Присъда по дело №3607/2021 на Софийски градски съд

Мотиви към присъда постановена по внохд № 3607/2021 г. по описа на
СГС, НО, XIII въззивен състав

Производството е по реда на глава XXI НПК.
С решение от 18.03.2021 г., постановено по нохд № 12953/2020 г., по
описа на Софийски районен съд, НО, 106 състав е признал подсъдимия Б. К.
АС. за виновен в това, че на 18.08.2020 г., в гр. София, бул. „Витоша“ № 192-
198 – магазин „Фантастико“, е направил опит да отнеме чужди движими вещи
– 5 /пет/ броя овчи кашкавал марка „Маджаров“ – всеки в разфасовка от 420
грама с единична стойност 13,79 лева за брой, 1 /един/ брой овче сирене
марка „Маджаров“ – в разфасовка от 800 грама на стойност 16,49 лева, 2 /два/
броя биволско сирене, марка „Маджаров“ – всяко в разфасовка от 800 грама с
единична стойност 16,99 лева за брой и 1 /един/ брой краве сирене марка
„Маджаров“- в разфасовка от 800 грама на стойност 12,99 лева, всичко на
обща стойност 132, 41 /сто тридесет и два лева и четиридесет и една
стотинки/ лева - собственост на „В.Х.“ ЕООД, ЕИК **** /стопанисващо
верига магазини „Фантастико“/, от владението на Ц.В.И. – заместник-
управител на магазина, без негово съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои, като опитът е останал недовършен, поради независещи от дееца
причини – бил е подгонен от служителя в магазина Т.Т., в следствие на което
подсъдимия А. изхвърлил вещите, като деянието представлява маловажен
случай, приемайки, че съставлява административно нарушение по чл. 218б,
ал. 1, във вр. с чл. 194, ал. 3 във вр. с чл. 18, ал. 1 НК, поради което и на
основание чл. 305, ал. 6 във вр. с чл. 301, ал. 4 НПК е наложил на подсъдимия
А. административно наказание „Глоба“ в размер на 250 /двеста и петдесет/
лева.
С решението, подсъдимият А. е оправдан по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. чл. 194, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с
чл. 18, ал. 1 НК.
Съдът, е отнел в полза на държавата, на основание чл. 379 НПК, във вр.
с чл. 20, ал. 1 ЗАНН, във вр. с чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК, средството на
извършеното умишлено административно нарушение, а именно: 1 /един/ брой
черна чанта, която е постановил да бъде унищожена след влизане на съдебния
акт в законна сила.
Срещу първостепенния съдебен акт е депозиран протест и допълнение
към протест от прокурор при СРП с твърдения, че същият е неправилен и
постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон. Прокурорът
твърди, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 218б, ал. 2,
т. 1 НK по отношение на подсъдимия А., за което излага подробни
съображения. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено от
въззивния съд и вместо него постановено ново такова, с което подсъдимия А.
бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. с
1

ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 НК, като бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание „Глоба“ по реда на чл. 78а НК,
предвид наличието на предпоставките за това.
С депозирания протест и допълнение към протест не се иска събиране
на нови доказателства.
С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният
съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото се налага
събиране на нови доказателства, поради което е изискал справка от
Началника на 06 РУ-СДВР, от която да е видно има ли издадени наказателни
постановления срещу подсъдимия Б. К. АС. и ако има такива, дали същите са
връчени на подсъдимото лице, както и дали същите са влезли в законна сила.
В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция,
представителят на Софийска градска прокуратура поддържа подадения
протест и допълнението към него по изложените в тях съображения. Намира
за безспорно установено от доказателствата по делото, че подсъдимият е
осъществил състав на престъплението – опит за кражба, както от обективна,
така и от субективна страна. Счита обаче, че неправилно
първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 218б, ал. 2, т. 1
НК. Изразява категорично несъгласие с правния извод на първия съд за това,
че продължаваната престъпна дейност по смисъла на чл. 218б, ал. 2, т. 1 НК,
следва да бъде установена в рамките на едно производство с влязъл в сила
съдебен акт. Твърди, че подобно ограничение не се налага от разпоредбата на
чл. 218б НК, както и че за приложението на последната е необходимо да се
прецени единствено има ли извършено от страна на подсъдимия друго
предходно деяние, установено с акт по същество на компетентен орган. Сочи,
че такъв акт е налице, като цитира наказателно постановление № 1485 от
17.07.2021 г., от което според прокурора се установява, че подсъдимият е
извършил друго сходно с процесното деяние и с абсолютно същия предмет –
отнемане на сирене и кашкавал. Според държавния обвинител, наказателното
постановление е абсолютна пречка за приложението на чл. 218б НК, тъй като
паричното изражение на предмета на престъплението по двете деяния,
надхвърля 150,00 лева. Твърди, че незаконосъобразно районният съд е
приложил разпоредбата на чл. 218б НК, тъй като в рамките на една година
подсъдимият е извършил три идентични деяния, за две, от които са налице
издадени наказателни постановления. По изложените съображения моли
протестираното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
ново, с което подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 18
НК, като му бъде наложено административно наказание по реда на чл. 78а, ал.
1 НК в минимален размер.
Процесуалният представител на подсъдимият А., редовно
упълномощената адвокат В. моли въззивния протест да бъде оставен без
уважение. Защитата споделя изцяло съображенията и анализа на
2

доказателствения материал направен от първостепенния съд, които са му дали
основание да приложи разпоредбата на чл. 218б НК. Твърди, че соченото от
държавния обвинител наказателно постановление не е било връчено на
подсъдимия, същото не е влязло в сила и може да бъде обжалвано. В
заключение моли въззивния съд да потвърди решението на
първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.
Подсъдимият Б.А. поддържа казаното от своя адвокат.
В своята последна дума на основание чл. 297, ал. 1 НПК, подсъдимият
А. моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд.
Въззивният съдебен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства, доводите изложени в протеста и допълнението към него, както
и доводите и възраженията изложени в съдебно заседание в хода по същество
на делото и след като извърши цялостна служебна проверка на атакувания
съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира, че са налице
основания за отмяна изцяло на първоинстанционния съдебен акт, тъй като
същият е постановен при изяснена фактическа обстановка, но при неправилно
изведени правни изводи, поради което се явява незаконосъобразен.
Настоящият въззивен състав намира, че фактическата обстановка е
изяснена във възможната пълнота от първоинстанционния съд, като по делото
са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред
доказателствата, нужни за неговото правилно решаване, поради това и
възприетата от настоящия състав фактология не се различава от тази, станала
основа за направените от районния съд изводи. Така, въззивният съд прие за
установена следната фактическа обстановка по начин, идентичен с
възприетия от контролирания съд:
Подсъдимият Б. К. АС. е роден на **** г. в гр. Видин, българин,
български гражданин, неосъждан, неженен, със средно образование, работи
като търговски представител в гр. София, с постоянен адрес; гр. София, ул.
****, с ЕГН: **********.
С наказателно постановление № 2635/19.09.2018 г., издадено от
началника на 06 РУ СДВР, е ангажирана административнонаказателната
отговорност на подсъдимия А. за извършено от него на 12.07.2018 г.
административно нарушение, квалифицирано като такова по чл. 194, ал. 3 във
вр. с чл. 218б, ал. 1 НК. Препис от наказателното постановление не е бил
връчен на подсъдимия. От справката изискана от началника на 06 РУ СДВР
се установява, че същият е влязъл в законна сила на 19.11.2018 г., при
условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН и е изпратен на ТД на НАП-София за
образуване на изпълнително производство.
С наказателно постановление № 1485/17.07.2020 г., издадено от
началника на 06 РУ СДВР, е ангажирана административнонаказателната
отговорност на подсъдимия А. за извършено него на 17.06.2020 г.
административно нарушение, квалифицирано като такова по чл. 194, ал. 3 във
3

вр. с чл. 218б, ал. 1 НК. От справката изискана от началника на 06 РУ СДВР
се установява, че същият е влязъл в законна сила на 29.12.2020 г., при
условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН и е изпратен на ТД на НАП-София за
образуване на изпълнително производство.
На 18.08.2020 г., около 12:30 ч., подсъдимият А. се намирал в магазин
„Фантастико“, находящ се в гр. София, бул. „Витоша“ № 192-198,
стопанисван от търговско дружество „В.Х.“ ЕООД, ЕИК ****. Докато бил в
търговската част, същият поставил в пазарската си кошница пет броя овчи
кашкавал марка „Маджаров“ - всеки в разфасовка от 420 грама с единична
стойност 13,79 лева за брой, един брой овче сирене марка „Маджаров“ - в
разфасовка от 800 грама на стойност 16,49 лева, два броя биволско сирене,
марка „Маджаров“ - всяко в разфасовка от 800 грама с единична стойност
16,99 лева за брой, един брой краве сирене марка „Маджаров“ - в разфасовка
от 800 грама на стойност 12,99 лева и неустановен по делото артикул. Преди
да се насочи към касовата зона на магазина, подсъдимият А. взел решение да
отнеме част от стоките за себе си, без да ги заплати, като в тази връзка
прехвърлил процесните млечни продукти в носената от него черна чанта и
оставил в пазарската кошница единствено неустановения продукт.
Подсъдимият се отправил към първа каса, позиционирана в процесния
магазин, като преди това оставил кошницата и намиращия се в нея продукт и
преминал касовата зона единствено с поставените в чантата му продукти -
сирена и кашкавали, без да плати продажната им цена на касата. Действията
на подсъдимия А. били наблюдавани лично и пряко от свидетеля Е.С. –
охранител в търговския обект, която се насочила към подсъдимия след като
той преминал касовата зона, за да му извърши проверка, но подсъдимият я
избутал в областта на раменете и тя паднала на земята. Подсъдимия А.
побягнал и напуснал магазина заедно с носената от него чанта, в която преди
това бил поставил продуктите - сирена и кашкавали, а свидетелката С. се
изправила и тръгнала след него викайки: „Хванете го, крадец!“
Призивите за помощ на охранителя – свидетелката С. били възприети
от друг служител в магазин „Фантастико“ - свидетелят Т.Т., който видял, че
подсъдимият бяга в посока на НДК, държейки в ръце черна чанта, а след него
тичала свидетелката С.. Свидетелят Т. също се затичал след подсъдимия А. с
намерение да го задържи, при което към него се присъединил и случаен
гражданин – свидетелят Г.Д..
Достигайки до ресторант „Голдън Неро“, находящ се в гр. София, бул.
„****, подсъдимият А. хвърлил на земята носената от него чанта, съдържаща
инкриминираните чужди движими вещи – сирене и кашкавал и продължил да
бяга в посока на НДК. Свидетелят Т. взел процесната чанта с млечните
продукти и впоследствие ги предал на заместник- управителя на магазин
„Фантастико“ – свидетелят Ц.И.. От своя страна свидетелят Г.Д. продължил
да гони подсъдимия А., в хода на която гонитба сигнализирал за случилото се
органите на МВР. В близост до района на кръстовището на бул. „Витоша“ и
бул. „България“ подсъдимият бил задържан от полицейски служители на 04
4

РУ СДВР – свидетелите Д.Н. и А.А..
Така установената от първата инстанция фактическа обстановка се
основава въз основа събраната по делото доказателствена съвкупност в хода
на досъдебното и съдебно производство, а именно: гласните доказателствени
средства - показанията на свидетелите Г.Д. /л. 10 от ДП/, Т.Т. /л. 11 от ДП/,
В.Л. /л. 12-13 от ДП/, Ц.И. /л. 14-15 от ДП/, Е.С. /л. 17-18 от ДП/, Д.Н. /л. 20
от ДП/, А.А. /л. 21 от ДП/ и А.С. /л. 22 от ДП/, писмените доказателства и
писмени доказателствени средства – копия на НП № 2635/19.09.2018 г. и НП
№ 1485/17.07.2020 г. /л. 44 и л. 47-48 от ДП/, протокол за доброволно
предаване /л. 50 от ДП/, инвентаризационен опис /л. 53-55 от ДП/, заповед за
задържане /л. 57 от ДП/, справки от ОД на МВР Видин и СДВР /л. 36-38 и л.
82 от ДП/, приобщени по реда на чл. 378, ал. 2 във вр. с чл. 283 НПК,
събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие писмени
доказателства - справка от 06 РУ СДВР, справки от АВп ОПП-СДВР и НАП
/л. 43-77 от СП/, справка от ГД ИН /л. 40-42/, както и представените пред
настоящата въззивна инстанция – писмо от Началника на 06 РУ-СДВР, копие
на НП 1485/17.07.2020 г. и справка за съдимост, а също и всички представени,
приложени и приети по делото доказателства.
Въззивният съдебен състав, подобно на първоинстанционния съд
намира, че всички събрани по делото доказателства са непротиворечиви
помежду си, логични и последователни, а обсъдени в своята взаимовръзка,
установяват по несъмнен и категоричен начин фактите включени в предмета
на доказване по настоящото производство. Така времето, мястото,
механизмът на извършване на инкриминираното деяние, а също и неговото
авторство в лицето на подсъдимия А. се установяват по категоричен и
безспорен начин въз основа на показанията на разпитаните свидетели Е.С.,
Т.Т., Г.Д., Д.Н. и А.А.. Независимо един от друг, посочените свидетели са
посочили подробно всички възприети от тях лично и непосредствено факти и
обстоятелства, свързани с инкриминираните събития, а преценени поотделно
и в тяхната съвкупност показанията им са логични, последователни и взаимно
допълващите се, в тях не се наблюдава вътрешно или логично противоречие,
което да води до извод за тяхната заинтересованост, като също така и изцяло
пресъздават възприетата от двете съдебни инстанции фактическа обстановка.
Едно от основните доказателствени средства по делото се явяват показанията
именно на свидетелката Е.С., пресъздаващи личните й възприятия в
качеството на пряк очевидец на инкриминираното деяние, както по
отношение на присъствието на подсъдимия А. на територията на магазин
„Фантастико“ към инкриминираната дата 18.08.2020 г., около обяд, така и по
отношение на поведението на подсъдимото лице в търговския обект,
изразяващо се в прехвърляне от пазарската му кошница в предварително
подготвена чанта на инкриминираните млечни продукти. По категоричен и
недвусмислен начин от показанията на свидетелката С. се установява и
последващото поведение на подсъдимия, свързано по преминаването му през
касовата зона, което същата е наблюдавала лично и непосредствено, без да
5

заплати намиращите се в чантата му сирена и кашкавали, както и оказаната от
подсъдимия съпротива при опита на свидетелката С. да го спре на изхода на
магазина, след като е възприела, че подсъдимия не заплаща млечните
продукти на касата – същият я блъснал в областта на раменете, в резултат, на
което свидетелката паднала на земята. В подкрепа на изложеното от
свидетелката С. се явяват показанията на свидетеля Т.Т., който макар да не е
пряк очевидец на отнемането на инкриминираните продукти от страна на
подсъдимия, то същия непосредствено е възприел виковете на свидетелката
С. - „Хванете го, Крадец!“ и тяхната насоченост към подсъдимия А., който в
този момент вече се отдалечавал от търговския обект, ведно с взетите от него,
но немаркирани и незаплатени хранителни продукти на касата на магазина.
Свидетелят Т. описва подробно последвалата продължителна гонитба между
него и подсъдимия А., който е категоричен в своите показания, че през
цялото време на преследването на подсъдимия е имал пряк поглед върху
действията му. Макар свидетелят Т. да не е успял да задържи преследваното
от него лице – подсъдимия А., то същият е възприел изхвърлянето на черната
чанта с намиращите се в нея сирена и кашкавали от страна на подсъдимия,
която взел и впоследствие предал на охраната на процесния магазин. В тази
си част, показанията на свидетелят Т. се намират в унисон с показанията на
свидетеля Г.Д., който също е участвал в преследването на подсъдимия А., т.к.
е продължил да тича след него и след оттеглянето на свидетеля Т. от
гонитбата, като междувременно е подал сигнал на органите на МВР. В
подкрепа на извода на първият съд относно авторството на деянието са и
показанията на полицейските служители - свидетелите Д.Н. и А.А., от
показанията на които се изясняват фактите и обстоятелствата, свързани с
установяване на местонахождението на подсъдимия, след като същият е бил
подгонен от свидетелите Т. и Д., както и при последвалото му задържане.
Съдът намира показанията на свидетелите Н. и А. за обективни и
незаинтересовани от изхода на делото, т.к. същите като полицейски
служители нямат каквото и да е отношение с някоя от страните по делото, а
също така и пресъздават обективно възприетите от факти и обстоятелства от
инкриминирания ден и място.
Предметът на престъпно посегателство, въззивният съд, установи въз
основа на показанията на свидетелите С. и Т., както и въз основа на
отразеното в протокола за доброволно предаване от 18.08.2020 г., които
доказателствени източници са напълно единни, еднопосочни и
взаимнодопълващи се, а стойността на инкриминираните предмети е
установена въз основа на представения инвентаризационен опис.
Съдът възприе в цялост посочените по-горе писмени доказателства,
които намери за напълно достоверни, относими към предмета на делото и
съответни на останалите приобщени по делото доказателства.
При описаната фактическа обстановка, която е сходна с възприетата от
районния съд, въззивният съдебен състав намира, че с поведението си
подсъдимият Б. К. АС. е осъществил от обективна и субективна страна състав
6

на престъплението по чл. 194, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с ал. 18, ал. 1 НК, или така
както му е било повдигнато обвинение от страна на държавното обвинение,
чрез внесения в съда обвинителен акт.
От обективна страна, подсъдимият Б.А., на 18.08.2020 г., в гр. София,
бул. „Витоша“ № 192-198 от магазин „Фантастико“, е направил опит да
отнеме чужди движими вещи – пет броя овчи кашкавал марка „Маджаров“ –
всеки в разфасовка от 420 грама с единична стойност 13.79 лева за брой, един
брой овче сирене марка „Маджаров“ – в разфасовка от 800 грама на стойност
16.49 лева, два броя биволско сирене, марка „Маджаров“ – всяко в разфасовка
от 800 грама с единична стойност 16.99 лева за брой и един брой краве сирене
марка „Маджаров“- в разфасовка от 800 грама на стойност 12.99 лева, всичко
на обща стойност 132. 41 /сто тридесет и два лева и четиридесет и една
стотинки/ лева -собственост на „В.Х.“ ЕООД, ЕИК **** /стопанисващо
верига магазини „Фантастико“/, от владението на Ц.В.И. – заместник
управител на магазина, без негово съгласие.
Изпълнителното деяние се изразява в отнемане, т. е. в прекъсване на
фактическата власт на лицето, което упражнява същата върху
инкриминираната вещ и в установяване на своя фактическа власт над нея. То
се осъществява само чрез действие. Вещта може да бъде отнета от всяко лице,
което упражнява фактическа власт спрямо нея, без значение на какво правно
основание я владее и дали я владее правомерно. Несъмнено, доказателствата
по делото сочат, че действията на подсъдимия А. по вземане на стоките от
процесния търговски обект, без намерение същите да бъдат заплатени,
поставянето им в предварително подготвена за целта чанта, с цел тяхното
укриване от охраната на магазина и безпрепятсваното им пренасяне през
касовата зона, представляват започване на изпълнителното деяние на
престъплението кражба. Чрез тези свои действия, подсъдимият А. е отнел
чужди движими вещи от владението на свидетеля И. – т.е. прекъснал е
фактическата власт на досегашния владелец на вещите и се е опитал да
установи своя трайна фактическа власт върху тях. Подсъдимият А. е взел
процесните хранителни продукти от мястото, където са били оставени от
законния им владелец – изложени за продажба в процесния магазин, и е
преминал касовата зона на магазина, след което и е напуснал същия без да ги
заплати. Отнемането е насочено към продукти, които имат качеството на
движими вещи и имат парично изражение – стойност, възлизаща на сумата от
132,41 лева. Инкриминираните вещи са чужди за подсъдимия А., който не е
имал вещно право върху тях. Прекъсването на фактическата власт на
досегашния владелец върху вещите е станало без негово знание и съгласие.
Известно е, че при кражбата деецът отнема чужда движима вещ от
владението на другиго, без негово съгласие и с намерение противозаконно да
я присвои. Изпълнителното деяние на престъплението включва два момента -
прекъсване на старото владение върху вещта и установяване на ново владение
от страна на дееца. Следователно, престъпленията против собствеността се
считат за завършени, ако имуществото не само е иззето, но и деецът е имал
7

реална възможност да се разпорежда с него и да го ползва за свои нужди.
Самият факт на изземването не показва завършеност на престъплението. То
ще бъде довършено с получаване на реална възможност за разпореждане с
него като със свое. Оттук и изводът, че опитът се отличава от довършеното
престъпление само в обективно отношение - не е напълно осъществен
обективният състав, тъй като деянието не е завършено или ако е завършено,
не е довело до установения в закона или искания от дееца резултат.
В светлината на тези съждения, следва да се приеме, че
инкриминираното деяние, чиито автор е подсъдимия А., несъмнено е
останало във фазата на опита, който е останал недовършен по независещи от
дееца причини – поради захвърлянето на чантата с намиращи се в нея
немаркирани и незаплатени инкриминирани вещи - сирена и кашкавали
недалеч от местопроизшествието при опита на подсъдимия да се отдалечи от
него, вследствие на предприетото преследване от страна на свидетелите Т. и
Д., от което следва, че той не е успял да установи своя трайна фактическа
власт върху инкриминираните вещи, т. е. да придобие възможност за
безпрепятствено разпореждане с тях, като едно трайно състояние върху
отнетите вещи, поради което и не са настъпили исканите от дееца обществено
опасни последици от престъплението.
От субективна страна, деянието е осъществено от подсъдимия А. при
форма на вината пряк умисъл и при наличието на специфичното за този вид
престъпление намерение да бъдат присвоени противозаконно
инкриминираните вещи. Същият е осъзнавал обществената опасност на
осъществяваното от него деяние, предвиждал е настъпването на вредоносните
му последици и е желаел тяхното настъпване. Подсъдимият А. е съзнавал, че
отнемането по описания по-горе начин на инкриминираните вещи е
противозаконно, както и че същите са чужда собственост, като за
придобиването им е било необходимо заплащане на определена цена.
Знанието за противоправност на поведението му се потвърждава от начина,
по който подсъдимият е укрил инкриминираните продукти в носената от него
чанта, след което е преминал през касовата зона, без да ги заплати.
Осъществените от него действия съзнателно са били насочени именно към
противозаконно отнемане на инкриминираните вещи, като същият е целял
установяване на трайна фактическа власт върху тях, без да заплати дължимата
се за тях парична стойност, но поради причини, независещи от него, не е
успял да установи трайна фактическа власт, а именно поради намесата на
свидетелите Т. и Д..
Първоинстанционният съд основателно е приел, че извършения от
подсъдимия опит за кражба не разкрива белезите на маловажен случай по
смисъла на чл. 93, т. 9 НК, независимо че това е било обвинението
повдигнато и поддържано от СРП. Както правилно е приел и
първоинстанционният съд от значение за тази преценка на първо място е
начина на извършване на деянието, сочещо на проявена особена дързост от
страна на подсъдимия, както и упоритост в действията му при опита да
8

избяга, предвид оказаната от него съпротива при опита на охраната на
магазина да го задържи, а също и последвалото продължително преследване
до залавянето му от органите на реда. Допълнително следва да се отбележи,
че според въззивния съд обстоятелството, че деянието е останало
недовършено също не може да бъде оценено като относимо към преценката за
маловажност на случая, предвид фактът, че подсъдимият е бил преследван
продължително време от свидетелите Т. и Д. и това е била единствената
причина подсъдимият да се освободи от предмета на престъплението, респ. да
не успее да установи своя трайна фактическа власт върху противозаконно
отнетите вещи, т.е. подсъдимият не се е отказал доброволно от извършване на
инкриминираното деяние. На следващо място, обстоятелството, че
подсъдимият е направил опит да отнеме девет броя кашкавали и сирена от
марката „Маджаров“, по убеждение на въззивния съд не предполага същият
да е бил принуден да го направи, за да се нахрани и поради липса на парични
средства да ги заплати, защото стойността на откраднатото, макар да е под
една минимална работна заплата за страната, към момента на извършване на
деянието - 132.41 лева, според съда не е толкова незначителна. Настоящият
съдебен състав се солидаризира в пълна степен и с извода на
първоинстанционния съд за това, че данните за предходно санкциониране на
подсъдимия А. по реда на ЗАНН за аналогична проява разкриват завишена
степен на обществена опасност на дееца и също препятства квалифицирането
на случая като маловажен. Действително по делото се установи, че срещу
подсъдимия има издадени две наказателни постановления по реда на чл. 218б
НК и то за същите по вид деяния, извършени при идентични условия –
кражби от магазини, а именно по реда на чл. 194, ал. 3 НК, които разкриват и
завишената степен на обществена опасност на подсъдимия, склонен да не
зачита чуждата собственост. С други думи на същия многократно му е била
давана възможност да се поправи и превъзпита, като са му били налагани, с
оглед стойността на отнетите вещи, административни наказания по реда на
ЗАНН, за едни и същи по вид деяния, осъществяващи от формална страна
състав на престъплението - маловажен случай на кражба. Очевидно, обаче,
така налаганите му наказания по никакъв начин не са успели да окажат
каквато и да е било превантивна роля, респ. не са успели да поправят и
превъзпитат подсъдимия, който е продължил своята престъпна дейност.
Всички деяния са извършени в рамките на 2018-2020 г., което сочи, на една
трайно установена у подсъдимия престъпна нагласа за извършване на
престъпления от един и същи вид. Очевидно е, че същият трудно се поддава
на поправяне и превъзпитание, т.к. многократно налаганите му наказания,
макар и от административен характер, не са го възпрели по никакъв начин и
той е продължил да извършва идентични престъпни посегателства, при това
без никакви притеснения и скрупули, макар и да е бил напълно наясно, че
може да бъде видян и заловен, както и независимо, че вече му е бил даван
шанс, от който той не се е възползвал. С оглед на така изложените
съображения, този съдебен състав също изразява несъгласието си с извода на
9

прокуратурата, че в случая деянието на подсъдимия разкрива по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
по чл. 194, ал. 1 НК. Независимо от това обаче, доколкото в обвинителния
акт, деянието е квалифицирано като маловажен случай на опит за кражба, и
предвид обстоятелството, че съдът не може да излиза извън рамките очертани
с обстоятелствената част на обвинителния акт, от страна на прокуратурата,
която е органът разполагащ с прерогативите единствено да повдига
обвинение на едно лице за извършено от него престъпление, то и въззивният
съд не разполага с възможност за изменение на правната квалификация на
извършеното от подсъдимия по по-тежкия състав на чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 18,
ал. 1 НК. От друга страна, ако държавното обвинение е счело, че деянието
извършено от подсъдимия А. следва да бъде квалифицирано като
престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 НК, то е следвало да упражни
своите правомощия в тази насока, което по делото пред първия съд е видно,
че не е сторено. На последно място е недопустимо въззивният съд да
утежнява процесуалното положение на подсъдимия, който не се е защитавал
по подобно по-тежко обвинение и по този начин би го лишил от една
инстанция по фактите.
Правилно и законосъобразно, първоинстанционният съд е счел, че не
са налице предпоставки, за да се приеме, че деянието, осъществено от
подсъдимия А. е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. За да е налице
явно малозначително деяние, по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, е необходимо
същото, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление, да не е общественоопасно или степента му на
обществена опасност да е явно незначителна. В конкретния по делото случай
деянието, осъществено от подсъдимия А. не разкрива явно незначителна
степен на обществена опасност, тъй като, от една страна, същият вече е бил
признат за виновен за други такива деяния и санкциониран, макар и по
административен ред, и въпреки това отново е имал намерение да присвои
противозаконно чужди движими вещ, което сочи на трайно установена
нагласа за незачитане на установения в страната правов ред и правото на
собственост на гражданите, а от друга това, че деянието е извършено с
проявена дързост от страна на подсъдимия, който с цел да запази своята власт
върху противозаконно отнетите от него вещи, е упражнил сила спрямо
свидетелката С. при опита й да го спре да напусне търговския обект, а също и
в проявената от него упоритост при опита му за бягство с инкриминираните
вещи – бил е преследван продължително време от две лица, като едва
намесата на органите на реда е довела до неговото задържане на доста
отдалечено от мястото, на което са били отнети инкриминираните вещи от
подсъдимия.
Първостепенният съд е признал подсъдимия А. за невиновен и го е
оправдал по повдигнатото му обвинение, като е приел, че са налице
предпоставките на чл. 218б, ал. 1 НК, който декриминализира престъпното
деяние по чл. 194, ал. 3 НК, доколкото деянието субсумиращо признаците на
10

чл. 218б, ал. 1 НК е административно нарушение, а не престъпление.
С този извод на първият съд, настоящият съдебен състав не може да се
съгласи, тъй като по делото са налице доказателства, видно от които не може
да се изведе необходимия несъмнен и категоричен извод за нуждите на
настоящото наказателно производство, че са налице предпоставките за
приложението на разпоредбата на чл. 218б, ал. 1 НК.
Действително, престъплението, за което подсъдимия А. е привлечен
към наказателна отговорност и предаден на съд, попада в приложното поле на
разпоредбата на чл. 218б, ал. 1 НК.
Вярно е и това, че предметът на престъплението е под прага на две
минимални работни заплати за страната, установени към датата на
извършване на деянието.
Извода за неприложимост на разпоредбата на чл. 218б, ал. 1 НК,
настоящата инстанция извежда, обаче, от обстоятелството, че
възстановяването или връщането на отнетите вещи в процесния случай е
функция единствено от своевременната намеса на свидетелите С., Т. и Д.,
както и в резултат на бързата реакция на органите на полицията. Поведението
на дееца може да се третира като административно нарушение на основание
чл. 218б, ал. 1 НК, но само при положение, че актът на възстановяване или
заместване на предмета на деянието е съпроводен от елемент на доброволност
от страна на подсъдимия, а не е резултат единствено от репресивната намеса
на органите на МВР или гражданската позиция на свидетелите Т. и Д., както е
в настоящия случай. Успешното възстановяване на предмета на
престъплението в случая стои изцяло в причинно-следствена връзка с
предприетото преследване на извършителя от двамата свидетели, в резултат
на което инкриминираните продукти са били изхвърлени от подсъдимия, а
впоследствие и прибрани от свидетеля Д., който с протокол за доброволно
предаване ги е предал на органите на МВР за нуждите на наказателното
производство. Така инкриминираните продукти са били приобщени в
качеството на веществени доказателства по делото, а впоследствие върнати на
ощетеното юридическо лице. Ето защо, въззивният съд намира, че след като
елементът на доброволност при връщането на вещите от страна на
подсъдимия А. липсва, то и нормата приложена от първия съд - чл. 218б, ал. 1
НК е неприложима. Въззивната инстанция не споделя извода на
контролирания съд в посочения от него смисъл, че за приложението на
разпоредбата на чл. 218б НК е ирелевантно по какъв начин е било сторено
възстановяването или заместването на предмета на престъплението. Този
извод противоречи, както на смисъла на поощрителните норми в
наказателното право, така и на тяхното предназначение, а именно да създават
привилегии за извършителя на престъплението при евентуално негово
положително поведение, което е улеснило доказването или е допринесло за
възстановяване или заместване на причинените на пострадалия вреди, при
условията на доброволност или това да е извършено по инициатива на
11

подсъдимия, каквито определено не са от фактическа страна данните по
делото.
След като не се установява да е налице една от основните предпоставки
за приложението на чл. 218б, ал. 1 НК, а именно предметът на
престъплението да е възстановен или заместен от подсъдимия, то и
въззивният съд не намира за необходимо да обсъжда наличието или
отсъствието на предвидените в чл. 218б, ал. 2 НК изключения.
Предвид горните съображения, настоящият съдебен състав намира, че
наказателната отговорност на подсъдимия Б.А., следва да бъде ангажирана за
извършено от него престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1
НК, каквото е и повдигнатото спрямо него обвинение с внесения в съда
обвинителен акт.
Промяната на правната квалификация на деянието, неминуемо
предполага и промяна в санкцията, която деецът следва да понесе.
За извършеното от подсъдимия Б.А. престъпление по чл. 194, ал. 3, вр.
с ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 НК, законодателят е предвидил наказание „Лишаване
от свобода” до една година или „Пробация“ или глоба от 100 до 300 лева.
По отношение на подсъдимия А. са налице материално-правните
предпоставки, предвидени в нормата на чл. 78а, ал. 1 НК, за освобождаването
му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер /по отношение
на същият е настъпила пълна реабилитация по право/; не е бил освобождаван
от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК; признат е за виновен за
умишлено престъпление, за което се предвижда наказание „Лишаване от
свобода“ до една година или „Пробация“ или „Глоба“ от сто до триста лева,
като в същото време не са налице невъзстановени съставомерни имуществени
вреди от престъплението. Липсват и процесуалните пречки за прилагане
института на освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимия А. по
чл. 78а, ал. 7 НК.
При индивидуализацията на размера на административното наказание
„Глоба“, което следва да се наложи на подсъдимия А., въззивният съд отчете
като смекчаващо отговорност обстоятелство сравнително невисоката
стойност на предмета на престъплението, ненадвишаваща размера на
минималната работна заплата към момента на извършване на деянието.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде отчетено
санкционирането на подсъдимия по административен ред за подобни деяния,
както и упражнената от него упоритост при желанието да запази владението
върху инкриминираните вещи.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че размера на
административното наказание „Глоба“, приложимо по отношение на
подсъдимия А., следва да бъде определено на 1000 /хиляда/ лева.
Така определеното на подсъдимия А. административно наказание съдът
12

прецени, че се явява едновременно необходимо за поправянето и
превъзпитанието му, справедливо, заслужено и целесъобразно с оглед на
целите му.
По отношение на вещественото доказателство -1 брой черна чанта, е
налице хипотезата на чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК за отнемането й в полза на
държавата, тъй като се явява средство, послужило за извършване на
престъплението, поради което въззивният съд намира, че следва да потвърди
решението на първата инстанция в тази й част.
По изложените съображения и на основание 336, ал.1, т.2 НПК, вр. с
чл. 334, т.2 НПК въззивната инстанция постанови своята присъда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.
13

Номер на акта:	36
Дата:	1 март 2022 г. (в сила от 28 февруари 2022 г.)
Съдия:	Даниела Борисова

Дело:	20211100603607
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 септември 2021 г.

Присъда по дело №3607/2021 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите