Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 15.03.2021
година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД –
ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на седми февруари
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Лиана Тенекева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 490 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Г.Й.Х. ЕГН ********** *** е предявил против
„ЗАД АРМЕЕЦ“ АД ЕИК, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан
Караджа“ № 2 иск за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на
настъпило при ПТП на 30.05.2015 г. на АМ „Тракия“ по вина на водач на лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № СО 3407 АС, застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 17.07.2017
г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 30.05.2015
г. около 18,30 часа на АМ „Тракия“, км 18+500 посока гр. София, лек автомобил
„Фолксваген Пасат“, рег. № СО 3407 АС, управляван от Найден Валентинов
Раденков, е реализирал ПТП. Във връзка с произшествието е било образувано
досъдебно производство № 49/2015 г. по описа на ОДМВР, в хода на което е
установено, че виновен за настъпване на ПТП е Найден Валентинов Раденков.
Производството по делото е прекратено с постановление от 16.08.2016 г. на основание
чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК поради смърт на дееца. В резултат на ПТП ищецът е
получил следните травматични увреждания: мозъчно сътресение, контузия в шийната
област, охлузване на дясното рамо, кръвонасядане в областта на дясната лопатка,
охлузване на левия лакът, охлузване на лявата подбедрица, разкъсно-контузна
рана на левия крак в областта на ахилесовото сухожилие. Вследствие на
уврежданията Г.Х. е претърпял физически и психически болки и страдания, като и
към настоящия момент има последици за здравето му. Със заявление от 17.12.2018
г. ищецът е предявил пред ответника ЗАД „Армеец“ искане за изплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по което е образувана щета №
10017100101859Н. тъй като към датата на произшествието лекият автомобил
„Фолксваген Пасат“ е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“. По
щетата е постановен отказ за изплащане на обезщетение на основание чл. 496, ал.
2, т. 2 КЗ.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника, като се оспорва активната и пасивната процесуална легитимация на
страните. Сочи се, че не е установен водача на автомобила, към момента на
настъпването на ПТП. Твърди, че от изложеното в исковата молба не може да се
направи извод, че ищецът е бил пострадало лице по смисъла на чл. 265, ал. 1 КЗ.
В условията на евентуалност искът се оспорва по основание и размер. Оспорват се
твърденията на ищеца относно противоправността на деянието и виновността на
дееца. Навеждат се доводи за това, че доказването на деликтната отговорност на
прекия причинител на вредите е изцяло в тежест на ищеца, който претендира
обезщетение за неимуществени вреди. В условията на евентуалност се твърди, че
деянието на водача е било случайно по смисъла на чл. 15 НК. Освен това се
оспорва механизма на настъпване на ПТП и твърденията на ищеца за наличие на
пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка на настъпилите увреждания на
ищеца с механизма на пътнотранспортно произшествие. Оспорват се и твърденията
за наличието на неимуществени вреди. Оспорва се размерът на предявения иск.
Прави се възражение за съпричиняване, като се твърди, че ищецът е бил без
поставен обезопасителен колан, както и че ищецът сам се е бил поставил в риск,
тъй като е знаел, че водачът е употребил алкохол. В условията на евентуалност е
прави възражение за независимо съпричиняване, в случай че се установи, че
процесното ПТП е настъпило по вина и на друг участник. При условията на
евентуалност се прави възражение за погасяване на претенцията по давност.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
следното от фактическа страна:
От представените материали от досъдебно производство № 45/2015 г. по
описа на ОДМВР София /протокол за оглед на местопроизшествие от 30.05.2015 г.
ведно с фотоалбум, протокол за оглед на веществено доказателство – лек автомобил,
и постановление за прекратяване на наказателното производство от 16.08.2016 г./
се установява, че на 30.05.2015 г. около 18,30 часа на Автомагистрала „Тракия“,
в района на км 18+500 в платното за движение към гр. София е настъпило
пътно-транспортно произшествие при управление на лек автомобил „Фолксваген
Пасат“, рег. № СО 3407 АС, в резултат на което
са починали лицата Найден Валентинов Раденков, Бойко Панев Д. и Димитър
Георгиев Д., а Г.Й.Х. и С. Панев Д. са получили телесни увреждания. В постановлението на Окръжна
прокуратура-София, с което е прекратено наказателното производство, е прието
въз основа на събраните в хода на разследването доказателства, че водач на
автомобила е бил Найден Раденков.
По делото е представен и
протокол за ПТП с пострадали лица № 67/03.06.2015 г. в който не е отразено кое
лице е управлявало лекия автомобил, но Найден Валентинов Раденков, Бойко Панев Д.,
Димитър Георгиев Д., Г.Й.Х. и С. Панев Д. са отразени като пострадали в
резултат на произшествието лица.
Съгласно приложената застрахователна полица № 11115000774063 от
12.03.2015 г. лекият автомобил пострадали „Фолксваген Пасат“, рег. № СО 3407 АС
е бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в „ЗАД Армеец“
АД, за периода от 13.03.2015 г. до 12.03.2016 г.
По делото е представено заявление от Г.Х. от
17.12.2018 г., с което е предявил пред ЗАД “Армеец“ АД претенция за заплащане
на обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност”, като съгласно приложеното
писмо от 11.03.2019 г. В дружеството е била образувана преписка по щета № 10017100101859Н, по която е постановен
отказ за изплащане на застрахователно обезщетение на основание чл. 496, ал. 2,
т. 2 КЗ.
От заключенията на комплексната съдебно-медицинска експертиза, допълнителната
съдебно-медицинска експертиза и допълнителната автотехническа експертиза, които
съдът кредитира изцяло като обективни и
безпристрастни, се установява, че основната причина за настъпване на
пътно-транспортното произшествие са субективните действия на водача на
автомобила, който в зоната на възникване на ПТП е управлявал със скорост от 175
км/ч, като едновременно с това е боравел рязко с волана на автомобила, което е
довело до изгубване на управлението на същия.
В обстоятелствената част на КАСМЕ е отбелязано, че при настъпване на
произшествието Найден Раденков и С.Д. са изпаднали от автомобила, а останалите
лица, включително и ищеца Г.Х. са се намирали в пътническия отсек на автомобила
към момента на окончателното му установяване на място.
Според вещото лице по допълнителната автотехническа експертиза Г.Х. е пътувал
на предна дясна седалка, което обстоятелство е посочено в постановлението на
Окръжна прокуратура-София, с което се прекратява наказателното производство
поради смъртта на водача
В медицинската част от КСМАТЕ е посочено че на пострадалия Х. са причинени
следните увреждания: мозъчно сътресение, контузия в шийната област, охлузване
на дясното рамо, кръвонасядане на дясната лопатка, охлузване на левия лакът,
охлузване на лявата подбедрица и разкъсно-контузна рана на левия крак в
областта на ахилесовото сухожилие..
От допълнителната съдебно-медициннска екдспертиза се установява, че
периодът на възстановяване на травмите на пострадалия е около 25 дни, като той
е изпитвал затруднения в движението на
левия долен крайник. След приключване на възстановителните процеси на травмата
в областта на ахилесовото сухожилие е налице ограничение в движението на ходилото
в глезенната става.
В разпита си в съдебно заседание вещото лице д-р В.Т. уточнява, че по
морфологичен път не би могло да бъде конкретизирано мястото, на което е седял
ищецът към момента на настъпване на произшествието.
Съгласно приложения протокол за химическа експертиза за определяне на
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 246/01.06.2015
г. се установява, че при изследването на дадената от Г.Х. проба не е установено
наличието на алкохол или упойващо вещество
От разпита на свидетелката Златка Трайкова, която е снаха на ищеца, се
установява, че в резултат на катастрофата основно е пострадал кракът на Г.Х.,
който изпитвал силни болки. Наложило се един месец да лежи у дома и негов
приятел го карал до болницата на превръзки. Носил и шина на врата си
От правна страна
Предявен е иск по чл.432, ал.1
КЗ, който регламентира
правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем
с отговорността на деликвента.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез
заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на
лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното
плащане. Застрахователната
закрила по застраховка гражданска отговорност покрива отговорността както на
собствениците, така и на ползвателите и държателите на МПС и упълномощените от
тях лица.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", както и
да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45
ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По делото бе установено по несъмнен начин от събраните
писмени доказателства и от заключението по назначените автотехнически експертизи,
че причината за настъпването ПТП са
субективните действия на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № СО 3407 АС,
който поради превишена скорост и неправилно боравене с уредите за управление на
автомобила, е загубил управлението над него, който е напуснал пътното и се е
преобърнал в канавката край магистралата При преценката на заключението на
експертизите, съдът приема, че изводите на вещите лица кореспондират със
събраните писмени доказателства в тяхната съвкупност /протокол за оглед на
местопроизшествие и постановление за прекратяване на наказателното
производство/ и водят до извода, че единствено противоправните действия на
водача на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № СО 3407 АС са довели до
пътно-транспортното произшествие, при което на ищеца са били причинени
описаните в заключението на СМЕ увреждания.
Неоснователно е възражението на
ответника за това, че не е доказано кой е бил водач на автомобила. Вярно, е че
изводите на прокурора при прекратяване на наказателното производство нямат
обвързваща доказателствена сила за настоящия състав, но от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и от изслушаните в хода на настоящото
производство автотехнически експертизи
може да бъде направен изводът, че именно Найден Раденков е управлявал автомобила,
като е допуснал нарушаване на правилата за движение по пътищата и неговите
действия са поставили началото на причинно-следствения процес, довел до смъртта
на три други две лица и телесни
увреждания на две лица, едно от които е ищеца в настоящото производство. Без съществено
значение точното място, на което е пътувал Г.Х., щом като от обективна страна
несъмнено е установено, че не той е бил водач на превозното средство.
В този смисъл настоящият състав приема, че е налице
установена по несъмнен начин причинна връзка между противоправните действия на
водача на застрахованото преводно средство /причинени физически увреждания на ищеца
вследствие на ПТП/. По делото не се доказа съпричиняване на резултата. При наличие на
подобно възражение е необходимо при условията на пълно, главно доказване да се установи
конкретно поведение на пострадалия, което пряко да е предпоставило или улеснило
настъпването на ПТП. В конкретния случай по делото не са събрани доказателства
за причинна връзка между действия на пострадалия и настъпилите увреждания –
неговите увреждания биха настъпили независимо това дали е бил с поставен
обезопасителен колан или не.
По отношение на възражението за съпричиняване поради обстоятелството,
че ищецът сам се е бил поставил в риск, тъй като е знаел, че водачът е
употребил алкохол съдът съобрази разрешението, дадено в т. 7 на ТР № 1 1 от
23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на Върховния касационен съд, ОСТК,
съгласно което е налице е съпричиняване на вредата, когато
пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил
алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен. В
случая в хода на производството ответникът не представи каквито и да е
доказателства за това, че на ищеца е било известно, че водачът на лекия
автомобил е бил употребил алкохол, още повече след като в кръвта на Х. не е
установено наличие на алкохол.
В резултат на ПТП на ищеца,, видно от заключението по
назначената съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на
представената от УМБАЛ “Св. Анна” медицинска документация и след извършен личен
преглед, са били причинени физически увреждания: контузия в шийната област, охрузване на дясното рамо,
кръвонасядане на дясната лопатка, охлузване на левия лакът, охлузване на лявата
подбедрица и разкъсно-контузна рана на левия крак в областта на ахилесовото
сухожилие.. Установено бе, че тези увреждания са пряк резултат
от участието на ищеца в ПТП, причинено от водача на лек автомобил "Фолксваген
Пасат“.
По делото бе установен и последният елемент от
фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя по
предявения пряк иск по чл.432, ал.1
КЗ - наличието на валидно
застрахователно правоотношение към момента на ПТП между ответника и собственика
на МПС - участвало в ПТП и виновно за него по застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите"..
Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1
КЗ - за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти и по размер.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост - чл. 52 ЗЗД, като следва да се
вземат предвид характера и вида на увреждането, настъпилите последици,
продължителността и интензивността на претърпените болки, продължителността на
възстановителния период и др., съгласно задължителните разрешения, дадени в ППВС
№ 4 от 1968 г. В разглеждания случай неимуществените вреди са във формата на
болки, страдания и неудобства, понесени като последица от получените при ПТП
травматични увреждания на ищеца. Пострадалият е преживял болки, страдания и неудобства, като
заради увреждането в областта на ахилесовото
сухожилие е налице и към
настоящия момент ограничение в
движението на ходилото в глезенната става. При определяне размера на
обезщетението съдът съобрази обстоятелството, че съм момента на настъпване на
произшествието ищецът е 53-годишен, т.е. в активна трудова възраст. От друга
страна обаче по делото не са представени доказателства за загуба на доход или
други неблагоприятни последици за имуществената сфера на ищеца При
тези данни и като се има предвид икономическите условия в страната към датата
на събитието, съдът приема, че справедливият размер на обезщетението за
причинените неимуществени вреди
е 5000 лева. Определянето на по-голямо обезщетение би довело до несъответстващо
на изискванията на справедливостта имуществено разместване, поради което за
разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева искът следва да бъде
отхвърлен.
Върху определеното застрахователно обезщетение на
основание чл. 497, ал. 1, т. 1, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ следва да бъде присъдена
законната лихва, считано от 17.03.2019 г. до окончателното заплащане на сумата.
Съгласно цитираната разпоредба застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. В случая няма данни застрахователят да е искал представяне на
документи по чл. 106, ал. 3 КС, поради което дължи лихва за забава дължи
законна лихва от изтичането на срока за произнасяне по молбата, който е
тримесечен от предявяване на претенцията на увреденото лице.
По разноските
С определение от 20.07.2020 г. ищецът
на основание чл.83, ал.2
ГПК е освободен от заплащане
на държавна такса и разноски в настоящото производство, поради което и с оглед
изхода на делото, на основание чл.78, ал.6
ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на съда дължимата ДТ в размер на 200,00 лева. В хода на
производството от бюджета на съда са направени разноски за възнаграждения на
вещите лица, които биха били платими от ищеца в общ размер на 700 лева, които
също следва да бъдат заплатени от ответника в полза на съда съразмерно с
уважената част от иска.
Съобразно представения договор
за правна защита и съдействие от 23.06.2020 г., сключен между ищеца и адв. Б.П.
и адв. Е.Б., те са оказали безплатно адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото, то на основание чл.38, ал.2
от Закона за
адвокатурата. В този случай съдът следва да определи размер на
адвокатското възнаграждение в съответствие с чл.36, ал.2
ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съдът като съобрази размера на уважената претенция прие, че
ответникът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК дължи възнаграждение в размер на 580.00
лева, която сума следва да заплати на пълномощниците на ищеца.
В полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3
ГПК се дължат направените
от него разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно 125 лева за
депозит по изслушаната комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.432, ал.1
КЗ „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД ЕИК ище и адрес на управление
гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Г.Й.Х. ЕГН ********** *** сумата от 5000,00 лв. /пет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на
настъпило при ПТП на 30.05.2015 г. на АМ „Тракия“ по вина на водач на лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № СО3407АС, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 17.03.2019 г. до окончателното заплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до
пълния му предявен размер от 10 000,00 лева.
ОСЪЖДА „ЗАД
АРМЕЕЦ“ АД ЕИКлище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Б.П. и адв. Е.Б. сумата от
580,00 лв. /петстотин и осемдесет лева/, представляващо адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г.Й.Х. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАД
АРМЕЕЦ“ АД ЕИК ище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 сумата от 225,00 лв. /двеста двадесет и пет
лева/ разноски в производството.
ОСЪЖДА „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД ЕИК ище и адрес на управление гр.
София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС-Ихтиман държавна такса
и разноски в размер на 550,00 лв. /петстотин и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Р. Йорданова)