№ 227
гр. Бургас, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Търговско дело №
20242100900180 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата
претенция на „ДФК“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.“Пробуда“ № 79-81, представлявано от Николай
Филипов, против „Камекс комерс” ЕООД, с ЕИК123670847, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Кооператор“ № 54, представлявано от
Валентин Каравълчев, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
50 000 лв., представляваща невърната главница, предоставена по договор за
паричен заем от 20.02.2024 год.; сумата от 432,37 лв., представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 20.02.2024 год. до 04.06.2024
год.; сумата от 3 200 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 01.04.2024 год. до 04.06.2024 год., както и
законна лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че по силата на търговска сделка, с договор за паричен
заем, сключен на 20.02.2024 год., се задължил като заемодател да предаде на
заемателя – ответник в собственост сумата от 50 000 лв., а заемателят се
задължил да я върне и да заплати възнаграждение. Страните уговорили в чл.2
от договора заемната сума да бъде предадена на заемателя в срок от 5 работни
дни от подписване на договора, а в чл.3 – че сумата ще бъде предадена по
банков път. Уговорили, че заемателят ще дължи възнаграждение под формата
на годишна лихва в размер на 3% върху заетата сума, платима по банков път
при изтичане срока на договора. В чл.5 заемателят се задължил да върне
заетата сума, заедно с уговорената лихва, в срок до 31.03.2024 год. В чл.10
1
страните уговорили неустойка, дължима от заемателя за всеки просрочен ден
при неизпълнение на задължението му за връщане на заетата сума.
Ищецът поддържа, че с два банкови превода, съотв. от 20.02.24 год. и
21.02.24 год., предоставил в заем на ответника сумата от 50 000 лв., като
посочил основание „договор за финансова помощ“.
Претендира се връщане на заетата сума в размер на 50 000 лв., която не е
била издължена на падежа, ведно уговорената лихва в размер на 432,37 лв. и
неустойка в размер на 3 200 лв.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който претенцията се оспорва изцяло.
Поддържа, че не е сключван договор за заем между ищеца и ответника
на 20.02.2024 год., а представеният по делото е неавтентичен и не е подписан
от законния представител на „Камекс комерс“ ЕООд – Валентин Каравълчев.
Договорът се оспорва и се прави искане по чл.183 от ГПК за
задължаване на ищеца да представи оригинала.
Ответникът заявява, че представените от ищеца банкови документи не
доказват сключване на подобен договор и в тях не е посочено, че сумите
касаят договор за паричен заем от 20.02.2024 год. Според ответника, те касаят
съвсем друго правоотношение – по договор за финансова помощ, което би
могло да бъде както възмездно, така и безвъзмездно.
Поддържа се, че липсата на валидно сключен договор за заем води до
неоснователност на претенцията, тъй като не е било поемано задължение за
връщане на сумата, не са били поемани задължения за заплащане на
договорни лихви и неустойка.
Твърди се, че ответникът е възстановил предоставената финансова
помощ, за което се представят като доказателства платежни нареждания за
сумите от 60 000 лв. и 40 000 лв. с основание „върната финансова помощ“.
Според ответника, възстановената финансова помощ е в размер от 100 000 лв.,
колкото сумата, получена от него като финансова помощ от „ДФК“ АД,
включая и двете суми от 20.02.24 год.
Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От ищеца се представя договор за паричен заем, сключен на 20.02.2024
год., с който е поел задължение да предаде в собственост на заемателя
„Камекс комерс” ЕООД сумата от 50 000 лв. по банков път, а заемателят е
поел задължение да върне заемната сума в срок до 31.03.2024 год., както и да
заплати възнаграждение в размер на годишна лихва от 3%. В чл.10 от договора
е уговорена неустойка в размер на 0.1% за всеки просрочен ден в случай на
2
неизпълнение на задължението за връщане на заемната сума.
Ищецът представя документи за два банкови превода на две суми от по
25 000 лв. по сметка на „Камекс комерс” ЕООД съответно на 20.02.2024 год. и
21.02.2024 год. с основание „по договор за финансова помощ“. Ответникът
също представя документи за банков превод на сумите от 60 000 лв. на
03.04.2024 год. и 40 000 лв. от същата дата с основание „върната финансова
помощ“ и твърди, че не е било поемано задължение за връщане на сумата, но
финансовата помощ е била върната.
Договорът за заем е бил оспорен като неистински от ответника, с
твърдения, че не е бил подписан от управителя, след което е било открито
нарочно производство по чл.193 от ГПК.
От неоспорената съдебно-графическа експертиза се установява, че
подписът, положен за „заемател“ в договора е на управителя на ответното
дружество Валентин Каравълчев, положен чрез тампонен печат. От
експертизата се установява също, че полагането на подпис чрез тампонен
печат не е изолиран случай и в ТРРЮЛНЦ са обявени други актове, подписани
от Каравълчев по този начин.
От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че според
предоставените вторични счетоводни регистри от ищеца за периода от
01.01.24 год. до 31.12.2024 год., двата превода са били осчетоводени по дебита
на с/ка 498/1 Други дебитори в лева, ан.“Камекс комерс“ ЕООД (вземане от
„Камекс комерс” ЕООД) срещу кредит на счетоводна с/ка 503/3
Разплащателна сметка в лева (намаление на наличността в разплащателната
сметка в Общинска банка АД) с основание „финансова помощ“. По данни на
счетоводството на ищеца сумата не е върната. Ищецът е изчислил и начислил
вземане за лихви към „Камекс комерс” ЕООД по процесния договор в размер
на 1 311,46 лв., като е дебитирана с/ка 495/1 Вземания за лихви, ан. „Камекс
комерс” ЕООД срещу кредит на с/ка 721/1 Приходи от лихви.
От отговора на в.2 се установява, че отношенията между страните във
връзка с предоставяне на заеми датират от 2023 год. По силата на договор от
22.12.2023 год. ищецът е предоставил на „Камекс комерс” ЕООД сумата от
80 000 лв. с два превода на 22.12.23 год. – първи транш 50 000 лв. и втори -
30 000 лв. с основание „по договор за финансова помощ“.
На 03.04.24 год. също е подписан договор, като заемодател е „Камекс
комерс” ЕООД, който се задължава да предостави в собственост на заемателя
„ДФК“ АД сумата от 20 000 лв. за срок до 30.04.2024 год.
От експертизата се установява, че платежните нареждания от 22.12.23
год. са осчетоводени като предоставен заем по договора от 22.12.23 год.
Дебитирана е сч.с/ка 498/1 Други дебитори в лева, ан.“Камекс комерс“ ЕООД
3
срещу кредит на счетоводна с/ка 503/3 Разплащателна сметка в лева
(намаление на наличността в разплащателната сметка в Общинска банка АД).
Към 31.12.2023 год. „ДФК“ АД приключва годината с вземане от ответника в
размер на 80 000 лв. Във връзка с платежно нареждане за 60 000 лв. от
03.04.24 год. с наредител „Камекс комерс“ ЕООД е намалено вземането на
„ДФК“ АД по договор за паричен заем от 22.1.2023 год. с 60 000 лв., като е
дебитирана с/ка 503/3 и е кредитирана с/ка 498/1 Други дебитори в лева,
ан.“Камекс комерс“ ЕООД. Във връзка с платежно нареждане за 40 000 лв. от
03.04.24 год. с наредител „Камекс комерс“ ЕООД е погасен остатъка по
договора от 22.12.23 год., (20 000 лв.), а другите 20 000 лв. са осчетоводени
като задължение на „ДФК“ АД към „Камекс комерс“ ЕООД по договор за
паричен заем от 03.04.23 год. Дебитирана е с/ка 503/3 срещу кредит на с/ка
499/1 Други кредитори в лева, ан. „Камекс комерс“ ЕООД. Във връзка с
преводно нареждане от 23.04.23 год. с наредител „ДФК“ АД и получател
„Камекс комерс“ ЕООД и основание „по договор за финансова помощ“ е поета
счетоводна операция за погасяване на задължението на „ДФК“ АД към
„Камекс комерс“ ЕООД по договор от 03.04.24 год., като е дебитирана с/ка
499/1 срещу кредит на с/ка 503/3.
Заключението е изпълнено изцяло въз основа на счетоводството на
ищеца. Ответникът не е предоставил достъп до свои счетоводни документи,
въпреки определения срок по чл.158 от ГПК и предупреждението за
неспазването му, както и не е предоставил доказателства за обективни пречки
да бъдат изследвани данните в счетоводството му, въпреки издадените му от
съда удостоверения.
Договорът за заем по Закона за задълженията и договорите е реална
сделка и това произтича от самия текст на чл.240 ал.1 от ЗЗД, според който
договорът се сключва с предаването на парите или другите заместими вещи.
Според константата съдебна практика, елементите от фактическия състав на
договора за заем са първо, съгласие на страните за предаване от заемодателя в
собственост на заемателя на парична сума и второ, предаване на тази сума от
заемодателя на заемателя – напр. решение № 837 от 13.12.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1727/2009 г., IV г. о., ГК. Самото предаване трябва да бъде
предшествано от съвпадащи намерения и волеизявления на страните, т.е. да
бъде постигнато съгласие за заема, вкл. за съществените елементи на договора
– предмет, срок, възмедност/безвъзмезност, обезпечения и пр.
Доказателствена тежест за пълно и главно доказване на така установените
елементи от фактическия състав на договора за заем носи ищецът, защото той
извлича изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и
неизпълнено договорно задължение на последния.
В конкретния случай се представя писмен договор за заем, който не е
4
подписан от управителя на ответното дружество и в този смисъл не може да се
приеме, че е налице писмено волеизявление за получаване в заем на парична
сума и за задължаване за заплащане на възнаградителна лихва и неустойка.
Единствено саморъчно подписаното волеизявление може да установи
авторство, с изключение на специфичните случаи по чл.189 ал.1 от ГПК, в
които законът допуска под волеизявлението да бъде поставен отпечатък, а не
саморъчен подпис. Полагането на тампонен печат не представлява подписване
на волеизявлението, защото не представлява саморъчно изписване на буквени
знаци и щрихи, наречено „подпис“ (характеристика, уникална за всяко лице),
като е без значение установената от ответното дружество практика да се
процедира именно по този начин. По горните съображения съдът приема, че
съгласие за сключване на договор за заем в писмена форма не е било
постигнато.
Поради реалния характер на договора такова писмено съгласие не е
условие за неговата валидност. Съвпадащите неформални волеизявления на
страните по предмета и съществените елементи на договора са достатъчни, а
условие за валидност е реалното предаване на заемната сума. В случая
предаването на сумата не се оспорва и се твърди, че е не е било постигано
съгласие за нейното връщане, доколкото финансовата помощ може да бъде
безвъзмездна, но все пак е била върната с два банкови превода в по-голям от
исковата сума размер. При така стореното оспорване в тежест на ищеца е да
докаже, че преди реалното предаване на сумата страните са се съгласили, че тя
се предава в собственост на заемателя срещу поето от последния задължение
за връщането й.
От счетоводната експертиза е видно, че ищецът е осчетоводил сумата
като вземане, по с/ка 498/1 Други дебитори в лева, ан.“Камекс комерс“ ЕООД,
както и е нечислил вземане за лихви. От това следва, че при ищеца сумата се
отчита като предоставена в заем на ответника.
Ответникът не е предоставил на вещото лице възможност да изследва
счетоводството му с твърдения, че е било иззето при разследване.
Доказателства за пречки от обективен характер не се предоставиха. Видно е от
заключението, а и съдът установи, че за процесния период ответникът не е
обявил и не е заявил за обявяване в ТРРЮЛНЦ ГФО, от което следва, че
вещото лице не разполага с никакви данни – нито от счетоводството, нито
общодостъпни в ТРРЮЛНЦ.
По данни от счетоводството на ищеца страните се намират в трайни
отношения, като още от 2023 год. са си предоставяли заемообразни средства
по договори за финансова помощ, по които договори задълженията са
погасени.
Съдът приема, че процесната сума от 50 000 лв. е била предоставена на
5
ответника в заем, а не като безвъзмездна финансова помощ, предвид
счетоводното й отчитане от ищеца. Както е пояснила в.л. в съдебно заседание,
при безвъзмезден характер на помощта сумата не следва да се показва в
актива на баланса, както е в настоящия случай. Ответникът не е предоставил
възможност да бъде установено как е отчитал сумата в своето счетоводство –
като безвъзмездна финансова помощ или като заем и съответно да докаже
възражението си за безвъзмездност, а отделно с процесуалното си поведение е
лишил от възможност ищеца да докаже тезата си, че средствата са предадени в
заем. При липса на обективирана писмена воля от ответника в договор и
същевременно неоспорено от ответника предаване на парите,
осчетоводяването на стопанската операция е доказателство за
волеизявленията на страните по сделката. Съобразявайки разпоредбата на
чл.161 от ГПК и трайните търговски отношения между страните, при които в
преводите са посочвани основания „временна финансова помощ“, а средствата
са осчетоводявани като заемообразни, съдът приема, че предаването на сумата
е по заемно правоотношение. Със самото предаване на първия транш от
сумата на 20.02.2024 год. договорът за заем се счита за сключен.
Възражението на ответника, че сумата е върната, е неоснователно. От
експертизата се установява, че с двата превода от 03.04.24 год. ответникът е
погасил по-старо задължение в размер на 80 000 лв. и е предоставил сумата от
20 000 лв. на ищеца в заем. Следователно двата превода не касаят настоящото
правоотношение. Също за неоснователно се приема от съда възражението на
ответника, че експертизата е работила по документи, които не се намират в
делото, били предоставени от ищеца едностранно и ответникът нямал
възможност да ги оспори. Съдът отбелязва, че целта на изследването е била да
се установят отношения от предходни периоди по счетоводни данни и
регистри, а такива са били представени само от ищеца, и в нито един момент
ответникът не е оспорил фактическите констатации на вещото лице за
сложили се такива отношения, взети счетоводни операции и редовно водено
счетоводство от „ДФК“ АД.
След като ответникът не е подписал писмения договор, в който е
уговорен падеж, съдът приема, че задължението за връщане на заемната сума
е поето без уговорен срок. Исковата молба има значението на покана по чл.69
ал.1 от ЗЗД и тъй като ответникът не е погасил задължението си в хода на
процеса, претенцията за присъждане на сумата от 50 000 лв. е основателна и
следва да бъде уважена.
Другите две претенции – за присъждане на възнаградителна лихва и за
присъждане на неустойка са неоснователни, доколкото не е установено
поемане на задължение от ответника за заплащането им.
В обобщение съдът следва да постанови решение, с което да присъди
6
исковата главница, като дължима по неформален договор за заем от 20.02.2024
год., и да отхвърли претенциите за присъждане на възнаградителна лихва и
неустойка.
Ищецът е поискал присъждане на разноски по представен списък в общ
размер от 7 245,30 лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 4 300 лв., което е
неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото и
минималния размер на възнаграждението по Наредба №1/2004 год. на ВАС,
която следва да се съобрази като ориентир. Съразмерно на уважената част от
исковете в полза на ищеца се присъждат 6 754,60 лв.
Ответникът претендира разноски в общ размер от 265 лв., от които по
съразмерност му се присъждат 18 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Камекс комерс” ЕООД, с ЕИК123670847, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Кооператор“ № 54, представлявано от
Валентин Каравълчев да заплати на „ДФК“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Пробуда“ № 79-81,
представлявано от Николай Филипов, сумата 50 000 лв., представляваща
невърната главница, предоставена в заем, ведно със законна лихва върху
главницата от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ДФК“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Пробуда“ № 79-81, представлявано от
Николай Филипов, против „Камекс комерс” ЕООД, с ЕИК123670847, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Кооператор“ № 54,
представлявано от Валентин Каравълчев за присъждане на сумата от 432,37
лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от
20.02.2024 год. до 04.06.2024 год. и сумата от 3 200 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 01.04.2024
год. до 04.06.2024 год.
ОСЪЖДА „Камекс комерс” ЕООД, с ЕИК123670847, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Кооператор“ № 54, представлявано от
Валентин Каравълчев да заплати на „ДФК“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Пробуда“ № 79-81,
представлявано от Николай Филипов, разноски по делото в размер на 6 754,60
лв.
7
ОСЪЖДА „ДФК“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.“Пробуда“ № 79-81, представлявано от Николай
Филипов, да заплати на „Камекс комерс” ЕООД, с ЕИК123670847, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Кооператор“ № 54,
представлявано от Валентин Каравълчев, разноски по делото в размер на 18
лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
8