№ 13298
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря А. Н. Г.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110155086 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно и пасивно субективно съединени
искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от
ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от /ФИРМА/,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление /АДРЕС/,представлявано от А. А.,против Г.
С. Т.,ЕГН **********,и Т. С. М.,ЕГН **********,с адрес /АДРЕС/ ( лично и в
качеството им на универсални правоприемници на С. Й. С.,починала в хода
на производството ),с искане за постановяване на решение,с което да бъде
признато за установено,че съществува вземане на ищеца спрямо всяка от
ответниците в размер от по 450,62 лева главница за топлинна енергия за
периода м.05.2017 г. до м.04.2020 г.,56,20 лева лихва за забава за периода
15.09.2018 г. до 06.01.2021 г., 6,97 лева сума за дялово разпределение за
периода м.12.2017 г. до м.04.2020 г., 1,15 лева лихва за забава върху сумата за
дялово разпределение,както и при условията на разделност при равни дялове
ответниците отговарят за сумите от 1802,47 лева главница за топлинна
енергия за периода м.05.2017 г. до м.04.2020 г.,224,81 лева лихва за забава за
периода 15.09.2018 г. до 06.01.2021 г.,27,89 лева сума за дялово
разпределение за периода м.12.2017 г. до м.04.2020 г.,4,61 лева мораторна
лихва върху сумата за дялово разпределение,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди,че ответниците са клиенти на топлинна
енергия като съсобственици на недвижимия имот,който е топлоснабден и се
явяват задължени да заплащат цената на доставена топлинна енергия в срока
по общите условия. Ищецът твърди,че претендираната цена за топлинна
енергия съответства на действително доставено количество топлинна енергия.
Сочи се,че незаплатената топлинна енергия възлиза общо на 2703,71 лева.
1
Предвид обстоятелството,че цената не е заплатена в срока по общите
условия,ищецът претендира лихва за забава в размер от 337,22 лева. С
исковата молба са заявени и искови претенции за заплащане на сума за
дялово разпределение и на мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение в размер съответно от 41,83 лева главница и 6,92 лева лихва за
забава. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е
претендирано по реда на заповедното производство,но предвид подадени
възражения е налице интерес от предявяване на установителния иск. Ищецът
моли съда да уважи предявените искове.
В срока за подаване на писмени отговори такива са постъпили със
становище,че предвид настъпилата смърт на С. С. в частта,в която са
претендирани парични суми спрямо нея производството по делото подлежи
на прекратяване. Ответниците оспорват да са клиенти на топлинна енергия.
Твърди се,че не е доказано между кое дружество и етажната собственост е
сключен договор за дялово разпределение на топлинна енергия. Поддържа
се,че не е доказано какво е количеството потребена топлинна енергия.
Ответниците излагат съображения,че исковете са основани на частни
документи,изгодни за ищеца,твърдят,че Наредба № 16-334 е отменена с
решение на ВАС,формулирано е възражение за настъпила погасителна
давност. Ответниците молят съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач /ФИРМА/ намира исковата претенция за
основателна.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК /ФИРМА/ претендира
издаването на заповед за изпълнение против С. Й. С.,Г. С. Т.,Т. С. М. за
сумите от 2703,71 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2017 г.
до м.04.2020 г.,337,22 лева мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. до
06.01.2021 г.,41,83 лева сума за дялово разпределение за периода м.12.2017 г.
до м.04.2020 г.,6,92 лева мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение,ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането,които парични суми
са претендирани при условията на разделност – 4/6 са претендирани от С. С.,а
по 1/6 – от Г. Т. и Т. М.. Искането е уважено с издадената заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 4566/2021 г. по описа на СРС,42 състав.
Приети са общи условия на /ФИРМА/ за продажба на топлинна енергия
за битови нужди.
Представени са съобщения към фактури от 31.07.2018 г.,31.07.2019
г.,издадени от /ФИРМА/.
Видно от договор за покупко-продажба на жилище,сключен по реда на
чл.117 от ЗТСУ,С. Й. С. и С. Т. С. се легитимират като собственици на
/ИМОТ/ ( идентичен с ИМОТ НА АДРЕС ) с площ от 66,69 кв.м.
С договор № 3405/09.09.2002 г.,сключен между /ФИРМА/,като
изпълнител,и етажните собственици в ИМОТ НА АДРЕС,като
възложители,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
2
правоотношение,според което изпълнителят приема да реализира дейност по
дялово разпределение,а възложителите се съгласяват да поставят
индивидуални разпределители. Договорът е сключен в изпълнение на прието
решение на общото събрание на етажните собственици от 09.04.2002 г.
Установява се от договор,сключен между /ФИРМА/ и /ФИРМА/,че
/ФИРМА/ приема да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в
сгради в режим на етажна собственост,а /ФИРМА/ се съгласява да определя
размера на задълженията на отделните клиенти въз основа на данните от
дялово разпределение.
Според справка от НБД „Население“ С. Т. С. е починал на 14.08.2015 г.
и е оставил като наследници съпругата си С. С. и дъщерите си Т. С. М. и Г. С.
Т..
Видно от удостоверение за наследници,С. Й. С. е починала на
11.10.2021 г. и е оставила като наследници по закон дъщерите си Т. С. М. и Г.
С. Т..
Представени са документи за главен отчет,носещи подпис за абонат.
Според заключението по съдебно-техническата експертиза общият
топломер е отчитан на първо число,след което са приспадани за сметка на
доставчика технологичните разходи,технологичните разходи са определени
при спазване на приложимата методика,топломерът е преминавал периодична
метрологична проверка със заключение за съответствие,но предвид това,че за
периода 08.03.2020 г. до 31.04.2020 г. топломерът е ползван без валидно
свидетелство за този период паричната сума в размер от 104,55 лева не може
да бъде потвърдена от експертизата,начислената топлинна енергия за
процесния период възлиза на 2606,19 лева,без да са включени задължения
извън процесния период.
От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се
установява,че начислените по фактури суми за процесния период възлизат на
2871,26 лева,изравнителните сметки са въведени в информационната
система,а прогнозните задължения са сторнирани,общият размер на
главницата възлиза на 2703,71 лева,а лихвата за забава е в размер от 337,27
лева,начислените суми за дялово разпределение са 41,83 лева,а лихвата за
забава – 6,92 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е постъпило
възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това означава,че
този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство –
подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в
претендирания размер. В конкретния случай следва да бъде проведено
доказване,че между страните съществува договорно правоотношение относно
доставка и продажба на топлинна енергия,да бъде установено какви са
правата и задълженията на страните по договора,да бъде доказана цената на
доставена топлинна енергия. Регламентирането на иска като положителен
3
установителен иск означава,че е възложено в тежест на ищеца да проведе
доказване,че са реализирани материалноправните предпоставки за уважаване
на иска. С Гражданския процесуален кодекс е уредена фикция,че искът се
счита предявен на датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е
постъпила в едномесечен срок от съобщението с указания за предявяване на
иск,т.е. искът се явява предявен на 26.01.2021 г. Съдът намира за
неоснователни доводите на ответниците Т. и М.,че производството подлежи
на прекратяване по предявените искове срещу ответницата С.,починала в
хода на производството. Недопустимо се явява предявяване на искове срещу
страна,починала преди образуване на делото,докато в хипотезата на
настъпила смърт на страна в хода на производството същото се спира по реда
на чл.229,ал.1,т.2 от ГПК и се конституират правоприемниците на починалата
страна. В този смисъл съдът счита,че исковете са допустими,а ответниците
освен в лично качество отговарят по предявените искове и като
правоприемници на починалата си наследодателка.
Софийският районен съд намира,че от ангажираните в хода на
производството доказателства може да бъде направен несъмнен извод,че
страните се намират в договорно правоотношение – дружеството ищец
доставя и продава топлинна енергия в сградата,където се намира
топлоснабденият имот,а ответниците се явяват съсобственици на имота към
процесния период при дялове – 4/6 за С. С. и по 1/6 за другите две
ответници,в която насока съдът отчете представения договор по чл.117 от
ЗТСУ,от който се установява,че топлоснабденият имот е придобит по време
на брака на С. С. и Спас Спасов,респективно с настъпването на наследствено
правоприемство след смъртта на Спас Спасов дяловете в съсобствеността са
4/6 за С. С. и по 1/6 за ответниците Т. и М.. С оглед настъпилата смърт на
ответницата С. в хода на производството по настоящото дело и при
съобразяване универсалното правоприемство за задълженията на
първоначално конституираната ответница С. отговарят поравно другите две
ответници. Наследственото правоприемство се характеризира с
преминаването на правата и задълженията на наследодателя в патримониума
на наследниците при съобразяване на наследствените им дялове,поради което
за неиздължените парични суми за топлинна енергия от наследодателката С.
са пасивно легитимирани да отговарят ответниците Т. и М. при равни дялове.
Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът или
носителят на вещно право на ползване,а договорното правоотношение за
топлоснабдените към влизане в сила на ЗЕЕЕ ( отм.) и ЗЕ имоти възниква с
оглед притежаваното право на собственост или ограничено вещно право на
ползване. Предвид това,че е доказано,че ответниците са съсобственици на
имота,доказано е съществуването на договорно правоотношение между
страните. Разпоредбата на чл.150,ал.1 от ЗЕ урежда,че правата и
задълженията на страните се регламентират според общите условия на
дружеството доставчик. Страните не твърдят да са уговорени индивидуални
условия,отличаващи се от общите условия,поради което приложение намират
именно общите условия. За да бъде точно изпълнението на задължението за
заплащане на топлинна енергия,цената на доставена топлинна енергия следва
да е заплатена в срока по общите условия. Ответниците Т. и М. не ангажират
доказателства да е заплатена цената или част от същата,поради което
исковете,основани на твърдения за допуснато договорно неизпълнение,са
4
доказани по основание. Анализирайки доказателствата по делото,съдът
приема,че в сградата,където се намира топлоснабденият имот е въведена
система за дялово разпределение,респективно за всеки от имотите се
определя цена на топлинна енергия вследствие на дяловото разпределение.
Наличието на протоколи за главен отчет,които са подписани за абонат и не са
оспорени,изравнителните сметки,както и заключението по съдебно-
техническата експертиза,според което дяловото разпределение съответства на
нормативната уредба,позволява да бъде възприето,че предявените искове за
заплащане цена на топлинна енергия са доказани по основание,а по размер
исковете подлежат на уважаване за сума в размер на 2501,64 лева,съответно
по 1250,82 лева спрямо всяка от ответниците,а за разликата до пълния
претендиран размер от 1381,85 лева,предявен спрямо всяка от ответниците (
по 450,62 лева на лично основание и за по 901,23 лева като правоприемници
на С. С. ) исковете подлежат на отхвърляне. За да счете,че исковете са
доказани за парична сума в размер на по 1250,82 лева,съдът взе предвид,че
според заключението по съдебно-техническата експертиза главницата за
процесния период,без да има задължения извън процесния период възлиза на
2606,19 лева,но за периода 08.03.2020 г. до 30.04.2020 г. сумата от 104,55 лева
не може да бъде потвърдена,поради което съдът счита,че е доказана исковата
претенция за главница за топлинна енергия за сумата от 2501,64 лева,т.е. по
1250,82 лева за всяка от ответниците. Не може да бъде споделен доводът на
ответниците чрез процесуалния им представител,че искът е изцяло недоказан
за последния отчетен период,а именно за периода до 30.04.2020 г.,в която
насока от заключението по съдебно-техническата експертиза и от разпита на
вещото лице,проведен в открито съдебно заседание се установява,че за
периода до 08.03.2020 г. топлинната енергия е измервана от годно средство за
търговско измерване,респективно за периода до 08.03.2020 г. искът е доказан
по основание и размер,а не може да бъде потвърдена начислената сума
единствено за периода 08.03.2020 г. до 30.04.2020 г. Изводът на съда,че искът
е доказан за сумата от по 1250,82 лева спрямо всяка от ответниците не се
променя предвид довода,че са отменени разпоредби от Наредба № 16-334,в
която насока следва да бъде отчетено,че при отмяна на подзаконов
нормативен акт действието на съдебното решение е занапред,т.е. към
процесния период дяловото разпределение е реализирано при съобразяване на
действащата правна уредба. Софийският районен съд приема,че са доказани
по основание и исковете за сума за дялово разпределение при съобразяване
чл.36,ал.2 от общите условия на дружеството доставчик,както и предвид
заключението по съдебно-счетоводната експертиза,при което спрямо всяка от
ответниците Т. и М. исковете подлежат на уважаване за сумите в размер от по
20,91 лева ( 6,97 лева,дължими от всяка от ответниците лично и по 13,94
лева,дължими като правоприемници на С. С. ). Разбирането на съда,че
исковете за главница за топлинна енергия и за сума за дялово разпределение
са доказани по основание налага да бъде разгледано своевременно
формулираното в писмения отговор възражение за погасителна давност.
Погасителната давност е уредена в полза на длъжника,който може да се
позове на давност,ако в определен период от време,считано от настъпване на
изискуемостта кредиторът бездейства. Приложимата погасителна давност за
парични суми за топлинна енергия е тригодишната съгласно Тълкувателно
решение на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г. В конкретния случай
5
искът се явява предявен на 26.01.2021 г.,което означава,че са погасени по
давност вземания,за които към тази дата е изминал период от време,по-дълъг
от три години,считано от изтичане срока за плащане. Това означава,че
погасени по давност са вземанията за топлинна енергия за периода м.05.2017
г. до м.11.2017 г.,както и вземанията за суми за дялово разпределение за
м.12.2017 г.,за вземането за топлинна енергия за м.12.2017 г.,което според
общите условия,действащи от 2016 г.,е платимо в периода 01.01.2018 г. до
15.02.2018 г. давност не е изтекла,защото искът е предявен на 26.01.2021
г.,т.е. преди да са изминали три години,давност не е изтекла и за по-новите
вземания. При това положение съдът счита,че възражението за давност е
основателно за сумите в размер на по 257,86 лева за главница за топлинна
енергия и по 0,69 лева за сума за дялово разпределение,респективно исковете
подлежат на уважаване спрямо всяка от ответниците за парични суми,както
следва : 992,96 лева главница за топлинна енергия и 20,22 лева за дялово
разпределение.
Софийският районен съд счита,че исковете за заплащане мораторна
лихва върху главница за топлинна енергия са частично основателни предвид
частичната основателност на исковете за главница,а исковете за заплащане на
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение подлежат на
отхвърляне. За да бъде уважена искова претенция с правно основание чл.86 от
ЗЗД,необходимо е да бъде доказано,че парично вземане не е изпълнено,при
което кредиторът може да претендира от длъжника обезщетение за периода
на забава. Когато изпълнението на задължението има падеж или
срок,длъжникът изпада в забава,считано от деня,следващ падежната дата или
деня,следващ последния ден от срока,без да е налице необходимост от
отправяне на покана,а ако задължението няма определен срок,за да бъде
поставен длъжникът в забава е необходимо да бъде отправена покана.
Съдът,отчитайки обстоятелството,че общите условия на дружеството ищец не
регламентират срок за плащане на сумата за дялово разпределение,както и
като отчете,че ищецът не доказва да е отправял покана до ответниците,с което
да ги постави в забава,намира,че исковата претенция за заплащане на
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение подлежи на отхвърляне
за сумите в размер на по 3,45 лева. Софийският районен съд намира,че
исковата претенция за заплащане на мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия е доказана по основание. Съгласно чл.33 от общите условия
цената на топлинна енергия подлежи на заплащане в срок от 45 дни,считано
от изтичане периода на доставка. Наличието на предвиден срок за изпълнение
означава,че с изтичането му клиентът на топлинна енергия,ако не е изпълнил
задължението си,изпада в забава и отговаря за заплащане на мораторна лихва.
Развитите съображения мотивираха съда да приеме,че исковете за заплащане
на мораторна лихва подлежат на уважаване за сумите от по 110,63 лева
спрямо всяка от ответниците Т. и М.,а за разликата до пълния претендиран
размер от по 168,60 лева исковата претенция подлежи на отхвърляне. За да
приеме,че исковете са доказани по размер за сумите от по 110,63 лева,съдът
взе предвид,че исковете за главница са частично основателни,както и съдът е
възприел,че са налице погасени по давност вземания,съответно върху същите
е недължима и мораторна лихва предвид акцесорния й характер спрямо
главното вземане.
6
При този изход на делото и като съобрази,че и двете страни в
производството претендират присъждането на съдебноделоводни разноски
съдът приема,че следва да бъдат присъдени такива в размер от 81,61 лева за
заповедното производство и в размер от 993,84 лева за исковото производство
съобразно с уважената част от исковете,а в полза на ответниците следва да
бъдат присъдени 189 лева заплатено адвокатско възнаграждение съобразно с
отхвърлената част от исковете.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на Г. С. Т.,ЕГН **********,с адрес /АДРЕС/ ( лично и като
правоприемник на С. Й. С. ),че съществува вземане на /ФИРМА/,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление /АДРЕС/,представлявано от
А. А.,в размер от 992,96 лева ( деветстотин деветдесет и два лева деветдесет и
шест стотинки ) главница за топлинна енергия за периода м.12.2017 г. до
м.04.2020 г.,20,22 лева ( двадесет лева двадесет и две стотинки ) сума за
дялово разпределение за периода м.01.2018 г. до м.04.2020 г.,110,63 лева ( сто
и десет лева шестдесет и три стотинки ) мораторна лихва за периода
15.09.2018 г. до 06.01.2021 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 26.01.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 4566/2021 г. по описа на СРС,42 състав,като
отхвърля исковете в частта за разликата над 992,96 лева до пълния
претендиран размер от 1381,85 лева главница за топлинна енергия,в частта за
разликата над 20,22 лева до пълния претендиран размер от 20,91 лева сума за
дялово разпределение,в частта за разликата над 110,63 лева до пълния
претендиран размер от 168,60 лева лихва за забава,за сумата от 3,45 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на Т. С. М.,ЕГН **********,с адрес /АДРЕС/ ( лично и като
правоприемник на С. Й. С. ),че съществува вземане на /ФИРМА/,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление /АДРЕС/,представлявано от
А. А.,в размер от 992,96 лева ( деветстотин деветдесет и два лева деветдесет и
шест стотинки ) главница за топлинна енергия за периода м.12.2017 г. до
м.04.2020 г.,20,22 лева ( двадесет лева двадесет и две стотинки ) сума за
дялово разпределение за периода м.01.2018 г. до м.04.2020 г.,110,63 лева ( сто
и десет лева шестдесет и три стотинки ) мораторна лихва за периода
15.09.2018 г. до 06.01.2021 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 26.01.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 4566/2021 г. по описа на СРС,42 състав,като
отхвърля исковете в частта за разликата над 992,96 лева до пълния
претендиран размер от 1381,85 лева главница за топлинна енергия,в частта за
разликата над 20,22 лева до пълния претендиран размер от 20,91 лева сума за
7
дялово разпределение,в частта за разликата над 110,63 лева до пълния
претендиран размер от 168,60 лева лихва за забава,за сумата от 3,45 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Г. С. Т.,ЕГН **********,и Т. С. М.,ЕГН **********,с адрес
/АДРЕС/ да заплатят на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на
/ФИРМА/,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
/АДРЕС/,представлявано от А. А.,сумата от 81,61 лева ( осемдесет и един
лева шестдесет и една стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и в размер от
993,84 лева ( деветстотин деветдесет и три лева осемдесет и четири стотинки )
сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство.
ОСЪЖДА /ФИРМА/,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление /АДРЕС/,представлявано от А. А. да заплати на основание чл.81
от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на Г. С. Т.,ЕГН **********,и Т. С. М.,ЕГН
**********,с адрес /АДРЕС/,сумата от 189 лева ( сто осемдесет и девет лева )
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
/ФИРМА/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8