Р Е Ш Е Н И Е № 308
гр. Монтана, 18.07.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 24.06.2022 г. в състав:
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня
Камарашка
Рени
Цветанова
при участието на секретар Антоанета Лазарова и прокурор Галя
Александрова, като разгледа докладваното от съдия Рени Цветанова КАНД № 219 по
описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на Глава дванадесета от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е на
основание постъпила касационна жалба от „Давидов секюрити“ ЕООД, със седалище ***,
представлявано от Румен Савов Давидов, чрез пълномощник адвокат Р.В.Б. ***, против Решение от № 42 от 11.04.2022 г. по
АНД № 62/2022 г. по описа на Районен съд – Лом, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 12-2200024 от 03.02.2022 г.
С издаденото Наказателно
постановление № 12-2200024 от 03.02.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда" – гр. Монтана на „Д.с.“ ЕООД – Л. ЕИК ********* в качеството му
на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на
основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ, затова че при
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от Дирекция
„Инспекция по труда" в обект на контрол охрана на МБАЛ „Св. Николай
Чудотворец" – гр. Лом, находящ се в гр. Лом, обект на „Давидов
секюрити" ЕООД, се констатира, че дружеството в качеството си на
работодател, представлявано от Румен Савов Давидов, е прекратило трудовото
правоотношение на Георги Илиев Стефанов на длъжност „охранител", считано
от 22.11.2021 г., като не е начислило и изплатило обезщетение за неползван
платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов
стаж, който не е погасен по давност, в размер на 8 дни.
С касационната жалба се
иска отмяната на Решение от № 42 от 11.04.2022 г. по АНД № 62/2022 г. по описа на
РС – Лом, ведно с Наказателно постановление № 12-2200024 от 03.02.2022 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда" – гр. Монтана. Касационният
жалбоподател излага доводи, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, неправилни са доводите на съда досежно извършеното нарушение
по чл. 224, ал. 1 във вр. с чл. 228, ал.
от КТ, тъй като плащането на дължимото обезщетение е извършено преди
започването на административнонаказателното производство и въпреки това
въззивният съд не е приел доводите за малозначителност на твърдяното нарушение,
предвид разпоредбата на чл. 415в от КТ – необсъдена и неприложена от наказващия
орган. Претендира разноски за две инстанции. В с.з., редовно призован,
касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът Директора на Дирекция „Инспекция по труда" – гр.
Монтана, в писмено възражение по жалбата моли касационната инстанция да
постанови решение, с което да бъде оставено в сила Решение № 42/11.04.2022 г.
на Районен съд – Лом, постановено по АНД № 63/2022 по описа на същия съд и
подадената касационна жалба да бъде оставена без уважение. Излага доводи, че
видно от приложените по делото доказателства, при извършена проверка по
документи от 24.01.2022 г. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция
„ИТ" - Монтана, административнонаказващият орган е констатирал нарушение,
което е подробно описано, както в АУАН, така и в атакуваното Наказателно
постановление, а именно нарушение на разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ във
връзка с чл. 270, ал. З от КТ. При съставянето на АУАН и при издаване на НП
адинистративнонаказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Издадените
актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи нарушението. Акта е
съставен на 24.01.2022 г., предявен е на нарушителя на същата дата, за да се
запознае със съдържанието му и да направи обяснения или писмени възражения, ако
има такива. Към момента на предявяване на АУАН, дружеството чрез представителя
си г-н Румен Давидов не е направило възражения. Според актуалната редакция на чл.
224, ал. 1 от Кодекса на труда: „При прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност". Обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск се дължи от работодателя само при прекратяване
на трудовото правоотношение на работника или служителя. Съгласно разпоредбата
на чл. 42 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските размерът на
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ се определя
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ се изплаща и в случаите,
когато към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, работникът и
служителят няма придобито право на отпуск. Работникът и служителят има право на
парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, когато е придобил
поне един пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от
един месец се счита за пълен, ако работникът или служителят е прослужил
най-малко половината от работните дни на месеца. Касационният ответник твърди,
че в случая се установява по несъмнен начин, че жалбоподателя, в качеството му
на работодател е осъществил от обективна страна нарушението, за което е ангажирана
отговорността му. Нарушението е правилно установено по реда на Кодекса на
труда, от компетентните за това органи и в изискуемата форма. Счита, че
правилно е определен и размерът на имуществената санкция /наложена с оглед
разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН/, в законоустановените граници от 1500 до
15 000 лв. В случая наказващият орган е определил размер на имуществената
санкция от 1500 лв., който е минималния установен в закона, предвид цялостните
параметри, като несъмнено е отчел индивидуализиращите отговорността
обстоятелства, като е отчел тежестта на нарушението, както и е обсъдил
наличието или липсата на основания по чл. 28, б. "а" от ЗАНН.
Тежестта на нарушението в случая е по-висока, понеже се касае за бездействие от
страна на работодателя. Касае се за сериозно нарушение на трудовото
законодателство, но и се създават и предпоставки за злоупотреба с трудови и
социални права на работниците и служителите. По същите съображения, а и
допълнително предвид факта, че се касае за едно формално нарушение, тоест за
осъществяването на фактическия състав, на което не се изисква настъпването на
определен противоправен резултат и респективно вреди за определени субекти, то
не може да се приема в случая, че се касае за маловажно нарушение. Още повече,
че за да бъде определено едно нарушение, като маловажно съгласно разпоредбата
на чл. 415в, ал. 1 от КТ, то следва същото да бъде отстранено веднага. В
конкретния случай нарушението е отстранено но в никакъв случай не и веднага,
както императивно е заложено в разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Следва да
се има предвид и, че чак с жалбата до Районен съд – Лом е представен като
писмено доказателство Разходен касов ордер с дата 20.01.2022 г., който не е
представен на контролния орган на проверката по документи. Ако същият е бил
наличен към момента на проверката най-логичното е да е представен на
проверяващите. Същият не е бил представен, нито към момента на проверката по
документи, нито в законоустановения вече 7-дневен срок, в който дружеството има
законова възможност да направи писмено възражение по съставеният АУАН и да
приложи писмени доказателства. Няма как контролният орган, респективно
административнонаказващият орган да вземе и обсъди нещо, което не е стигнало до
знанието му и съответно да приложи разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ.
Счита, че този Разходен касов ордер е направен само и единствено с цел да се
избегне административнонаказателната отговорност. На следващо място съгласно
чл. 416, ал.1, изр.2 от КТ редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. В тази връзка фактическите
констатации отразени в акта не се опровергават от събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Описаното деяние в съставения против дружеството АУАН и
възпроизведени в атакуваното Наказателно постановление съдържат всички признаци
на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществяват, както
от субективна, така и от обективна страна състава на административно нарушение
по чл. 224, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 270, ал. З от КТ. По изложените
съображения касационният жалбоподател счита, че извършеното нарушение е доказано
по безспорен и категоричен начин, извършено е виновно от соченото за нарушител
дружество и е обявено за наказуемо с административно наказание „имуществена
санкция" по реда и условията на чл. 414, ал. 1 от КТ. В открито с.з.,
представителя на ответника юрк. Кръстева, с пълномощно по делото, излага
становище, че обжалваното решение на районен съд е правилно, обосновано и
законосъобразно и моли касационната жалба да бъде оставена без уважение.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение,
че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на ЛРС е правилно и
законосъобразно. Приема издаденото НП, че отговаря изцяло на изискванията на
закона, като не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Установена е фактическата обстановка,
която не указва маловажност на извършеното деяние, съгласно разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН. Извършеното нарушение е доказано по безсъмнен и категоричен начин.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното
лице, поради което решението на районния съд се явява обосновано и мотивирано и
предлага същото да бъде потвърдено.
Административен съд –
Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения с
чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за
разглеждане по същество.
За да потвърди обжалваното НП
въззивният съд приема, че трудовото правоотношение между работодателя „Давидов
секюрити" ЕООД и работника Георги Илиев Стефанов е прекратено на
22.11.2021 г., но видно от всички събрани по делото доказателства,
работодателят не е изплатил на работника обезщетение за неползвания от него
платен годишен отпуск в размер на 8 дни. Въпросното обезщетение е следвало да
се изплати до края на месец декември 2021 г., но това не е направено, което не
се и оспорва от жалбоподателя. Действително, според РКО № 31 от 20.01.2022 г.,
на Стефанов е изплатено обезщетение в размер на 194,98 лв., но едва
впоследствие, след констатирането на нарушението. Обезщетението е изплатено
преди съставянето на АУАН, но въпросният касов ордер не е представен на
контролните органи при проверката по документи извършена на 24.01.2022 г. Не е
представен и с възражение, каквото дружеството е могло да направи в 7-дневен
срок от съставянето на АУАН, а едва с жалбата срещу издаденото наказателно
постановление. Няма как АНО да обсъди нещо, което не е стигнало до знанието му
и съответно да приложи чл. 415в, ал. 1 от КТ. Изложени са мотиви, че
дружеството жалбоподател е осъществило от обективна и субективна страна състава
на нарушение по чл. 414, ал. 1 от КТ, който предвижда, че работодател, който
наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15
000 лв. Жалбоподателят е нарушил чл. 224, ал. 1 във вр. с чл. 228, ал. 3 от КТ,
тъй като е прекратил трудовото правоотношение на Георги Стефанов на 22.11.2021
г., но не му е изплатил обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. АНО
правилно е преценил, че следва да бъде реализирана административнонаказателна
отговорност спрямо въпросното ЕООД. Имуществената санкция е определена на 1500
лв., което е минималният размер, предвиден в чл. 414, ал. 1 от КТ и не може да
се приеме за несправедливо наказание. Не следва да бъде приложен и института на
„маловажен случай", уреден в чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за
бездействие от страна на работодателя – сериозно нарушение на трудовото
законодателство, но и се създават предпоставки за злоупотреба с трудови и
социални права на работниците и служителите.
Предмет на касационна проверка е въззивното
решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда съществени
процесуални нарушения.
Настоящата инстанция намира, че решението е
валидно и допустимо, но постановено при неправилно прилагане на закона. Не се
споделя извода на въззивния съд, че допуснатото от „Давидов секюрити"
ЕООД, в качеството му на работодател, нарушение не може да бъде квалифицирано
като "маловажен случай". Това, че в административнонаказателното
производство не е представено съответно доказателство, не означава, че в
съдебното производство представянето на доказателства е преклудирано, поради
което и възражението на АНО, че не е могъл да ги обсъди, са несъстоятелни и в
противоречие на процесуалния закон съображения. След като твърди, че
доказателството, в случая РКО е представено пред въззивния съд, с цел избягване
на административнонаказателна отговорност, то това си твърдение тази страна е
имала процесуалната възможост да установява пред тази инстанция, с допустимите
по закон доказателствени средства.
При извършената проверка по реда на чл. 218,
ал. 2 от АПК, настоящата касационна инстанция намира, че процесното нарушение
има характер на такова, при което извършеното административно нарушение, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици, както и с оглед на
други смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно, че допуснатото
нарушение е първо с такъв характер за административнонаказаното дружество, отстранено
е непосредствено след установяването му, липсват вредни последици за работника,
поради което обосновано в касационната жалба се твърди, че следва да бъде
приложен текста на чл. 415в от КТ.
Преценката относно приложението института за
маловажност при формалните административни нарушения, каквито белези носи
санкционираното такова с обжалваното НП № 12-2200024 от 03.02.2022 г. на ДИТ –
гр. Монтана, следва да бъде направена с оглед степента, с която формалното
нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай нарушението не
е застрашило сериозно обществените отношения, свързани с неизплатеното
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск след прекратяване на трудовото
правоотношение, тъй като същото е отстранено от административнонаказаното лице
след като е било установено, за което пред въззината инстанция е приложено
годно доказателство, а именно РКО № 31/20.01.2022 г., чиято достоверност не е
оспорена. Също така няма данни други нарушения от същия вид да са били
допускани от касатора, поради което възражението на жалбоподателя, че
нарушението е малозначително при условията на чл. 415в от КТ, се явява основателно
и следва да бъде уважено.
С оглед изложеното, настоящата инстанция
намира, че решението на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено, а издаденото
Наказателно постановление изменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа
страна, административният съд следва да постанови ново решение по същество, с
което да се измени обжалваното наказателно постановление.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2 във вр. чл. 218 от АПК Административен съд – Монтана.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от № 42 от 11.04.2022 г. по АНД № 63/2022 г. по описа на Районен съд –
Лом, с което е потвърдено Наказателно постановление № 12-2200024 от 03.02.2022
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда" – гр. Монтана съставено
на „Д.с.“ ЕООД – Л. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 12-2200024 от 03.02.2022 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда" – гр. Монтана, с което на „Д.с.“ ЕООД – Л.
ЕИК *********, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в
размер на 1500.00 лв., като НАМАЛЯВА
същото на „имуществена санкция” в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: