Решение по дело №14447/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2794
Дата: 3 август 2020 г. (в сила от 15 септември 2020 г.)
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20195330114447
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2019 г.

Съдържание на акта

     

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   2794

гр. Пловдив 03.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 02.07.2020 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14447 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от А.Й.С. срещу П.В.Р., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за присъждане на сумата в размер на 6000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и 630 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат от извършено от страна на ответника противоправно деяние на 10.08.2019 г., изразяващо се в нанасяне на удар в лявата част на лицето.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 10.08.2019 г. около 3.30 – 4.00 часа в  *** ответникът е нанесъл удар с ръка в лявата част на лицето на ищеца, без по никакъв начин ищецът да го е предизвиквал. В резултат от удара ищецът усетил силна болка, паднал на земята и изгубил съзнание. След като дошъл в съзнания ищецът разбрал от присъстващите на инцидента, че си бил глътнал езика, като собственика на дискотеката му е помогнал да не се задуши. След инцидента ищецът отишъл в спешното отделение на гр. Пловдив в „УМБАЛ Св. Г.“. Там била извършена хирургическа манипулация. Имал рана на бузата, която била зашита, както и му били направени изследвания за наличие или липса на вътрешни кръвоизливи и наранявания. В резултат на побоя на ищеца са причинени следните увреждания: *** *** *** и манипулирана чрез хирургически шев, *** на прехода на кожа лигавица и лигавицата на кухина с адаптирани ръбове чрез хирургически шевове, ***, охлузване на *** на ***.

В резултат от инцидента се наложило на ищеца да бъде оказана е дентална помощ. *** от ляво имал нужда от лечение. Бил изваден *** зъб, което довело до направата на разходи от страна на ищеца в размер на 630 лева, от които 300 лева вадене  на *** зъб, 300 лева – направа на мост на мястото на извадения *** зъб и 30 лева за издаване на съдебно медицинско удостоверение. С оглед изложеното са предявени исковете.  Претендира се и законна лихва върху вземането от датата на увреждането 10.08.2019 г. до окончателното плащане.

          В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с  правна квалификация с чл.45 ЗЗД, във вр. с чл.52 ЗЗД и чл.82, пр. 1 ЗЗД.

За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следния фактически състав: деянието, противоправността на деянието, твърдените вреди, техния размер, причинна връзка между деянието и вредите, умишлената вина. Ответникът носи насрещно доказване.

За установяване твърденията на ищеца на същият са допуснати двама свидетели при режим на довеждане.

От разпита на свидетеля Ч. Й. Л. /протокол от о.с.з. от 26.05.2020 г. л.40/, че е присъствал на инцидент пред дискотека „***“ в кв. „***“ в гр. Р., при който ищецът А.С., опитвайки се да помогне на момче, нападнато от ответника П.Р., получил удар от последния в областта на лицето. Свидетелят установява, че А. не е имал агресивно поведение и с нищо не е предизвикал ответника. Единствено се опитал да помогне на друго момче, нападнато от ответника.  Помощта била вербална, като ищецът заявил на ответника, че няма смисъл от разправии и главоболия, в резултат на което ответникът нанесъл удар на ищеца. От удара, А. паднал на земята, глътнал си езика, като свидетеля и още други лица, присъстващи на инцидента, му се притекли на помощ, като успели да извадят езика на ищеца, за да не се задуши. След удара ищецът бил в безсъзнание близо 5 минути. След това свидетелят придружил ищеца в болнично заведение.

От показанията на свидетеля П. В. И. /протокол от о.с.з. от 26.05.2020 г. л.41/ се установява, че същият е присъствал на инцидента между ищеца и ответника, като е наблюдавал същата обстановка като свидетеля Л.. Видял П. да избутва А. с едната ръка, а с другата да го удря, в резултата на което ищецът изпаднал в безсъзнание. Свидетелят съща установява, че ищецът не е имал провокативно поведение спрямо ответника.

Преценени по реда на чл.175 ГПК съдът кредитира показанията на така разпитаните свидетели като обективни и непротиворечиви, както помежду си така и с другите събрани по делото доказателства – медицинска документация и Съдебно-медицинската експертиза. Свидетелите дават показания за обстоятелства, които пряко и непосредствено са възприели.

Видно от представената по делото медицинска документация – резултати от образно-диагностично изследване, лист за преглед на пациент в спешно отделение, лист за преглед на пациент /л.5-11/ се установява, че след инцидента на 10.08.2019 г. ищецът потърсил спешна медицинска помощ в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, където му били извършени редица изследвания, както и е зашита рана от вътрешната страна на бузата.

От представеното по делото Съдебномедицинско удостоверение № 938 от 12.08.2019 г., изготвено на база личен преглед и представена медицинска документация /л.12/ се установява, че на ищеца са причинени *** *** ***. В заключението на СМУ се посочва, че описаните травми е възможно да възникнат по начин и време, посочени от ищеца, а именно в резултат на удар в *** лицева част.   

Представено е доказателство за заплатена сума в размер на 30 лева за изготвяне на описаното по-горе Съдебномедицинско удостоверение, платено с  фактура № ********** от 12.08.2019 г. /л.8/

От представена по делото Амбулаторна епикриза от ДЕНТАКОРД „АГПППДМ“ ООД от 26.08.2019 г.  /л.46/ се установява, че на ищецът е извършен преглед от *** по дентална медицина с оплакване от болки и неголям оток на ***, болки и подуване на левия *** – горе. Констатирана е незаздравяла напълно рана на венеца от *** зъб, *** зъб е ретинирал. Премахнат е *** зъб, зашита е раната на венеца. Лечение на 24 зъб. Представен е фискален бон № 36670157 от 29.05.2020 г. за плащане на сума в размер на 300 лева – дентални услуги в полза на ДЕНТАКОРД „АГПППДМ“ ООД. 

По делото е допусната и изслушана Съдебно-стоматолигична експертиза /л.54/, от която се установява, посочените по-горе, описани в СМУ и в Амбулаторната епикриза, увреждания на ищеца. Вещото лице дава заключение, че така посочените травматични увреждания е възможно да са причинени по начина по който описан в медицинската документация, респективно от ищеца. При изслушването си в открито съдебно заседание вещото лице, заявява, че единствената видим резултат от инцидента е липсващия *** зъб. Вещото лице заявява, че белезите от зашиването на раните по лицето на ищеца са изчезнали и няма видими такива. Вещото лице установява, че на мястото на премахнатия *** зъб би могло да се постави коронка и имплант, като премахнатата костица не е пречка, поставянето на такъв. Вещото лице заявява, че цената на премахването на ретиниран или полуретиниран зъб, какъвто е налице в процесния случая, е 300 лева, цената, заплатена от ищеца.

Съдът кредитира така обсъдената експертиза като обективно и компетентно изготвена, основана на професионалните знания и опит на вещото лице. Вещото лице дава заключението си след личен преглед на ищеца и на база, представената по делото медицинска документация.

Предвид всичко изложено съдът приема, че по делото се установи противоправно поведение на ответника, изразяващо в нанасянето на удар в лявата лицева част на ищеца, в резултат на което на ищеца са причинени травматични увреждания *** *** ***, разклащане и премахване на *** зъб, които увреждания са в пряка причинно-следствена връзка от удара на ответника. Ответникът е действал и виновно, при условията на умисъл, като е целял настъпването на вредоносния резултат у ищеца.

По отношение на размера на имуществените вреди:

 По делото се установи, че ищецът е заплатил сума в размер на 30 лева за издаване на съдебно-медицинско удостоверение за травмите от нанесения му удар от ответника, както и е заплатил сума в размер на 300 лева за дентална услуга по премахване на *** зъб. Така направените разходи от ищеца са в пряка-причинно следствена връзка с нанесения от ответника удар, същите нямаше да бъдат направени, ако не беше последния. Поради което искът за имуществени вреди ще се уважи за сумата в общ размер на 330 лева. За горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 630 лева, а именно за сумата от 300 лева – за поставяне на мост на мястото на извадения зъб, искът като неоснователен ще се отхвърли. По делото не се установи на ищеца да е направен мост, както и да е плащал за такава услуга.

По отношение на размер на неимуществените вреди:

Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди следва да бъде определен съгласно чл. 52 ЗЗД – по справедливост. Дължи се обезвреда на телесните и психическите увреждания на пострадалия и претърпените във връзка с тях болки, страдания и негативни емоции и дискомфорт. Въведеният от закона субективен  критерий е обвързан от редица обективно съществуващи обстоятелства, сред които актуалната икономическа ситуация в страната, общественото възприемане на справедливостта, характерът и степента на уврежданията, времето, изминало от увреждането, времето за възстановяване от вредите и др.

В настоящия случай съдът прие, че на ищеца са причинени травматични увреждания, довели до физически болки и страдания, в резултат от нанесения от ответника удар. Извършеното деяние съдът характеризира като проява на изключително грубо и агресивно поведение от ответника. На ищецът са причинени различни охлузвания в областта на лицето. Същият от удара е изпаднал и в безсъзнание, което показва, че удара не е бил лек. Ударът е довел и до загуба на зъб в последствие, до възпалителни процеси и до извършване на манипулация по зашиване на причинена рана в областта на лявата буза на ответника. За обезвреда на причинените на ищеца неимуществени вреди съдът намира, че справедливия размер на обезщетението е в размер на 3000 лева.

Съдът, взе предвид и обществено-икономическите отношения и отражението им към размера на неимуществените вреди към м. август 2019 г. Налице е връзка между стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта, който не може да съществува извън конкретните условия, включващи и време и място на възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на доходите. В този смисъл  Решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на I ТО на ВКС.

Взе се предвид и младата възраст на ищеца, както и обстоятелството, че по лицето на ищеца не се останали видими белези и травми. Липсващия *** зъб може да бъде компенсиран с поставяне на мост или имплант, както и че липсата на същият не му пречи за нормален начин на живот. Не се доказа и по-сериозни, продължителни във времето вреди за ищеца, както и такива от емоционално естество.

С оглед изложеното искът за неимуществени вреди ще се уважи за сумата от 3000 лева, като за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от  6000 лева, искът като недоказан ще се отхвърли.

Като законна последица от уважаване на иска за главница, следва да се уважи искането и за законна лихва върху главницата за неимуществени вреди от датата на увреждането – 10.08.2019 г. до окончателното плащане.

По отношение на законната лихва за имуществените вреди същата се дължи от момента на извършване на разхода¸като за сумата от 30 лева за СМУ това е от дата 12.08.2018 г. до окончателното плащане, а за сумата от 300 лева – дентална услуга по премахване на зъб, считано от 29.05.2020 г. до окончателното плащане

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни, които са направили своевременно искане в тази насока. Ищецът доказа следните разноски – 290 лева, платена д.т. /л.20/, 700 лева – платено адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на които а представени доказателства – разписка, съдържаща се в договора за правна защита и съдействие /л.63/ и 251 лева – депозит за СМЕ /л.182 и молба от 24.07.2020 г./. Общо разноски направени от ищеца в размер на 1241 лева, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК съобразно с уважената част от претенцията ще се присъди сума в размер на 623.31 лева.

От ответника е направено своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, което съдът намира за неоснователно. Съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, минималния размер на адвокатското възнаграждение в настоящото производството, с оглед заявения материален интерес е 661.50 лева /чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата/. Уговореното от ищеца адвокатско възнаграждение е в размер на 700 лева – с 38.50 лева над минимума. Съдът приема, че същото не е прекомерно с оглед правната и фактическа сложност на делото проведените няколко открити съдебни заседания. Съдът съобрази и активното процесуално поведение на пълномощника на ищеца, извършените в достатъчен обем доказателствени искания и ангажирани доказателства, поради което намира, че възнаграждението в размер на 700 лева е адекватно на фактическата и правна сложност на делото и активното процесуално поведение на пълномощника на ищеца.

Ответникът доказа следните разноски 630 лева – адвокатско възнаграждение, за реалното плащане, на което са представени доказателства, разписка, обективирана в договор за правна защита и съдействие /л.28/, от които на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК ще се присъди сума в размер на 313.57 лева, съразмерно с отхвърлената част от претенцията. Ответникът не доказа допълнително заплатено възнаграждение в размер на 100 лева, поради което такова не му се следва.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

Р Е Ш И:

            ОСЪЖДА П.В.Р., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА А.Й.С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в общ размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, последица от виновно противоправно поведение на П.В.Р. от 10.08.2019 г., изразяващо се в нанасяне на удар с юмрук в лицето на А.Й.С. ***, до дискотека „***“ в кв. „***“, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 10.08.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 330 лева - обезщетение за имуществени вреди, представляващи претърпени загуби от същото деяние, от които 30 лева – платено Съдебно медицинско удостоверение по фактура № ********** от 12.08.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 12.08.2019 г. до окончателното плащане и сумата в размер на 300 лева- платена дентална услуга на ДЕНТАКОРД „АГПППДМ“ ООД с фискален бон № 36670157 от 29.05.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.05.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 623.31 лева – разноски в производството, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над уважения размер от 3000 лева до пълния предявен размер от 6000 лева, както и иска за обезщетение за имуществени вреди за горницата от уважения размер от 330 лева до пълния заявен размер от 630 лева, а именно за сумата от 300 лева – услуга за мост на мястото на изваден зъб.

            ОСЪЖДА А.Й.С., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА П.В.Р., с адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата в размер на 313.57 лева – разноски в производството.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала!ВГ