№ 866
гр. Варна , 23.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Тодорова Въззивно
гражданско дело № 20213100500672 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:57 часа се явиха:
на второ четене се явиха:
Въззивникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, редовно призован, не се
явява представител, депозирана е молба по делото.
Въззиваемата страна И. Г. И. , редовно призована, не се явява, не се
представлява.
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх. № 6805 от 12.04.2021г. от
въззивника чрез процесуалния му представител адвокат З., с която не
възразява делото да се гледа в негово отсъствие.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид
редовното призоваване на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 1180 от 01.04.2021 г.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
1
Образувано е по въззивна жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, Община Столична,
Район Витоша, ул.Околовръстен път №260, чрез пълномощник адв.С.Г. З.
САК срещу Решение № 261578 от 08.12.2020г., постановено по гр.д.№
6448/2019г. В ЧАСТТА , в която Е ОТХВЪРЛЕН предявения от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* осъдителен иск за сумата от 242.95 лв.,
представляваща дължими договорни такси и за сумата от 96.00 лв.,
представляваща платени нотариални такси за връчване на уведомлението за
настъпилата предсрочна изискуемост, по Договор за потребителски кредит №
FL798911/02.03.2016 г. , за които суми е отхвърлено заявление по чл.417 от
ГПК по ч.гр.д. № 18808/2018 г. на ВРС, но исковете са предявени в срока по
чл.415, ал.1, т.3 ГПК, на основание чл. 415, ал.3, предл.2 от ГПК вр. чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗПК.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и
необосновано. Конкретно развитите доводи са за неправилност на изводите на
съда относно неравноправност на клаузите за такси по договора за кредит.
Счита се, че извода на съда противоречи на материалноправната норма на
чл.143 от ЗЗП, както и на чл. 3, ал. 1 от Директива 93/1 З/ЕИО, съдържаща
легална дефиниция на т. нар. генерална (обща) клауза за неравноправност на
уговорките в потребителските договори, вкл. и за потребителския кредит. В
константната съдебна практика в съответствие и с европейската директива се
приема, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е налице,
когато са налице три кумулативно установени предпоставки: 1) всяка
неиндивидуално определена уговорка във вреда на потребителя, която 2) не
отговаря на изискването за добросъвестност и 3) води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя (легална дефиниция). В чл. 143 ЗЗП са уредени отделни хипотези
на неравноправност на клаузите в потребителския договор (общото между тях
е, че се предоставя право на търговеца едностранно и без обективни
предпоставки да изменя сключения договор).
Настоява се, че в процесния случай всички клаузи в договора и Общите
условия на „Юробанк България"АД са индивидуално уговорени, тъй като е
подписал всяка страница от договора и Общите условия на „Юробанк
България"АД, приема ги и ги разбира, поради което клаузите отговарят на
2
изискването за добросъвестност. Същевременно нормата на чл.2 от договора
е бланкетна и по този начин Общите условия са инкорпорирани в
съдържанието на тази разпоредба. Позовава се на разпоредбата на чл. 10а, ал.
1 от ЗПК, с която е предвидена възможност за кредитора да събира от
кредитополучателя такси и комисионни за допълнителни услуги, каквито
безспорно са и претендираните такси, които не представляват такси, свързани
с управлението на кредита, каквато забрана се съдържа в нормата на чл. 10а,
ал.2 от ЗПК.
По отношение на претенцията за нотариални такси, се пояснява, че
същите са сторени във връзка с обявяването на предсрочната изискуемост от
„Юробанк България"АД на вземането си срещу неизправния
кредитополучател, като последният следва да ги заплати и които следва да
бъдат възстановени от него на основание чл.78 от ЗЗД. Действително в чл. 33,
ал. 1 от ЗПК е предвидено, че при забава на кредитополучателя - потребител-
кредиторът има право единствено на лихва за времето на забавата. Съгласно
разпоредбата на чл.19, ал. 3, т.1 и 3, обаче, в ГПР не се включват разходите по
събиране на дълга от неизправен длъжник, каквито безспорно са таксите за
нотариални покани за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Следователно нотариалните разноски не са обезщетение за забава по смисъла
на чл.33 от ЗПК. Сочи се, че плащането на тези разноски е реално извършено,
видно от приложените платежни нареждания към заявлението по чл.417 ГПК,
с което се доказва, че претендираните разходи са реално направени, поради
което са и дължими на общо основание - чл.78 от ЗЗД.
Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на
исковата претенция с присъждане на реализираните разноски в двете
инстанции.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна И.Г. И. не депозира писмен
отговор.
Страните не са направили искания по доказателствата.
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх. № 6805 от 12.04.2021г. от
въззивника, чрез процесуалния му представител адвокат З., в частта, с която
поддържат въззивната жалба по подробно изложените в същата доводи, както
3
и липса на доказателствени искания. Изразяват становище по същество и
молят за присъждане на разноски.
С оглед изявленията на въззивника и процесуалното поведение на
въззиваемата страна, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:59
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4