Решение по дело №109/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.39, ал.1 от ЗЗЛД.

Образувано е по жалба на Г. Д. П. от гр.Бургас против отказ на Агенция по вписванията за заличаване на личните му данни, съдържащи се в публикувания учредителен акт по партидата на В. Е. в Търговския регистър и Регистъра на ЮЛНЦ, обективиран в писмо изх. № 94-00-16/19.01.2023г.

Жалбоподателят възразява, че отказът е издаден при неправилно приложение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна, както и да бъде задължена Агенция по вписванията да заличи личните му данни, съдържащи се в публикувания учредителен акт по партидата на дружеството В. Е..

Жалбоподателят възразява, че отказът е издаден при неправилно приложение на материалния закон, като искането е било направено в хипотезата на оттеглено съгласие, поради което счита, че с постановяване на процесния отказ, Агенция по вписванията е нарушила правото на изтриване на лични данни по чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. Иска се отмяна на отказа, както и да се задължи Агенцията по вписванията да изтрие/да заличи личните му данни, съдържащи се в публикувания учредителен акт по партидата на дружеството.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. Депозирана е молба от негов пълномощник, в която са изложени подробни доводи по съществото на спора. Претендира разноски.

Ответникът – изпълнителен директор на Агенция по вписванията, не се явява и не се представлява. Представя писмен отговор, видно от който, поддържа становището, че оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт, нито изричен отказ, тъй като в него се съдържат само указания какви действия следва да предприеме жалбоподателят по представяне на документи в общото деловодство на Агенцията по вписванията и в този смисъл то не поражда правни последици за лицето. С допълнителни съображения обосновава становище за неоснователност на жалбата като посочва, че Агенцията по вписванията се явява само получател на данни, осигуряващ тяхната публичност и следва да ги обработи във вида, в който същите са подадени, без правомощия за преценка на точността и обема на заявените за публикуване лични данни, като отрича качеството си на администратор на лични данни и счита за такъв търговското дружество, което следва да изпълни действията по заличаване на данните в представения за публикуване дружествен акт. Също претендира заплащане на разноските по делото.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане като подадена от надлежна страна, засегната от постановения отказ и в предвидения от закона срок.

С протоколно определение от 30.03.2023г. съдебното производство беше спряно в хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до произнасяне на Съда на Европейския съюз по отправено преюдициално запитване по адм.дело № 6332/2022г. на Върховния административен съд. Производството пред СЕС по образуваното пред него дело С-200/23 е приключило с Решение на съда от 04.10.2024г. С определение от 09.10.2024г. настоящото съдебно производство беше възобновено.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Данните от административната преписка сочат, че жалбоподателят Г. П. е едноличен собственик на капитала и управител на дружеството В. Е., гр.Бургас. Със заявление вх. № 94-00-16/09.01.2023г. подал до Агенцията по вписванията искане за изтриване/заличаване на личните данни, съдържащи се в публикувания учредителен акт на дружеството, по начин по който да не бъде идентифициран от трети лица, като изрично отбелязал, че в случай, че се приеме, че личните данни са били предоставени на основание чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, то се заявява оттегляне на съгласието същите да бъдат обработвани, чрез публикуването/обявяването им в дружествения договор по партидата на В. Е. .

По повод депозираното заявление, с издаването на процесното писмо изх. № 94-00-16/19.01.2023г., изпълнителният директор на Агенция по вписванията уведомил жалбоподателя, че в базата данни на ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството в поле "Актуален учредителен акт" действително е обявен учредителен акт, съдържащ лични данни на управителя – жалбоподателя Г. П.. Отбелязано е, че заявлението е подадено във връзка с пререгистрация на търговеца в ТР, съответно към него не е бил приложен препис от учредителния акт със заличени данни, съгласно разпоредбата на чл.13, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ. Посочено е, че Агенцията обработва личните данни във вида, в който същите са подадени, като няма право да извършва действия по вписвания и заличавания извън правомощията  в рамките на регистърното производство. В мотивите на писмото е отбелязано още, че В. Е. е администратор на личните данни на физическите лица, съдържащи се в подаваните до агенцията документи за целите на вписването. В тази връзка е указано на жалбоподателя, като представляващ администратора на личните данни, да представи в 14-дневен срок заверен препис на учредителния акт със заличени данни, който да бъде обявен по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ.

Становището на административния орган, че процесното писмо не представлява индивидуален административен акт, респ. не обективира изричен отказ относно поискано заличаване на лични данни, не се възприема от съда. Видно от писмото, в неговата обстоятелствена част е посочено поради какви причини Агенцията не може да изтрие личните данни и в този смисъл налице е изричен отказ да се извърши исканото заличаване на данните, повлияващ пряко правната сфера на адресата, който съобразно разпоредбите на чл.79 от Регламент (ЕС) 2016/679 и чл.39, ал.1 от ЗЗЛД има правото на ефективна съдебна защита срещу действията и актовете на администратора и обработващия личните данни.

Отказът на Агенцията по вписванията за заличаване на личните данни на жалбоподателя е постановен при неправилно приложение на материалния закон.

Агенцията по вписванията има качеството на администратор на лични данни и като такъв ги обработва по смисъла на чл.4, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679.

С подаденото заявление жалбоподателят е упражнил правото да поиска изтриване на лични данни, като се е позовал на хипотезата на оттегляне на съгласие. Тази правна възможност е изрично предвидена в разпоредбата на чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679, съгласно който субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от посочените по-долу основания: ………б) субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните съгласно член 6, параграф 1, буква а) или член 9, параграф 2, буква а), и няма друго правно основание за обработването; ……….

Административният орган обосновава отказа си с мотив, че той има качеството на получател на данните и няма право да извършва действия по вписвания и заличавания, извън правомощията в рамките на регистърното производство, поради което търговското дружество се явява администратор на данните и то следва да изготви и представи в Агенцията документ за публикуване с вече заличени от него лични данни.

Това становище не съответства на законовата регламентация.

Характерът и целта на регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ касаят регистрацията, воденето, съхраняването и достъпа до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, както и действието на вписванията, заличаванията и обявяванията в тях. То се развива между търговеца/юридическото лице и агенцията, и в него заявители на обстоятелствата, подлежащи на вписване и на актовете, подлежащи на обявяване, са именно лицата, притежаващи качеството търговци, клонове на чуждестранни търговци, юридически лица с нестопанска цел и клонове на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел.

Жалбоподателят Г. П. е подал заявлението си в лично качество, като субект на данни по смисъла на чл.4, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 видно от изложените от него съображения за лична неприкосновеност, а не в качеството си на представляващ търговското дружество. Независимо че не се е позовал изрично на тази разпоредба от Регламента в заявлението си до Агенция по вписванията, то видно от неговото съдържание безспорно е упражнил именно това право. В това си качество на субект на данните той разполага с правата по чл.15–22 от регламента, вкл. с цитираното по-горе по чл.17, параграф 1. Процедурата по този параграф е самостоятелна и различна от регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ, каквито указания за неговата приложимост е дал административният орган. В производството по упражняване на правата по чл.15-22 от Регламент (ЕС) 2016/679 заявителят е субектът на данните и в този смисъл, по реда на ЗТРРЮЛНЦ, респ. по реда на регистърното производство, не може да се упражни правото на изтриване на данни на основание Регламент (ЕС) 2016/679, без значение, че и в двата случая, Агенцията по вписванията е компетентният административен орган, пред който се развива съответното производство. В този смисъл Агенцията неправилно се е позовала на нормите относими към регистърния процес и не е разгледала искането в контекста на правото на изтриване съобразно процедурата в Регламента. ЗТРРЮЛНЦ регламентира реда за вписване, заличаване и обявяване на данни на юридическите лица, но не съдържа регламентация на случаите, в които физически лица поискат заличаване на лични данни. Упражняване на това право на субекта на данни и задълженията на администраторите в тази връзка са уредени в Закона за защита на личните данни и в посочения Общ регламент относно защита на данните (ЕС) 2016/679. В оспореното писмо, обективиращо отказ за заличаване на лични данни на физическо лице, органът по същество се е позовал на уредбата съдържаща се в ЗТРРЮЛНЦ, с каквото искане той не е бил сезиран и в този смисъл Агенцията по вписванията не е изпълнила задължението си по чл.12 от Регламента да се произнесе по подаденото заявление.

В Решение на СЕС от 04 октомври 2024г. постановено по дело С-200/23 е прието, че Агенция по вписванията като орган, на който е възложено воденето на търговския регистър на държавата членка и който публикува в този регистър личните данни, съдържащи се в дружествен договор, който подлежи на задължително оповестяване по Директива 2017/1132 и му е предоставен във връзка със заявление за вписване на съответното дружество в регистъра, е получател на тези лични данни, но в същото време, по отношение на обявяването на данните или актовете, в които се съдържат такива лични данни, е техен администратор, включително когато договорът съдържа лични данни, които не се изискват от Директивата или от правото на тази държава членка. Следователно, доколкото агенцията се явява и администратор на лични данни, вписани в подлежащите на обявяване актове, то тя е задължена при осъществяване на вменените й правомощия да спазва и изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 за защита на личните данни на субектите, както и правилата, касаещи защитата на лични данни, съдържащи се в други нормативни актове. В този смисъл, съдът приема, че искането, с което е сезирана Агенция по вписванията, следва да се квалифицира като упражняване от страна на заявителя на правото му на изтриване на лични данни, изрично регламентирано в чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679, което искане е отправено именно към администратор на лични данни, в чието правомощие е да се произнесе по него. В случая, като е указал за приложим реда по ЗТРРЮЛНЦ и е препратил жалбоподателя към подаване на искане за отстраняване на непълноти и грешки и нов заверен препис от учредителния акт, в което личните данни, незадължителни по закон, следва да са заличени, административният орган по същество е постановил акт, с който е оставил без уважение искане с правно основание по чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Този извод не се променя и с оглед представената по делото Заповед № РД-01-364/21.06.2022г. на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията, с която е актуализирана „Процедура за изпълнение на влезли в сила съдебни решения и за разглеждане на искания на субектите във връзка с личните данни, обработвани от АВ като администратор на търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и за уведомяване на заинтересованите лица“. Правилата утвърдени с посочената заповед, касаят заличаване на лични данни по чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679, в случаите на влязъл в сила съдебен акт. В случая искането не касае изпълнение на влязъл в сила съдебен акт, а директно отправено до администратора искане за заличаване лични данни от субекта на данните.

В постановеното Решение от 04.10.2024г. по дело С-200/23, в т. 1 и т.3 от диспозитива, Съдът е посочил, че чл.21, §2 от Директива (ЕС) 2017/1132 на ЕП и на Съвета от 14.06.2017г. относно някои аспекти на дружественото право не създава задължение за държавата членка да допусне оповестяване в търговския регистър на дружествен договор, който подлежи на задължително оповестяване по тази директива и който освен минимално изискваните лични данни съдържа и други лични данни, чието публикуване не се изисква от правото на тази държава членка, съответно чл.16 и чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679 и Директива 2017/1132 не допускат правна уредба или практика на държава членка, която предполага органът, на който е възложено воденето на търговския регистър на тази държава членка, да отхвърля всяко искане за изтриване на неизискани от Директивата или правото на държавата членка лични данни, съдържащи се в публикуван в регистъра дружествен договор, когато в противоречие с предвидените в тази уредба процесуални правила не му е предоставен препис от договора със заличаване на тези данни. По-конкретно, в съображение 114 и 115 е посочено, че изискването за опазване надеждността и целостта на дружествените актове, подлежащи на оповестяване по Директива 2017/1132 – изискване, което налагало тези актове да се публикуват във вида, в който са предоставени на органите, на които е възложено воденето на търговския регистър, на което изискване се позовава и Агенцията, за да постанови своя отказ, не може да налага да остават обявени онлайн в регистъра лични данни, които не се изискват от Директива 2017/1132 или от националното право, при положение, че за целите на обявяването им агенцията би могла сама да изготви предвидения от националното право препис на акта на съответното дружество.

Отделно от това, разпоредбите на чл.7, т.3, пр.1 и чл.17, т.1, б. „б“, пр.1 от Регламента указват възможността и правото на субекта на данни да оттегли съгласието си по всяко време и да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, в който случай администраторът е задължен да ги изтрие без ненужно забавяне. В настоящия случай жалбоподателят е подал нарочно заявление, с което изрично и недвусмислено е заявил искане за изтриване/заличаване на личните му данни от обявения дружествен договор, като в съответствие с посочените по-горе разпоредби е заявил, че в случай, че бъде прието, че е предоставил личните си данни на основание чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, то той оттегля съгласието личните му данни да бъдат обработвани, чрез публикуването/обявяването им в дружествения договор по партидата на представляваното от него дружество. Независимо от така заявеното безпротиворечиво и категорично оттегляне на съгласие, ответникът, в нарушение на задълженията си по чл.17, т.1, б. „б“, пр.1 от Регламента да изтрие без ненужно забавяне личните данни, не е извършил дължимите действия по заличаването, а е указал друг неприложим ред за процедиране. Като не е изпълнил това свое задължение, администраторът на лични данни – Агенция по вписванията, е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Преписката следва да бъде изпратена за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение, в сроковете по чл.12, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679. Съобразно този изход на процеса в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски по делото до размер от 910лв., включващи адвокатско възнаграждение в размер на 900лв. и 10лв. внесена държавна такса. Сумата от 100лв., посочена в договора за правна услуга като заплатена за подаване на заявлението пред Агенцията по вписванията, не следва да се присъжда, тъй като не представлява разноски, направени пред съд, а такива в рамките на административното производство пред съответния орган.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, ІХ-ти състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ на Агенция по вписванията обективиран в писмо изх. № 94-0016/19.01.2023г.

ИЗПРАЩА преписката на Агенция по вписванията за разглеждане и произнасяне по подадено от Г. Д. П., със съдебен адрес в гр.Бургас, ул.„Васил Левски“ № 16, ет.2, офис 210, заявление вх. № 94-00-16/09.01.2023г., съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение, в сроковете по чл.12, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни.

ОСЪЖДА Агенция по вписванията, гр.София, ул.“Елисавета Багряна“ № 20, да ЗАПЛАТИ на Г. Д. П., със съдебен адрес в гр.Бургас, ул.„Васил Левски“ № 16, ет.2, офис 210, с [ЕГН], сумата от 910лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.