Р Е Ш Е Н И Е
№569
Бургас, 14 /04/ 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми
състав, в открито заседание на седми април, две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар В. С.
като
разгледа административно дело номер 532 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.13, ал.6 от Закона за социалното
подпомагане /ЗСП/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на И.Д.Д. ***,
против заповед №ЗСП/Д-А/7126 от 13.01.2021 г. на директора на дирекция
„Социално подпомагане“/ДСП/ Бургас, с която е отказано отпускане на месечна
целева помощ по чл.16б, ал.1, т.2 от Правилника за прилагане на Закона за
социалното подпомагане/ППЗСП/, потвърдена с решение №44 от 04.02.2021 г. на
директора на Регионална дирекция за социално подпомагане/РДСП/Бургас.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се
явява лично и чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда
жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорения
административен акт. Не ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - директор на
дирекция „Социално подпомагане” Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Представил е
административната преписка по издаване на
оспорения акт. Не ангажира допълнителни доказателства.
Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи,
съобрази доказателствата и закона, намира следното:
По делото няма данни кога
жалбоподателят е бил уведомен за решението на директора на РДСП Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против
заповед № ЗСП/Д-А/7126 от 13.01.2021 г. на директора на дирекция „Социално
подпомагане“/ДСП/ Бургас, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в
срока по чл.149, ал.1 АПК; от лице, което има правен интерес от оспорването;
съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, при следните съображения:
По делото не се спори по фактите,
които се установяват от представените в административната преписка
доказателства, както следва:
Със заявление - декларация,
вх.№ЗСП/Д-А/7126 от 30.12.2020 г. до директора
на дирекция „Социално подпомагане“ Бургас жалбоподателят е поискала
отпускане на месечна целева социална помощ при обявено извънредно положение или
обявена извънредна епидемична обстановка по чл.16б ППЗСП/л.19 и 20 от делото/.
Във връзка с подаденото заявление -
декларация е изготвен социален доклад, от който е видно, че жалбоподателят е на
45 г; омъжена, безработна; с прекратен последен трудов договор от 29.08.2017
г.; с регистрация в Дирекция „Бюро по труда“/ДБТ/ Бургас от 30.09.2020 г.; с
последна месторабота - учител в детска градина в с.Ново Паничарево, където е работила
от 18.10.2005 г. до 29.08.2017 г. Съпругът й е на 48 г.; с последен прекратен
трудов договор от 01.06.2017 г.; без регистрация в ДБТ; с последна месторабота
като технически секретар във „Вавилон В.С“ЕООД, където е работил от 09.08.2016
г. до 01.06.2017 г. Нямат регистрация като ЕТ и не са собственици на капитал в
търговско дружество/ТД/. Имат едно дете на 9 години; ученик в трети клас, което
поради въведените в страната ограничения във връзка с извънредната епидемична
обстановка не посещава училище от 30.11.2020 г. до 21.12.2020 г./обучение в
електронна среда/. Доходът на семейството е формиран от месечни помощи по чл.7,
ал.1 от Закона за семейни помощи за деца/ ЗСПД/ в размер на 40.00 лева.
Получената през годината помощ е в размер на 795.00 лева/л.18 от делото/.
В социалния доклад е направено
предложение за отказ да се отпусне месечна целева помощ на семейството по
чл.16б, ал.1, т.2 ППЗСП, тъй като И.Д. е с прекратен трудов договор от
29.08.2017 г., а нейният съпруг - от 01.06.2017 г. и не са останали без работа,
поради обявено извънредно положение или извънредната епидемична обстановка/л.18
от делото/.
На 13.01.2021 г., директорът на
дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ Бургас, е издал заповед №ЗСП/Д-А/7126, с
която е отказал на И.Д. отпускане на месечна целева помощ по чл.16б, ал.1, т.2
ППЗСП, тъй като трудовият й договор е прекратен на 29.08.2017 г., а на съпругът
й - на 01.06.2017 г. и двамата не са останали без работа по причини,
предпоставени от обявеното извънредно положение или извънредна епидемична
обстановка.
Заповед №ЗСП/Д-А/7126 от 13.01.2021
г. на директора на ДСП Бургас е предмет на разглеждане в настоящото
производство.
Тази заповед е обжалвана по
административен ред пред директора на
Регионална дирекция за социално подпомагане/РДСП/ Бургас и е потвърдена с
решение №44 от 04.02.2021 г./л.10-12 от делото/.
При тези факти се налагат следните
правни изводи:
На първо място, заповед №ЗСП/Д-А/7126
от 13.01.2021 г. е издадена от компетентен орган - директора на дирекция „Социално
подпомагане“/ДСП/ Бургас, съобразно нормата на чл.28, ал.1 ППЗСП.
На второ място, при издаване на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и е в предвидената от закона писмена
форма. Същата е мотивирана и съдържа фактически и правни основания, съобразно
нормата на чл.13, ал.3 ЗСП и чл.28, ал.1 ППЗСП.
На следващо място, заповедта е
издадена и в съответствие с приложимия материален закон.
Не се спори, че жалбоподателят е
безработна; с прекратен последен трудов договор от 29.08.2017 г.; с регистрация
в Дирекция „Бюро по труда“/ДБТ/ Бургас от 30.09.2020 г.; с последна месторабота
- учител в детска градина в с.Ново Паничарево, където е работила от 18.10.2005
г. до 29.08.2017 г. Не се спори, че и съпругът й също е безработен с последен прекратен трудов договор от
01.06.2017 г.; без регистрация в ДБТ; с последна месторабота като технически
секретар във „Вавилон В.С“ЕООД, където е работил от 09.08.2016 г. до 01.06.2017
г.
Няма спор, че съпрузите не са
регистрирани като ЕТ и не са собственици
на капитал в търговско дружество/ТД/. Имат едно дете на 9 години; ученик в
трети клас, което поради въведените в страната ограничения във връзка с
извънредната епидемична обстановка не посещава училище от 30.11.2020 г. до
21.12.2020 г./обучение в електронна среда/. Доходът на семейството е формиран
от месечни помощи по чл.7, ал.1 от Закона за семейни помощи за деца/ ЗСПД/ в
размер на 40.00 лева. Получената през годината помощ е в размер на 795.00 лева.
Спорът е относно приложението на
материалния закон. Дали правилно административният орган е отказал отпускане на
И.Д. на целева помощ по чл.16б, ал.1, т.2 ППЗСП, при положение, че има
семейство с дете до 14 години и двамата със съпруга й са безработни/ и двамата
със с прекратени трудови договори през 2017 г./.
Според правилото на чл.16б, ал.1 ППЗСП/нов, обн.ДВ,
бр.77/2020 г./ право на месечна целева помощ при обявено
извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка имат
семейства с деца до 14-годишна възраст, когато двамата или единият от
родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат
право на обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е
по-нисък от средномесечния доход по ал. 4 на чл.16б ППЗСП/чл.16б, ал.1 т.2
ППЗСП/изм.ДВ, бр.101/2020 г., в сила от 27.11.2020 г./.
Цитираната норма регламентира правото на
месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна
епидемична обстановка на семейства с деца до 14-годишна възраст и условията за
нейното получаване. Следователно касае се за „нова“ месечна целева помощ в
хипотезата на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична
обстановка за семейства с деца до 14 години, с цел да бъде осигурена социална
закрила на родителите на тези деца.
Условието, регламентирано в чл. 16б, ал. 1, т. 2 ППЗСП, е двамата или единият от родителите,
или родителят, отглеждащ сам дете, да са останали без работа, но да нямат право
на обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение да е
по-нисък от 150 % от минималната работна заплата. Изискването за безработното
лице е изпълнено, когато оставането без работа е в периода на обявено
извънредно положение или обявена епидемична обстановка.
Данните по делото сочат, а и не се оспорва от
жалбоподателя, че тя и нейният съпруг са останали без работа през 2017 г., т.е.
години преди да бъде обявено извънредно положение или обявена извънредна
епидемична обстановка на територията на Република България във връзка с
разпространение на COVID-19.
За да откаже отпускане
на тази месечна целева помощ, административният орган е приел, че за жалбоподателя
и нейния съпруг на са налице условията по чл.16б, ал.1, т.2 ППЗСП, а именно Д.
е с прекратен трудов договор от 29.08.2017 г., а Димитров-от 01.06.2017 г. и не
са останали без работа по причини, предпоставени от обявеното извънредно положение
или извънредна епидемична обстановка.
При положение, че И.Д. и нейния съпруг не
отговарят на изискванията, предвидени в закона, правилно административният
орган е отказал отпускане не месечна целева помощ по чл.16б, ал.1, т.2 ППЗСП.
Изложеното сочи, че заповед №ЗСП/Д-А/7126 от 13.01.2021 г. на директора на дирекция
„Социално подпомагане” Бургас като
издадена от компетентен орган; в съответната форма; при липса на допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел, е
законосъобразна, а жалбата на И.Д.Д. е
неоснователна и следва да се отхвърли.
По
отношение на предявения иск, допустим в хипотезата на чл.204, ал.2 АПК, за
присъждане на имуществени и неимуществени вреди в размер на 600.00/шестстотин/
лева, съдът намира следното:
Нормата
на чл. 204, ал. 2 АПК регламентира, че искът за
обезщетение може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт,
както е процедирано в случая. По отношение на иска с правно основание чл. 204, ал. 2 АПК, елемент
от обективна страна е установяване на незаконосъобразността на оспорения
административен акт, в случая заповед №ЗСП/Д-А/7126 от 13.01.2021 г. на директора на
дирекция „Социално подпомагане” Бургас. Последната
е законосъобразна.
Жалбоподателят обаче е предявил иска за присъждане на
обезщетение в хипотезата на чл.204, ал.2 АПК, като не е отстранил недостатъците
на исковата претенция най-късно до приключване на първото заседание по делото,
поради което съдът не дължи произнасяне по него.
При този резултат разноски на
жалбоподателя не се следват.
И.Д. следва да заплати дължимата за предявения иск държавна такса в
размер на 10.00/десет/ лева.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 АПК,
Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.Д. ***,
против заповед №ЗСП/Д-А/7126 от 13.01.2021 г. на директора на дирекция
„Социално подпомагане“/ДСП/ Бургас, с която е отказано отпускане на месечна
целева помощ по чл.16б, ал.1, т.2 от Правилника за прилагане на Закона за
социалното подпомагане/ППЗСП/, потвърдена с решение №44 от 04.02.2021 г. на
директора на Регионална дирекция за социално подпомагане/РДСП/Бургас.
ОСЪЖДА И.Д.Д.,*** да заплати на Административен
съд Бургас държавна такса в размер на 10.00/десет/ лева.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ :