РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. Петрич, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
Административно наказателно дело № 20221230200509 по описа за 2022
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба на С. Г. Я. с ЕГН **********,
подадена чрез адв. Б. М. срещу наказателно постановление /НП/ № 22-0314-
000038 от 08.02.2022г., издадено от ВПД Началник РУ ОДМВР – Б., РУ – П.,
с което на жалбоподателя С. Г. Я. за нарушение на чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на
чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП "глоба" в размер на 10 лв. и за нарушение на чл. 100,
ал.1, т.2 от ЗДвП "глоба" в размер на 10 лв.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата, моли съда да
отмени обжалваното наказателно постановление, като неправилно и
незаконосъобразно. В съдебно заседание не се явява лично, изпраща
процесуален представител. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна)
Началникът на РУ – П. към ОДМВР – Б., редовно призован, не изпраща
представител. В съпроводителното писмо, с което е изпратена
административно-наказателната преписка се изразява становище, че жалбата
следва да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде
потвърдено.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е в предвидения
срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради
което подлежи на разглеждане по същество.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 25.01.2022г. жалбоподателят С. Г. Я. управлявал лек автомобил
"Хонда Акорд" с рег. № Е **** МХ, собственост на Бл. М. Я. от гр. П. Движел
се в гр. П. по ул. „Т. М.“ и около 10:50 часа, в районна на магазин „Лили
дрогерия“ бил спрян за проверка от полицейски екип. В хода на проверката
полицейските служители и по конкретно младши автоконтрольор при
ОДМВР – Б., свидетеля Н. Й. предприел действия за изпробването му за
употреба на наркотични вещества или техни аналози с тест Dreger Drug Check
5000 c фабричен ARKF-0042. Жалбоподателят обаче отказал да бъде
изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Затова бил
издаден талон за медицинско изследване № 0057232. При проверката било
установено още, че водачът не носи СУМПС от съответната категория и
свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.
За установените нарушения му бил съставен АУАН серия GA № 492412
от 25.01.2022 г., в който са квалифицирани нарушенията на жалбоподателя
съответни на описанието като нарушение по чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП ,
по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Нарушителят
подписал акта без възражения.
За извършените нарушения било издадено и обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя били наложени съответните на
посочените по-горе нарушения наказания, а именно : глоба в размер на 2000
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на
основание чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, глоба в размер на 10 лв. на
основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. на
основание чл 183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от приложени по делото писмени доказателства и от
показанията на свидетеля Н. С. Й. – актосъставител и свидетеля А. Б. Б..
Свидетелят Й., разпитани в хода на съдебното следствие твърдят, че не си
спомнят в детайли конкретния случай, но свидетеля Й. .потвърждава
авторството на акта. Съдът намира за разбираемо с оглед на изминалото
време от съставянето на АУАН актосътавителят да не си спомня подробности
за случая. Достатъчна е констатацията, че АУАН действително е съставен от
него.
По отношение нарушението в т. 1 от наказателното постановление :
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал
поведението на жалбоподателя за това, че е отказал да бъде проверен за
2
употреба на наркотични вещества и техни аналози по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
Посочената норма гласи, че водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички
съставомерни признаци на нарушението. Безспорно се установява, че С. Я.
като водач на МПС – лек автомобил марка "Хонда Акорд" с рег. № Е *****
МХ, собственост на Бл. М. Я. от гр. П., на 25.01.2022 г., в 10:55 часа, в гр. П.,
на ул. "Т. М.", в районна на магазин „Лили дрогерия“ е отказал да бъде
пробван с тест Dreger Drug Check 5000, c фабричен ARKF-0042 за наличието
на употреба на наркотични вещества и техни аналози, както и да даде проба в
медицинско заведение, за която му бил издаден талон за медицинско
изследване № 0057232 от същата дата. Следователно на посоченото място
жалбоподателят не се е съгласил и недвусмислено и категорично е отказал да
бъде тестван за наличие на наркотични вещества и/или техни аналози в
организма си, с което и е нарушил вмененото му задължение.
И двамата свидетели са категорични, че жалбоподателя е спрян за
извършване на проверка, при която същия е отказал да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества, като свидетеля Й. посочва още, че самия
жалбоподател е заявил пред тях, че отказа се дължи на факта, че е употребил
наркотични вещества. Съгласно издадения талон за изследване той е връчен
на жалбоподателя в 11:20 ч. на 25.01.2022 г., същевременно върху самия
талон е отбелязано от дежурния лекар д-р П., че „лицето не се явило за да
даде кръв и урина за изследване“. Свидетелят Й. посочва, че на
жалбоподателя били съставени и връчени АУАН и талон за медицинско
изследване, след което е съпроводен до спешен център, където пред
медицинския служител е отказал да даде кръв и урина за медицинско
изследване. Съдът кредитира показанията на свидетелите Й. и Б., тъй като
същите са последователни, непротиворечиви и взаимно се допълват, като по
делото липсват данни те да са заинтересовани по някакъв начин от изхода на
делото.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на
обжалваното наказателно постановление на това основание. Както АУАН,
така и наказателното постановление са издадени от компетентните органи.
Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 75 от
3
ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.
Съдът намира за несъстоятелни възраженията на жалбоподателя, че
талонът за медицинско изследване не му бил връчен по реда на чл. 6, ал.6 от
Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните
аналози. От съдържанието на талона е видно, че в него са вписани всички
обстоятелства, които са част от задължителното му съдържание, а именно:
мястото, където трябва да се извърши изследването и срокът за явяване на
нарушителя. Освен това, той съдържа подпис на С. Г. Я., който удостоверява
личното му връчване. Съответно в ал.7 от същия член на наредбата е
регламентирано, че крайния срок за явяване на лицето се определя от
контролния орган в зависимост от отдалечеността на мястото за извършване
медицинско изследване и възможността за ползване на обществен или друг
превоз за отиване до него, което е сторено в конкретния случай.
Разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП представлява както норма
предписваща поведение, така и санкционна норма. В нея нарушенията се
разделят по отношение на употребата на алкохол и наличието на наркотични
вещества. Законът дава право на нарушителя да избере дали да бъде тестван
на място или да бъде подложен на медицинско изследване, като в случая
жалбоподателят не е извършил нито едно от двете задължения.
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Доколкото законодателят не
е предвидил определени граници, в които може да се наложи наказанието,
съдът намира, че не може да бъде упражнен контрол върху справедливостта
на определеното наказание. В конкретния случай е наложена глоба във
фиксиран размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца, което е в предвидените от закона рамки. Така определено
наказанието съответства на критериите за оразмеряване на
административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е
тежестта на нарушението, и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН.
По отношение нарушенията в т. 2 и т. 3 от НП :
На следващо място макар да липсват конкретни възражения досежно
второ и третото нарушение според наказателното постановление, то
настоящата инстанция намира за установено, че по същото време и място
жалбоподателят Я., в хода на извършената му проверка не е представил и
съответно и не носил СУМПС с каквото по принцип той разполага и
свидетелство за регистрация на МПС. Така правилно актосъставителя, а и
наказващия орган са квалифицирали това бездействие съответно, като
нарушения на нормата чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП .
Правилно е приложен закона и в санкционната му част като е наложено
наказание глоба в размер на 10 лева, както предвижда нормата на чл. 183,
ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и глоба в
размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение
4
на чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП .
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН по отношение на коментираните нарушения, т. е. не е
налице "маловажен случай" на административно нарушение, тъй като се касае
за нарушения на закона, които са типични като другите от същия вид.
По аргумент от чл. 3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за
издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, на съдебен
контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни точки. Ето защо
съдът не следва да се произнася по този въпрос.
С оглед крайния изход на спора, разноски са дължими от жалбоподателя
на въззиваемата страна. Въззиваемата страна не е била представлявана от
юрисконсулт или друг представител и не е направила искане за присъждане
на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № 22-0314-000038 от
08.02.2022г., издадено от ВПД Началник РУ ОДМВР – Б., РУ – П., с което на
С. Г. Я. с ЕГН ********** и адрес : гр. П., ул. „М.“ № * за нарушение на чл.
174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП; за нарушение на чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 10
лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП и за нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, като правилно и
законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд – Б. по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
5