Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 01.03.2019г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО                                                     7-ми  състав

на двадесет и девети януари                                                               година 2019

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                           

                                                 СЪДИЯ: Гергана Христова- Коюмджиева    

Секретар: Ирена  Апостолова

Прокурор: А.С.като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15027  по описа за 2016  год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Предявени  са обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т. 3, пред. второ от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл. 26 ЗОДОВ.      

           Образувано е по искова молба на А.А.С. ЕГН ********** ***, чрез адв.Х.М. - САК против П.на РБ по искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ и чл. 26 ЗОДОВ, за заплащане на следните суми: 50 000 лева. представляващи обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато обвинение в престъпление, за което ищецът бил оправдан с влязла в сила присъда № 24 от 12.11.2015 год. по в.н.о.х.д.№ 393/ 2015 год. по описа на САС, НО, 7 състав, потвърдена с Решение № 90 от 27.04.2016 год. по к.н.д. № 267/2016 год. по описа на ВКС, и сумата от 5000 лева, представляващи обезщетение за прекомерна продължителност на воденото срещу А.А.С. досъдебно производство, ведно със обезщетение за забавата в размер на законната лихва върху претендираните суми, считано от 27.04.2016 год. - датата на влизане в сила на окончателния съдебен акт, с който е приключило наказателното производство, до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 28.08.2010 г. управлявал джип „КИА” по бул.”Монтевидео”, като на стоп-линията преди кръстовището е бул. „Никола Петков” спрял поради червен сигнал на светофарната уредба. След подаване на зелен сигнал бавно навлязъл в кръстовището и плавно извършил маневрата-завой надясно. Когато почти осъществил завоя надясно, по бул. „Н. Петков” със скорост от 45 км/ч., без да намалява и спира, срещу червения сигнал на светофара в кръстовището навлязъл лек автомобил „Москвич” ********, управляван от М.И.С.ов. Водача С.бързо настигнал джипа и едва в последния момент реагирал да го заобиколи отляво, но в насрещното платно за движение бил спрял в изчакване на зелен сигнал насрещно движещ се автомобил. С.опитал с „ S “-образна маневра да се промъкне между спрелия насрещен автомобил и настигнатия джип, при което дясната страна на Москвича се ударила и приплъзнала по предния ляв калник на джипа. Последвало поднасяне на задната част на Москвича наляво, при което С.загубил управлението и се насочил неуправляемо диагонално към десния тротоар, като връхлетял в спирковия навес на автобусна спирка и премазал седящата на пейка там млада жена, която умъртвил.

Сочи, че било образувано наказателно производство, като срещу него в СГС бил внесен обвинителен акт. Заявява, че по НОХД № 5273/2013г. по описа на СГС подсъдимите С.и С. били признати за виновни. Посочва се, че с влязла в сила присъда № 24 от 12.11.2015 год. по в.н.о.х.д.№ 393/ 2015 год. по описа на САС, НО, 7 състав, потвърдена с Решение № 90 от 27.04.2016 год. по н.д. № 267/2016 год. по описа на ВКС ищецът С.е оправдан.

Излагат се съображения, че  явно неоснователно ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем, а след това и призован в съда в качеството на подсъдим. Това подхранвало мълвата и клюките по негов адрес. Твърди, че са му причинени вреди на личното здраве,  пряко и ежедневно затрудняващи и застрашаващи живота му и налагащи му серия от неудобства и ограничения в ежедневието, в режима на хранене, в употребата на алкохол, в режима на физическите усилия и натоварвания необходими в домакинството. Твърди се, че неоснователното обвинение потиснало психическото здраве, променило общия му дух, жизнен хъс на осъществен професионалист, проспериращ човек и мъж. Било увредено доброто име на ищеца като учен, преподавател в Техническия университет и професор.

  

В срока по чл.131 ГПК, е депозиран отговор от П.на Р.Б., в който ответникът оспорва исковете по основание и размер. Заявява, че искът по чл. 2б ЗОДОВ е недопустимо заявен пред съда, предвид липсата на доказателства за изчерпана административна процедура по реда на Глава Трета „а” ЗСВ. При условията на евентуалност оспорва претенцията за прекомерна продължителност на досъдебното производство като неоснователна и недоказана, като поддържа, че с оглед на фактическата и правна сложност на делото срокът е разумен. Оспорва иска за обезвреда на неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение в престъпление, като сочи, че не са налице доказателства, които да установяват действително претърпени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от обвинението. Твърди също, че са недоказани и твърденията в исковата молба за претърпени неудобства във връзка с наложената на ищеца мярка за неотклонение, за влошено здравословно състояние, морални страдания, опозоряване и засягане на доброто му име сред студенти и приятели по причина на обвинението. Поддържа, че не са налице доказателства спрямо ищеца да е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража” или „домашен арест”, предвид на което самостоятелно обезщетение за вреди от наложена мярка за процесуална принуда не се дължало, тъй като такава не била и отменяна като незаконосъобразна в нарочно контролно производство. Оспорва исковете по размер е оглед на чл. 52 ЗЗД, трайната съдебна практика, вида и обема на заявените вреди, липсата на изпълнявана най - тежка мярка за неотклонение и чл. 5 ЗОДОВ.

          В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв. М. поддържа предявените искове.

          В съдебно заседание П.на Р България, чрез прокурор – А.С.от СГП поддържа възраженията наведени в отговора.

          По делото като контролираща страна е  осигурено участие СГП.

             

             Софийски градски съд, I – 7 състав, като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК и доводите на страните, намира  за установено следното от фактическа страна:    

          От  приетия по делото Обвинителен акт на СРП, се установява, че спрямо ищеца А.С. било повдигнато обвинение, за това, че 28.08.2010г. в гр.София, при управление на л.а.“Киа Спортидж“ рег.********,по ул.“Боряна“  нарушил правилата за движение по пътищата –чл.20, ал.2 ЗДвП  и по непредпазливост  при условията на независимо съпричиняване с М.И.С.ов – водач на л.а. „Москвич“ рег.№********АТ, причинил смърт на Т.Л.А.- престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК. /л. 116-124 от делото/. Обвинителния акт е изготвен от СГС след приключване на ДП №11417 /2010г- на СДВР – О „ДП“, пр.пр.№10144 /2010 год. по описа на СГПV

         С Присъда № 331 от 08.12.2014г., постановено по НОХД № 5273/2013г. по описа на СГС, НО, 11-ти състав, ищецът А.С. е признат за виновен, за това, че на 28.08.2010г. около 09:10 часа в гр.София на кръстовището на бул.“Никола Петков“ и ул.“Монтевидео“, при управлението на моторно превозно средство- лек автомобил „Киа Спортидж“ с ДК № ********, с посока от ул.“Боряна“ към бул.“ Никола Петков“ нарушил правилата за движение по пътищата, чл.20, ал.2, изр. второ от ЗДвП: “ Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“- като не е съобразил идващият по бул.“Никола Петков“ лек автомобил „Москвич“, не го е наблюдавал и е стигнал до необоснована преценка на конкретната пътна обстановка, поради което не намалил скоростта и не спрял и по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с М.И.С.ов, който управлявал МПС лек автомобил „Москвич 21412“ с ДК № ********АТ причинил смърт на Т.Л.А.- престъпление по чл.343, ал.1 б."В“ пр.1, вр. чл.342 ал.1, пр.3 от НК, за което и на основание чл.54 от НК вр. чл.2, ал.2 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от осем месеца, като на основание чл.66 от НК е отложено изтърпяването на така определеното наказание за срок от три години. На основание чл.343г, вр. чл.343, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК А.С. е лишен от правото да управлява МПС за срок от осем месеца./л. 125-127 от делото/

         С присъда № 24 от 12.11.2015г., постановено по ВНОХД № 393/2015г. по описа на САС, НК, І-ви състав е отменена присъда № 331 от 08.12.2014г. на СГС, постановено по НОХД № 5273/2013г. в наказателно осъдителната й част, с която подсъдимият А.А.С. е признат за виновен по чл.343, ал.1, б.в от НК в частта относно независимото съпричинителство и разноските по делото. /л.127  от делото/

         С окончателно решение № 90 от 27.04.2016г., постановено по КНД № 267/2016г. по описа на ВКС, ІІ НО, касационния съд е оставил в сила оправдателната присъда № 24 от 12.11.2015г. постановена по ВНД № 393/2015г. по описа на САС, НО, І-ви състав. /л.128-133 от делото/

            От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните комплексна  медико -психиатрична експертиза с вещи лица д-р Д.Б. – специалист вътрешни болести и кардиология и д-р Е.М.  - психиатър, се установява, че при ищеца не са регистрирани психиатрични и психологични консултации и лечения. При проведения преглед, ищецът описал емоционални и вегетативни оплаквания с флуктуираща интензивност, които биха могли да са проява на психичен стрес, но няма данни този стрес да е довел до развитието на дезадаптивни реакции и други психични разстройства. Вещите лица обосновават извод, че при ищеца са налице психологични последици от повдигнатото обвинение - преживявания за понесена несправедливост и претърпени загуби в личен, здравословен и професионален план, както и стремеж за постигане на заслужено възмездие.  Сочат, че обвинението, което е станало и публично известно, съставлява висок стресогенен фактор, като е възможно да причини емоционални и вегетативни промени –нарушен сън, тревожност и потиснатост, преживяване за публично унижение и обреченост.  При клиничното изследване  не се установяват характерови абнормности в смисъл на личностово разстройство. Експертите са направили извод, че А.С. се очертава като екстраверт с високо ниво на интелектуално функциониране и социално насочено поведение, активен, самостоятелен, поставящ повишени изисквания към себе си и околните. Вещите лица са констатирали, че се касае за 71 годишен мъж,  боледуващ от сърдечна аритмия, артериална хипертония и аденом на простатата, за който провежда медикаментозно лечение.   

            Заключението на комплексната съдебно психиатрична експертиза изготвена от д-р Д.Б. и д-р Е.М., съдът възприема, като обективно и компетентно дадено.

           В хода на съдебното дирене по настоящото дело са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля – Д.Н.К.. Същият заявява, че познава ищеца, близки са. Посочва, че някъде 2010 г., малко след рождения му ден, му се обадил, че е катастрофирал, бил притеснен. Започнали да приказват „той е убиец, той е убил човек“. Свидетелят сочи още, че С. е бил привлечен като свидетел, а по-късно обвинен в съучастие, много тежко го изживял. К. сочи в показанията си, че не знае колко дела са се водели, но през това време се наложило да влиза в „Сити Клиник“ за процедура, която струвала 1800-2000 лева, след което отново повторил процедурата. Имал някакво мъждене или аритмия. Изживял го много тежко и здравето му все още не е както трябва, имало отзвук и в университета. Като заставал пред аудиторията и студентите шушукали, че бил убиец. Свидетелят заявява още, че за тези заболявания се лекувал в „Сити клиник“,  по време на делото и след като го обвинили. Преди това не му е известно да е боледувал.

            Разпитан  като свидетел е и В.Д.Я.– личен лекар на ищеца. Същият установява, че изследвал състоянието на ищеца и контролирал лечебно-диагностичния процес през последните 10 години. Във времето той си имал хронични заболявания, които ги контролирали, но влошаването на състоянието му по отношение на сърдечно-съдовите оплаквания, се случили през последните 2-3 години, по-сериозното влошаване на състоянието му и налагането да се провеждат високоспециализирани лечения, диагностични процедури и лечение се развили през последните няколко години. Свидетелят сочи, че при анамнезата се интересувал от нещата, които са свързани с него, за да си обясни, защо развива тези усложнения, за да може и лечението да бъде ефективно. Имал една артериална хипертония предшестваща, която се засилила през последните години също и при тези анамнези и разпити установил, че г-н С. има сериозни проблеми от по-лично естество. Счита, че нещата вървяли успоредно и тези проблеми, свързани с делата, които води. Споменал, че се чувства като престъпник, емоционален човек е. Свидетелят сочи още в показанията си, че проблемите със сърцето, ритъмно-проводните нарушения нямали постоянен характер, не персистирали, а имало моменти в които се явяват. Когато са говорили, имало периоди, в които сърцето било в ритъм, след което излизало от ритъм, след което отново влизало в ритъм. Имало периоди, когато ищецът ставал тревожен, напрегнат. Св. Я.заявява, че хипертонията на ищеца е фиксирана, трайна, резистентна и подлежи на доживотно лечение с медикаменти. Посочва, че ищецът С. е имал артериална хипертония и преди образуването на наказателното дело. Това, което направило впечатление е нейното резистиране на лечение и по-трудното повлияване през последните години.

            Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Д.К. и В.Я.. Същите са дадени добросъвестно, логични са, непротиворечиви и последователни.

 

            Тези фактически констатации, мотивират следните правни изводи:

         Отговорността на държавата по чл.1 и чл.2 от ЗОДОВ е обективна. Държавата отговоря за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на техни задължения. Съгласно  чл. 2,  ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, П.и съда при  обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

 

            І. По допустимостта на иска по чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ: 

         Законодателят е предвидил, че следва да се ангажира отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от незаконни действия на правозащитните органи. Пасивно легитимирани да отговарят по иск с пр.основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ са държавните органи, които имат правосубектност, и чиито длъжностни лица с неправилни действия са причинили вреди на граждани. В конкретния случай пасивно легитимирана да отговаря по претенцията е П.на Р.Б.. С оглед наличието на правен интерес от предявяване, надлежна активна и пасивна легитимация предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, се явява допустим.    

         ІІ. По основателността на претенциите:

               Относно иска  с пр.основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ:

        Държавата, съгласно чл. 2, т.3 от ЗОДОВ, отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на следствието, П.и съда вследствие незаконно обвинение за извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Доказването на вредите и на причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение е изцяло в тежест на ищеца, сезирал гражданския съд с иск за заплащане на обезщетение по реда на този закон. Искът за обезщетение съгласно чл. 7 от ЗОДОВ се предявява срещу държавните органи, от чиито незаконни актове са последвали вредите.

        В настоящия случай ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК,  като производството срещу него продължило до 27.04.2016 г., когато с решение на ВКС е потвърдена оправдателната присъда по отношение на ищеца А.С.. Поради това настоящият състав приема, че е налице хипотезата на чл. 2, ал.1, т.3, предл. първо от ЗОДОВ.

        Незаконността на обвинението, произтичаща от оправдаването на ищеца по повдигнатото обвинение, съставлява основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, т.3 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.

Анализът на събраните доказателства обосновава извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника П.на РБ, на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на работата му, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания /Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 295/2010 г., ІV г.о., ГК./. От обсъдените свидетелски показания се установява, че повдигането на обвинение е причинило на ищеца притеснения и неудобства, които са били обусловени от продължителността на воденото наказателно производство, от разгласяването на повдигнато обвинение, както и от неблагоприятните последици по отношение на  репутация на ищеца.

Ищецът е бил обвинен е в извършване на тежко престъпление /непредпазливо/, за което е оправдан с присъда, като наказателното производство по това обвинение е продължило седем години. Засегнати са гарантирани от Конституцията права.    Честите явявания пред органите на досъдебното и съдебното производство са водели до напрежение. Незаконното обвинение в причиняване на смърт по непредпазливост при ПТП е било злепоставящо за ищеца в сферата на преподавателската му дейност и изяви и е допринесло съществено за компроментирането му в обществото. При така установената степен на засягане на неимуществени блага в резултат на процесното незаконно обвинение, за да бъде удовлетворен общественият критерии за справедливост при съществуващите в страната обществено -икономически условия на живот и с оглед конкретните обстоятелства по делото, за обезщетяване на заявените с настоящия иск вреди като произтекли от обвинението в престъпление по чл.343, ал.1, буква „в“, пр.1 НК за периода от края на 2010 г. до 27.04.2016г., следва да се определи и съответно присъди обезщетение от общо 10 000 лева, ведно със законните последици, които включват и законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда.

 

При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди винаги се вземат предвид конкретни обстоятелства, които да сa в причинна връзка с негативни изживявания на ищеца (така Решение № 242 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 19/2012 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, също Постановление № 4 от 23.12.1968 г., пленум на ВС).

              Предвид всичко изложено съдът намира, че справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на незаконно повдигнато обвинение се явява сумата от 10 000 лв., определена глобално съобразно задължителните указания по т.11 от ТР №3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС, до която така предявеният иск е основателен и доказан по размер, като подлежи на отхвърляне в останалата част до пълния претендиран  размер от 50 000 лв. При определяне на размера на обезщетението, съдът съобрази, че няма доказателства за пряка връзка между сърдечна аритмия и артериална хипертония при ищеца и незаконното обвинени. От съвкупната преценка на доказателствата може да се заключи, че същият е понесъл тежко и с безпокойство обвинението в присвояване, но не и че действията на П.на РБ са причина за влошеното му здравословно състояние.

              Основателността на иска за неимуществени вреди по чл. 2, ал.1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ до посочения размер от 10 000 лв. обосновава уважаване и на акцесорната претенция за лихва върху тази сума, считано от 27.04.2016 г. -  влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане.

          

             По иска обезщетение за неимуществени вреди, причинени от наказателно производство в неразумно дълъг срок:

             С исковата молба, ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нарушение на правото му за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, §1 от ЕКЗПЧОС. В чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ (ДВ, бр. 98 от 2012 г.) е уредена самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС. С нормата на чл. 2б от ЗОДОВ се създаде национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие като вътрешноправно средство за защита и самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок т.е. наличие на нарушение по чл. 6 § 1 от ЕКПЧ респ. възможност да претендират обезщетение. В тази хипотеза, държавата отговаря за вреди от действия на правозащитни органи, които не са извършени в разумен срок като отговорността е деликтна. Допустимостта на иска за обезщетение на вредите от нарушение на правото по чл. 6 § 1 от ЕКПЧ по висящо производство е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава III от ЗСВ и да няма постигнато споразумение /решение 210/15.06.2015 г. по гр. д. 3053/2014 г. на Трето ГО на ВКС/.

         В конкретния случай с определение от 15.06.2017г. съдът е оставил частично без движение исковата молба, относно предявената претенция по чл. 26 ЗОДОВ, като е указвал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението в писмен вид с препис за ответника да уточни:         от кое водено срещу него досъдебно производство претендира да са произтекли вреди поради прекомерната му продължителност, да посочи и представи доказателства за подадено до ИВСС заявление по чл. 60а ЗСВ, в това число и копия от документите, съдържащи се в административната преписка, образувана по подаденото заявление, предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ и чл. 60л ЗСВ, както и да конкретизира по вид и обем претърпените от забавата неимуществени вреди. Със същото определение на ищеца са указани и последиците от  неизпълнение на дадените указания – връщане на исковата молба и прекратяване производството по делото в тази му част. От кориците на делото не се установява ищецът, чрез процесуалния му представил да е изпълнил дадените от съда указания. Не са представени надлежни писмени доказателства установяващи извършена процедурата по реда на чл.8, ал.2 от ЗОДОВ. В настоящия случай липсват доказателства (няма и такива твърдения) да е била предявена претенцията по реда на ЗСВ в рамките на специална административна процедура, поради което и е недопустимо такъв иск да се разгледа от съда, с оглед на това искът по чл. 2б от ЗОДОВ се явява процесуално недопустим, поради което и на основание чл. 130 ГПК, производството по този иск ще следва да бъде прекратено като недопустимо.

         

            По разноските:

С исковата молба ищецът е заявил искане за присъждане на направените съдебни разноски в производството.

Ищецът е направил разноски в размер на 10 лв. за заплатена държавна такса по сметка на СГС, 2 180 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна помощ от 04.12.2017 г., 400 лева депозит за вещи лица. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, наведено в хода на устните състезания от ответника, съдът намира за неоснователно, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, както и проведени четири открити заседания, по които е осъществено представителство, както и че минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

От общата сума от 2 590 лв. ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 518 лв., съответна на уважената част от предявените искове.

 

 Ответникът дължи горните разноски на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, съобразно която разпоредба, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса.

 

 

 

 

По изложените съображения, Софийски градски съд, I – 7 състав

 

РЕШИ:

 

         ОСЪЖДА П.на Р.Б., да заплати на А.А.С., ЕГН ********** на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата от 10 000 /десет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, за което бил оправдан с Присъда № 24, постановена на 12.11.2015 г. по в.н.о.х.д.№ 393/2015 г. на САС, НК, потвърдена с Решение № 90 от 27.04.2016г. на ВКС, ІІ НО, по К.Н.Д. № 267/2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.04.2016 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди от присъдения до пълния претендиран размер от 50 000 лв., като неоснователен.

       ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от А.А.С., ЕГН **********, чрез адв. Х.М. против П.на Р.Б., иск с пр. основание чл. 2б от ЗОДОВ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 5 000 лв. /пет хиляди/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от прекомерното забавяне във времето на воденото срещу ищеца наказателно производство, ведно със законната лихва върху главницата считано от 27.04.2016 г. до окончателното изплащане и ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 от ГПК производството по този иск.

         ОСЪЖДА П.на Р.Б. да заплати на Р.Б. да заплати на А.А.С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 518 лв. - разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.

           Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта имаща характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок.

 

                                                             

                                                                        СЪДИЯ: