АНД №
1411/2019 г.
МОТИВИ:
Производството е образувано въз основа на внесено
постановление на прокурор от РП- Пазарджик с предложение обв. И.Д.Т. ***, да бъде освободена
от наказателна отговорност за това, че на на 25.11.2018 г., в гр. Пазарджик, по хулигански подбуди (на
публично място - пред сградата на Община Пазарджик, в присъствието на
свидетели-очевидци - С.К.К. - приятелка на пострадалия Г.Д. А., С.И.Т.- майка
на обв. И.Д.Т., случайни минувачи и водачи на МПС; при липса на личен мотив във
взаимоотношенията и без основателна причина; при демонстрация на безнаказаност
и пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото,
телесната неприкосновеност и достойнството на пострадалия Г.Д. А.), е причинил
лека телесна повреда на Г.Д. А. от гр. С., обл. Пловдив, изразяваща се в
разкъсно-контузна рана на горната устна на устата, довела до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота- престъпление
по чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.130 ал.1 от НК, като му бъде наложено административно наказание „глоба” на основание
чл.78а ал.1 НК.
Производството
пред първата инстанция е по реда на глава ХХVІІІ от НПК.
Представителят
на Районна прокуратура- гр. Пазарджик поддържа
становище за доказаност на обвинението и изразява позиция размерът на глобата
да бъде определен, като се съобразят наличните смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по отношение на обвиняемия, както и финансовото и семейното й
положение, като предлага размерът на глобата да бъде определен към минимума,
предвиден в закона.
В съдебно заседание обвиняемият редовно призован, се явява лично и с
упълномощен защитник. Признава се за виновен и не оспорва констатациите на РП-
Пазарджик изложени в постановлението, като с обясненията си излага твърдения,
че е бил провокиран от поведението на пострадалия. Моли съда за справедливо
решение. Защитникът му пледира съдът да съобрази решението си с наличието на
многобройни смекчаващи вината на обвиняемия обстоятелства, както и да прецени
дали действително е налице признака хулигански подбуди с оглед на
обстоятелството, че подзащитният му е бил провокиран от пострадалия и е
реагирал емоционално.
Районният съд като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
На 25.11.2018 г. постр. Г.А. и неговата
приятелка св. С.К. пътували от гр. С. към гр. Пазарджик, където имали намерение
да посетят магазин „***“. Около 11.40 двамата влезли в гр. Пазарджик, движейки
се с л.а. „***“ с ДК№ ***, собственост на А.. След светофарите на кръстовището
на магазин „К.“ св. А. се движел в пътната лента за направо като до него в
дясната пътна лента се престроил обв. И.Т.. Последният управлявал л.а. „***“ с
ДК№ ***като в автомобила пътували на предната дясна седалка неговата майка св. С.Т.,
а на задната малкият му син на 5 г. На следващото кръстовище, регулирано със
светофарна уредба, св. А. дал повече газ и успял да мине на зелено като заедно
с него направо продължил и обв. Т., въпреки че се бил престроил в пътната лента
само за надясно. След кръстовището обвиняемият опитал да изпревари автомобила
на пострадалия, но не успял, тъй като пътното платно се стеснявало. Той се
движел след св. А. като започнал да свири с клаксона, да вика и ръкомаха. Това
продължило до кръстовището при Община Пазарджик, където св. А. спрял на червена
светлина на светофара в пътната лента за направо. До него в лявата пътна лента
спрял и обв. И.Т., който свалил десния преден прозорец на автомобила си и
започнал да вика по адрес на пострадалия: „Много ли си отворен, искаш ли да
видиш какво ще стане?“. Св. А. също бил свалил левия си преден прозорец и
попитал обвиняемия какъв бил проблемът. Обв. Т. му отвърнал, че сега щял да
види какъв бил проблемът като от своя страна св. С.Т.се опитала да го успокои.
Щом светофарът светнал зелено, св. Г.А. продължил движението си направо.
Въпреки положението си в пътната лента само за наляво обв. Т. също потеглил
направо и пред сградата на Община Пазарджик засякъл пътя на пострадалия като
минал с автомобила си пред неговия и спрял. Т. излязъл от автомобила си и
тръгнал към този на св. А.. Последният също слязъл и отново попитал обвиняемия
какъв бил проблемът, но той не му отговорил, а му нанесъл два силни удара с
юмрук- един в областта на устата и един в областта на главата (зад лявото ухо),
след което му дръпнал блузата и му я нахлузил на главата. Междувременно се били
насъбрали доста хора. Спрели и автомобили. Обв. Т. побързал да се качи в
автомобила си като от своя страна св. Г.А. го приканил да слезе и извикат
полиция. Св. С.К. пък застанала пред колата на обвиняемия и му направила
няколко снимки с мобилния си телефон. Той, обаче, потеглил рязко и се качил на
тротоара като дори имало опасност да блъсне св. К., след което напуснал
местопроизшествието. Направените от св. К. снимки били предадени в хода на
разследването от св. А. с протокол за доброволно предаване и приложени по
делото.
Впоследствие постр. А. посетил Спешно
отделение при „МБАЛ Пазарджик“ АД, където му бил извършен преглед и му била
издадена съответната медицинска документация. Според същата вследствие на
инцидента на инкриминираната дата на пострадалия били причинени оток на двете
устни, повече изразен на горната, разкъсно-контузна рана от вътрешната страна
на горната устна, оток и палпаторна болка в лява лицева половина.
По повод на
всичко това св. Г.А. с жалба РП- Пазарджик, в резултат на което било отпочнато
настоящото наказателно производство.
Видно от
заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза, което съдът
цени като компетентно и обосновано, в резултат на нанесения побой на постр. Г.А.
са били причинени следните травматични увреждания: повърхностна травма на
устните и устната кухина; контузия на лявата ябълчна област; контузия на
горната и долна устна; разкъсна рана на горната устна и контузия на лявата
задушна област.
Пострадалият
на инкриминираната дата е посетил Спешно отделение при „МБАЛ Пазарджик” АД,
където е бил прегледан, изследван, консултиран, диагностициран и амбулаторно
обслужен.
Вещото лице
е категорично, че гореописаните травматични увреждания са причинени по
механизма на действие на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени при
удари с юмрук в областта на лицето и главата към момента на инкриминираната
дата.
Разкъсно-контузната
рана на горната устна на устата е причинила на пострадалия временно разстройство
на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130 ал.1 от НК за около
10-тина дни от датата на травмата. Останалите травматични увреждания
(травматични отоци) са причинили на постр. А. болка и страдание по смисъла на
чл.130 ал.2 от НК за около 2-4 дни от датата на травмата.
Така описаната фактическа обстановка
съдът възприе от показания на свидетелите Г.Д.
А., С.К.К., И. С.В.С.И.Т.и частично от показанията на св. С.И.Т., дадени в досъдебната фаза на процеса, които бяха преценени като правно
валидни по реда на чл.378 ал.2 от НПК, а също и от горекоментираното заключение
на СМЕ и писмените и веществени доказателства, инкорпорирани в доказателствения
материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло горепосочените
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, т.к. те са
непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират помежду си, като
абсолютно достоверно очертават гореописаната фактическа обстановка.
Съдът не даде вяра на
обясненията на обв. Т., дадени в
съдебната фаза на процеса, в частта им, в която твърди, че е бил провокиран от
поведението на постр. А., чиито автомобил бил с приставка издаваща висок шум и
се движел по пътното платно нарушавайки правилата за движение, като твърди, че
подразнен от поведението му само му е ударил един шамар зад врата, в резултат
на който той си прехапал устната. В подкрепа
на неговите обяснения са показанията на св. С.Т.- негова майка, която е
посочила, че синът й не е удрял пострадалия и че преди това последният се е
движел неправилно, като по време на движението на автомобилите се е разправял
със сина й.
Съдът
не даде вяра на твърденията на обв. Т. и св. Т., като ги прие за израз на
заетата от обвиняемия защитна теза, а не източник за фактите от обективната
действителност. На първо място съдът намери, че същите си противоречат. Според
обв. Т. той единствено е зашлевил един шамар зад врата на постр. А.. Св. Т.пък
сочи, че синът й въобще не е нанасял удар на пострадалия. Тук е мястото да се
посочи, че според нейните твърдения ситуацията се развила бързо и докато се обърнала
и погледнала назад видяла, че пострадалият е с нахлупена блуза на главата,
което пък кореспондира с показанията на пострадалия и св. К., за това, че след
като е нанесъл ударите в лицето на пострадалия обвиняемият е обърнал блузата му
и е я е захлупил на главата му. Това несъответствие и противоречие в твърденията
на обвиняемия и св. Т.бе достатъчно те да се изключат като достоверни.
Отделно
от това техните твърдения категорично се опровергават от всички останали гласни
доказателства. Дори да се приеме, че свидетелите А. и К. (неговата приятелка)
са заинтересовани от изхода на делото, то св. И. В.- полицейският служител
работил по случая, е абсолютно незаинтересован. Макар да не е бил очевидец на нанесения
побой, той обективно пресъздава в своите показания разказаното му от
пострадалия, свидетелите и савмия обвиняем. Категоричен е, че пред него обв. Т.
е признал, че докато се приближавал към А. след като слязъл от автомобила,
последният го попитал какво иска от него и тогава той го ударил през лицето-
веднъж или два пъти, след което двмата се сдърпали и той му съблякъл блузата.
Сочи също така, че в телефонен разговор св. Т.първо заявила, че в автомбила е
била само тя с внучето си, но после потвърдила, че била със сина й който
управлявал автомобила и че действително той е нанесъл удари на пострадалия.
На
последно място, но не по значение, обясненията на обвиняемия и показанията на
св. Т.се опровергават и от заключението на СМЕ, в която са посочени множеството
травматични увреждания на пострадалия, механизма на причиняването им
посредством удари с юмруци по лицето и главата, което пък е несъвместимо с
описаното от обвиняемия безобидно зашлевяне зад врата.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че с поведението си обв. И.Т.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.130 ал.1 от НК, като на 25.11.2018г. в
гр.Пазарджик по хулигански подбуди (на публично място пред сградата на Община
Пазарджик, в присъствието на свидетели-очевидци – С.К.К., С.И.Т., случайни
минувачи и водачи на МПС, при липса на личен мотив във взаимоотношенията и без
основателна причина, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към
установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната
неприкосновеност и достойнството на пострадалия Г.Д. А.), е причинил лека
телесна повреда на Г.Д. А. от гр.С., обл.Пловдив, изразяваща се в
разкъсно-контузна рана на горната устна на устата, довела до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Обвиняемият
е имал представи за всички обективни елементи на осъществения престъпен състав,
включително и квалифициращия, т.к. е съзнавал, че действа през деня, по обяд,
на пътното платно, пред сградата на Община Пазарджик, когато трафикът и
движението на пешеходците е засилено, в присъствието на множество лица, в това
число и малолетното му дете. Деянието е извършено по хулигански подбуди от обв.
Т., т.к. неговият мотив се е изразил в стремежа му да прояви своето явно и
грубо неуважение към обществото, като публично, на обществено място- общински
път, част от републиканската пътна мрежа, пред погледите на множество хора , в
това число и на малолетното му дете и неговата майка, е проявил незачитане на
личността на пострадалия, посредством накърняване на телесния му интегритет
чрез употреба на груба сила, по начин, че да покаже себе си и да унижи А..
Обстоятелството, че преди това пострадалият е имал неправомерно поведение при
управлението на автомобила си не изключва хулиганските подбуди на обвиняемия.
Той не е имал право да дава воля на чувството си за мъст и на раздразнението си
и да нанася телесни увреждания над пострадалия (виновен водач), но е сторил
това именно за да се себеизтъкне и то по начин, несъвместим са общоприетите
норми за поведение.
Обвиняемият
е предвиждал конкретно и е искал настъпването на общественоопасните последици на
деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл съобразно материалноправната
характеристика по чл.11 ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на обвиняемия, съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и
следващите от НК за неговата индивидуализация.
Обществената опасност на конкретното
деяние е висока с оглед причинените конкретни увреждания на пострадалия, както
и с оглед времето, мястото, начинът и мотивът за извършване на деянието.
Обвиняемият е личност със завишена
степен на обществена опасност. Осъждан е и макар да е реабилитиран, неговата
престъпна проява следва да се отчете като негативна характеристична данна,
освен това и характеристичните данни за него са негативни, предвид криминалната
му проявеност.
Подбудите
за извършване на престъплението се коренят в ниското правосъзнание на дееца и
недостатъчната му способност за психо-физически самоконтрол.
Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени това, че
поведението на обв. Т. е било провокирано от предхождащото го поведение на
пострадалия, фактът, че по време на управление на автомобила той е возел майка
си и малолетното си дете, а също така и тежкото му семейно и материално
положение. Чистото съдебно минало, предвид настъпилата реабилитация по
предходното осъждане, не се отчете като смекчаващо обстоятелство, т.к. то е
материалноправна предпоставка за приложението на чл.78а ал.1 от НК в
диференцираната процедура по Глава ХХVІІІ от НПК.
Като
отегчаващи обстоятелства се отчетоха негативните характеристични данни и
множеството леки телесни повреди причинени на пострадалия по смисъла на чл.130
ал.2 от НК, независимо от съставомерната такава по чл.130 ал.1 от НК.
Съдът отчита фактите, че за престъплението
по чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.130 ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване
от свобода до три години, както и обстоятелствата, че обв. Т. е пълнолетен, не
е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV
глава VІІІ от общата част на НК и от деянието не са причинени имуществени
вреди, подлежащи на възстановяване. Поради това съдът приема, че са налице
условията, предвидени в императивната разпоредба на чл.78а ал.1 от НК- за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание- глоба.
Предвид
това и като отчете смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
съобразно относителната им тежест и на основание чл.78а ал.1 от НК съдът счете,
че на обв. И.Т., след като бъде освободен от наказателна отговорност, следва да
бъде наложено административно наказание глоба в размер ориентиран малко над
минимума, а именно 1 200 лева, с което ще се постигнат целите на
административното наказание. За да определи такъв размер на глобата, съдът
съобрази и семейното, материално положение и имотно състояние на обвиняемия и
изходи от степента на вината му.
Съдът постанови веществените
доказателства 2 броя снимки, находящи се на л.30 от ДП, да останат по делото, като
по този начин същите ще бъдат унищожени с унищожаването на самото дело при
настъпването на законовите условия за това.
С оглед изхода на делото (постановеното осъдително решение) и на основание
чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди обв. И.Т. да заплати в полза на държавата
сторените по делото разноски в размер на 168,00 лв., платими по сметка на ОД на
МВР-Пазарджик.
По
изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: