О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ /30.01.2020 г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ гр. състав, в закрито съдебно заседание на 30.01.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията
г. д. № 1406/2019 г. по описа на РС - Провадия,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молба вх. №
6072/17.10.2019 г., подадена от Светла Атанасова Радева, ЕГН: **********,
действаща като ЕТ „Светлана – Светла Атанасова”, ЕИК *********, чрез адвокат П.И.,
против „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********, с която е предявен иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК – за установяване недължимостта на
сумата от 315.92 лева, представляваща корекция на сметката на ищеца за потребна
ел. енергия за обект, находящ се в гр. Провадия, област Варна, ул. „Цар
Освободител” № 1, с клиентски № ********** и абонатен № **********, за периода
от 03.10.2018 г. до 11.10.2018 г., за която е издадена фактура № ********** от 18.09.2019 г.
На основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените
искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и
необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на
доказателства, да изготви проект за доклад.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства,
от които произтичат твърденията на ищеца:
Твърди, че е собственик на обекта на
потребление и титуляр на партидата в качеството ѝ на ЕТ „Светлана –
Светла Атанасова” и че в това качество е потребител и купувач на ел. енергия за
стопански нужди. Твърди също, че изпълнява добросъвестно задължението си да
заплаща използваната от нея електрическа енергия. Излага, че с писмо
„Електроразпределение Север" АД я е уведомило за съставен Констативен
протокол № 1104820, а с друго писмо „Енерго – Про Продажби“ АД я е информирало за
дължимата сума вследствие на установеното неизмерване, непълно или неточно
измерване, определена на база коригираните количества електроенергия. Дружеството
ответник ѝ е начислило служебно за плащане сумата от 315.92 лева за
времето от 03.10.2018 г. до 11.10.2018 г., за което е издало фактура №
********** от 18.09.2019 г. със срок за плащане 30.09.2019 г. Начисленото
количество ел. енергия по тази фактура било 1579 квтч. Горепосочената обща сума
ответникът претендирал като корекция на сметката на ищеца, на основание чл. 50 от
ПИКЕЕ, като ползвана ел.енергия след извършена проверка на СТИ, обективирана в
констативен протокол № 2087/11.09.2019 г., съставен от БИМ, Регионален отдел - Варна.
С този протокол било установено нарушение не в целостта, а във функционалността
на СТИ, за което отговорност носел неговият собственик - ответното дружество.
СТИ било собственост на ответника, същото било монтирано извън имота на ищеца,
на място с неограничен достъп на трети лица и собственикът бил отговорен за
неговото поддържане и изправност. Счита, че не е налице основание обосноваващо
дължимост на сумата и в частност - реална доставка на фактурираното количество
електроенергия, респ., че не са налице предпоставките за приложение на чл. 50 от
ПИКЕЕ, а също и че така начислената за плащане ел. енергия не ѝ е
доставена. От предоставените ѝ документи във връзка с корекцията не се
установявало за периода от 03.10.2018 г. до 11.10.2018 г. електрическата
енергия да е била неправилно отчитана. Твърди, че не е употребила допълнително
начислената електроенергия за плащане на стойност 315.92 лева, едностранната
корекция на сметкта се явявала нищожна и не пораждала правни последици между
страните. Оспорва изцяло документите съставени от ответника във връзка с
корекцията. Между страните бил налице спор относно дължимостта на процесната
сума, който застрашавал ищеца с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването
в имота ѝ от страна на ответното дружество. По тези съображения моли искът да
бъде уважен. Претендира разноски.
Обстоятелства,
от които произтичат твърденията на ответника:
Твърди
се, че искът е допустим.
Оспорва
иска като неоснователен.
Посочва, че правното основание за
възникването на оспорваното материално право - предмет на отрицателния
установителен иск, се дължи от ищеца на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във
връзка с чл. 48 от ПИКЕЕ.
Не оспорва, че между ищеца и ответното
дружество съществувало валидно договорно правоотношение, по силата на което
ищецът бил потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия.
Потвърждава обстоятелството, че е била извършена проверка на изправността на
средството за търговско измерване на посочения в исковата молба адрес, както и
че резултатът от проверката бил обективиран в констативен протокол. В резултат
от направените констатации била извършена корекция на количеството потребена
електрическа енергия в сметката на абоната, за което ответникът е издал фактура
за процесната сума. Твърди, че корекционната процедура имала своето законово
основание. Навежда, че при констатиране, че СТИ не измерва или измерва с грешка
извън допустимата, за оператора на мрежата било уредено потестативно право в
подзаконов акт, което му давало възможност с едностранно волеизявление да
определи размера на консумираната електрическа енергия за предходните 90 дни по
одобрената от ДКЕВР методика, като това право било уредено в чл. 48 от ПИКЕЕ
във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Съгласно тази регламентация на
отношенията, ответното дружество нямало задължение, когато извършва корекцията,
да издирва действителния период на неотчитане от СТИ, а имало право да извърши
корекция за предходните 90 дни от деня на констатираното неотчитане, ако не
намери данни за точния период на неизмерването. Не било необходимо неправомерното
въздействие върху схемата на измерване да е пряк резултат от поведение на самия
потребител. Фактическият състав, от който възниквало правото на ответното
дружество да извърши корекция в сметката на ищеца, не включвал като елемент
наличие на виновно действие или бездействие от страна на абоната, в резултат на
което да е налице неточно измерване на потребеното количество електрическа
енергия. Ирелевантно било за настоящия спор дали действията, довели до
неизмерването, са били извършени от ищеца или от друго лице. Извършената
процедура не представлявала и нямала характер на санкция за потребителя, а
конкретизирала цената на доставена и реално потребена електрическа енергия. Според
ответника, несъмнено било, че единствено потребителят имал интерес от неточното
отчитане на реално консумираната от него електрическа енергия с оглед
задължението му за заплащане на стойността й. Потестативното право да се
извърши корекция на сметките, както и договорната отговорност при неизмерване
от средството за търговско измерване били уредени в ОУ на ДПЕЕЕМ, а така също и
в подзаконов нормативен акт, както и в самия Закон за енергетиката, поради
което била налице правна норма, която по този начин регламентирала отношенията
между страните. С нормативно установената корекционна процедура се коригирала
фактическата неравнопоставеност, която е налице, след като ползваната
електрическа енергия от потребителя не била отчетена напълно или частично и
съответно не е била заплатена от него. Всички предпоставки за възникване на
правото на ответното дружество да извърши тази законосъобразна процедура били
изпълнени като бил осъществен правопораждащият фактически състав, а именно: 1.
Ищецът и ответното дружество били страни по облигационно правоотношение по
договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи
на „Електроразпределение Север” АД; 2. Ответното дружество изпълнявало поетите
по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и
времево отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото количество
електрическа енергия в процесния обект; 3. На 11.10.2018 г. била извършена
техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на
„Електроразпределение Север” АД, в присъствието на двама свидетели. Дружеството
нямало вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение предварително да
известява потребителите за проверките, които извършва, реализирайки правата си
на собственик, тъй като подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по
предотвратяване на неправомерните въздействия върху измервателните системи и
средствата за търговско измерване. „Електроразпределение Север” АД било
оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б.”а” от ДР на ЗЕ
и собственик на средствата за търговско измерване според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и
имало право да извършва технически проверки на място на измервателната система
и на средствата за търговско измерване, като на СТИ се извършвали първоначална
и последващи проверки по реда на Закона за измерванията и нормативните актове
към него, то следяло за техническото състояние на измервателните уреди. За
извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 1104820 в присъствието
на двама свидетели. При проверката електромерът бил демонтиран, поставен в
индивидуална опаковка, запечатана и пломбирана с пломба № 507442 и предаден за
експертиза в БИМ. Твърди, че в имота на ищеца е консумирана електрическа
енергия, която не е била заплатена. Ако абонатът е потребил електрическа
енергия в количество, различно от отчетеното, той дължал заплащането му по
силата на договорната връзка. За извършената експертиза в БИМ, Регионален отдел
- Варна бил съставен Констативен протокол № 2087/11.09.2019 г., в който било
отбелязано, че има осъществен достъп до вътрешността на електромера - завързан
ампер ключ и добавено устройство за дистанционно въздействие, чуждо за схемата.
„Електроразпределение Север” АД съставило
Справка за корекция номер 55039_D966 от 17.09.2019 г. за периода от
03.10.2018 г.
до 11.10.2018 г. -1579.23 квтч, и конкретизирало размера на
оспореното вземане. Поради невъзможността неотчетената част от потребената
енергия да бъде точно измерена била приложена корекционна процедура за
фикционно изчисление на доставеното количество енергия за предходните на датата
на проверката 9 дни. Използвана била правилната, одобрена от ДКЕВР методика при
извършените математически изчисления по чл. 48 от ПИКЕЕ. На 18.09.2019 г.
„Енерго - Про Продажби” АД издало фактура № **********, с което била определена
цената на електрическата енергия, потребена от 03.10.2018 г. до 11.10.2018 г.,
а именно 315.92 лв. С писма от „Електроразпределение Север” АД и от „Енерго -
Продажби” АД били приложени констативният протокол от техническата проверка и
фактурата. Корекционната процедура по своята правна същност не била
относима и практически съизмерима с продажбата на движима вещ, за да носи
ответното дружество доказателствена тежест за установяването на точното
количество реално доставена, консумирана и неотчетена от потребителя
електрическа енергия.
Електрическата енергия била родово определена движима вещ като собствеността
върху нея се прехвърля след индивидуализацията й - чрез измерване от средството
за търговско измерване и преминаването й през точката на присъединяване на
абоната към електропреносната мрежа. В този смисъл, ако част от доставената и
преминала към консумативните уреди на обекта електрическа енергия не може да
бъде измерена, то потребителят е усвоил чужда вещ без правно основание, уврежда
имуществения интерес на ответното дружество и дължи заплащането на цената на
вещта. Засегнато било правото на ответното дружество, установено в чл. 200, ал.
1 от ЗЗД, да получи стойността на цялото пренесено до обекта на ищеца количество
електроенергия. За да бъде възстановено равновесието между доставено и
заплатено количество електроенергия била предвидена корекционната процедура.
Процесното вземане се дължало от ищеца на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във
връзка с чл. 48 от ПИКЕЕ. По тези съображения моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и
недоказан. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
възнаграждението на процесуалния представител на ищеца, в случай че то
надхвърля минимума,
определен в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Не се спори, че между ищеца и ответното дружество съществува валидно договорно
правоотношение, че е извършена проверка на изправността на СТИ на посочения в
исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в
констативен протокол, че в резултат на констатациите е извършена корекция на количеството
потребена електрическа енергия в сметката на абоната и че ответникът е издал
фактура за процесната сума.
При разпределение на доказателствената
тежест: в тежест на ответника по предявения против него отрицателен
установителен иск е да установи при условията на пълно и главно доказване
вземането си на претендираното основание, от което правото е възникнало, и в
претендирания размер, а в тежест на ищеца е да докаже наведените
правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ответника. В тази
връзка ответникът следва да установи наведените с отговора лични и
правопораждащи възражения, – в т. ч. възражението, че сумата е начислена на
валидно правно основание – цитираните правила, респ., че е налице хипотеза за
корекция на сметка поради неправомерно въздействие върху СТИ, както и размера
на претендираната сума.
С оглед заявеното в исковата молба
оспорване на документите, съставени от ответника във връзка с корекцията, на ищеца
следва да бъдат дадени указания да уточни и конкретизира с писмена молба с
препис за другата страна оспорване на кои писмени документи, съставени от
ответника във връзка с корекцията, се прави и в какво се състои оспорването им.
По доказателствените искания на страните:
Следва да се допуснат за приемане като
писмени доказателства приложените към исковата молба и отговора документи.
Искането на ответника за допускане на
съдебно – електротехническа експертиза с поставени в отговора на исковата молба
задачи е относимо и основателно и следва да се уважи.
Мотивиран от горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 27.02.2020 г. от 13:30часа, за които дата и час да се призоват
страните.
ДОПУСКА за приемане като писмени доказателства приложените към исковата
молба и отговора документи.
ДОПУСКА назначаване на съдебна – електротехническа експертиза по искане на ответника, със задача, посочена
в отговора му. Определя първоначално възнаграждение в размер на 250 лева,
вносимо от ответника в 1 – седмичен срок
от получаване на определението. Назначава за вещо лице Драгомир Драгиев, вписан
под № 405 в списъка на вещите лица към ОС – Варна, който да се призове за
работа след представяне на доказателство за внесен депозит.
УКАЗВА на ищеца, с оглед заявеното в исковата молба
оспорване на документите, съставени от ответника във връзка с корекцията, в
едноседмичен срок от съобщаването да уточни и конкретизира с писмена молба с
препис за другата страна оспорване на кои писмени документи, съставени от
ответника във връзка с корекцията, се прави и в какво се състои оспорването им.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба,
медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на
спора, последиците от които са по-благоприятни за тях.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ
чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да
бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, с адрес: гр.
Варна, ул. „Ангел Кънчев” № 12, ет. 4 , в сградата, в която се помещава СИС при
ВРС.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако отсъстват повече
от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е
връчено съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като
при неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и
се смятат за връчени.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД по делото, обективиран в мотивите
на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да бъде връчен на страните, а на ищеца
– и от отговора на ответника с приложенията към него.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: