№ 391
гр. Пловдив, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330206890 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 22-0438-000416 от
14.09.2022г., издадено от Г. Р. Г., на длъжност *** Трето РУ на ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на К. И. М., ЕГН:**********, с адрес – ***,
1.на основание чл.183, ал.4, т.7 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет/
лева, за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
2.на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет/ лева, за
нарушение на чл.157, ал.6 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно, като се развива аргументация по
съществото на спора и се предлага наказателното постановление да бъде
отменено. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат П.
подържа жалбата на изложените основания, като предлага наказателното
постановление да бъда отменено, както и да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Ответната страна – *** Трето РУ на ОД МВР – гр.Пловдив не изпраща
1
представител, в Молба – становище оспорва жалбата, като посочва, че не са
налице съществени процесуални нарушения, които нарушават правото на
защита на жалбоподателя, както и че в административната преписка се
съдържат достатъчни по своя обем, категоричност и безспорност
доказателства, които да доказват вината на жалбоподателя и да обуславят
админстративнонаказателната му отговорност. Предлага жалбата да бъде
оставена без уважение, както и наказателното постановление да бъде
потвърдено, при условията на евентуалност - присъденото адвокатско такова
да бъде в минимален размер съгласно предвиденото в Наредба № 1 от 2004г.
на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 21.11.2022г. видно от приложената към
наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС –
Пловдив чрез Трето РУ на ОД МВР – гр.Пловдив на 28.11.2022г., съгласно
отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран
субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 20.08.2022г., около 23:50 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Победа“ – срещу
№ 62, свидетелят М. Р. М. – в качеството му на *** в Трето РУ на ОД МВР –
гр.Пловдив, спрял за проверка движещ се по същата улица, в посока – юг, лек
автомобил „Форд Фокус“ с рег.№ „***“. При това свидетелят М. установил,
че същото МПС било управлявано от жалбоподателя К. И. М., който при
проверката не представил контролен талон към свидетелството си за
управление на МПС, а АУАН № 667061, който замествал контролния талон
до 03.07.2022г..
2
С оглед на горното, на място и в присъствието на водача, свидетелят М.
съставил АУАН с бланков № 289293 от 20.08.2022г. срещу жалбоподателя К.
И. М. за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата,
както и за нарушение на чл.156, ал.6 от Закона за движението по пътищата,
който АУАН жалбоподателят подписал, като отразил, че има възражения. Въз
основа същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление за
нарушение.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните
в хода на съдебното следствие свидетели М. Р. М. и М. В. Б., като следва да се
съобрази, че свидетелят М. не помни нищо по случая, което съдът намира за
обяснимо предвид изминалото време и множеството проверки, които
свидетелят извършва в хода на професията си. Свидетелят М. поддържа акта,
но следва да се отбележи, че в последния акт не е описан начина на
констатиране на нарушението, включително – как в тъмната част на
денонощието М. е забелязал липсата на поставен предпазен колан от водача
на автомобила. Поради това в случая не се констатира съществено
противоречие с изнесеното от свидетеля Б., доколкото М. не изнася
фактология, която да бъде противопоставена на соченото от Б..
По приложение на правото:
I.За нарушението на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по
пътищата:
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание
санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
3
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Въпреки горното съдът констатира, че в хода на съдебното следствие,
при преценка на цялата доказателствена съвкупност, не се установяват
достатъчно данни за извършено деяние, с което К. И. М., 20.08.2022г., около
23:50 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Победа“ – срещу № 62 виновно да е нарушил
разпоредбата на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата.
При това по делото не се събраха достатъчно данни относно това, че на
посоченото време и място, водачът не е използвал обезопасителен колан по
време на движение.
Тук на първо място следва да се отбележи, че общоизвестно – 23:00
часа е в тъмната част на денонощието, поради което остава неясен начинът,
по който свидетелят М. е забелязал липсата на поставен предпазен колан от
водача на автомобила по време на движение. Също така М. изобщо не помни
случая, включително – след предявяване на АУАН, поради което и начина, по
който би могъл да възприеме горното остава неустановим по делото.
Единствено законовата презумпция на чл.189, ал.2 от ЗДвП в случая не е
достатъчна да установи по категоричен начин един факт, за възможността за
установяването на който възниква съмнение и от посоченото в АУАН това
съмнение не може да бъде преодоляно.
Ето защо, за съда липсва основание да не кредитира показанията на
свидетеля Б. в смисъл, че жалбоподателят е бил с поставен предпазен колан.
В тежест на административнонаказващия орган е да установи и докаже
при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства,
които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая
предвид горепосоченото, не се установяват по несъмнен начин обективните
признаци на административнонаказателния състав по чл.137А, ал.1 от Закона
за движението по пътищата, а именно – че водачът не е използвал
обезопасителен колан по време на движение. Налице е фактическа
необоснованост на административното обвинение, основано на
4
предположения, при което съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като необосновано и
незаконосъобразно, в тази му част, а именно – относно нарушението на
чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата.
II.За нарушението по чл.157, ал.6 от Закона за движението по
пътищата;
А.Относно повдигнатото административно обвинение за нарушение по
чл.157, ал.6 от Закона за движението по пътищата съдът намери, че макар
АУАН и наказателното постановление да са издадени от компетентни органи,
притежаващи нужните правомощия – съгласно вече посоченото, то при
съставянето на АУАН е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство, както и ограничавайки право на защита на жалбоподателя.
В този смисъл констатира се противоречие между посочената като
нарушена законова разпоредба в АУАН – чл.156, ал.6 от Закона за
движението по пътищата и тази, посочена в наказателното постановление -
чл.157, ал.6 от Закона за движението по пътищата.
Посочената в АУАН разпоредба на чл.156, ал.6 от Закона за движението
по пътищата не съществува в закона.
Ето защо, в нарушение на чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН – на жалбоподателя
не е посочена законовата разпоредба, която е нарушена. Последното
съществено накърняват и правото на защита на наказаното лице, както и го
препятства да организира защитата си.
Следва да се отбележи, че в случая е без значение дали отразяването на
несъществуваща законова разпоредба в АУАН е в следствие на техническа
грешка, фактическа грешка и т.н., с каквито понятия ЗАНН не работи.
Още неприложим е реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, доколкото
нередовността на акта съществено накърнява правото на защита на лицето,
посочено като нарушител.
Ето защо, така описаното нарушение на разпоредбата чл.42, ал.1, т.5 от
ЗАНН следва да се прецени като такова от категорията съществените
процесуални нарушения, доколкото липсата на посочване нарушената
законова разпоредба лишава лицето, сочено като нарушител, от правото му да
5
научи да разбере административнонаказателното обвинение.
Така посоченото мотивира отмяната на наказателното постановление
като незаконосъобразно, в частта му относно нарушението по чл.157, ал.6 от
Закона за движението по пътищата.
Б.Отделно от горното и с оглед изчерпателност още следва да се
посочи, че дози извън описаното процесуално нарушение, в случая
неправилно е приложен и материалния закон.
В този смисъл на първо място следва да се посочи, че съгласно чл. 157,
ал. 6 от ЗДвП - при съставяне на акт за нарушение контролният талон се
отнема, а актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един
месец от издаването му.
От горното е видно, че нормата на на чл.157, ал.6 от ЗДвП не съдържа
императивно правило за поведение – тя не въвеждат задължение за водача да
носи акта в период до един месец от издаването му, а единствено указва
възможността актът да замества талона в описаните случаи и срокове.
Ето защо, когато водач управлява МПС без да носи контролен талон
към СУМПС – било защото просто не го е взел със себе си или защото
същият му е бил отнет, без същевременно да притежава валиден заместващ
документ по чл.157, ал.6 от ЗДвП или чл.157, ал.8 от ЗДвП (отново било
защото не притежава такъв заместващ документ или срокът му на валидност е
изтекъл), то същият водач винаги извършва нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП, в която норма е указано правилото за поведение във връзка с
изискуемите документи при управление на МПС, а не на чл.157, ал.6 от ЗДвП
или чл.157, ал.8 от ЗДвП, каквото нарушение не съществува в ЗДвП.
В тази връзка следва и да се отбележи, че ЗДвП не предвижда
санкционна норма за нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП или чл.157, ал.8 от
ЗДвП, което не се дължи на пропуск, позволяващ приложение чл.185 от
ЗДвП, а на горепосоченото.
Последното би мотивирало отмяна на наказателното постановление, в
частта му относно нарушението на чл.157, ал.6 от Закона за движението по
пътищата, дори да не бе констатирано гореописаното нарушение на чл.42,
ал.1, т.5 от ЗАНН.
По разноските:
6
С оглед изхода на спора, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат в размер на 400 лева.
Следва да се посочи, че от страна на същия е направено своевременно искане
за присъждане на разноските в настоящото производство, като е представен и
оправдателен документ за тяхното извършване – договор за правна защита и
съдействие от 10.11.2022г. /л.6 от делото/.
Що се отнася до искането на въззиваемата страна за намаляване
размерна на присъденото възнаграждение за процесуално представителство
на жалбоподателя до минималния такъв, посочен в Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от
Висшия адвокатски съвет, то следва да се съобрази, че съгласно чл.18, ал.2,
вр. чл.7, ал.2, т.1 от същата Наредба, то минималния размер е имено 400 лева,
поради което и последния не може да бъде намален.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0438-000416 от
14.09.2022г., издадено от Г. Р. Г., на длъжност *** Трето РУ на ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на К. И. М., ЕГН:**********, с адрес – ***,
1.на основание чл.183, ал.4, т.7 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет/
лева, за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
2.на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет/ лева, за
нарушение на чл.157, ал.6 от Закона за движението по пътищата;
ОСЪЖДА ОД МВР – Пловдив да ЗАПЛАТИ на К. И. М.,
ЕГН:**********, сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща
възнаграждение в настоящото производство за процесуално
7
представителство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8