РЕШЕНИЕ
№ 1118
гр. Велико Търново, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20224110101630 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на *, с която е предявен иск по чл. 558, ал. 7
от Кодекса за застраховането. В исковата молба се излагат твърдения, че на *, при което му
причинил имуществени щети. Ищецът твърди, че ответникът е управлявал моторното
превозно средство без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” като
на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ е заплатил на собственика на увредения
автомобил застрахователно обезщетение в размер на 1036,27 лв. Навеждат се доводи, че
след изплащане на обезщетението ищецът встъпил в правата на увреденото лице и поканил
причинителя на вредите да му заплати горепосочената сума като е последвало
неизпълнение. С оглед гореизложеното се отправя искане за постановяване на решение, с
което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1036,27 лв., ведно със
законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението
както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
признава основателността на предявения иск с оглед наличието на предпоставки за
реализиране на регресното право на ищеца.
По делото е направено искане от процесуалния представител на ищеца за произнасяне по
реда на чл. 237 от ГПК.
Съдът, като взе предвид направеното от ответника признание на иска, намира че са налице
предпоставките на чл. 237 от ГПК като същият следва да бъде уважен.
1
Претенцията на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна тъй като са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Смисълът на посочената разпоредба е, че ответникът
не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило
предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. В
разглеждания случай ответникът е признал иска и не е дал повод за образуване на делото.
Той не е поканен от ищеца доброволно да изпълни задължението си и по този начин е
възпрепятствана възможността да се постигне извънсъдебно решаване на правния спор без
извършване на разноски. С оглед гореизложеното направените от ответника разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. следва да се възложат върху ищеца.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда М. К. Г. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 1036,27 лв. /хиляда
тридесет и шест лева и двадесет и седем стотинки/ - главница, представляваща регресна
претенция за изплатено застрахователно обезщетение във връзка с причинени щети на лек
автомобил *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.06.2022г. до
окончателното изплащане на задължението.
Осъжда *, да заплати на М. К. Г. с ЕГН: ********** *, сумата от 300 лв. /триста лева/,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
2