Номер 37025.09.2020 г.Град Враца
Окръжен съд – Враца
На 25.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Агнеса Б. Ставарова-Заркова
Секретар:Галина Е. Вълчкова
Прокурор:Николай Вълков Лалов (ОП-Враца)
като разгледа докладваното от Агнеса Б. Ставарова-Заркова Частно
наказателно дело № 20201400200346 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано въз основа на молба
от М. Н. Б. , изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца, с искане да
бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване от останалата част от наказанието
лишаване от свобода. В молбата навежда доводи, че е излежал в Кралство Швеция присъда
и е бил приведен в ЦСЗ с предложение от Българската страна въз основа на правно
основание по чл.437 ал.2 НПК и чл.70 ал.1 НК и е придобил право за условно предсрочно
освобождаване.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на
Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на
присъдата и личното затворническо досие на осъдения М.Б..
В съдебно заседание, чрез видео-конферентна връзка по скайп, осъденият поддържа
молбата.
Служебният защитник адв.Д.З. счита молбата за основателна.
Упълномощеният от началника на Затвора гр. Враца с изрична Заповед№ Л-
1871/26.08.2020 год. на Началника на Затвора гр.Враца инспектор "РД" А.М., изразява
становище за неоснователност на искането. Представя актуална справка за размера на
изтърпяното наказание лишаване от свобода и неизтърпяната част от същото. Същият внася
корекция в остатъка от наказанието и заявява, че то е 1 /година/ и 16 /шестнадесет/ дни,
както е отразено в актуалната справка, а посоченият размер от 11 /единадесет/ месеца и 22
/двадесет и два/ дни в първоначалното становище се дължи на техническа грешка.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП-Враца дава становище да не
се уважи молбата.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по
делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:
С Определение по ЧНД 969/2020г. по описа на СГС на основание чл.457, ал.2 НПК е
прието за изпълнение присъда на РС Вексьо по дело № Б 1560-17, частично изменена с
Решение на Апелативен съд на Гьота по дело №Б 2638-17, с която е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 4 години и 6 месеца за престъпление по чл.142, ал.2, т.2 НК.
Начало на наказанието - 13.04.2017 г. Фактически изтърпял - 3 /три/ години 5 /пет/
месеца и 12 /дванадесет/ дни От работа - 2 /два/ дни Всичко изтърпял - 3 /три/ години 5 /пет/
месеца и 14 /четиринадесет/ дни. Остава за изтърпяване - 1 /една/ година и 16 /шестнадесет/
дни.
1
Доказателствата сочат, че осъденият М.Б. е изтърпял повече от половината от
наложеното му наказание, съгласно изискванията на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК. От данните
отразени в доклада на затворническата администрация и видно,че първоначално
определения риск от вреди е среден, риска от рецидив - среден.
Сочи се ,че лишеният от свобода Б. няма критично отношение към извършеното
престъпление и не осъзнава вината си. Наблюдават се силни оневинителни нагласи и
неосъзнаване на сериозността на извършеното криминално деяние. Служителите от
затвора,които имат непосредствени впечатления от поведението,извършените дейности и
корекционните последици за осъдения отчитат, че плана на присъдата не е изпълнен в
своята цялост и обем. Корекционният процес не е завършил и все още не са налице
убедителни резултати по посока позитивна личностна промяна. Шансовете за
ресоциализация са минимални.
При изготвената първоначална оценка рискът от рецидив е среден - 41 точки. В
профила на криминогенните нужди като дефицитни зони се очертават:
-Настоящото правонарушение - осъден е за отвличане и противозаконно
лишаване от свобода.
-Отношение към правонарушението - отрича наличие на вина, липсва емпатия
към жертвата, със силни оневинителни нагласи, приема постановена присъда за завишена;
-Умения за мислене - не разпознава всичките си проблеми, не се замисля за
негативните последици от собствените си действия и нанесените вреди.
Анализът на риск от вреди показва средни стойности към служителите от НОС,
поради склонността му да решава конфликтите си по агресивен и неконструктивен начин.
Към лишените от свобода риска от вреди е нисък, тъй като не са регистрирани деструктивни
прояви спрямо тях.
Склонен към конформизъм и с явна социално-желателна насоченост при
общуване. Рискът от суицид и самоувреждане първоначално е определен като нисък, но при
постъпването е имало завишена тревожност и емоционална нестабилност. Рискът от вреди
за обществото е определен като среден и се определя от характера на настоящото
престъпление.
Заложените в първоначалния план на присъдата цели са: подобряване на
уменията за разпознаване и разрешаване на проблемите, изграждане на умения за адекватно
планиране и осъзнаване на последиците от собствените действия; формиране на умения за
създаване и поддържане на етични и коректни взаимоотношения в затворническото
общежитие. приоритетни цели са формиране на самокритичност и осъзнаване на нанесените
вреди.
Ревизия на оценката на риска от рецидив не е направена. Стойностите се запазват
за всички категории. Профилът на криминогенните нужди продължава да се определя от
първоначално отчетените дефицитни зони: "Отношение към правонарушението - няма
критично отношение към извършеното престъпление и липса на емпатия към жертвите.
Отчитат се силни оневинителни нагласи. В зоната "Умения за мислене" - не поема изцяло
отговорността за собствените си действия и счита присъдата за несправедлива и завишена.
Рискът от вреди запазва стойностите си в средни граници по отношение на
служителите от НОС. Рискът от вреди за обществото остава среден, поради спецификата на
2
извършеното нарушение и липсата на критично мислене.
За отчетния период при престоя на лишения от свобода Б. в ЗООТ "Враца", който
е изключително недостатъчен и кратък за постигането на дълбоки промени в модела на
мислене се проследява както поведението му, така и желанието му за преосмисляне и
промяна на досегашния начин на живот.
След проведените индивидуални мотивационни интервюта не се наблюдава
трайна тенденция на позитивна промяна. Не приема да има вина за извършеното
престъпление и са налице силни оправдателни нагласи. Трудно говори за случилото се. Не
изразява емпатия по отношение на жертвите. Има нагласа да представя себе си за жертва.
Очертаващият се риск от сериозни вреди за обществото след освобождаването му
е със средни стойности и се обосновава от извършеното криминално деяние.
За времето на престой в ЗООТ "Враца" лишеният от свобода Б. има относително
примерно поведение, няма извършени дисциплинарни нарушения и наложени наказания. Не
е назначен на работа, тъй като не отговаря на изискванията за заемана на свободните
длъжности. Не притежава документи за придобита професионална квалификация.
Не участва в състава на затворническите самодейни органи и не проявява
активност към организираните спортни турнири.
По отношение на извършеното престъпление продължава да е с оневинителни
нагласи. Не осъзнава изцяло сериозността на деянието и неговата обществена опасност.
Към момента плана на присъдата и заложените цели и задачи в него не са
изпълнени в своята цялост и обем. Корекционният процес не е завършил и все още не са
налице убедителни резултати по посока позитивна личностна промяна. Приема формално
отговорността за извършеното престъпление, отчасти осъзнава сериозността на собственото
си криминално поведение и не изразява искрено съжаление към жертвите. В същото време е
затворен за споделяне и трудно вербализира, както чувствата си, така и признанието за
виновно извършено престъпление.
Индивидуално - корекционната работа с лишения от свобода Б. трябва да
продължи в посока промяна в нагласите с оглед формиране на изцяло критично отношение
към извършеното престъпление, правилно формулиране на проблемите и поемане на
отговорността за собствените действия.
Демонстрираното примерно поведение в контролирана среда не е категоричен
индикатор за наличие на трайна промяна на личността, ориентирана към спазване на
законите и добрите нрави.
С оглед утвърждаване на законосъобразно поведение и изпълнение в пълен обем
на целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК е необходимо корекционната работа с
лишения от свобода Б. да продължи до постигане на пълна самокритичност към
извършеното престъпно деяние и осъзнаване на вредните последици и нанесените
психически травми на пострадалите.
Към настоящият момент лишеният от свобода М.Б. не е дал достатъчно категорични
доказателства за промяна в нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот.
Частично формираните криминални нагласи, високата обществената опасност на деянието и
нежеланието му да се съобразява и да спазва установените правила и законови норми в
3
обществото, определят възможността за продължаване на престъпната дейност и
вероятността да причини вреди с поведението си в обществото.
Към настоящия момент молителят не отговаря на изискванията за добро поведение
съгласно чл. 439а НПК.
Доказателствата сочат, че по делото е налице само една от двете законови
предпоставки за УПО, затова че е изтърпял фактически повече от половината от наложеното
му наказание. Съществува дефицит в предпоставките, свързани с изискването за добро
поведение и поправяне. За да постанови съда УПО е необходимо молителят да се е поправил
реално или да е дал категорични доказателства, че се поправя. Престоят в затвора трябва да
въздейства за положителна промяна на лицето, което в случая не се доказва от данните,
изнесени в доклада и изложените съображения на затворническата администрация. Дори в
контролирана среда, същият показва нежелание за интегриране и поправяне. Горните
обстоятелства говорят за липса на мотивация за поправяне и изкореняване на негативни
проявления и лоши навици. Този довод се основава на данните от делото. В подкрепа на
горното са приложените доклади на администрацията на затвора, категорична че целите на
наказанието не са изпълнени в пълен обем. Рискът от вреди и рецидив при осъдения е
запазен без промяна за всички категории. Необходимо е самия осъден да полага
целенасочени и последователни усилия за добро поведение и да даде доказателства за
своето поправяне, каквито по делото не съществуват.
Това е в основата за постановяване на отказ за условно предсрочно освобождаване.
На основание горното и във връзка с чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК, Врачанският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения М. Н. Б. - роден на ***. в гр. ***, с
постоянен и настоящ адрес ***, българин, български гражданин, неженен, с основно
образование, осъждан, понастоящем в Затвора гр. Враца, ЕГН: ********** да бъде условно
предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от
свобода в размер на 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца, наложено му с Присъда на РС-
Вексьо по дело №Б1560-17 частично изменена с Решение на Апелативен съда Гьота по дело
№22638-17, приета за изпълнение с Определение по ЧНД №969/20г. по описа на СГС по чл.
142, ал.2, т.2 НК, с остатък в размер 1 /една/ година и 16 /шестнадесет/ дни.
ОПРЕДЕЛЯ 6-месечен срок, от влизане на определението в сила, в който лишеният
от свобода М. Н. Б. не може да подаде нова молба за УПО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
4