Р
Е Ш Е Н И Е
№ 13
гр. Трън, 27.09.2021г.
В И М Е Т О НА
Н А Р О Д А
Трънският районен съд, втори състав,
гражданска колегия, в публично заседание на шестнадесети септември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ
при секретаря Ренета Милтенова, като
разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 61 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по искова молба от „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД със седалище и адрес на управление: гр.София 1784,
бул. „Цариградско шосе” №159, район „Младост“, Бенч Марк Бизнес Център, ЕИК:
*********, представлявано от П.Х.и В.С.- членове на УС, чрез ю.к.Н.С.срещу К.А.К.
ЕГН ********** с адрес: ***.
Исковата
молба е депозирана по силата на възражение по чл.414 от ГПК против издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД№ 11/2021г. по описа на ТРС.
Твърди
се, че в съответствие с притежавана от дружеството-ищец лицензия и на основание
приети Правила за измерване на количеството електрическа енергия / ПИКЕЕ /на
обекта на ответника, който се явява потребител на електрическа енергия и са в
облигационна връзка са направени няколко
проверки от служители на ЧЕЗ и е констатирано неизмерване на електрическа
енергия, след което са издадени претендираните в настоящото производство суми
по фактури. Твърди се, че с ответника дружеството-ищец е в облигационна връзка
регламентирана чрез публично известните Общи условия като същия потребява
предоставените от дружеството-ищец услуги по доставка на електроенергия. На
12.07.2019г. служители на дружеството от отдел „Нетехнически загуби“
констатирали на място в ***, че в къщата собственост на ищеца се потребява
електрическа енергия, но тя не се измерва и заплаща. Налице било неправомерно
присъединяване или намеса в измервателната система. Потребителят ползващ обекта не бил
открит. Съставен бил съответния констативен протокол /КП/ за това. Била издадена
и съответна корекционна фактура за потребено, но незаплатено и отчетено
количество ток. На 23.08.2019г. служители от отдел „Нетехнически загуби“ към дружеството-ищец
отново направили проверка на място, която констатирала неправомерно
присъединяване към ел.мрежата на дружеството, като констатациите били подробно
описани в КП №3027391/23.08.2019г. Отново били сезирани и органите на МВР чрез
националния телефон за спешни повиквания 112. Неправомерното присъединяване
било премахнато, поставени били нови пломби на щита на електромера. На
потребителя – ответник му било изпратено писмо с констативния протокол, но
същото се върнало непотърсено. На базата на КП било извършено преизчисляване на
сметката по реда на чл.50 ал.2 от ПИКЕ за периода от 13.07.2019г. до
23.08.2019г. На базата на изготвеното предложение за корекция на сметка е
издадена и процесната фактура № **********/28.08.2019г. Било изпратено писмо до
потребителя за връчване на фактурата, но същото останало непотърсено. На
31.12.2020г. отново е извършена проверка на място и съставен КП отново на
адреса на ответника. Била издадена и съответната фактура. Така претендираната
сума от 2 260,94г.е сбор от задълженията на ответника по трите процесни
фактури подробно описани в ИМ. Както и искане за заплащане на лихва в размер на
259,10 лева лихва за периода от време от 31.07.2020г. со 27.11.2020г.
Искането
към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищцовото дружество сумата от 2 260,94 лв., представляваща сбора от задълженията на
ответника по трите процесни
фактури описани подробно, както и лихва в размер на 259,10лв. от 31.07.2017г. до
27.11.2020г., лихва от датата на подаване
на ИМ до изплащането на вземането,
и разноските по заповедното
и исковото производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с
който е оспорил иска, с твърденията, че не притежава качеството на собственик
или ползвател на имота, за което ангажира и писмени доказателства.
В съдебно заседание ищецът „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, редовно призован, изпраща представител, поддържа предявените
искове. Твърди, че е доказано, че с ответника са в облигационна връзка, тъй
като ищцовото дружество няма как да знае, че имота е продаден, а в в чл.15 т.6
от общите условия се сочи, че потребителят се задължавада уведомява електроразпределителното
предприятие в 30 дневен срок в писмена форма за всяка промяна, свързана с
личните му данни или смяна на собственика или на предоставената присъединена
мощност, както и други параметри, свързани с условията за присъединяване, при
които предприятието пренася електрическа енергия до обекта. Такова уведомяване
не е направено нито в предвидения 30 дневен срок, нито след това, а едвас
възражението по повод образуваното заповедно производство по ч.гр.д.11/2021г.
по описа на ТРС.
В съдебно заседание се явява
процесуалният представител на ответника, като оспорва основателността на дължимостта
на вземането, претендирано от ищцовото дружество. Сочи, че през 2013г.
ответникът е продал процесния имот ведно с къщата. През 2015г. е водено
аналогично дело в ПРС, като с влязлото в сила решение на съда се отхвърлят
исковите претенции на дружеството-ищец., т.е ЧЕЗ са знаели още към 2015г. кой е
реалният собственик на имота и са можели да подадат исковите си претенции към
третото лице-помагач Л. И. Т.. По отношение на К.К. за процесния период
ответника не е обвързан с договор за доставка на ел.енергия, тъй като не е
собственик нито ползвател на електрифицирания имот.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД е подало на 27.01.2021г. до Трънски районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против К.А.К. за
дължими суми от 2 260, 94 лева, лихва 259,10 лева за ползвана електрическа
енергия за периодите съответно: от 12.04.2019 г. до 12.07.2019г., от 13.07.2019г.
до 23.08.2019г. и от 30.09.2019г. до 31.12.2019г. за електроснабден имот,
находящ се в ***, с абонатен № ***.
Въз основа на това заявление е
образувано ч. гр. д. № 11/2021г. по описа на ТРС. По последното дело в полза на
заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 15/27.01.2021г.
против длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения двуседмичен срок
от връчване на заповедта за изпълнение ответникът е депозирал възражение за
недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД е предявил настоящия положителен установителен
иск.
По делото са представени и приети 3 бр. фактури, с получател
– ответника
К.А.К., както следва: №********** от
18.07.2019г. на стойност 1523.38 лв., дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.56
от ПИКЕЕ за периода от 12.04.2019г. до 12.07.2019г., №********** от
28.08.2019г. на стойност 286.58 лв., дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.56
от ПИКЕЕ за периода от 13.07.2019г. до 23.08.2019г. и №********** от
08.01.2020г. на стойност 450.98 лв., дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.56
от ПИКЕЕ за периода от 30.09.2019г. до 31.12.2019г. Върху дължимата сума е
начислена мораторна лихва за периода на забава от 25.01.2020г. до 11.05.2020г.
в размер на 259.10 (двеста петдесет и девет лева и десет стотинки) лева, за периода от
31.07.2019 г. до 27.11.2020 г.,
По делото от
дружеството-ищец бяха предоставени писмени доказателства приети по делото включително
и процесните фактури.
От ответната страна по делото е представен като
доказателство за липсата на съществуване на облигационна връзка, нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот ***на Р.М.– нотариус с район на действие
района на ПРС, с №141 в регистъра на Нотариалната камара, както и решение № 879
от 09.09.2015г. по гр.д.№02081/2015г. по описа на Районен съд-гр.Перник, девети
състав.
От допуснатите до разпит свидетелели
Е.Г.Д.и Б.К.Т., както и извършената съдебно-техническа експертица се установява
времето, мястото и начина на констатиране нерегламентирано включване към
електроразпределителната мрежа по отношение на недвижим имот находящ се в ***, с
абонатен номер на името на ответника К.К., както и механизма на формиране и
начисляване на дължимите суми за потребена ел.енергия при случаи на
нерегламентирано прикачане към ел.мрежата. По отношение на извършените проверки
и коректността при отразяването им в КП както и формирането на задълженията по
трите фактури процесуалният представител на ответника не спори. Оспорва
доверителя му да е страна по облигационно отношение довело до дължимост на
претендираните по настоящото дело суми.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е
неоснователен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в
тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че за процесния период между
страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на което
ищецът се е задължил да доставя на ответника електроенергия срещу задължение на
последния да заплаща стойността ù, че е доставил определено количество
електроенергия, посочено в изброените в исковата молба фактури, единичната цена
на потребената ел. енергия, както и общия размер на претенцията си и начина на
начисляването ù и че за ответника е възникнало задължение за плащане на
исковата сума.
За да възникне задължение за плащане
на доставена ел. енергия, то следва на първо място да се установи качеството на
потребител на ответника по иска.
По силата на чл. 98а, ал. 1 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) крайният снабдител продава електрическа енергия при
публично известни общи условия.
По делото са представени Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД. Съгласно чл. 19, ал. 1 от същите потребителят е длъжен да заплаща
потребената електрическа енергия веднъж месечно, като по силата на чл. 4, ал.
2 потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа.
От горните разпоредби следва, че за
да се приеме, че ответникът е потребител на електрическа енергия, то трябва да
се установи, че е собственик или ползвател на имот, като ползва ел. енергия за
домакинството си.
Предвид събраните по делото
доказателства, съдът намира, че не е установено, че през исковия период
ответникът е притежавал качеството потребител на ел. енергия, което е достатъчно
основание за отхвърляне на предявения иск. По делото липсват доказателства, от
които да може да се направи извод, че ответникът за процесния период от 12.04.2019
г. до 31.12.2019г. е бил собственик или ползвател на имота за процесния период.
Напротив, от представените по делото Договор за покупко-продажба на недвижим
имот, както и от решение № 879/09.09.2015г. по гр.д. № 02081/2015г. по описа на
Районен съд-Перник е видно, че далеч преди датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение от 04.12.2020г. на дружеството-ищец е било
известно, че ответника не е собственик на процесния имот, нито ползвател. Т.е
ищцовото дружество в настоящото производство не успя да докаже по несъмнен и
безспорен начин наличието на облигационна връзка с ответника по повод ползване
на електроенергия. За пълнота съдът намира, и че не бяха предоставени
доказателства относно твърдението за открита партида за доставка на ел. енергия
на името на ответника, тъй като по делото не е установено въз основа на какви
документи е извършено откриването на партидата.
Предвид изложеното, неоснователно се
твърди в депозираната искова молба, че ответникът е страна по договор за
продажба на електрическа енергия, който договор не е прекратен и същият дължи
всички суми, начислени по откритата на негово име партида за процесния период. За
да могат да възникнат облигационни правоотношения между страните, ответникът
следва да има качеството на потребител по смисъла на закона, каквито
доказателства по делото липсват.
По изложените съображения искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска присъждане на
разноски, и доколкото по делото са налице доказателства за направени такива,
съдът намира, че дружеството –ищец следва да заплати на ответника сумата от 700.00
/седемстотин/ лева- платен адвокатски хонорар по исковото производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД със седалище и адрес на управление: гр.София 1784,
бул. „Цариградско шосе” №159, район „Младост“, Бенч Марк Бизнес Център, ЕИК:
*********, иск с правно основание чл. 422, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните,
че ответникът К.А.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** дължи следните суми: сумата
от 2260,94 (две хиляди двеста и
шестдесет лева и деветдесет и четири стотинки) лева представляваща дължими суми на клиент, фактурирани при
установени случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия на основание чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката и чл.56 от
Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, издадени от
Комисията за енергийно и водно регулиране и обнародвани в Държавен вестник –
брой 35 от 30.04.2019г., съгласно издадени фактури: №********** от 18.07.2019г.
на стойност 1523.38 лв., дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ за
периода от 12.04.2019г. до 12.07.2019г., №********** от 28.08.2019г. на
стойност 286.58 лв., дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ за
периода от 13.07.2019г. до 23.08.2019г. и №********** от 08.01.2020г. на
стойност 450.98 лв., дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ за
периода от 30.09.2019г. до 31.12.2019г., лихва в размер на 259.10 (двеста петдесет
и девет лева и десет
стотинки) лева, за периода от
31.07.2019 г. до 27.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 03.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и направените по исковото и заповедното дело разноски представляващи
платени държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо
лице по извършена съдебно-техническа експертиза, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД със седалище и адрес
на управление: гр.София 1784, бул. „Цариградско шосе” №159, район „Младост“,
Бенч Марк Бизнес Център, ЕИК: ********* да
заплати на К.А.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 700.00 (седемстотин) лева,
представляваща сторени разноски по делото - заплатен адвокатски хонорар по
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: