапка, върху която е била поставена дъждовна качулка - гугла. Многократно заявява, че не може да опише дрехите на човека, че въобще не му е гледал облеклото и заявява, че не помни дали в първия разпит ги е описал. Действително в първия разпит е посочил, че човекът е имал яке – кафяво или зелено, но след прочитане на тези показания свид. П. заявява, че не помни какво е казал, но тогава не е имал желание да споделя какво е видял.

Всъщност въпросът за дрехите на едно лице в широкия смисъл на думата може да включи поставени на главата шапка и качулка – а тези си показания свид. П. е изложил пълно. Ако действително по делото свидетелят е имал страничен мотив да набеди подс. П. и се е търсело опресняване на паметта на свидетеля – лесно е било възможно да се интерпретира в пълнота вида връхната дреха и хипотетичните цветове на якето от първоначалните му показания. Няма никаква причина свид. П. да сочи, че подс. П. е имал освен шапката /за която говори от начало/ и качулка – ако това не е било така. Още повече, че според защитата това допълнително е ограничило възможността лицето да бъде възприето. Никога пострадалият не е описвал панталон, обувки. Център на вниманието на свид. П. е било лицето на подсъдимия, ръста, телосложението и походката му – по всички тези елементи показанията му са непротиворечиви, пълни и последователни и съдът ги намира за достоверни. Възприятията на свидетеля не винаги са фиксирани върху определени детайли, като не се помнят нехарактерни елементи от външния вид на човек, но в същото време е възможно да има траен спомен от типични, особени и трайни белези. /така в Р № 131/12г. на ВКС – ІІІ н.о./.

За да прецени времето, през което свид. П. е възприемал подс. П. съдът съобрази сумарно няколко величини – времето, през което подсъдимият е преминал за първи път покрай витринното стъкло, времето през което е преминал за втори път, времето, през което е пресякъл диагонално ул. “Воден”, за да  достигне до витринното стъкло и времето на стрелбата. Ширината на витринното стъкло, зад което е бил свид. П. е 2, 17м, ширината на уличното платно на ул. “Воден” на нивото на входа на заведението е 5, 918м, стрелецът е спрял на 0,80м от началото на тротоара. При посочената от в.л. Д. средна скорост на движение между 3-5 км/ч – то времето на изминаване на 11, 058 м е съответно 13, 3 секунди при 3 км/ч и 7, 96секунди при 5 км/ч. Към това време следва да се прибави и времето от около 4 секунди за реалната стрелба. Резултатът от около 11, 96 до 17,3 секунди е период – напълно достатъчен да се възприеме образа на подс. П..

Сумарното време е показателно, но от значение е и фактът, че преминавайки още първия път покрай стъклото подс. П. е привлякъл вниманието на свидетеля тъй като се е вглеждал вътре в заведението и погледите им са се засекли. Следващото преминаване е било срещу свид. П. и той е осъзнал, че това лице минава за втори път. Наблюдението е било по-продължително и отново погледите им са се срещнали – нещо повече подс. П. е гледал директно към свидетеля. Пресмятането установява, че при тези преминавания подс. П. е изминал в полето на видимост на пострадалия минималното разстояние от 4, 34 м, равняващо се на два пъти 2, 17 м – ширината на витринното стъкло. Това разстояние се изминава при 3 км/ч за 5, 2 секунди, а при 5 км/ч – за 3, 1 секунди. Когато третия път подс. П. е достигнал на 1, 20м от стъклото и е бил с шапка и качулка върху нея свид. П. лесно е възприел, че това лице се появява за трети път, могъл е да се дистанцира от мерките за прикриване на външността взети от подсъдимия. Изводите му са били улеснени и от множеството специфични характеристики на лицето на подсъдимия, които е възприел при предходните преминавания и които не са били укрити от поставените на главата средства за това.

Според защитата при мнителността, която пострадалият декларира, и при вида на подсъдимия – преминал двукратно покрай заведението гледайки го, логично било той най-малкото да се премести от мястото си. В хода на ДП свидетелят е казал, че подсъдимият му изглеждал миловиден. /Защитникът не намира основа за такова описание. Съдът обаче установява промяната в изражението на подсъдимия фиксирано по делото по снимките от проведените разпознавания – поставено в зависимост от анатомичните особености – ъгъл на очите, сенки под тях; посоката на погледа му, свързано с наклон на главата вдясно и т.н. Обективно не е налице пречка подсъдимият да е имал изражение, оценено от свидетеля като миловидно./. Позицията, която свидетелят е имал – в ъгъла до колоната на заведението му е позволявала да наблюдава както вътрешността така и прилежащата зона отвън. Зад гърба му са били свид. Я., за когото е знаел, че е с оръжието си, и Тодоров, които са го придружавали и охранявали. Бил е в заведение, половината от което е негово и на жена му. Като редовен посетител /според управителя свид. Я., свидетелите Тодоров, Я., К./ е познавал обстановката, вътрешното разположение, възможностите за движение покрай масите. Чувствал се е сигурен и защитен в заведението, като независимо от това е следил движещите се отвън хора. Действията на подсъдимия по преминаванията покрай заведението са били обмислени и необходими за да установи разположението на хората и трайността на позицията на пострадалия. От друга страна – от гледната точка на човек от заведението виждайки подсъдимия да преминава в едната посока и не след дълго да се движи в обратната е било логично да се приеме, че той е имал някаква работа, която е свършил и се връща. Да се предвижда и очаква трето преминаване е неестествено и необичайно. “Миловидността”, с която е бил възприет подсъдимия от свид. П. и приключването на цикъла на движение в двете посоки са били просто отчетени от свидетеля без това да е повишило нивото на критичност на ситуацията в неговите сетива.

Защитата обръща внимание, че в разпита си в хода на с.з. пострадалия посочва противоречиво посоките на преминаване на подс. П.. Първоначално първото преминаване описва отляво надясно, а по-късно сочи, че е било отдясно наляво. Посоките на преминаване и в двата си разпита – и в ДП и пред съда, свид. П. уточнява при вида на една и съща снимка, по която се ориентира – сн. 12 на л. 10 от т. 1 на ДП. По време на видеоконференцията, при предоставяне на свидетеля на предварително сканирано копие на фотоалбума чрез италианския съдия, свид. П. уточнява - “Единият път мина от дясно на ляво, следващия - от ляво на дясно и в момента на атентата -от дясно на ляво. Пресече пътя по време на атентата диагонално към мен от дясно на ляво,…”. Следователно не би могло да се твърди каквото и да е противоречие в показанията му, налице е възпроизвеждане на точен спомен при ясни ориентири за това.

Непосредствено преди стрелбата поведението на клиентите на заведението е било обичайното – разговаряли, консумирали различни напитки. На масата на пострадалия се е водел разговор. Налице са противоречия при изясняване на участващите в разговора. Свид. М. заявява – “Не помня на масата за какво разговаряхме с Джовани. Гледаше ме като му говорех. Все пак водихме диалог. Комуникирайки с него, той гледаше към мен и Д.. Лицето му беше обърнато към нас.”, свид Я. – “В момента когато силуетът се движеше към нас и стреля Джованито и момичетата на масата нещо си говореха. Не помня, не съм обърнал внимание накъде беше обърната главата на Джованито.”, свид. Чакова – “Преди да чуя шума от пиратки докато стояхме на масата, не си спомням какво правеше Джованито не съм го наблюдавала. Мисля, че не участваше в нашия разговор с М., защото аз се бях обърнала към нея и сега се сещам че като започна да се гърми двете се прегърнахме и сервитьорката ме дръпнала…. Когато започна стрелбата с М. се прегърнахме сигурна съм. Както си стояхме и говорехме една срещу друга, чухме шума, стреснахме се, прегърнахме се, след което мен някой ме дръпна на земята.”, свид. Г. К. – “Не знам накъде беше насочен погледа на Джовани когато започна стрелбата. В такъв момент как да се сетя. М. беше срещу мен и си говорихме. Четиримата сме на едно и си говорим на масата. Гледаше към мен и към стъклото. Възможно е Д. през това време да е говорила по телефон.”. Свид. П. – “Към момента в който започна стрелбата не помня да сме разговаряли, би трябвало, водихме диалог някакъв, но не мога да ви кажа. След като разбирам, че пред вас днес свид. М. е казала, че непосредствено преди да започне стрелбата съм говорил с нея и съм гледал към нея, не мога да потвърдя това. Не мога да кажа дали съм гледал към М. към момента когато започна стрелбата, дали гледах към нея или навън не мога да кажа. Вижте да ви обясня, през 2000г. имаше бомбен атентат срещу мен и от тогава съм много мнителен и винаги гледам навън. Мога да погледна М. и да гледам пак навън. Всеки миг гледам навън оттогава от 2000г.”. При изложените от различните свидетели факти, съдът прие, че разговорът не е налагал фиксиране на зрителното внимание на който и да е от присъстващите в някой от останалите. Именно поради това и не се изключва възможността свид. П. да е забелязал бегло на отсрещния тротоар подс. П., след което с поглед да е проследил движението му по диагонал през улицата – без да променя поведението си сред компанията и позицията на тялото си.

След запознаване с рентгеновите снимки на пострадалия вещите лица установиха, че проектилът заседнал над гръдната кост е силно деформиран и съответства да е бил първият преминал през дебелото стъкло на заведението – тъй като друга причина за деформирането не е налице. С оглед на това и по време на съдебно следствения експеримент тялото на помощника в позицията на свид. П. бе фиксирано с леко наклонено дясно рамо към мястото на което се е намирал стрелеца. По видеоснимките /на 34.19минута, 36.08-36.11 минута/ се установява, че седейки по изисквания от вещите лица начин, помощникът гледа през прозореца и зрителното му поле обхваща и прилежащата територия – тротоар, улица и т.н., вдясно през витринното стъкло. Разстоянието от входа на първия раневи канал по пострадалия до подс. П. към момента на престъплението е било около 2, 28м. Видно е, че по този начин показанията на свид. П. за обхвата на видимостта му са проверени и потвърдени. Навеждането на рамото напред към наблюдавания деец съответства и на нормалната телесна реакция при съсредоточаване и вглеждане – несъзнателно нагласяне на тялото, за да се приближи до наблюдавания обект. Следователно от позицията на тялото на пострадалия не могат обективно да се опровергаят твърденията му, че е възприел и наблюдавал приближаващия се стрелец – напротив напълно се потвърждават.

Добросъвестността на свидетеля проличава и при насочване на вниманието му към факта имало ли е друг човек в тъмната част от другата страна на улицата освен подс. П. – “Не мога да кажа с точност, но мисля, че бяха двама там….Там не мога да видя дали е бил един или двама.”. За обстоятелствата, в които не е сигурен и точен – свид. П. изрично го заявява, което убеждава в обективността му и стабилността на останалото, което казва. Присъствие на друг човек в близост до мястото на престъплението обвързан със замисъла на подс. П. не се установява по делото. Поради разположението на заведението в централната част на града, все още активния час за движение на хора, наличието на близки заведения в района – движение на случайни хора е било напълно възможно.

В показанията си свид. П. сочи - “Автоматът в началото беше в найлонов плик, оттам той го извади от найлоновия плик, насочи го към мен и така, видях го много ясно.”. Според защитата това обстоятелство навежда извод за недостоверност на показанията му, защото автоматът никога не е бил изваждан от торбичката. На допълнителни въпроси свид. П. обяснява – “Пликът беше найлонов. Непосредствено преди стрелбата, аз видях муфата на автомата, автоматът имаше муфа, аз съм  убеден в това, бях войник две години, и огъня от автомата, и него… Не бих разпознал оръжието ако ми бъде предявено. Единственото което мога да кажа е муфа, имаше муфа оръжието.”. Следователно от всичко описано от свидетеля относно възприятията му за оръжието не се установява противоречие –  изразът “извади от найлоновия плик” свидетеля употребява в смисъл, че е било извадено дулото на автомата, че торбичката е била издърпана от подсъдимия и от отвора й се е показал автомата. Поради това и в съзнанието на свид. П. е останал спомен само за муфата му, а не например – че е бил със сгънат приклад, което би било видимо ако е бил напълно изваден. Фактът, че оръжието действително има муфа се установи чрез разпита на в.л. В. – “Отпред на автомата се намира нещо като цилиндър, това е муфа, която се навива на цевта. Този вид оръжие изглежда точно така. Тази муфа е фабрична. Тази муфа играе ролята дулен компенсатор, с цел да бъде намален отката на оръжието по време на стрелба.”. И пред свид. Г. К. свид. П. не е твърдял, че е видял цялото оръжие – “Мисля, че той каза че е видял сак или чанта, през което се е стреляло….”. Показанията на свид. П. и в този им пункт са напълно обвързани с другите доказателства по делото.

 

При обобщение на изложеното съдът счита за необходимо да посочи, че показанията на свид. П. в с.з. са напълно последователни и подредени в частите, в които са конкретизирани физическите данни за подс. П., имал е достатъчно време да го възприеме и от първия момент, в който е сигнализирал свид. Гунчев – в качеството му на полицейски служител, е посочил същите белези, като е категоричен. Не е познавал подсъдимия, не е имал мотив да му навреди, като му припише престъпление, което не е извършил, липсват данни друг да е повлиял на възприятията му. /така в Р № 367/2011г. на ВКС – ІІ н.о./.

 

2. Относно показанията на свид. Я..

Свидетелят Я. е очевидец на престъплението. Според показанията му в с.з. – “Човекът беше на отсрещната страна на тротоара, когато го възприех за първи път, на отсрещната страна на тротоара, на улицата и пресече диагонално от отсрещния тротоар, от дясно на ляво спрямо масата в заведението. Разстоянието от мястото, където стоях, до витринното стъкло е около метър и половина, два. Човекът го видях на другия тротоар. Когато започна да стреля той беше може би на 50см. или метър от стъклото. … Лицето на стрелящия видях в момента, в който той се качи на тротоара. С качването на тротоара едновременно вдигна торбичката да стреля. … Човека ходеше нормално когато пресичаше диагонално улицата. Леко се поклащаше. …Когато се приближаваше към тротоара, го виждах фронтално. Виждах, че се движи срещу мен – диагонално. Тогава спрях да гледам телевизия, защото ми привлече вниманието с начина, по който вървеше. Беше с качулка и с шапка. Времето не беше обичайно да се ходи с шапка и качулка. Когато пресичаше гледах право в човека централно, не периферно. Не е имало момент, когато да е скрит от стеничката. Той се движеше от ляво на стеничката.”. 

След провеждане на съдебното следствие и събиране на относимите доказателства, съдът прие, че непосредствено преди подсъдимият П. да предприеме пресичане от десния тротоар на ул. “Воден” към витринното стъкло на бар “Сохо” свид. Я. е бил прав до левия бар зад масата, на която е бил свид. П. и компанията му. До този момент свид. Я. е гледал телевизия, но точно тогава свид. Бобойчева започнала да сменя каналите. Вниманието на свид. Я. обективно не е било съсредоточено към телевизора и било привлечено от човека на отсрещния тротоар, обърнал се и го проследил с поглед.

Поради проявилото се противоречие с показанията от досъдебното производство относно факта, че е видял с периферното си зрение човека, съдът прочете показанията му в тази част. Свидетелят разясни, че е видял човека с периферното си зрение, но след това се обърнал към него. Не се установи никакво разминаване с естествената логика на съобщеното от свид. Я.. За да насочи вниманието си към пресичащия улицата първоначално го е възприел като дразнител в периферията на зрителното си поле – силует, и след това предприел целенасочено наблюдение на определения човек.

Провокация за свид. Я. били начина, по който подс. П. вървял – като се поклащал леко, и качулката и шапката на главата му – което отчел като необичайни за времето. Видно от справката на НИМХ – филиал Варна, на 13.03.2005г. от 20.30ч. да 21.30ч. е валял слаб дъжд. Установява се, че към момента в който свид. Я. е влязъл в заведението не е валяло. Започнал е да вали слаб дъжд непосредствено към момента на стрелбата. Именно поради това свидетелят не е възприел като нормално върху шапката с козирка на човека, отправящ се към заведението да има поставена дъждовна качулка.

Разстоянието, което подс. П. е изминал от отсрещния тротоар до мястото на което е предприел стрелбата е 6, 718 м. Докато е изминавал това разстояние, при скорост на движение от 3 км/ч той е бил видим за около 8, 06 секунди, а при скорост от 5 км/ч – за около 4, 9 секунди. Период – напълно достатъчен за постигане на концентрацията на свид. Я. върху неговия образ. Заставайки пред витринното стъкло подс. П. е бил на максимално разстояние от 4, 16м до свид. Я. /сумарно от разстоянията между подс. П. и стената на заведението – 1, 20м, между стъклото и бар-масата на пострадалия – 1, 36м, и между двата бара – 1, 60м/.

Видимостта на свид. Я. към подс. П. не е била ограничена от седящите две момичета и стоящата права зад тях свид. Бобойчева. Свид. Бобойчева сочи, че двата стола на свид. М. и Чакова са били събрани един до друг. Позицията, която е имала пострадалата при получаване на нараняването си е установена при следствения експеримент, съответстваща на мястото на средния стол на сн. 12 от фотоалбума, изготвен при огледа. Столът на свид. Чакова е бил до нейния, а свид. Бобойчева зад тях с лице към телевизора. Свид. Я. е бил зад и вляво от свид. Чакова. При изследването на видимостта за свид. Я. /намиращ се на разстояние 6, 9м от подс. П. към момента на стрелбата/ по време на следствения експеримент съдът установи и е фиксирано на видеоснимките /38. 33-38. 38 минута/, че при разполагане на свид. М. и съдебният секретар – в позиции, съответстващи на тези на свид. М. и Чакова към момента на престъплението, няма никакво ограничение по линията на видимост, която са имали свид. Я. и стоящия зад него свид. Я. към мястото на стрелеца заето от в.л. В.. Позицията на свид. Я. е позволявала да възприема обстановката и от двете страни на колоната на бара, отразено в протокола и фиксирано на видеоснимките /28 минута/. Свид. Я. е имал възможност да наблюдава през витринното стъкло, което потвърждава показанията му че е видял движението на подс. П., предприето отляво на колоната. При предявяване на фотоалбума свид. Я. уточни, че стрелецът е дошъл от мястото, където на сн. 12 има четирима човека. Видно е, че това място е от лявата страна на облицованата колона на заведението.

За отсъствието на хора по линията на видимост на свид. Я. косвено доказателство се съдържа в показанията на свид. Я. – който твърди, че е видял стрелеца и нищо не му е пречело. Този свидетел познава обстановката в заведението, в състояние е напълно да отчете и законите на перспективата посочени от защитата, тъй като отмерва в съзнанието си спомена за ръста на стрелеца и го съпоставя с този на в.л. В.. Реалната разлика е само 1 см. Свид. Я. твърди, че в мига, в който го е видял е осъзнал, че този човек е по-висок от него, дава описание на телосложение, ориентировъчен цвят на дрехи. Намиращият се по-напред към стъклото свид. Я. е успял да възприеме още повече характеристики.

Показанията на свид. Я. бяха проверени и чрез съпоставката им с тези на свид. Г. К., седящ по диагонал от пострадалия, между стъклото и бара, от лявата страна на перпендикулярната част на бара гледано срещу стъклото – “Аз бях с лице към Я. и Добата. Горе долу ги виждах двамата с лице срещу мен. Така ги виждах, на моята височина ги виждах, с лице към мен. Спрямо телата на Д. и М., не знам, как бяха разположени Я. и Добата. Мисля, че не ми пречеха двете момичета да виждам Я. и Добата.”.

Свидетелят Я. първоначално заяви, че не може да определи колко време е продължила стрелбата – “Не мога да кажа, колко време продължи стрелбата… Времето между вдигането на торбичката, началото и края на стрелянето, не мога да определя.”. Към момента на формулирането на искане от страна на защитника за констатиране на противоречие в тази част, свид. Я. си спомни и изказа определеното в разпита си от ДП време – “един миг”. Очевидно е за съда, че този израз има общоприета употреба за събитие, протекло бързо, кратко, наведнъж. По този начин описват времетраенето на стрелбата свид. П. – “Стрелбата беше миг, на автоматична, може би мигове, някакви секунди продължи.”, свид. Керкенезов – “Този единичен или автоматичен изстрел, продължи много малко, части от секундата.”, свид. Г. К. – “От началото на стрелбата до падането на Джованито то стана веднага.”. За действителната продължителност на стрелбата съдът събра убедителни доказателства чрез допълнителното експертно заключение. В тази посока са и показанията на свид. Пачков – “Стрелбата продължи около пет секунди.”.

Съдът задълбочено прецени възраженията на защитата относно промяната в показанията на свид. Я. в сравнение с тези, които е депозирал на 14.03.05г. относно описанието на стрелящия. В тези показания свид. Я. сочи – “Стрелеца според мен беше на видима възраст 25-30години, висок около 175 см, със слабо телосложение, с бежова бейзболна шапка с козирка, с кафяво кожено яке дълго до кръста, панталона не видях какъв е. Докато бях в заведението видях само че лицето му е бяло, без брада или мустаци, но чертите на лицето не видях.”. При прочитане на показанията свидетелят потвърди, че подписите са негови.

По-рано в хода на разпита пред съда на въпроси на адв. А. свид. Я. посочи – “Веднага след случилото се, бях разпитван. На първия разпит - не съм споделял с разпитващия за белези по които мога да разпозная лицето или други на стрелящия. Не бях сигурен, че ще свършат нещо. Вътрешно в себе си си помислих, че нищо няма да свършат. По-късно видях във вестника негова снимка и че полицията работи по други такива случаи. На първия разпит ме питаха, как е изглеждало лицето. Тогава казах, че не съм го видял.”.

Разпитът на 14.03.05г. е започнал около четири часа след произшествието. През този интервал от време свидетелят е стрелял след подс. П., помогнал е при изнасянето на пострадалия, шофирал е до болничното заведение, срещнал се е със загрижени приятели и семейството на пострадалия, предал е личното си оръжие на полицейските служители, бил е отведен в полицията, взети са му били натривки. При посочената поредица от събития, при съществуващата възможност разследването да доведе до негативни последици и срещу него – най-малко поради употребата на огнестрелното оръжие или засягането на л.а. на свид. Кета Маринова и пътния знак от негов изстрел по посока на стрелеца, свид. Я. не е пожелал да разкаже в пълнота какво точно е видял. Не е имал увереността, че неизвестният тогава стрелец няма да се насочи срещу него. Чрез изследване на показанията му по контролен факт – описанието на вещественото доказателство – торбичката, в която е било оръжието, съдът установи, че свидетелят е имал и времето и видимостта да възприеме детайлите от ситуацията. В тези си първи показания свид. Я. описва изключително точно тази торбичка на райета “широки около 2-3 см”. Свидетелят е работил и тогава и след това като охранител, към момента на престъплението е имал възприетото дори от свид. Чакова поведение – “Тогава видях че е с охрана, за преди това не си спомням дали е имал. То си личи, че това е беше охраната му, по начина по който стоят хората, по това че не си говорят с никой, стоят и наблюдават, какво се случва.”, притежавал е необходимите за това качества – основни сред които са наблюдателност, съобразителност, дискретност. За съда е несъмнено, че към ранните часове на 14.03.05г. свидетелят сам е преценявал какво от видяното да съобщи – онова, което според него не би довело до нежелани за него последици.

Следващият разпит на досъдебното производство на свид. Я. – от 05.05.04г. носи характеристиките на присъщата за разследването в този момент формалност и схематичност. Дори в частта на годината е допусната грешка. Видно е, че е изготвен по повод молбата на свидетеля да си върне оръжието. Отразени са все пак най-общите данни за стрелеца – висок, слаб, с шапка и яке. Но тук свидетелят дори не сочи, че е видял стрелбата през торбата – което не значи, че не я е възприел.

И в двата посочени разпита свидетелят не е запитан дали може да разпознае стрелеца. Не е бил ангажиран с категоричен отговор на този въпрос до 14.08.2010г.

По повод задържането на подс. П. свид. Я. видял във в-к “24 часа” статия, придружена със снимка – по която го познал. Приложена бе в с.з. разпечатка от електронното издание на вестника с подобна статия с дата 09.08.10г. При преценка на описаната в разпита на ДП хронология се установява, че свид. Я. е видял снимка на подсъдимия – ден – два преди 14.08.2010г. /Свид. П. е познал подс. П. в репортаж вечерта на 11.08.10г./ Свид. Я. не е предприел нищо след този момент, но разбрал, че полицията работи по други такива случаи. Когато свид. П. му се е обадил да прочете вестника – тогава е споделил, че вече го е чел и това е човека – “Джовани ми се обади като видял снимка във вестника. Само ме попита “чете ли вестника”. Явно го е разпознал, щом ме пита чел ли съм вестника. Казах му, че съм го чел. Той също каза че го е чел. Само това беше, друго не сме коментирали, само “да, той е”.”. Свидетелят казал това и на разпита си пред съдия – “…за да се разкрие кой е.”.

  Излагайки показанията си пред съда свид. Я. няколко пъти посочи, че за да се яви за разпит пред съдия е бил уведомен по телефона от полицейски служител и не промени становището си след прочитане на показанията от ДП. В показанията на 14.08.10г. е записано – “И. ми се обади вчера след обяд и ми каза, че ме търсят за разпит.”. Това твърдение не изключва последващо обаждане от страна на разследващите. В това твърдение не се съдържа яснота кога и къде да се яви свид. Я. за разпит. Несъмнено е имало обаждане към свидетеля от компетентните органи. Преди обаждането е била извършена цялата организация за разпит с участието на дежурен съдия в съботен ден. Едва след насрочването на разпита от страна на съдията, разследващите са могли да призоват свидетеля. Поради това и съдът не счита, че в тази част на показанията е налице противоречие, а допълване чрез уточнение което свидетелят заяви в с.з. – “Мисля, че ми се обади някой полицай за разпит пред съдия. Говорихме с И. за това, че ме викат за разпит пред съдия.”. Това съответства и на заявеното от свид. П. – “Викнаха ни в следствения отдел…”.

         При съпоставка на показанията на свид. П. и Я. от съдебното заседание се установява взаимното им допълване и безпротиворечивост. Според защитата показанията на свид. Я. са били необходими на разследващите, за да подкрепят казаното от пострадалия. Твърди се, че свид. Я. е бил повлиян от страна на свид. П..

Видно е от материалите по възобновеното разследване, че са били разпитани всички лица, които са посочили в първите си разпити, че са видели стрелящия – свид. П., свид. Я. и свид. М.. В обсега на разследването е била проверката на данните, съобщени от тях тримата. При разпита на свид. М. от 28.03.11г. тя изрично е посочила – “Никого не мога да разпозная.”. Свид. П. сам е отишъл, за да съобщи че е узнал кой е стрелецът. При разпита си свид. Я. от 14.08.10г. той е казал – “Считам, че сега бих го разпознал дори и да не бях видял онзи ден снимката му във вестника.”. От изложеното съдът установи, че разследването не е било ограничено до разпити на пострадалия и “повлиян” от него свидетел. Поканени за разпит са били тези, за които се е знаело, че са видели дееца.

Няма установена зависимост на свид. Я. от свид. П. извън факта, че към м.08.2010г. задълженията на свид. Я. са включвали да бъде до свид. П.. Видно от показанията на свид. П. свид. Я. е работел към дружество “Ахил”, от което го е наел. Но към момента на с.з. свид. Я. не работи при свид. П., свид. П. е в италиански затвор и не присъства в залата докато бившия му охранител дава показания. Свид. Я. без да бъде притесняван от никого – с изключение заплахата от страна на подс. П., пресъздаде показанията си от досъдебното производство с две уточнения – относно първоначалното възприемане на стрелеца с периферното зрение след което се е обърнал и го наблюдавал фронтално, и относно обаждането за разпит пред съдия. Във всички други детайли за вида на подс. П., разположението му в обстановката, извършените от него действия – свид. Я. бе категоричен и в показанията му не се установиха противоречия.

За убедеността на свид. Я. в това, че към момента на престъплението е видял именно подс. П. сочат следните твърдения – “Не познавах човека с автомата. Не съм го виждал след случая. В смисъл, виждал съм го на разпознаване в следствието. Преди това разпознаване го видях във вестник, мисля че „24 часа”… Възприех този нападател добре и запомних физиономията му…. споделих с Джовани, че това е човека… Този човек, който разпознах се намира в съдебната зала…. Това е човекът, който стреляше. Сигурен съм и нямам никакви съмнения /сочи подсъдимия/…. Не може да греша. Този човек го разпознах, има специфично в себе си - скули, рамене, вида на раменете…”. При това съдът прецени и липса на мотив у свид. Я. да сочи подс. П. като извършител на престъплението. Не са налице и данни за външно влияние върху него да нагоди и съобрази показанията си с тези на свид. П.. При описването на дееца в ДП свид. Я. използва собствени изрази – “самото му лице е слабо с изпъкнали скули…изпито слабо лице, много висок на ръст, … млад човек… не си спомням погледа му… в тялото като че ли беше леко свит”. Пресъздавайки своите впечатления свид. П. използва други думи и много специфични изрази, излага ги с друг ритъм и концентрация, заявява, че е запомнил погледа му. Видно е, че всеки от двамата свидетели е изградил собствен представен образ за подсъдимия и използва своите специфични възможности да го пресъздаде словесно.

 

3. Относно показанията на свид. М..

В показанията си при първия си разпит от 16.03.2005г. свид. М. *** да притичва силует, който когато се изравни с нашата маса се завъртя с лице към стъклото и в следващия момент видях как силуета държи нещо с двете си ръце, от което хвърчат искри, чух звук от автомат…”. При прочитане на тези показания в с.з. депозирани преди повече от шест години и шест месеца свидетелката заяви – “Не си спомням, че съм казала това, което ми четете свързано с този човек с автомата. В момента когато говоря затова не си спомням да съм видяла човек по ул. „27-ми юли”. Направо се учудвам, че такова нещо присъства в разпита ми, явно може и така да е било. Сега в момента, аз не си спомням човек да е бягал, да е заставал, да е държал нещо в ръцете си.”. При отчитане на установеното за свидетелката – че към момента на престъплението е имала жизнения опит и знания относими към 18 годишната си възраст, че е била разпитана непосредствено след изписването й от болницата когато споменът за случилото се е бил ясен, че фигурата на подс. П. е била достатъчно видима за да я възприеме дори свид. Я. във вътрешността на заведението, то съдът прие за достоверни показанията й от ДП в частта, че е видяла появата на подс. П. пред стъклото, видяла е че е застанал наравно с тяхната маса с лице срещу стъклото и че е държал оръжието с двете си ръце докато е стрелял.

Показанията на свид. М. в частта за посоката на приближаването на дееца до заведението откъм ул. “27 юли” съдът не кредитира. Описанието на разположението на заведението и прилежащата му зона затрудни свидетелката и в с.з. – стана ясно, че сигурността при посочване на разстояния е неубедителна – посочване от 200 м тя сведе до 20м. При насочване на стрелеца откъм ул. “27 юли” за него не е било необходимо да се завърта с лице към стъклото – той е идвал срещу него. Това, което свидетелката тогава е определила като “завъртане” – съответства на приближаването по диагонал по ул. “Воден”, за което сочат свид. П. и Я.. Забравянето на този факт от страна на свидетелката към момента на с.з. е житейски оправдано не само поради изтеклия период от време и промяната във възрастта и заниманията й, а в по-голяма степен от начина, по който й е повлияло престъплението. Според приятелката й – свид. Чакова – “Мисля, че месеци наред след случая се страхуваше.”. Притесненията на свидетелката са били провокирани и публикации в пресата и към момента на деянието и по-късно през 2010г. Видно е, че и към момента на с.з. – и по време на разпита и при участието си в следствения експеримент, свидетелката не се чувства добре, съпреживява отново случилото се.

В останалата част съдът кредитира показанията на свидетелката, депозирани в с.з. Съдът прие, че тя се е намирала напълно случайно в заведението, макар и да е живеела в съседство не е била сред постоянните клиенти. Бегло е познавала свид. П., като срещата им е била инициирана от свид. Д.. В тази посока са и твърденията на свид. П. и Чакова.

Съдът намери, че подс. П. не е имал за цел да убие свид. М., преценявайки извършените от него действия, избраното място пред витринното стъкло и посоката на стрелбата. Предвид разположението на свидетелката тя е пострадала от отклонен от общата серия куршум, преминал транзиторно през дясното й бедро.

 

4. Относно обективната възможност да бъде възприет подс. П. от свид. П., Я., М. и Я..

В резултат на проучването на доказателствата по делото свързани със съществуването на обективна възможност свид. П., Я. и М. да възприемат подс. П. съдът установи следното:

         По време на следствения експеримент на дневна светлина безспорно бе установено, че от мястото на пострадалия, свид. М., Я., Я. има видимост през витринния прозорец навън.

         Престъплението е извършено в тъмната част на деня, когато видимостта е била в зависимост от наличното осветление.

Външното осветление е било в резултат на три източника. Установено бе, че на разстояние 5, 25 м от входа на заведението вляво /гледано с гръб към него/ има стълб висок 3, 23м от уличното осветление с ширина на шапката на осветителното тяло – около 55 см. Стълбът е почти в средата на второто витринно стъкло широко 2, 16м и на 1, 11м от левия му край /при спазване гледната точка – с гръб към заведението/. Пресмятането сочи, че от стълба до десния край на първото витринно стъкло – където е седял свид. П., има разстояние от 3, 56м. Между стълба и мястото, на което е бил подсъдимия П. – на позиция на гилза № 7 – разстоянието е по-малко. На сн. 3 от фотоалбума в т. 1 от ДП е видно светлинното петно, което уличното осветление осигурява – част от улицата, тротоара пред заведението и до края му вляво от входа. На сн. 1, 2 и 4 от фотоалбума се установява друг източник на светлина – вертикалната светлинна рекламна табела на аптека и лекар – която също е със силна бяла светлина – видно на сн. 2 е, че табелата и светлинното й петно са в насрещна посока на тази от уличното осветление. Третият източник са светлините по фасадата на заведението – светлинен кабел и вградени кръгли лампи, поставени на няколко места по неговата линия – сн. 2.

Вътрешното осветление е осигурявано от множество вградени лампи – сн. 13. По сн. 11 от фотоалбума се установява, че точно над пробойната в стъклото има два такива силни източника на падаща надолу светлина.

Видно е, че при огледа на местопроизшествието не е използвана допълнителна светлина. Следователно попадналите в обсега на снимка 12 от фотоалбума полицейски служители отвън са били осветени само от наличната около и в заведението. Установява се, че от позиция зад стола на свид. М. – където е стоял снимащият, намиращите се на уличното платно служители са добре видими, като за този с лице към заведението могат да бъдат възприети овал на лицето, разположение на вежди, очи, форма на носа, дори кичурите коса на челото му. За този в профил – са видими брадичка, форма на ушите, на бакенбардите. Видими са телосложението, ръста, стойката на трима от тях. В зоната на пробойната на снимката е попаднал друг служител, който е с шапка с козирка, главата му е наведена надолу и леко вдясно. Въпреки това при вглеждане би могла да се определи възрастовата му група, овала на лицето, разположението на устата и изразената гънка на бузата. Вижда се телосложението, общата охраненост, посоката в която гледа, мястото на ръцете, цигарата в устата му. Сн. 14 от фотоалбума – въпреки лошото качество и фокуса върху пробойната, също позволява да се възприемат голяма част от телесните характеристики на хората – намиращи се в средата на уличното платно на ул. “Воден” /видно от разстоянието между тях и заснетия бордюр на тротоара/, посоката, в която са обърнати главите им, части от облеклото им – например – униформената шапка на един от полицейските служители, връхните дрехи, знаци и т.н.

С оглед на изложеното съдът намира, че чрез този непосредствен поглед на експерта, изготвил снимките по време на огледа, в и извън заведението по убедителен начин се установява обективната възможност на свид. П. и Я. да видят и запомнят детайлите от лицето и фигурата на подс. П., да преценят посока на движение и походка. Свид. М. и Я. също са възприели подсъдимия. Като в секундата, в която е погледнал, свид. Я. е видял, че е висок, слаб мъж, със спортно телосложение и тъмни дрехи. Преценил е и ръстът му – доколкото като работещ там е свикнал с височината на заведението над тротоара, като по-висок от неговия – установено категорично при съпоставката по време на следствения експеримент.

При посочените характеристики на осветеността на мястото – три външни източника, два от които с насрещна и трети с падаща отвесно светлина, няколко вътрешни светлини, чертите на лицето на подс. П. в средата на осветения участък пред витринното стъкло са били възприемаеми независимо от шапката и качулката върху нея. Светлината е идвала от ляво, дясно и отпред, като мястото на свид. П. му е позволило лесно да отъждестви това лице с предходното преминалото, а свид. Я. да запомни слабото изпито лице, скулите, ръста, стойката, раменете, възрастовата група. Не е основателно твърдението, че светлината е идвала отгоре на стрелеца и шапката и качулката са хвърляли сянка. Външният източник – вертикална светлинна табела осветява пряко района пред стъклото на заведението и отвесно в пространство на нивото от пода на заведението /сн. 4/, до горния ръб на витринното стъкло /сн. 2/. Лампата на уличното осветление не хвърля сноп падаща надолу светлина, а излъчената от самото осветително тяло с размери около 55 см от височина 3, 23м се разсейва до голямо петно – видно на сн. 3 от фотоалбума. Светлините отвън и отвътре на стъклото дават също пряка осветеност – установяема по снимковия материал. При позиция на 1, 2м до стъклото и при изследваните данни за насоката, вида и броя на светлинните източници съдът прие, че шапката и качулката, с които е бил подс. П. не са затруднили свидетелите да възприемат характерните му черти.

По отношение на другия ключов елемент – специфичната походка на подс. П. съдът намира за необходимо да отбележи, че тя е била лесно възприета от очевидците. Посочи се, че дори и по сн. 12 и 14 се вижда стойката на заснетите хора. При движение в определена посока тялото извършва комплекс от действия, в които участват всичките му части. Походката на един човек може да бъде възприета и при наблюдението му от кръста нагоре – като скорост и динамика, съпътстващи движения на ръцете, рамената, главата, торса – в това число привеждане напред и настрани, тяхната последователност и повторяемост. Доколкото по време на следствения експеримент бе направен видеозапис при възпроизвеждането на частите, в които е снимано отвътре навън се установява – че независимо от стената под прозореца, скриваща долната част на тялото на различните преминаващи участници в съдебното действие – походката им се възприема обективно и подлежи на описване. В конкретния случай свид. П. е видял специфичната походка на подс. П. три пъти и за време от около 7, 96 секунди до 13, 3 секунди – при различните величини за нормална скорост на движение. Свид. Я. за времето от около 4, 9 до 8, 06 секунди /при различните скорости на движение/ е виждал движението на подсъдимия и е запомнил, че леко се поклащал. И двамата свидетели са го видели да пресича диагонално улица “Воден” при което той е изминал около 6, 718м. Времето на наблюдение, осветеността на прилежащия район и позицията, която са имали в заведението им е позволявала да видят движението на подсъдимия и спецификата, която то има и към момента на с.з.

При съпоставка с показанията на останалите клиенти на заведението се установява, че преминаващите пред заведението хора са били видими. Свид. Чакова – “Виждаше се отвън…. Дали съм го виждала отвътре от масата сега като си представя мястото ако е вървял, една-две крачки ако е правил може би съм го видяла.”, свид. Пачков – “Сещам се, че Никола беше в профил спрямо стъклото и когато коментирахме каза, че не е видял някакъв човек да минава и да е бил някакъв предполагаем стрелец.”, свид. Тодоров – “Виждаше се навън, като минават хора пред заведението…. От моето място, през стъклото се виждаха да минават хора и можех да различа физиономии. Минаваха хора отвън пред заведението, не помня брой. Не съм обърнал внимание, някой отвън да минава с нещо на главата.”, свид. Лалова – “От цялото заведение има видимост към улицата, но навън беше тъмно. Има видимост към хората, които евентуално минават по тротоара. Самото заведение дава светлина на тротоара. По улицата може би вече е по-тъмно. Когато се минава по тротоара се вижда от заведението.”, свид. Н. – “От моето място, имах частична видимост извън заведението през стъклото, защото приятелят ми беше срещу мен, с гръб към прозореца. Не съм гледал навън, дали някой минава пред бара…. Като не съм ги гледал, няма как да ви обясня дали се виждат или не се виждат.”, свид. Я. – “Мивката се намира срещу входа. Имах видимост към всички прозорци в заведението. Когато се стреляше, за секунда може би се обърнах, видях прозореца, зърнах някакъв човек и след секунда, стъклото се счупи и вече видимостта беше нулева. Човека, който зърнах, явно стреляше. Нямам идея, колко часа беше, когато стана стрелбата. Беше тъмно вече. Навън има лампа точно пред бара и работеше. Светлината в бара беше притъмнена. Отвън, като се минава покрай заведението се вижда.”, свид. Г. К. – “Никого не видях, защото нямаше никой. Навън се виждаше…. Тротоарът там е осветен, но времето беше тъмно. Тротоарът е осветен от улични лампи. В самото заведение беше светло.”.

   С оглед на обвързаността на показанията на свид. П. и Я. с изложените, то съдът несъмнено приема, че видимост е съществувала. Другият въпрос – защо част от клиентите на заведението са видели подсъдимия, а друга част – не, е извън предмета на доказване и професионалния анализ. Възприемането на подсъдимия е било обективно възможно при съответна насока на вниманието, каквато свид. П. и Я. са имали 4, 9 – 8, 06 секунди преди свид. Я. да отреагира и да го възприеме в самото начало на стрелбата. Свид. М. също го е видяла в движение, при заставането пред стъклото и предприемането на стрелбата. Обемът на възприятията на свид. П. и Я. е значително по-голям поради по-големия период на наблюдение, скоростта на постигане на пълна концентрация, специфичните за П. – мнителност, опит от предходното събитие, постоянно съзнание за възможна опасност и непрекъснат контрол на ситуацията, и за Я. – притежаваните и придобити като охранител професионални качества.

По отношение на възражението на защитата за критичността на ситуацията и невъзможността да бъдат формирани трайни обективни възприятия, съдът намира, че това би могло да се отнесе напълно до свид. М., частично до свид. Лалова – която е забравила дали в заведението е имало дим и че е имало други изстрели. По отношение обаче на останалите свидетели този извод не е основателен.

Свидетелите П. и Я. са наблюдавали подсъдимия първоначално в спокойна обстановка, на спокойна улица, привлечени от движението му са успели да съсредоточат вниманието си и да го възприемат пълноценно и в последвалата критична ситуация. При разглеждане показанията на останалите свидетели - В хода на с.з. свид. Пачков пресъздаде множество подробности, които не са записани в протокола му за разпит на ДП – например продължителността на стрелбата – граничещо до експертното заключение, свид. Бобойчева – даде множество подробности както за своите действия, така и за разговора между свид. М. и Чакова, които говорели за това че са ходили на спа, така и за разположението на различни обекти, свид. Я. – също описа действията и възприятията си в критичната ситуация. Проверката по контролния факт – разстоянието от мивката до прозореца – грубо посочено от свидетеля 5-6-7м, установи, че точното разстояние е 5, 7м. Този факт има значение защото свидетелят не работи в заведението от две години преди 04.11.11г., но не е загубил спомен за разположението в него. Друг факт, установен чрез разпита му и по време на следствения експеримент – е т. нар. от него белязка от проектил по масата на която са седели свид. П. и свид. М.. Всички тези детайли свидетелят помни твърдо, както и че е видял стрелеца. Когато стъклото се е напукало той е приклекнал и не е гледал повече към стрелящия, а към хората около себе си – помогнал е на свид. Бобойчева. /Видно е обаче по снимковия материал, че стъклото е било доразбито от последвалите куршуми и в него се е отворила голяма пробойна, през която видимостта е свободна./. Свид. К. също дава много по-подробни показания в с.з. – за своите действия, за поведението на свид. П., за видимостта, която е имал към свид. Я. и Тодоров и т.н.

С оглед на всичко изложено дотук и съдът намира, че не може да бъде генерализиран извод относно влиянието на едно стресово събитие върху формирането и трайността на спомените на очевидците му. Както и факторът време, така и ситуация при която са натрупани и разходвани повече емоции и адреналин – се отразява по различен начин на паметта на различните хора, което не прави недобросъвестни тези, които възпроизвеждат повече факти. Степента на възприятията е в зависимост от умствените възможности и интереса към наблюдавания обект. В тактиката за провеждане на разпит се приема, че в много случаи един въпрос е в състояние да отключи паметта на свидетеля, като трудността за събиращия доказателствата произтича от това да зададе подходящия въпрос. Такива примери в с.з. по делото се появиха при разпита на свид. М., Чакова, Бобойчева, Я., Г. К., П. П.. При поставяне на повече въпроси от страните в условията на състезателност в главната фаза на процеса свидетелите по делото съобщиха повече факти, отколкото са посочили на ДП.

 

5. Относно проведените разпознавания.

Съдът прие, че чрез извършените от свид. П. и Я. разпознавания като способ на доказване са събрани годни доказателства относно авторството на деянието.

Не са били допуснати твърдяните от защитника на подсъдимия процесуални нарушения – спазени са били разпоредбите на чл. 170 и чл. 171 от НПК. Проведени са предварителни разпити на свид. П. и Я., които съдържат данни за особеностите на лицето, при какви обстоятелства са наблюдавали лицето – при извършване на престъплението и след това, за състоянието в което са се намирали при възприемането му. Действията са извършени в присъствието на поемни лица, служебен защитник, технически помощник, подс. П. е бил представен за разпознаване с още три лица със сходна външност, извършени са от двамата свидетели поотделно, всеки от свидетелите е посочил в протокола по какво е разпознал подсъдимия.

Безспорен факт е, че свид. П. и Я. са видели подс. П. “в междинна точка” – след престъплението, когато са го възприели за първи път, и преди да участват в разпознаването. Виждайки го в различни медии и двамата свидетели са осъществили “спонтанно разпознаване” – известно в понятийния апарат на криминалистиката. Свид. П. го е видял по телевизията в цял ръст и в движение, свид. Я. - на цветна снимка в цял ръст. Свидетелите напълно спокойно споделят това и то не намалява важността на резултатите от идентификацията на подсъдимия. Факт по делото е, че такива снимки на подсъдимия, актуални към м. 08.10г., са съществували в публичното пространство. Факт е, че е имало и последващи публикации и снимки – за които сочат свид. М., Чакова, Пенев и подс. П.. Свид. М. също ги е видяла, но не е разпознала подсъдимия и изнасянето на обратната информация дълбоко я е обезпокоило.

В практиката на съдилищата до настоящия момент не е обсъждан сходен случай, в който свидетелят да възприеме деецът след извършване на деянието отново опосредено от подобен комуникационен източник – телевизионни новини, интернет, вестници. /Казусът по Р № 406/08г. на ВКС – ІІІ н.о. не е относим, тъй като съмненията, че свидетелят е видял снимка на лицето в местен вестник са отпаднали/. С развитието на технологиите обществото получава непрекъснат поток от информация, включваща изложения и снимки, подлежаща на ограничение само от съзнателната и несъзнателната автоцензура на отделния човек. Виждането на подс. П. в подобно средство за масова информация не се различава особено от възможна житейски ситуация на случайна среща със свид. П. или свид. Я.. Подобна ситуация обаче е била неосъществена поради стечението на обстоятелствата – най-малко отдалечеността на местоживеенето им. Видим за свид. П. и Я. подс. П. е станал към момента на задържането му от ОС гр. Плевен, тъй като след престъплението до този момент те не са могли да възприемат образа му по никакъв друг начин.

Известни са в съдебната практика случаи, в които пострадалите са възприели снимкови материали, измежду които имало снимки на извършителите, като е било приемано, че това не е от естество да опорочи последващото разпознаване на дейците, доколкото използването на снимков материал за уточняване и стесняване кръга на заподозрени лица не е включвало предоставяне на снимки само на подсъдимите, а на неограничен кръг лица. В този смисъл са Р № 331/2009г. на САС по ВНОХД № 315/2009г. , н.о., 7 състав – потвърдено с Р № 44/2010г. на ВКС – ІІІ н.о., Р № 535/2010г. на ВКС по н.д. № 605/2009г. – ІІ н.о. Посочено, е, че многобройният набор от фотографии сред които и снимка на дееца, не влияе върху категоричността на свидетеля демонстрирана при разпознаването на живо и няма основание да бъде свързана с натиск от страна на разследващите, а не с ясния и съхранен спомен от деянието.

В конкретния случай съдът установи, че свид. П. и Я. без каквато и да е намеса на разследващите за осигуряване на снимков материал, в годините между 2005г. – 2010г. са възприели множество снимки, телевизионни репортажи, други лица. Това е било факт и в дните през м. 08.2010г. когато всеки от свидетелите, по различно време, е възприел подсъдимия П. сред множеството други лица в емисията новини и респ. сред публикациите и снимките във вестник “24 часа”. Сред всичкото това множество снимки на лица всеки от тях е видял и познал подс. П.. Не би могло да се търси насочване на вниманието им именно към него, изключване на съществуващата визуална съпоставка с други лица, целенасоченост при предявяване на образа му по този общодостъпен начин предвид трайния интерес на медиите към различни задържани лица.

Според защитата разпознаването се прилага, когато следва да се идентифицира непознато лице. Такова изискване законът и практиката не поставят. Видно е от чл. 169 ал. 1 от НПК, че този способ на доказване се извършва, когато за изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо да се потвърди идентичността на лица и предмети. Съдебната практика например – Р № 466/08г. на ВКС – ІІІ н.о., Р № 357/09г. на ВКС – ІІІ н.о., приема, че събраните чрез разпознаване на предходно познавани лица доказателства имат своето значение и процесуална стойност.

Свид. П. и Я. са извършили своето спонтанно разпознаване извънпроцесуално. Сигналът от свид. П. е следвало да намери своята процесуална проверка при спазване на всички гаранции за разпознаваното лице, сред които – публичност, сравнение със сходни по външност лица, ниво на категоричност на заявеното в протокола. Подлежали на проверка възприятията и на свид. Я. – очевидец на стрелбата, дал показания, че може да разпознае лицето. Това е било постижимо само чрез извършване на съответните разпознавания от 14.08.2010г.

Налице са разпити на двамата свидетели, предшестващи разпознаването. Защитата счита, че свид. Я. не е могъл в този разпит да посочи достатъчно специфични черти на лицето, което е възприел. При проверка на записаното в протокола за разпит на този свидетел съдът установи, че са посочени следните физически белези – мъж, със слабо лице, изпъкнали скули, изпито слабо лице, много висок, млад човек, леко свит в тялото. При описването на сходен физически портрет със специфика на чертите на лицето – скули, в Р № 40/09г. на ВКС – ІІІ н.о., е приел, че за достоверността на разпознаването следва да се съди по устойчивите белези, каквито са анатомическите и физическите белези, при описанието на които е потвърдена достоверността на гласните доказателствени средства. Концентрацията на спомена на свид. Я. е най-силна при описанието на лицето на подсъдимия – слабо изпито с изпъкнали скули – анатомичен и физически белег траен за подсъдимия. По това и го е разпознал, видно от отразеното в протокола – “по скулите на лицето, убеден съм, че това е лицето, което стреля, разпознавам го категорично.”.

Едно от възраженията на защитата спрямо разпознаванията е свързано с твърдението на свидетелите, че са възприели походката на стрелеца, а никой от тях не я е посочил в протоколите за действието като белег, по който да го е разпознал. Възражението е необосновано. Свид. Я. не е описал в протокола за разпит походката на стрелеца, но когато е видял лицата в движение е могъл да възприеме посочения от него белег за подсъдимия – леко свит в тялото. Свид. П. настоятелно описва в показанията си специфичната походка като в изявлението си по какво е разпознал подс. П. – л. 27 т. 2 от ДП, на четвърти ред отдолу нагоре, втората дума отляво надясно е именно – “походката”. В Р № 466/08г. на ВКС – ІІІ н.о. съставът обръща внимание, че нито чл. 145 ал. 5 от НПК отм., нито чл. 171 ал. 7 от НПК не поставя “изисквания за някакви “белези и обстоятелства”, освен разпознаващия “да обясни по какво е разпознал” обекта …”, обяснения, които и двамата свидетели П. и Я. са дали, и които се покриват с казаното от тях при разпитите им.

Като нарушение при провеждането на разпознаванията защитата сочи представянето на подс. П. с лица, които не са сходни с неговата външност. Оценката за това на съда е улеснена чрез представените по делото фотоснимки – в пликове на л. 30 и л. 40 от т. 2 на ДП. При разпознаването от свид. П. – подс. П. е избрал да има табелка № 4, а при разпознаването от свид. Я. - № 2. И в двете разпознавания са участвали още три лица – Момчил Тодоров, Борис Русимов, Добрин Андонов. И четиримата са облечени с черна горна част – тениски, а Д. Андонов – потник със широки презрамки, и три четвърти панталони, като тези на подс. П. са над коленете. На снимките стоящи един до друг лицата имат сравнително еднакъв ръст, като Д. Андонов е незначително по-висок от другите трима. Имат широки рамене. При снимките в движение се установява, че подс. П. и лицето Д. Андонов имат леко навеждане напред, докато другите две лица са с прави стойки. Нито едно от лицата не е гладко избръснато, както сочи защитата. Напротив – по снимките в едър план на лицата се установява, че и четиримата имат наболи бради /които не затрудняват възприемането на анатомичните черти на лицата им/, окосмяване над горната устна, сходна прическа и дължина на косите – само М. Тодоров е с бръсната глава. Табелките са абсолютно еднакви по размер – приложени са към плика на л. 40 от т. 2 на ДП, държани са с една и съща ръка от лицата, като редицата не следва точната последователност на цифрите. По снимките не се забелязват диференциращи лицата възрастова разлика, цвят на кожата и косата. Всичко това потвърждава, че подс. П. е бил редом със сходни на неговата външност лица, “като нито едно от тях няма различни характерни белези, които съществено да го отличават от останалите.”- цитат от Р № 367/11г. на ВКС – ІІ н.о.

Съдът се запозна с посочените от защитника на подс. П. решения на ВКС относно разгледани дела, по които е било обсъждано проведено разпознаване. Конкретните специфики на различните казуси изключват директното приложение на направения анализ по други дела. Още повече, че този способ за проверка на доказателствата се нуждае от задълбочено проучване на проявените в различните ситуации факти, които не намират покриване с фактите по настоящото дело. Така например – в настоящия казус изобщо не стои въпрос за специфика на моментното състояние на разпознаващите, каквато е обсъждана в Р № 443/08г. на ВКС – ІІ н.о.; свид. П. и Я. не са променяли показанията си относно факта, че са видели снимки по медиите на които са познали подс. П., не са търсили среща с него – както е в Р№ 66/09г. на ВКС – І н.о.; снимките не са били предоставени на свидетелите от страна на разследващите и подсъдимият не е бил поставен за разпознаване с различаващи се от него лица – както е в Р № 578/10г. на ВКС – І н.о.; снимка на подс. П. не е била показана изолирано от албум с фотографии на криминално проявени лица на разпознаващите и не им е била подавана информация за криминалното му минало – както е в Р № 138/ 10г. на ВКС – ІІ н.о.; свид. П. и Я. в разпитите си са посочили множество физически отлики на подсъдимия, които са възприели от близко разстояние, при добро осветление и без да имат нарушение в зрението – обратното в Р № 542/08г. на ВКС – І н.о.; свидетелите по делото са имали предварителен разпит и след извършването на разпознаването са посочили характерните белези, по които са разпознали подс. П. – обратното в Р № 449/10г. на ВКС – ІІІ н.о.; в Р № 23/10г. на ВКС – І н.о. анализът на изискването за провеждане на предварителен разпит непосредствено преди разпознаването /сторено по делото/ за описване специфичните черти, белези, особености, по които могат да бъдат разпознати лице или предмет има за конкретен повод разпознаване на кафе-машина “Ровента”.

Защитата настоятелно сочи, че на подс. П. не е била разяснена възможността да откаже да застане в редицата за разпознаване. Не е ясно откъде се черпят аргументи за подобно право на подсъдимия. Към този процесуален момент подс. П. е имал качеството на свидетел по делото. Сред правата по чл. 122 от НПК не е конкретизирано право да откаже да участва в разпознаване. Гаранциите по чл. 121 ал. 1 от НПК – да не дава показания по въпроси, отговорите на които биха го уличили в престъпление и по чл. 122 ал. 2 от НПК да се консултира с адвокат ако смята, че с отговора на поставения въпрос се засягат правата му по чл. 121 от НПК – са предоставени на свидетеля за ползване по време на излагане на показания и не могат да бъдат отнесени към разпознаването. Подобно “право да откаже да участва в разпознаване” отсъства от комплекса права на обвиняемия по чл. 55 ал. 1 от НПК и не може да бъде извлечено чрез тълкуване. Отсъства по чл. 169 и следв. от НПК процедура, регламентираща отказ от участие в разпознаване. Хипотетично, ако подобен отказ доведе до невъзможност да се покаже самото лице, то тогава по силата на чл. 171 ал. 4 от НПК се показва негова снимка заедно със снимките на три и повече лица и разпознаването би било извършено по този начин.

В конкретния случай подсъдимият заедно с останалите лица е бил запознат с предстоящото действие – описано в протокола. Разговорът с водещия разследването е и фиксиран на снимка на втората страница, втори ред, първа отдясно наляво, от придружаващите разпознаването от свид. П.. Изразил е съгласието си и действията са били проведени.

Участието на служебен защитник при разпознаванията е било указано от наблюдаващия прокурор, но не е изводимо от правата на свидетел – какъвто е бил статутът на подс. П. по делото тогава. /Р № 85/2010г. на ВКС – ІІІ н.о./ Действително той е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража” – видно от водената кореспонденция с прокурора от ОП гр. Плевен, но основанията за задължителна защита по чл. 94 ал. 1 от НПК са обвързани само с качеството обвиняем по съответното дело. Следователно не са относими възраженията, че правото на защита на подс. П. е било нарушено тъй като не му е била предоставена възможност да участва в разпознаването с упълномощен от него защитник или да избира служебния си защитник, каквито аргументи защитата намери в ЗПП и практиката на Конституционния съд. По време на разпознаванията по делото служебният защитник е упражнил един допълнителен контрол върху законосъобразността им и не е намерил нарушения, поради което е подписал протоколите без да направи бележки, възражения или искания. Последващо е присъствал на разпита на подс. П. в качеството на свидетел, като по този начин разследващият е предоставил възможност за упражняване на правата на свидетеля по чл. 121 и чл. 122 от НПК.

 

В обобщение на изложеното съдът прие, че разпознаванията на подс. П. от свид. П. и Я. са проведени съобразно законовите изисквания. Чрез тези процесуално следствени действия са проверени показанията на двамата свидетели и са събрани категорични доказателства за идентификацията на подс. П. като лицето, което на 13.03.2005г. е стреляло по свид. П..

 

6. Относно доказателственото значение на показанията на свид. с. И. и С. Симеонов.

По делото са налице показания на свидетели пребивавали през м. 08-09.10г. в килия № 16 на Ареста на ОСО при ОП гр. Варна – свид. Пенев, Костов, И. и Симеонов.

Свид. И. и Симеонов към момента на с.з. имат статут на защитени свидетели по ЗЗЛЗНП. Съдът съобрази взетите по отношение на тях мерки за защита, установени след класифицирана кореспонденция с компетентния орган, и организира разпита им по реда на чл. 141 ал. 4 вр. ал. 1 и 2 от НПК.

Защитата в пренията по същество изрази множество възражения срещу този начин на провеждане на разпита на двамата свидетели, които не са получили защита по настоящото дело, и счете, че в резултат на това е било нарушено правото на подс. П. на справедлив процес, предвидено в чл. 6 от ЕКПЧОС, пренебрегнати били принципа на непосредственост и равенство на оръжията на страните.

Защитата на лицата по ЗЗЛЗНП се предоставя по повод определено наказателно производство от кръга на посочените в чл. 4 от ЗЗЛЗНП. Включването в Програмата за защита се извършва по предвидения ред и от момента на подписването на споразумение между Бюрото по защита и застрашеното лице – то това лице придобива статут на защитено. Съществен елемент на споразумението е времетраенето на защитата, период през който и за двете страни са налице редица задължения по осигуряване на сигурността му и прилагането на отделните мерки. Цел на закона е да подпомага борбата с тежките умишлени престъпления и с организираната престъпност, като осигурява безопасността на лицата, чиито показания, обяснения или информация са от съществено значение за наказателното производство.

Безспорно е, че свид. И. и Симеонов не са получили статут на защитени свидетели по настоящото наказателно производство. Но съдът е обвързан с факта, че това са защитени лица с мерки попадащи в законовата рамка на чл. 141 ал. 4 от НПК налагаща разпита им да премине по правилата на разпит на свидетел с тайна самоличност. Наличието на необходимост от разпит по друго наказателно производство, по което защитените лица са участници не е сред основанията за прекратяване действието на Програмата за защита по чл. 20 от ЗЗЛЗНП. ЗЗЛЗНП се явява специален по отношение на общия НПК – видно и от чл. 1 на ЗЗЛЗНП. Именно поради това и чл. 141 ал. 4 от НПК приравнява такива лица на свидетелите с тайна самоличност и налага вземането на всички възможни мерки за фактическата им защита. Няма правна основа становището, че лица защитени с мерки по чл. 6 ал. 1 т. 3-5 от ЗЗЛЗНП във връзка с определено производство, ще бъдат поставени в публичното с.з. по друго дело, при което и двете страни по сключеното споразумение ще нарушат задълженията си, ще бъде налице невъзможност по осигуряване безопасността и сигурността на защитените лица. Затова и НПК не разграничава приложението на чл. 141 ал. 4 от НПК спрямо лица защитени по разглежданото производство и спрямо лица, защитени по друго такова и има обща формулировка, която съдът спази стриктно.

Изложените от свид. И. и Симеонов показания съдържат твърдения, че подс. П. е извършил престъплението, под ръководството и в присъствието на свид. Костов и други лица от организирана от него група за поръчкови убийства. Тези факти двамата узнали от разказа на свид. Костов докато пребивавал в тяхната килия по повод разглеждането на мярката му за неотклонение по друго дело, по което бил задържан.

Показанията на свидетелите в тази част са напълно изолирани от останалите доказателства по делото и не могат да обосноват категорични изводи за достоверност на описаните факти. В този смисъл е и очевидната преценка на прокурора от специализираното звено на СГП, комуто Главния прокурор е възложил ръководството по делото, и който е изготвил обвинителния акт. Прокурорът, включен в специализиран екип съгласно Споразумение за създаване на специализирани междуведомствени звена за разследване на престъпления, извършени от ОПГ, след запознаването си с доказателствата, събрани към момента, в това число и показанията на свид. И. и Симеонов, не е свързал фактическите положения по обвинението с действие на ОПГ, не е разпоредил свид. Костов да бъде привлечен под отговорност, не е приел, че подс. П. следва да отговаря за престъпление, извършено в съучастие с установено или неустановено лице. Безспорно, че тези решения - относно обема на наказателната отговорност и лицата, които да бъдат привлечени, са поставени изцяло в прерогативите на прокуратурата, но финалните изводи по ДП са изложени във внесения обвинителен акт и в тях подобни факти няма.

Показанията в целостта им бяха поддържани от свидетелите и в с.з., но това не налага други изводи за тяхната доказателствена стойност. При съпоставката им с показанията на свид. М., Пенев, Костов и М. и с писмото в секретния том на ОП гр. Шумен – съдът сведе ценените от показанията им факти само до описаните в част ХVІ от фактическата обстановка.

Разговор между свид. И. и свид. М., какъвто е бил описан от него в разпита му пред съдия на ДП – на 10.02.2011г. – л. 27, т. 4 от ДП, не е бил проведен. Това заяви и самият свид. И. при допълнителния му разпит на 02.11.11г. – 18.20ч. В допълнение разви тезата – “и тогава тя каза че погледнала в-к “Шок” и е разпознала Г.П., като извършителя на престъплението срещу тях. Истината Ви казвам. Деян Пенев се обърна към Васил Костов и каза това и Васил Костов ни помоли да й кажем да си смени показанията. Васил Костов каза на Деян да й се обади и да й каже че никой няма да я пипа, само да си коригира показанията – да каже, че не си спомня, че е било тъмно и не го е видяла. Деян каза на всички, че тя е разпознала Г.П. - Дачи. След това Деян й се обади, каза да не се притеснява. Васил Костов помоли нас двамата със Симеон да говорим и да й кажем да си коригира показанията, но ние казахме че нямаме такава възможност. Не си спомням, дали Деян говори за това с М. специално за показанията.”. Според свид. Пенев е имало разговор по повод статията, но свид. М. е била притеснена, не защото е разпознала подс. П., а защото това е било написано без да е било вярно. Към този момент – 02-08.09.10г. свид. М. е дала показания само веднъж през 2005г., нито тогава нито след това е участвала в разпознаване на подсъдимия. Разпитана на 28.03.11г. тя коментира статия във в-к “Уикенд” в която пишело, че го е разпознала, но това не е вярно. Заявява, че никого не може да разпознае. Следователно, по време на престоя на свид. В. Костов в килията не би могло да се обсъжда неизвършено разпознаване и да се търси промяната на неизложени показания. Показанията на свид. И. в тази част са напълно нелогични и необосновани.

По отношение на обстоятелството, че за чутото от свид. Костов свид. И. е заявил на свид. М. – “Светлин каза, че разговора е бил пред другите лица в килията, това, което е чул от Васил. Светлин ми каза, че може да свидетелства, че въпросният Васил е признал пред него, че е извършил убийство. Не мога да твърдя, че е конкретизирал точно, че е ставало въпрос за убийства на лица, за някакви хора, които са свързани по делото по което е задържан Васил и останалите лица, свързани по някакъв начин с делото „Килърите”. Може да става дума и за две престъпления за които говореше Светлин, аз казах „убийство”, имайки предвид, че е нещо което се е случило по едно и също време, а не че е задължително за едно лице. Това, което Светлин е чул, е свързано с лице или лица, за чиито убийства той е разбрал, това лице или лица, които са пострадали са свързани с делото „Килърите”.” и след указания от Окръжния прокурор е бил изготвен анонимен сигнал, препратен на ОП гр. Шумен са събрани безспорни доказателства. Но също така за съда е безспорно, че този сигнал не съдържа данни за престъплението – предмет на настоящото производство.

 

7. При обсъждане на писмените доказателства, протоколите и книжата по чл. 283 от НПК, съдът счита за необходимо да посочи следното:

В началото на разследването по делото не е била положена дължимата грижа за оформянето на книжата. Така в протокола за оглед са установени множество поправки чрез повторно удряне на клавиш от печатната машина – в часа на получаване на съобщението, в часа на начало и край на огледа, в броя на патроните в пълнителя. Описани са били разстояния на пробойната несъответстващи на действително заснетата на фотоснимките, не са били посочени обектите 8, 11, 12, 13, за сметка на двойно отразяване на обекти с номера 10 и 14. Няма подпис на участвалия експерт – свид. Ц., не са били описани като иззети веществените доказателства.

Чрез разпита на поемните лица и свид. Ц., събраните писмени доказателства, съдът установи извършените действия и изземването на веществените доказателства, видно и от пликовете – включително и този, с който са били изпратени на изследване в НИКК, протокола за изземване на одорологична следа, фотоалбума по делото. Данните по първоначално приобщените източници бяха изследвани и допълнени при извършения съдебно следствен експеримент – протоколът и видеозаписът от който съдът използва като обективен ориентир за проверка на гласните доказателствени средства.

При изследване личността на подсъдимия съдът прие към доказателствата материалите по НОХД № 65/2006г. на ПлОС и по НОХД № 206/2006г., справките за местоживеенето му, за промените в имената, за неприключили наказателни производства, данните за съдимостта, за липсата на трудови правоотношения, справките от мобилните оператори, справката за липсата на задгранични пътувания.

 

8. Относно обясненията на подс. П..

Подсъдимият активно участва в хода на съдебното следствие, прави изявления, задава въпроси, дава обяснения по обвинението.

Не признава вината си и сочи – “Аз съм абсолютно невинен, на мен съвестта ми е чиста.”.

В изявленията си пред съда подс. П. твърди, че – “Всичко се ръководи от хора, които искат да си разчистват некакви сметки с некой си и ме замесват мен в това нещо. … Заради некой си, че трябва да дава доклади на Евросъюза и да са му положителни и т.н. Защо трябва да страдат други хора? Не знам как се е стигнало до мен, трябва да питаме други хора как се е стигнало….Всичко тръгна от Юрий Галев, дето ни пусна съда и оттам ме въвлекоха в неква група. Тия хора не ги познавам освен Васил Костов че сме от един град. …. Не познавах Юрий Галев и не знам какъв е. Сега откак станаха случаите, за него започнах да чета по вестници, иначе въобще не съм чувал за него, то къде е Самоков, къде сме ние. Тогава бяхме задържани пет човека. От нашия край бяхме аз и Васко. .. Там се твърди, че съм стрелеца, а Васил там е – помагач. Всички бяхме освободени от Апелативния съд, с изключение на кръстника ми, за незаконното оръжие, там някакво оръжие намериха в тях и затова го оставиха в ареста. Кръстникът ми се казва Методи И.. Сега не знам с каква мярка е. Той живее в гр.София. От петимата които бяхме задържани другите две лица – нито Пешо, нито Туцо, не ги познавам. …При разпита ми на задържането в Плевен, дойде тая прокурорката от гр.София дето е за Юрий Галев и един от Върховна прокуратура с нея и вика “Тука ще вземеш 20 г.”, ама викам “Аз не съм направил”. Каза “Не ме интересува, че не си ти. Кажи тука за Маргините” и започна да ми говори за некакви Маргините, почна да намесва Сретен Йосич и то стана нещо международно. Аз казах, че тия хора не ги познавам, не съм ги виждал, какво да кажа за тех. Тогава вика: „Ще видиш, какво ще стане”, така и стана. Този разговор стана в момента на задържането ми в гр. Плевен, те чакаха в Плевен. … Имал съм разговор с г-н Цветанов по телефона, по време на задържането ми за Юрий Галев тогава ни разпитваха три дена и те по телефона ми го дадоха, тия - разпитващите. Каза: „Кажи си моето момче, ще вземеш 10г., кажи там за какво е станало с Пешо, с тия, съдействай ни”. Викам “Ама Г-н Министър аз не съм направил нищо за да...”. Той каза “А бе ти ще си кажеш всичко”. Искаше да им съдействам за разкриване убийството на Юрий Галев. Това беше преди да ни минат мярките, преди първата мярка. Преди да отидем по мярката в Окръжен съд. Мисля, че беше той защото, по гласа му, значи разследващите ми казаха, че това е той, казаха “Сега ще говориш с един човек”, набраха го, аз казах “Коя тоя човек, не искам да говоря с никой.”, те казаха “С министъра на вътрешните работи” и по телефона вече гласа му, беше същия какъвто е по телевизията, но сега дали е бил той или не, не мога да кажа, но за мене си беше той. Не ми е казал, че ако не съдействам нещо лошо ще се случи с мен. Каза, просто да съдействам и че ще взема 10г. След като затворихме телефона, ония викат, че са говорили с министъра и ще говорят с него, “Може да вземеш и пет години”, в некакво ТПО в МВР, имали ТПО за затворници в някаква школа, не знам къде е, и че няма да лежа, ако лъжесвидетелствам за тия хора - кажа неща които не са верни. Това го дъвкаха още 5-6м. след това и ме викаха всеки месец по 2-3 пъти в София на разпит. Казаха да съдействам като се говореше точно за Пешо Сумиста – да дам показания срещу него. След като ме задържаха в Плевен, даже искаха да дам показания и срещу Маргините. Нито единия, нито другите познавам. Пешо Сумиста го познавам от делото в София. Тогава намесиха и Сретен Йосич, едва ли не намешиха и Пауло Ескубар, но нямаше как.”. Тези обяснения съдът цени единствено като проява на личната защита на подсъдимия. В тях има вътрешни противоречия /например в частта – познава ли хората, с които е бил задържан и колко от тях/, твърдения за оказан натиск от страна на разследващите и предложение за благоприятно третиране от страна на Министър на вътрешните работи при определени условия. Подсъдимият свързва своята значимост с евентуалните доклади на Евросъюза, оценява се като “Аз съм най-удобната жертва за управляващите.”. От друга страна обаче, съдът установи, че липсват данни подсъдимият да е предприел каквито и да е стъпки за оповестяване на преживяното от него – тридневен разпит, заплахи, уговорки, подбуждане към лъжесвидетелстване и т.н. Липсва и ясна логика в декларативното изявление, че е жертва, - с какво е станал център на внимание за всички тези хора, защо са избрали именно него сред задържаните лица, как са го отличили от всички живущи в гр. Червен бряг през 2010г. и т.н.

Редом с обясненията за “заговора” срещу него от страна на разследващите, подсъдимият сочи обвързаност и между пострадалите по настоящото дело и това в гр. Плевен “Имат някакъв общ бизнес двамата - кражби на коли сигурно и наркотици, друго не виждам какво е, международен трафик. Аз тях двамата не ги познавам. Говоря за този техен бизнес, защото от момента на задържането ми вече се интересувам от тези неща.”. Следваща обвързаност има между тези пострадали и абстрактните управляващи – “Тия правят некакви сделки, Джовани явно е направил някаква сделка и онзи от гр.Плевен също…. Да, мисля че държавата би закриляла такива хора, които се занимават  с търговия на коли и наркотици, да точно така. Защо, за техна облага, явно вършат работа на някой. Те са удобни за сключване на сделки.”.

По делото свид. П. посочи, че познава лицето, пострадало в гр. Плевен – Камен Балбузанов, не помни откога и откъде, не е имал отношения с него. В т. 2 на ДП са приложени набор от книжа, относно фирмите на свид. П. и свързаните с тях лица. Никъде не се установява твърдяната от подсъдимия бизнес обвързаност. Не са налице и други доказателства в този смисъл. Безспорно се доказа по делото, че свид. П. не е осъждан, няма неприключили наказателни производства в страната. Криминалистическата му регистрация е свързана с проява по чл. 257 ал. 1 от НК, извършена до 2006г., която видно от справката на ВОП не е обвързана с преписка или досъдебно производство. В районна прокуратура Варна срещу него е имало две дела през 2001г. – по чл. 346 ал. 2 от НК и по чл. 343 Б ал. 1 от НК, които са били прекратени. Твърдението, че е закрилян след сключена от него сделка по силата на която да посочи подс. П. и да получи някаква облага, тъй като е удобен за сделка – не е обосновано от данните за отсъствието на наказателноправна, търговска и каквато и да е друга мотивация на свид. П. за това и от факта, че към момента също като подсъдимия е задържан.

Пряко по обвинението срещу него подс. П. заявява – “Нямам обяснение защо Джовани категорично казва, че ме е познал и че аз съм стрелял по него. Явно той гони някакви интереси, друго не виждам какво е, за да лъже по тоа долен начин. Не напразно явно са го стреляли толкова пъти. Той трябва да се замисли по тия въпроси. …През 2005г. на 13.03. не съм бил в гр.Варна, нито седмицата преди 13.03.2005г. Аз съм си бил в село Рупци. Сега не мога да кажа какво съм правил, защото това са много време. За разлика от тия свидетели аз не помня така...”. Съдът не кредитира тези обяснения като източник на доказателства, тъй като не са противопоставими на ценената съвкупност от взаимнодопълващи се и безпротиворечиви факти и обстоятелства, които обосновават фактическата обстановка по пунктове ІІІ-VІ. От друга страна съдът не отчита обясненията във вреда на подсъдимия. Преценява ги като израз на личната му защита.

Подсъдимият обяснява, че делата в Плевен и в гр. Варна са последица на развой по делото, по което първоначално е бил задържан и впоследствие от АС гр. София мярката за неотклонение е била изменена. Намира връзка между двете дела за опити за убийства на лицето Балбузанов и свид. П.. Подс. П., оспорва разпознавания, показания на свидетели, становища на плевенски прокурор – “Сега може ли преди 7-8г. да ме познават по походката и по погледа, оня в Плевен ме познал по походката и погледа и тоя тука ме познал по походката и погледа. … Всички свидетели в Плевен първо са казали едно, а сега в съда – ама по походката и погледа. … Познали ме по записа по походката и по погледа, то звучи нелепо това нещо. На тоя същия запис ме видели, от някакъв телевизионен репортаж в гр.Плевен, а тоя по вестника ли… След една седмица започнаха да ме разпознават. Първо тоя „Куката” ме разпознава. Джованито е бил по време на разпознаването в гр. Плевен, това си е моя информация – бил е там тогава. … Значи ловят един от улицата и хоп – “Тоя ме стреля”, добре де дайте поръчител, дайте помагач, то това е убийство, да не е някаква кражба. Може ли такова безобразие е това от МВР и прокуратурата. Това е абсолютно нелепо. Значи имаше един оня прокурор от Плевен ще ми разправя - аз съм си вървял по улицата и съм си решил да го гръмна. … Двата случая вървят заедно и аз затова намесвам и другия случай. И тука във Варна излиза почти същото.”. Съдът се въздържа да коментира фактите и обстоятелствата, посочени от подс. П. като относими по други наказателни дела – поради липса на компетентност и материалноправна връзка между разглежданото обвинение и съществуващи други на територията на страната. Рамките на предмета на доказване по настоящото производство включват деянието извършено на 13.03.2005г. и според съда са налице достатъчно и убедителни доказателства които да установяват, че е извършено от подс. П..

Обобщенията, които подс. П. прави и цялата подреденост на твърденията за верига от злонамерени спрямо него действия по набеждаването му в извършването на тежки престъпления като “стрелец” по три дела, не са в състояние да убедят съда, че не е автор на престъплението срещу свид. П.. Не се установява плътност на обясненията в които обвинява разследващи, пострадали, участници в производството. Декларативно афишира невинност и позиция на удобна жертва, като голословно чертае схеми и извънпроцесуални мотиви за въвличането му в тях. Обясненията му в целостта им не биха могли да бъдат източник на доказателства от сферата на интересуващите съда по настоящото производство, тъй като изцяло не интерпретират разглежданите факти, проявени към 13.03.05г. Изложенията му относно стойността на показанията на свид. П., Янчев, елементите по които твърдят, че са го разпознали – съдът приема като негова оценка на други доказателства. Стойност на доказателства имат само обясненията на подсъдимия свързани с участието му при извършените разпознавания, относно статията във в-к “Уикенд”, относно личния му живот. В тези части те се потвърждават от останалите доказателствени материали и съдът ги кредитира.

Изследването на включената в предмета на доказване личност на подсъдимия бе подпомогнато от назначената комплексна СППЕ. При проведеното освидетелстване вещите лица са установили вътрешната му напрегнатост, недостатъчно информативен вербален контакт. Запитан за случилото се споделил много оскъдно – “Задържан съм по поръчка на министъра на вътрешните работи. Обвиняват ме за 20-т въоръжени нападения. По телевизията ме показвали и ме познали /усмихва се иронично/.”. Прави впечатление многократното нарастване на броя нападения – в сравнение с посоченото в с.з. Косвено съдът намира основа за извод, че подсъдимият преувеличава, засилва желаното от него внушение към незапознати с фактите по делото лица да бъде счетен за несправедливо обвинен. В.л. Г. посочи, че това отричане и заявяване, че е обвинен по поръка е един защитен механизъм.

В резултат на приложените методики специалистите констатирали завишаване в скалата на социална желателност, стабилност на нервната система, интравертност, флегматичен темпераментов тип личност, като в състояние на фрустрация се проявяват неефективна комуникация и склонност към формализиране на отговорите, за да се избегне такава. Поведението на подс. П. е оценено като твърде противоречиво – склонен спонтанно да взема решения в контекста на себезащита и външна насоченост – вид агресия /проявена от подс. П. в хода на съдебното следствие по време на разпитите на свид. Я., П., Бобойчева/, и едновременно с това прави опити да се извини, да омаловажи фрустриращото събитие и фрустратора, както и да успокои отсрещната страна. В отделни случаи се регистрира отговор на ситуацията – задаване на въпроси, което насочва експертите към вътрешна несигурност, психастенност. Като защитни механизми са установени отричането, чрез което намалява чувството за вина, вътрешното напрежение и безпокойство, и компенсацията – външно отричане на налични страхове, съществуващи вътрешно и проявени в невербалното поведение – гримаса, жестове и мимики /непрекъснато придружаващи различните съдебно следствени действия/. При изследването е събрана информация за външно благоприятно себевъзприемане и съзнателно скриване на своите дефекти и конфликти, за код 48 /психопатия, шизоидия/, който се среща у своеобразни лица – чудаци, с непредсказуемост на постъпките, импулсивност, некомформност, склонни към скитничество, безделие, общуване с асоциални елементи и с изразени престъпни тенденции. При повишени показатели по същите скали лицата са безмислено жестоки, незапланувани и нерядко приемат диви, необичайно жестоки на сексуални престъпления и убийства. Изведено е заключение, че подс. П. е твърде противоречива в поведение, ценностова система и преживявания личност, с външно наказателна насоченост, свърхчувствителен спрямо себе си и слабо чувствителен, дори анестезен спрямо другите, с шизоидни черти и особености – интравертна насоченост, дистанцираност от социума, формални комуникации и неефективни интеракции. Израснал в условия на депривация, като не са били развити и укрепени стабилно базисните чувства. Нестабилната идентификация на подсъдимия се възприема като несигурност и невъзможност за себепознание, което изразява определяйки се като “непредсказуем”, макар защитно да го рационализира, за да го оправдае. Във вътрешния му психичен живот е установена богата емоционалност в посока депресивни до суицидални мисли – неактуални към момента на интервюто. Вещите лица сочат, че не са установили превес на материалните му интереси. Видно е обаче, че е извършвал престъпления срещу собствеността, както той посочи – “за пари”. Според заявеното от в.л. Б. – “Относно най-важното за него – не бих казала, че той самият може да определи.”.

Съдът прие описаното в п. ХХІІ от фактическа страна заключение на КСППЕ. По отношение на казаното от подс. П. относно обвинението в.л. Г. посочи – “Това, което изследвания казва относно обвинението е омаловажаване, като защитна реакция. Всичко това като защитна реакция, омаловажаване, отричане, това са несъзнавани психологични механизми, и се цели да се тушира голямото вътрешно безпокойство, тревожността и психичната болка. Това имат за цел тези механизми. Не можем да кажем, дали това, което казва за обвинението е неистина. Като говорим за омаловажаването, дали омаловажаването е съотносимо към истината не можем да кажем, не можем да бъдем категорични.”. При съпоставката обаче със кредитираната съвкупност от доказателства, установеното от вещите лица при изследване на психологическите му характеристики не изключва приетото от съда, че е извършил деянието.

 

9. Относно заключението на одорологичната експертиза.

Резултатът от одорологичната експертиза е описан в п. ХХІ на фактическата обстановка. При разпита на вещото лице в с.з. бяха посочени различни хипотези, при които да се получи този резултат -  “Възможно е лицето да не е било в контакт с оръжието в случая или да е било кратко времето в което той го е държал, възможно да е изминал по-дълъг срок отколкото е нужно по инструкция за да се запазят мирисовите следи и да са иззети в по-късен етап или концентрацията да не е достатъчна, за да може да се установи идентичност. … Възможно е следата, която е иззета да не е достатъчна следата и кучето да не покаже, да не реагира…. Според мен нямаше в буркана – при иззетите мирисови следи от произшествието нямаше достатъчна концентрация на мирисови молекули или не е това лицето. … Ако лицето, което е оставило мирисови следи е било с ръкавици и така е държало торбата, има много малка вероятност да остави мирисова следа. По външната част на торбата или плика, лицето е оставило миризма от тялото си. По вътрешната – не или в много малка степен може да остави. … Ако се държи оръжието през торбата и човекът е без ръкавици, тези молекули трудно могат да преминат, може и да преминат през найлонова торба, но няма да са в концентрация, която да позволи идентификация…. Скоростта на разпространение на мирисовите молекули, това зависи от средата, в която се разпространяват тези молекули.”.

Установено е по делото, че оръжието е било взето от подсъдимия непосредствено преди третото насочване към заведението. Подсъдимият го е държал през торбата и на път, а пред витринното стъкло през предния отвор е било извадено дулото му. Факт е, че торбата е била около отвора за гилзи на оръжието, защото една от тях трайно е останала в нея. Съдът приема, че подсъдимият е държал оръжието през торбата, като само ръката му е била в непосредствен контакт с ръкохватката и спусъка – тъй като според в.л. В. това е оптималният начин да се произведе стрелбата – описана от очевидците и установяема чрез веществените доказателства. След изтичането на около 5 секунди – времетраенето на този непосредствен контакт, торбата с оръжието е било оставена до заведението и подсъдимият е избягал. Торбата е била отворена, а вятърът от 20ч. до 23ч. е бил най-силен в този ден – 10м/с. При преценката на казаното от вещото лице е видно, че до пристъпване на изземването на следата от свид. Ц. – 22. 15ч. /началото на огледа/ вятърът е разсеял мирисовите молекули, които и към момента на оставянето им са били в незначително количество. По отношение на обстоятелството – дали подс. П. е бил с ръкавици или не към момента на стрелбата – няма никакви доказателства. Свид. П. само сочи, че при двете предходни преминавания ръцете му са били голи, без ръкавици. При решаващото му приближаване в ръцете му е била торбата с оръжието и поради естествените й обем, цвят, твърдост и т.н. характеристики – ръцете на подс. П. не са били видими. С оглед на изложеното съдът прие, че иззетата при огледа на местопроизшествието от автомата мирисова следа не е съдържала достатъчна концентрация на мирисови молекули, поради което не е била идентифицирана.

 

10. Относно броя на патроните.

Съдът установи, че при простото сумиране на шестте в тялото на П. и един в крака на свид. М. преки попадения от куршуми, и установените 23 в пълнителя и един в цевта, се уточнява, че патроните осигурени от подс. П. са били 31 броя.

 

При обобщение на изложените подробни съображения, съдът приема, че фактическата обстановка по делото е формирана категорично на основата на приетите като относими и достоверни доказателствени материали.

Твърдението на защитата, че е поставена в ситуация да доказва, че подс. П. е невинен е декларативно и необосновано. Подобни изявления и изисквания не са поставени от никоя от страните и съда спрямо подс. П. и защитника му. В процеса на събиране и проверка на доказателствата подсъдимият и защитникът участват пълноценно при предоставените за това гаранции от закона и ръководно решаващия в съответната фаза орган. Особено активно правата по чл. 55 ал. 1 от НПК и чл. 99 ал. 1 от НПК бяха упражнени в съдебната фаза – в обем поставен в зависимост единствено от свободната воля на носителите им.

 

СЪОБРАЖЕНИЯ ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ИЗВЪРШЕНОТО ОТ ПОДСЪДИМИЯ.

След преценката на релевантните по делото факти и обстоятелства от правна страна съдът прие, че действайки по описания начин подсъдимият е осъществил съставите на

престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, предл. 1, т.9, вр. чл.115, вр. чл.18 ал.1 от НК тъй като нa 13.03.2005г. в гр. Варна, на ул."27 юли" №21, пред бар „Сохо", извършил опит умишлено да умъртви И.Г.П., като деянието е извършено по начин и със средство опасни за живота на мнозина, предумишлено и останало недовършено по независещи от волята му причини, и

престъпление по чл.339, ал.1 от НК тъй като на същата дата и място, държал огнестрелно оръжие - автомат „Калашников" АКМС кал. 7.62мм., № 6365 /върху капака на цевната кутия/ и сер. № ИШ 3979 /върху затвора/ и боеприпаси - 30 бр. патрони кал. 7.62/39мм., без да има за това надлежно разрешение.

 

Ведно с изложеното и на основание чл.304 от НПК съдът призна подсъдимия за невинен да е извършил опит умишлено да умъртви М.Н.М., поради което го оправда по обвинението за престъпление по т.4 на чл. 116 ал.1 от НК. Този извод е обоснован от съображенията на съда от фактическа страна – свид. М. не е била пряката цел на подс. П.. Тя е пострадала тъй като е седяла до свид. П. и един от серията от 7 куршуми, изстреляни при автоматична стрелба по посока на свид. П. е попаднал в крака й. Подсъдимият заставайки пред витринното стъкло и насочвайки АКМС /с присъщите за оръжието технически и бойни характеристики/ към свид. П. е съзнавал, че стрелбата би могла да засегне седящите на масата, най-вече свид. М. намираща се непосредствено до свид. П., – пряко или в резултат на рикошет, предвиждал е възможните общественоопасни последици и е допускал настъпването им. Съдът счита, че подсъдимият е имал евентуален умисъл по отношение на причиняването на възможното й умъртвяване. Тъй като обаче деянието е останало във фазата на опита, практиката единно и последователно приема, че отговорност за опит може да бъде ангажирана само при пряк умисъл – в настоящия случай подс. П. следва да бъде оправдан за извършеното спрямо свид. М.. Реално понесените от нея последици довели до затруднение на движението на десния крайник за период от около 3 седмици и обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота – съставомерен резултат по чл. 130 ал. 1 от НК. Тъй като такова самостоятелно обвинение няма, производството за този вид престъпление се преследва по тъжба на пострадалия, свид. М. не пожела да се конституира като страна по делото, и предвид значимостта на рамките на внесеното обвинение – съдът не ангажира пряката наказателна отговорност на подсъдимия за този престъпен резултат.

 

Деянието по отношение на свид. П. е останало недовършено по независещи от волята на подсъдимия причини. След като е изстрелял 7 патрона по свидетеля, подсъдимият е преценил, че е извършил необходимото за настъпване на смъртта на свидетеля. Само в резултат на своевременната и интензивна медицинска помощ свидетелят е оцелял.

 

Съдът прие, че по отношение на свид. П. деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл – изводим от установените фактически положения – стрелба с АКМС на автоматичен режим и изстреляни 7 патрона, от разстояние до пострадалия от около 2, 28см, при дуло на автомата на около 40 см от разделящата преграда, в посока към тялото на пострадалия, при шест преки попадения – първото от които в посока гръдния кош достигнало до гръдната кост, и последващи – в тялото и крайниците на пострадалия. За прекия умисъл, част от субективната страна на деянието, съдът преценява по обективираните му проявления. При описаните факти няма никакво съмнение, че подс. П. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.

Не е убедително възражението на защитата, че местата на прострелване на пострадалия опровергават наличието на пряк умисъл за убийство. Установено е в хода на съдебното следствие – при разглеждане на рентгеновите снимки, при съобразяване с конкретната обстановка – наличието на стъклената преграда между стрелящия и жертвата, и прието в хода на следствения експеримент – че първото покосяване на пострадалия е именно в горната част на тялото – където се намират множество жизненоважни органи, като “Ако този проектил беше със същата траектория и същата посока 3 см по-навътре, просто пострадалият щеше да загине”- в.л. Д. в с.з. на 03.11.2011г. Факт е покосяването в дясна седалищна област на 104 см от петите /при ръст на пострадалия 180см – на около 76 см от главата/ - около средата на тялото, следващото нараняване е в ингвиналната област – довело до тежките последици за коремната кухина, дебелото черво, и участвало в развитието на анемичния синдром. Налице са 2 попадения в десния крак и 1 в левия, както и следи от частици от проектил по дясната ръка. При съобразяване седящото положение на пострадалия се установява, че стрелбата е била насочена към гърдите и тялото на пострадалия като цяло. Фактът, че са покосени крайниците не би могъл да се разглежда изолирано и сам за себе си. Тези части на тялото на свид. П. са попадали във видимата зона на подсъдимия и респ. в зоната на стрелбата. Мишената е бил седящия свидетел и целта е била да бъде отнет живота му. Конкретното поведение на подсъдимия при конкретната обстановка без каквито и да е предположения очертава умисъла му.

 

Съдът прецени, че не е установен конкретният мотив на подс. П. да убие свид. П..

Според защитата “безмотивно умишлено престъпление няма”, като под мотив защитникът разбира психически елемент стоящ вън от умисъла на дееца, който се явява първостепенно, централно ядро, необходимо свойство, задължителен психологически стимул при формиране на престъпната дейност.

Съдът приема, че подбудите /мотивите/ за извършване на деянието, чувствата, психическото състояние при вземане и изпълнение на решението са субективни моменти, които в поредица от случаи оказват влияние върху характера и степента на обществена опасност на извършеното, предпоставящо включването им като специални субективни признаци в съставите на определени престъпления. “Когато визираните субективни особености не са признаци на съответния престъпен състав, същите могат да имат наказателноправно значение единствено при налагане на наказанието и при правоприлагането на свързаните с него институти /чл. 54, чл. 55 и чл. 66 от НК/” – Р № 209/10г. на ВКС – ІІІ н.о. Мотивът поначало не е елемент от субективната страна на състава на престъплението, но е от значение при индивидуализацията на отговорността на дееца – Р № 357/09г. на ВКС – ІІІ н.о., формира тежестта на наказателната отговорност и е обстоятелство, включено в кръга по чл. 102 от НПК, но не е основание за отговорността. Поради което наличието му или не, като незадължителен елемент на субективната страна на престъплението не е пречка за наказателната отговорност на дееца – Р № 38/08г. на ВКС – ІІІ н.о.

Поначало мотивът за лишаване от живот не е задължителен признак на състава по чл. 116 ал. 1 т. 6 и 9 от НК. Липсата на данни за конкретния мотив не е равносилно на липса на мотив – Р № 560/08г. на ВКС – І н.о. В Р № 250/10г. на ВКС – І н.о. изрично е прието “Не е необичайно неустановяването на конкретния мотив за извършване на престъпление от вида на инкриминираното – чл. 115 от НК.”.

По настоящото дело не е установено по какви подбуди е извършено деянието, но това не означава, че субективната страна е останала неизяснена. При конкретно сложилите се факти и обстоятелства за съда няма съмнение, че обективираният в действията на подс. П. умисъл е да причини смъртта на свид. П..

 

Квалифициращите елементи по чл. 116 ал. 1 т. 6 от НК – начин и средства, опасни за живота на мнозина са обосновани от времето, мястото и обстановката, в която е извършено престъплението и вида на оръжието, с което е извършено. При разстояние от около 2, 28м – 2, 70м подс. П. напълно е разбирал, че този начин на извършване на деянието поставя в опасност живота на всички хора на масата, преминаващите край нея, хората зад нея – седящи, подпиращи се, намиращи се и по-навътре в заведението. Факт е, че за около 4-5 секунди стрелба освен целената жертва са пострадали пряко свид. М. и косвено – от счупените стъкла – свид. Чакова и Г. К.. От стрелбата в заведението са се разхвърчали стъкла, проектили, забита част от такъв все още е налице в ръба на масата. Подсъдимият е разбирал, че заставайки пред заведението и определяйки автоматична стрелба, застрашава и хора евентуално преминаващи по улицата, излизащи от съседния вход и т.н.  Публичността и създаването на рискова за множество хора ситуация е била част от взетите от подсъдимия П. решения. Безспорно е, че средството на престъплението е опасно за живота на мнозина. За това свидетелстват техническите и бойните му характеристики – далекобойност 1000м, разстояние на правия изстрел – 350м, темп на стрелбата – 600 изстрела в минута, при изстрели на редове – както в случая – бойна скорострелност от 90-100 изстрела в минута.

 

Съдът установи в действията на подс. П. и наличието на квалифициращия елемент по т. 9 – деянието е извършено предумишлено. Според защитата този елемент на състава е пряко свързан с мотива за извършване на престъплението и при неустановяването на мотив да се твърди предумисъл е иновативно.

Съображенията на защитата обаче не могат да бъдат споделени при поредицата от обективни факти в действията на подс. П., които сочат на една солидна предварителна подготовка преди пристъпване към пряката цел. Подсъдимият е взел решението си в много по-ранен момент и спокойна обстановка, избрал е средството на престъплението, осигурил го е, сдобил се е с максималното възможно за оръжието количество патрони. Пропътувал е разстоянието от с. Рупци до гр. Варна със съзнанието къде и защо отива. Запознал се е с района на планираното престъпление, намерил си е място за укриване и наблюдение. Следил е за идването на свид. П.. Изчакал е достатъчно време той да се установи в заведението. Преминал е подготвително два пъти, като се е вглеждал и търсил къде е точно свид. П., за да прецени къде да застане пред стъклото при предприемане на стрелбата. Всички тези елементи са установяеми при съпоставката на доказателствата по делото и сочат на взетото предварително решение, следването му в процеса на вреемката му подготовка, спокойното и хладнокръвно обмисляне на стратегията и съществените моменти на престъплението. Поради което и съдът счете, че в обсега на субективната страна на извършеното от подс. П. е налице предумисъл.

 

При анализа на фактическите положения, обосноваващи извършеното от подсъдимия деяние по чл. 339 ал. 1 от НК, съдът прецени, че във фактическата власт на подс. П. са били 31 бр. патрони. Във внесеното обвинение в частта на предмет на деянието прокурорът е посочил 30 бр. боеприпаси, а в хода на пренията по същество – представителят на ВОП заявява, че “поддържа обвинение” за 31 патрона. Установяването на този допълнителен патрон протече в хода но съдебното следствие и променя фактическите рамки на обвинението по чл. 339 ал. 1 от НК, но прокурорът не депозира искане по чл. 287 ал. 1 от НК. Съдът от своя страна не би могъл да включи в осъдителния диспозитив действителния брой патрони тъй като това би било във вреда на подсъдимия. С оглед на изложеното и при отчитане на относимата съдебна практика, съдът от фактическа страна установи точния брой на боеприпасите, като от правна се произнесе в рамките на съществуващото обвинение.

 

При разглеждане на становищата на страните, съдът не установи други елементи по правната оценка на извършеното, които да се нуждаят от излагане на подробни аргументи.

        

         СЪОБРАЖЕНИЯ ОТНОСНО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ.

След като призна подс. П. за виновен съдът изпълни задължението си да изследва степента на обществена опасност на деянията и на личността на подсъдимия, смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства и другите обстоятелства от значение за индивидуализация при определяне на наказанието му.

Извършеното престъпление по чл. 116 от НК се характеризира с изключително висока степен на обществена опасност. Подс. П. е целял да отнеме най-ценното благо – животът на свид. П.. Налице са три отделни по-тежко квалифициращи извършеното признака. Престъпните действия са обмислени, планирани, последователно предприети. Подс. П. е избрал да извърши деянието публично, поставил е в реална опасност множество хора и е причинил огнестрелно нараняване и на случайно оказалата се там свид. М.. Стрелбата е била възприета в квартала и в резултат на това се е създала обстановка на тревога и загриженост – свид. Керкенезов, В. И., К. М.. За очевидците в заведението действията на подсъдимия са представлявали пряка заплаха, всички са залегнали, били са уплашени и объркани. Най-тежко събитието се е отразило върху свид. П., М., Чакова, свид. Г. К. също счита, че е имало опасност за живота му. Преживеният ужас е повлиял сериозно на свид. М., която и към момента на с.з. видимо изпитва напрежение и тревога. Много висока е моралната укоримост на извършеното и в широкия обществен кръг, предвид съпътстващия разследването обществен интерес. Не би могло да се оцени по друг начин заставането на подсъдимия пред заведение пълно с млади и непровокирали го с нищо хора и произвеждането на стрелба по един от тях.

Деянието по чл. 339 ал. 1 от НК също е с много висока степен на обществена опасност. Подсъдимият е държал по време на престъплението оръжие – сглобено от различни два съставни елемента, с изключителни бойни характеристики. Разполагал е със максималното за възможностите на автомата количество патрони и то от три различни производствени партиди. Това “събиране” на частите на оръжието, на различните патрони, има за цел затрудняване установяването на източника им. Факт е, че към момента на деянието подс. П. е държал без разрешение АКМС и 31 бр. боеприпаси, но по-важният факт е, че го е сторил за да си служи с тях и да ги използва за извършване на другото престъпление.

 

Личността на подсъдимият разкрива висока степен на обществена опасност. Извършил е деянието в хода на паралелно водени срещу него три наказателни производства. Двукратно признаван за виновен за извършени преди 13.03.2005г. умишлени престъпления от общ характер, и двукратно осъждан за последващи деяния по чл. 343 В от НК. Преди датата на разглежданото престъпление, подс. П. е извършил фактически действия отнесени към квалификация по чл. 124 ал. 2 от НК, като от материалите по приложеното НОХД № 65/06г. на ПлОС се установява както поведението му преди, по време и непосредствено след деянието, така и по време на производството. Факт е, че по посоченото дело е приложена подписка в подкрепа на подс. П., като не са ясни подбудите за изготвянето й, но бе установено, че подсъдимият търси одобрението на социума. Сред комплекса от психологически качества установени при подсъдимия, съществуват такива завишаващи опасността, която той съставлява за обществото – дълбока противоречивост в поведение и ценностна система, изолираност и безчувственост към другите, външна агресия – словесна и невербална, непредвидимост, подчертан код на изразеност на престъпните нагласи. При извършване на деянието, разглеждано по настоящото дело подс. П. е проявил престъпни упоритост, комбинативност, организираност; спокойно и хладнокръвно е преследвал целта си до осъществяването й без да се интересува от тежестта на преките последици за пострадалия, семейството и близките му, и се е отнасял безразлично към риска за присъстващите в заведението други хора. Външно наказателната агресия, установена при подсъдимия от вещите лица, е намерила пълно проявление при извършването на опита за убийство на свид. П., придружена от демонстративност и безцеремонност. Безспорно не оценява извършеното и не съзнава обсега на засегнатите от действията му интереси, като отричането и омаловажаването на случилото се са негови защитни механизми.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът цени факта на извършени преди настоящото престъпление деяния, едно от които със смъртен резултат, продължителната подготовка на инкриминираните действия, техния интензитет, обсег и характер, съставомерното увреждане на свид. М., обективното засягане на свид. Чакова и Г. К., безцеремонността на подсъдимия при изпълнение на целта му и безразличието спрямо останалите хора в заведението.

Смекчават отговорността на подсъдимия данните за формирането на личността му в условия на депривация, трайно отразено в личностните му качества.

Съдът не прецени изминалия период от момента на извършване на деянието до момента на съдебната фаза и постановяването на присъда като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство. За повече от пет години разследването е било спряно за издирване на извършителя. След възобновяването му разследването е протекло при стриктно следене и спазване на процесуалните срокове, а към наказателна отговорност подс. П. е бил привлечен през 2011г.

 

Подбудите за извършване на деянието съдът не установи, поради което и не би могъл да ги обсъжда по посока на отегчаване или смекчаване на наказателната му отговорност.

 

По изложените съображения съдът счете, наказанията на подсъдимия следва да бъдат определени при спазване на принципите на законоустановеност и индивидуализация по чл. 54 от НК.

Справедливото наказание на подсъдимия за деянието по чл. 116 от НК е в максималния размер на предвидената в закона най-лека санкция. Съдът приложи специалната норма и определи и първоначалния режим на изтърпяване. Наложеното на подсъдимия наказание е съответно на извършеното и е средство за постигане на целите на общата и специална превенции. Към настоящия момент подсъдимият е осъждан четирикратно за разнородни престъпления. Видно е, че има особени личностни качества, престъпни възможности и нагласи, които се нуждаят от внимателен подход и задълбочена корекция за настъпването на положителни промени в личността му. Подс. П. следва да бъде изведен от обществото за този продължителен период от време, за да може да осмисли извършеното и да преодолее неправилната си позиция по отношение на последиците. Предвид установеното негово проявление към момента на престъплението, безчувственост към другите, външна агресия и непредвидимост и двете посоки на превенцията налагат да промени ценностната си система и потребностите си. В хода на понасяне на тежестта на наказанието той би могъл да възпита в себе си уважение и зачитане на установения правов ред от значение за различните обществени групи – в по-тесен и в по-широк кръг. Това наказание, съдът счита, че е необходимото и достатъчно и по отношение интересите на обществото – създадени са възможните гаранции за предпазване на обществото от бъдещи престъпни действия на подсъдимия, както и за предупреждаване и въздържане на другите членове на обществото от такива прояви.

По отношение на следващото се на подсъдимия наказание за деянието по чл. 339 ал. 1 от НК съдът съобрази последвалата по-неблагоприятна за подс. П. промяна в санкционната част на нормата и приложи по-благоприятния материален закон, действал към момента на извършване на деянието. Предвид тежестта на деянието като самостоятелна проява и проявленията на личността на подсъдимия свързани с установяването на фактическата власт върху предмета на престъплението, предназначението на оръжието и боеприпасите като средства за извършване на най-тежкото възможно престъпление, съдът наложи на подсъдимия наказание към максималния размер на предвиденото в закона. В съответствие със специалния закон съдът определи първоначалния режим на изтърпяване на наказанието. Определената санкция постига пълно съответствие с извършеното и необходимия баланс в целите на превенцията по повод това деяние и отношението на обществото към подобни прояви.

Като съобрази, че подсъдимият е извършил деянията преди по отношение на което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда, както и вида на отделните наказания, съдът приложи правилата за групиране и наложи на подс. П. най-тежкото от така определените, при постановяване на съответния първоначален режим на изтърпяването му. Съдът счете, че процесът на поправяне и превъзпитаване на личността на подсъдимия не се нуждае от допълнително продължаване чрез увеличаване на наказанието по чл. 24 от НК.

 

Съдът прецени предходните осъждания на подсъдимия, с които наложеното общо наказание подлежи на групиране. Като най-благоприятен за подс. П. вариант съдът определи прилагането на правилата по чл.25 ал.1 и ал.3, вр. чл.23 ал.1 от НК по отношение наказанията по НОХД № 65/2007г. на Районен съд гр. Червен бряг и НОХД № 578/2006г. на Районен съд гр.Червен бряг. Като най-тежко съдът наложи наказанието по настоящото осъждане лишаване от свобода за срок от двадесет години, което на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, в затвор, при приспадане изцяло от лишаването от свобода изтърпяното наказание – „Пробация”.

 

СЪОБРАЖЕНИЯ ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО.

 

Като предмет и средство на престъпленията и на основание чл.53 ал.2 б.”А” от НК съдът отне в полза на държавата - Автомат „Калашников" АКМС кал. 7.62мм, № 6365/върху капака на цевната кутия/ и сер. № ИШ 3979/върху затвора/ с пълнител и боеприпаси - 13 бр. патрони 7.62 мм.

 

При прилагане на общите правила за пазене на веществените доказателства до завършване на наказателното производство и с оглед естеството и стойността им съдът постанови приложените по делото натривки, черна найлонова торбичка, гилзи 9/18 - 8 бр., гилзи 7.62мм. - 4 бр., обвивки от проектил - 2 бр., 8 бр. гилзи, проектил и хартиен чувал, след влизане на присъдата в сила, да бъдат унищожени. 

 

Като веществени  доказателства, притежаването на които е забранено и съставляват значимост за бъдещи изследвания съдът постанови - гилзи 7.62мм. - 3 бр. и куршуми 7.62мм – 2бр., да останат на съхранение в Националната съдебна балистична колекция в НИКК МВР гр.София.

 

Съдът възложи на подс. П. да заплати направените по делото разноски за изготвяне на експертизи, възнаграждения на вещи лица и във връзка с явяването на свидетели в заседание.

 

Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     СЪДИЯ: