Определение по дело №43/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

За да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.196 и сл. от ГПК /отм./ е образувано по въззивна жалба на А.Г. Ю. от БАК, в качеството й на процесуален представител на П. Й. Б. от Г.Б. насочена против Решение № 7332/14.12.2009 г., постановено по Г.д. № 1866/2006 г. по описа на РС Б..

В жалбата се правят оплаквания за постановяване на атакувания С. акт при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, както и за необоснованост, като се излагат подробни съображения в тази насока.

Като правен резултат се иска отмяна на атакуваното съдебно решение и постановяване на ново такова по съществото на спора, с което предявените при условието на обективно и субективно съединяване искове да се уважат в пълен размер.

Въззиваемите чрез процесуалния си представител оспорват наведените във въззивната жалба доводи и поддържат правилност на съдебния акт.

Пред настоящата инстанция не се сочат нови доказателства.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, при извършената служебна проверка на атакуваното решение на районната инстанция намери следното:

По делото не е имало спор от фактическа страна, а е установено и от приобщените писмени и гласни доказателства, събрани в хода на производството пред районния съд, че през 2002 г. въззивницата е била в договорни отношения с Образцови аптеки и Търговска лига-Национален аптечен център .

По договора с Търговска лига въззивницата е поела задължение да превежда по банковата сметка на последното дружество, в срок от два дни от постъпването, на всички суми, получени от РЗОК Б..

Не е спорен и фактът, установен и от ангажираните по делото доказателства, че по същото време въззиваемият И. е работел в първото от посочените по-горе дружества, а въззиваемият Б. - във второто.

И двете дружества снабдявали с лекарства аптеката, в която по това време Б. /К./ работела като фармацевт.

Установява се от ангажираните писмени /решенията по водените между страните други дела, приключили с постановяването на решение № 89/08.02.2006 г. на ВКС/ и гласни доказателства /показанията на разпитаните свидетели/, че в края на м.май 2002 г. отношенията между страните по делото се влошили, в резултат на което търговските контакти между дружествата, в които по това време работели въззиваемите и въззивницата били преустановени.

Поради влошените взаимоотношения между страните по делото на 15.10.2002 г. въззиваемият И. депозирал в Районна прокуратура Б. писмен сигнал срещу К., в който твърдял, че дипломата й за магистър фармацевт, издадена от Медицински университет С., била неистинска.

За последното се позовал на писмо изх.№ 327/29.08.2002 г. от Фармацевтичния факултет на Медицинския университет С. /приложено по делото/, в което се сочи, че въпросната диплома не е издадена от посочения университет и не е истинска.

По повод на сигнала била образувана предварителна проверка /преписка В.№ 2351/21.10.2002 г./ на РП Б., приключила с постановление за отказ да започне наказателно производство на зам.районния прокурор от 12.03.2003 г.

От мотивите на последното е видно, че в хода на извършената предварително проверка се установило, че в дипломата на въззивницата за завършено висше образование били допуснати технически грешки в изписването на факултетния номер и на регистрационния такъв, но иначе сгрешената диплома отговаряла на изискващите се към времето на издаването й (1995 г.) реквизити.

След установяването на техническите грешки, дипломата била обявена за невалидна и била унищожена, а на нейно място на К. /Б./ била издадена нова.

По повод на гореизложените действия на въззиваемите въззивницата от своя страна предявила тъжба срещу въззиваемите, като ги обвинила в извършване на обида и клевета, по повод на което било образувано НЧХД № 049/2002 г. на БлРС.

Последното било прекратено през 2006 г. поради изтекла погасителна давност.

Вън от посочените по-горе отношения между страните по делото, по повод на които са били сезирани съда и прокуратурата, видно е от приобщените по делото решения по водените между тях граждански дела, че същите са приключили с постановяването на решение № 89/08.02.2006 г. на ВКС.

Със същото е било оставено в сила решението на САС, с което въззивницата е осъдена да заплати на Търговска лига-Национален аптечен център сумата от 37 294 лв. във връзка с правоотношенията им през първата половина на 2002 г. около продажбата и снабдяването с лекарства на аптеката, в която тя работела.

Отделно от това срещу К. /Б./ е било водено и НОХД /№ 286/2004 г. по описа на БлРС/, по което същата е била обвинена в извършване на престъпление по чл.206, ал.3, пр.1 НК, във вр. с ал.1, пр.1 от с.чл., а именно – че за периода 03.06.2002 г. - 17.06.2002 г. в Б. противозаконно присвоила чужди движими вещи – пари в размер на 37 382.41 лв., собственост на Търговска лига-Национален аптечен център , С., които владеела, като присвоената сума е в големи размери.

По това обвинение същата е оправдана с влязла в сила присъда на БлОС.

В хода на производството пред районния съд са били разпитани свидетелите З.А. и П. Б..

В показанията си и двамата сочат безпротиворечиво, че през 2002 г. въззивницата имала големи проблеми с дружествата, представлявани от въззиваемите.

Според А. след напускането на аптеката, в която тя работела за Търговска лига, въззивницата имала големи проблеми с бившите си работодатели – те й оказвали натиск чрез телефонни обаждания и посещения.

Същият сочи, че самата П. му споделила, че ответниците са отправяли заплахи към нея и децата й, обаждали се на новите й работодатели и ги питали дали знаят, че са наели фармацевт, който не е правоспособен.

Според него в резултат именно на това П. се затворила в себе си, пропускала събиранията с колегите, притеснила се от цялата тази ситуация, страхувала се за себе си и децата си, тъй като постоянно я заплашвали по телефона.

Следва изрично да се отбележи, че свидетелят А. е заявил, че той също е работил в Търговска лига до 2002 г., когато напуснал, и също имал проблеми с бившите си работодатели по повод на това.

От своя страна свидетеля Б., колега на въззиваемата е заявил, че към 2002 г. разбрал първо от други колеги, а после от самата П., че тогавашните й работодатели от Търговска лига я обвинили, че дипломата й е недействителна.

Сочи, че тези обвинения променили Б. /К./, тя престанала да идва на общите събирания на колегите си, на които винаги преди това присъствала, но не може да каже конкретно от кои проблеми същата била притеснена повече – личните или професионалните такива.

Настоящата инстанция кредитира показанията на посочените по-горе свидетели в частта им, в която се подкрепят и от писмените показания, установяваща съществувалите, респ. – прекратени взаимоотношения между въззивницата и бившите й работодатели към 2002 г., вкл. в частта им, в която сочат, че към оня момент, Б. се е променила, като се е затворила в себе си и не е посещавала сбирките на колегите си.

В тези им части показанията на свидетелите са безпротиворечиви.

Въззивната инстанция не кредитира показанията на свидетеля А. досежно установяването на отправените към въззивницата заплахи от въззиваемия Б., т.к. същият не ги е възприел лично, а знае за тях опосредствено, от предаденото му от самата въззивница.

На самостоятелно основание и с оглед установените влошени взаимоотношения между самия свидетел и Търговска лига , което дружество същият напуснал по времето, в което самата К. сторила това, неговите показания следва да се пеценяват и в светлината на чл.136 ГПК /отм./.

Пред първостепенният съд е била допусната и изслушана и съдебно-психиатрична и психологична експертиза.

Същата докладвала, че при въззивницата били налице данни за посттравматично стресово разстройство вследствие на събитията, описани от нея в исковата й молба.

Поради оспорването на последната е била допусната и изслушана повторна комплексна такава, изпълнена от общо пет вещи лица – специалисти психиатри и психолози.

Според заключението на последната при въззивницата няма признаци да има посттравматично стресово разстройство; от психологична гледна точка и от психиатрична такава, такова разстройство при нея не е имало нито към предишен, нито към последващ, нито към настоящия момент; вегетативните реакции на Б. били свързани с възстановяване на тема, неприятна в емоционално отношение за нея, което обаче не означавало, че са признак на някакво клинично манифестирано разстройство.

При същата към момента на изследването нямало настъпили промени в социалното и психичното функциониране, които да бъдат основа на извод, че във времето преди това при нея е имало такова разстройство.

Смяната на местоработата на ищцата към един минал момент и отказът й да се среща с колеги били нормална психологична реакция, която не покривала критериите на някакво разстройство и била в психологичния диапазон на нормалните реакции.

Според петорната експертиза описаното в исковата молба се било отразило върху съзнанието на въззивницата, но промените, които са настъпили, са в рамките на нормалната психологична реакция, без да са настъпили патологични промени.

Въззивната инстанция счита, че следва да се кредитира заключението на петорната експертиза, която е изготвена от вещи лица с изключителна професионална квалификация и познания в областта на психологията и психиатрията, вкл. е много по-мотивирана и подробна.

При установеното пред него от фактическа страна районният съд приел от правна, че предявеният пред него иск е процесуално допустим, а разгледан по същество – неоснователен.

За да постанови последното изложил съображения, че основното задължение на всеки да не вреди другиму произтича непосредствено от закона (чл.45 от ЗЗД) и при неговото неизпълнение за увреждащия възниква задължението да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

За целта това следва да докаже, че неизпълнението не се дължи на причина, която може да му се вмени във вина, т.е. да се обори установената в негова тежест презумпция за вина (чл.45, ал.2 от ЗЗД).

Това предпоставяло принципа, че субекти на тази отговорност могат да бъдат единствено физически лица.

Районният съд изложил, че елементи от фактическия състав на основанието по чл.45 от ЗЗДог, наред с вината, са още противоправно и виновно поведение на дееца, настъпилата вреда, и причинната връзка между тях, която следва да бъде доказана във всеки конкретен случай.

Отбелязал и че подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането (чл.51, ал.1, изр.1 от ЗЗДог), които могат да са имуществени или неимуществени.

В случаите на увреждания пострадалият понася болки и страдания, които пораждат за него претенцията за обезвреда на неимуществени вреди.

След тези общи разсъждения относно състава на чл.45 ЗЗД по съществото на спора районният съд приел, че преценката и анализа на релевантните за решаването на правния спор доказателства сочат на извод, че в случая не са налице елементите от състава на основанието по чл.45 от ЗЗД.

Изложил, че поведението на въззиваемия И. в случая с подадения от него писмен сигнал до Районна прокуратура Б. не следва да бъде окачествено като виновно, т.к. той изрично се е позовал на официален писмен документ, издаден по надлежния ред от Медицинския университет, С., в който наистина било е записано, че дипломата на въззивницата не е издадена от посочения университет и не е истинска.

Едва в хода на извършената прокурорска проверка се установило, че в дипломата са налице "технически" грешки при изписването на някои номера. Именно тези, оказали се по-късно "технически", грешки, изрично описани от въззиваемия И. в сигнала му, са го подвели да подаде последния, но за това той няма вина и не следва да носи гражданска (имуществена) отговорност.

Що се отнася до другия твърдян деликт - този на че 03.06.2002 г. според Б. въззивниците я нарекли измамница, крадла и алчна, районният съд приел, че в хода на процеса не се събрали подобни данни.

Двамата разпитани по делото свидетели разказват за заплахи, отправяни към въззивницата и децата й, но не споменават тя да е била обиждана с думи като измамница, крадла и алчна.

Освен това, не трябва да се игнорира обстоятелството, че същата първоначално е била осъдена именно за присвояване на пари в големи размери (37 382.41 лв.), собственост на Търговска лига-Национален аптечен център , С., т.е. за известен период от време спрямо нея е имало влязла в сила присъда точно за деяние, с което се асоциират определения като "измамница", "крадла" и "алчна".

Вън от горното навел и че не следва да се пренебрегва и това, че към момента е налице влязло в сила решение, по силата на което Б. (в качеството на ) е осъдена да заплати на Търговска лига-Национален аптечен център , С., сумата, за чието присвояване е била призната за виновна по НОХД № 286/2004 г. на БРС.

Горното извело районният съд до извод, че дори да се приеме, че въззиваемите употребили посочените по-горе думи спрямо въззивницата, това не е било направено без основания.

За това приел, че липсва виновно поведение на въззиваемите И. и Б..

При гореустановеното въззивната инстанция в настоящия състав прави следните изводи:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу С. акт, който подлежи на обжалване от процесуалнолегитимирана страна, имащи правен интерес от това – въззивникът е останал недоволен от атакуваното решението.

Постановеното решение е валидноидопустимо, а разгледани по същество - оплакванията срещу него са неоснователни, като съображенията за това са следните:

Районният съд е установил точно релевантните за предмета на спора факти и след техния анализ е извел по същество и правилни правни изводи.

Вярно е, че при анализа на събраните доказателства не е изложил обстойни мотиви дали и защо кредитира събраните гласни доказателства, вкл. в коя част, респ. – на коя от двете изслушани експертизи е дал вяра.

Горните нарушения на съдопроизводствените правила обаче не са съществени, доколкото не да довели до ингориране на част от събраните по делото доказателства /всяко едно от тях е било анализирано от районния съд/, нито до едностранчивото им интерпретиране.

При постановяване на атакувания акт районният съд е взел предвид и подложил на анализ всички приобщени доказателства по делото, и анализирайки ги в тяхната съвкупност, по същество е стигнал до точния извод, че в случая не се установява безспорно да е налице сложния фактически състав на деликта по смисъла на чл.45 ЗЗД.

Настоящата инстанция изцяло споделя изложеното от правна страна от районната такава досежно правната същност на чл.45 ЗЗД, вкл. досежно това кои са елементите от фактическия състав на този текст, които следва в хода на процеса да се установят по безспорен начин.

Тези изводи са в унисон с трайно установената съдебна практика по отношение на нормата на чл.45 ЗЗД и въззивната инстанция не счита за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях.

Въззивната инстанция изцяло споделя и изводът на районната такава, че в случая не се установява по никакъв начин от анализа на събраните в хода на делото доказателства, че въззиваемите са осъществили състава на чл.45 ЗЗД така, както претендира въззивницата.

По отношение на въведеното от нея твърдение, че с действията си, изразяващи се в необоснованото й обвиняване пред РП Б., въззиваемият И. й е причинил претендираните неимуществени вреди следва да се посочи, че действията на И. към момента, в който е сезирал РП Б., не са били виновно извършени.

Установено е от приобщените писмени доказателства, че той е бил официално уведомен от компетентните за това органи – писмото от Декана на Медицинския университет в С. – Фармацевтичен факултет, че представената със запитването на И. диплома на въззивницата не е издадена от Медицинския факултет в С. и е неистинска.

Фактът, че това се е дължало на пропуск на администрацията на самия факултет, а не на това, че Б. не го е завършила и не се е дипломирала надлежно, е станал известно, вкл. и на въззиваемия И. по-късно – след приключването на извършената по повод на неговия сигнал предварителна проверка.

Гореизложеното от фактическа страна навежда на категоричния извод, че въззиваемият И. не е действал виновно при сезирането на РП Б. за това, че Б. не разполага с надлежна диплома от Фармацевтичния факултет на Медицинския университет С..

Ето защо и поради оборването на предположението за виновност на неговото деяние, същото следва да бъде дисквалифицирано като деликт.

На самостоятелно основание и в допълнение на мотивите на районния съд настоящата инстанция се счита длъжна да отбележи, че в случая не се установи от горепосоченото деяние на И. на въззиваемата да се причинени и неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания, т.к. заключението на петорната експертиза, изслушана по делото, водят на извод, че Б. не е претърпяла такива.

Въззивната инстанция споделя изложеното от районната такава и за липса на доказаност на осъществен състав по реда на чл.45 ЗЗД от страна на двамата въззиваеми и за другото вменено им от въззивницата деяние, а именно – нанесените й от тях обиди и клевети за периода 22.05.2002 г. – 13.07.2002 г., наричайки я „Крадла, измамница и алчна”, вкл. лично и пред нейни колеги.

Следва изрично да се подчертае обаче, че горният краен извод се споделя единствено и само поради липсата на доказаност по безспорен начин на тези твърдения на въззивницата.

Ангажираните от нея в подкрепа на последните гласни доказателства – показанията на двамата разпитани по делото свидетели, не установяват изобщо в посочения период от време Б. да е била обиждана от двамата въззиваеми по посочения от нея начин.

Двамата свидетели сочат единствено, че същата е имала проблеми с бившите си работодатели, вкл. и че е била притеснена, като единствено свидетеля А. сочи, че знае от самата въззивница, че въззиваемите я заплашвали и обиждали.

Както се посочи и по-горе обаче, въззивната инстанция не кредитира показанията на свидетеля Аврионов в тази му част на първо място поради обстоятелството, че те не се подкрепят по никакъв начин от останалите приобщени по делото доказателства, а отделно от това и поради факта, че те не са плод на личните му възприятия, а възпроизвеждат предаденото му от самата Б..

Не на последно място по делото се установи и че самия А. е в лоши отношения с дружествата, в които за посочения период от време са работили двамата въззиваеми, т.к. също е бил служител в тях и е напуснал в последствие.

Ето защо и поради липсата на безспорна установеност на фактическия състав на нормата на чл.45 ЗЗД, а именно виновно извършено деяние, което да е увредило въззивницата, искът й против въззиваемите за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нея по повод на горепосочените техни действия, следва да се отхвърли като неоснователен.

Само за пълнота на изложението въззивната инстанция се счита длъжна да отбележи, че не споделя изложените от районната такава мотиви за адекватност на поведението на въззиваемите /под условие, че не се установило такова/, с оглед събраните по делото доказателства за наличието на влязлото в сила решение по Г.д. № 833/2002 г. по описа на БОС, с което тя е осъдена да заплати на Търговска лига определена сума пари, вкл. и наличието /за определен период от време/ на влязла в сила присъда спрямо нея за извършено престъпление по чл.206 НК.

Мотивиран от горното и на основание чл.208, ал.1 ГПК /отм./ във вр. с § 2, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ГПК, Б. окръжен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7332/14.12.2009 г., постановено по Г.д. № 1866/2006 г. по описа на РС Б..

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБългария.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: