№ 322
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20241000503308 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 343 от 15.10.2024 г., постановено по гр. д. № 334/2024 г. на
Софийски окръжен съд, е осъден Софийски районен съд да плати на М. Л. С.
сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди (увреждане в значителна степен на емоционалното и
психическото състояние, несигурност, безпокойство и проблеми при
справянето с житейските препятствия), търпени поради нарушаване на
правото на разглеждане в разумен срок на н. ч. х. д. № 15981/2022 г. по описа
на Софийски районен съд, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба на 05.07.2023 г. до окончателното изплащане, като
за разликата до пълния предявен размер от 25 100 лв. искът е отхвърлен като
неоснователен.
Недоволен от решението в осъдителната му част е останал ответникът
Софийски районен съд, който го обжалва с оплаквания за неправилност.
Поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил всестранно и пълно
събраните по делото доказателства и по този начин е достигнал до погрешен
извод за основателност на исковата претенция. Наред с това съдът не е
приложил правилно и разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Искането към въззивния
съд е претенцията да бъде отхвърлена изцяло, евентуално - да бъде намален
размерът на обезщетението.
1
Въззиваемата страна в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е взела
становище по жалбата, а в открито съдебно заседание поддържа нейната
неоснователност.
Представителят на Софийска Апелативна прокуратура като
онтролиращата страна намира жалбата за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта – в
обжалваната му част, а относно правилността е обвързан само от посоченото в
жалбата. При така очертаните правомощия Апелативен съд – София намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ.
От фактическа страна по делото не се спори, а и от събраните
доказателства се установява, че по тъжба на М. Л. С. срещу В. Л. Х. и А. В. Х.
за клевета за нанесена от нея телесна повреда чрез удар с ръка и твърд тъп
предмет, е образувано на 15.12.2022 г. н.ч.х.д. №15981/2022 г. по описа на
СРС. От образуване на делото в продължение на повече от година и половина
единственото процесуално действие, извършено от СРС, е постановяване на
разпореждане за оставяне на тъжбата без движение (разпореждането е
постановено близо година след подаване на тъжбата), като в изпълнение на
разпореждането тъжителката е подала уточняваща молба на 12.12.2023 г. С
разпореждане от 07.06.2024 г., постановено по н.ч.х.д. №15981/2022 г. по
описа на СРС, съдът е прекратил наказателното производство. С Определение
№ 3558 от 31.10.2024 г., постановено по ч.н.д. № 6161/2024 г. по описа на
СГС, НО, 9-ти въззивен състав, прекратителното разпореждане е потвърдено.
От показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел
(съпруг на ищцата), ценени при условията на чл.172 от ГПК, се установява, че
забавянето на разглеждането на тъжбата се отразило на ежедневието на
ищцата, на усещането й за справедливост. Тя била набедена и оклеветена за
телесна повреда от сестра си и с подадената тъжба искала да изчисти името
си. Поради забавянето на разглеждането на тъжбата тя се променила – от
ведър, общителен и благ човек се превърнала в затворен човек, ограничила се,
спряла да контактува с близки и приятели, започнала да страда, плачела,
страдала от безсъние, не вярвала в правосъдието. Негативните изживявания се
задълбочавали с времето, а отношението на приятелите и близките се
променило заради клеветата.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав
намира от правна страна предявеният иск за основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, §
1 от Конвенцията. При извършване на преценката за разумност на срока, в
който е разгледано дадено производство, приложими са три критерия:
2
фактическа и правна сложност на делото, поведението на компетентните
органи и поведението на самия носител на правото. Тези критерии са
изводими от чл. 6, § 1 от Конвенцията и са залегнали в текста на чл.2б, ал.2
ЗОДОВ. Общата продължителност на производството е главния показател,
спрямо който се преценява дали дадено дело е било приключено в разумен
срок, но тя, сама по себе си, не обуславя автоматично извод, че делото е било
разглеждано неразумно дълго. От значение са и броя инстанции, разгледали
делото, но преценени с оглед фактическата и/или правната сложност на
делото, поведението на лицето, което твърди, че правото му на разглеждане на
делото в разумен срок е било нарушено, както и поведението на другите
страни, поведението на съответните държавни органи (съд, прокуратура,
следствие, полиция), значението на делото за лицето или, иначе казано, какъв
е бил „залогът“ за него. Фактическата и правна сложност може да произтича
от сложността на фактите, от голямото количество доказателства, множество
на страните, на обвиняемите или голям брой на обвиненията, от нуждата да се
изготвят експертизи, да се получат доказателства от чужбина, а така също и от
сложността на правните въпроси по делото, както и значението на делото от
юриспруденциална гледна точка и пр. Неимуществени вреди са свързани с
обстоятелството, че за дълъг период от време, лицето е поставено в ситуация
да изпитва притеснения и безпокойство, накърнено е чувството му за
справедливост, страда нуждата от доверие в институциите и сигурността, че
те ще изпълнят служебните си задължения по най-добрия начин, така че
резултатът от престъпното деяние да бъде овъзмезден.
В процесния случай периодът от година и половина не може да се
приеме за разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 КЗПЧОС за разглеждане на
наказателно дело от частно-правен характер. За да достигне до тоди извод
въззивният съд съобрази, че продължителността на висящността на делото се
явява прекомерна с оглед на единствената причина за забавянето, която се
свежда до липса на положени минимални усилия за извършване на първата
дължима от съответния съдебен състав преценка – налице ли са основания за
разглеждане на тъжбата в открито съдебно заседание и съответно – за
насрочване на такова. По този начин СРС със своето бездействие е станал
причина за продължилото неразумно дълго наказателно производство от
частен характер, което не се характеризира с фактическа и правна сложност.
Необосновано дългият общ срок на наказателното производство неизбежно е
довел до причиняване на неимуществени вреди на ищцата под формата на
стрес, отчаяние, загуба на доверие в институциите, емоционално напрежение,
несигурност и липса на спокойствие, с оглед съзнанието, че не е направено
всичко възможно, за да бъде установена обективната истина, които негативни
преживявания се установяват и от показанията на разпитания по делото
свидетел.
Обезщетението за причинените неимуществени вреди се определя от
съда съобразно чл. 52 от ЗЗД по справедливост (аргумент от § 1 от ЗР на
3
ЗОДОВ). Доколкото не е в тежест на пострадалия да доказва отделните си
негативни изживявания (решение № 18 от 20.02.2014 г. по гр. д. № 2721/2013
г. на ВКС, IV г.о.), като наличието им се презумира през целия период на
висящност на наказателното производство, имайки предвид гореизброените
характерни особености на настоящия случай и най-вече, че неспазването на
разумния срок на продължителност винаги увеличава вредните последици
(решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на ВКС, III г.о.), както
и съобразявайки конкретния личен интерес на ищцата да се установи, че не е
извършила престъпление, съдът намира, че справедливият размер на
обезщетение на причинените неимуществени вреди на ищцата С. възлиза на
сумата от 3 000 лв., колкото е приел и първостепенният съд. Ето защо и
поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в атакуваната му част. В останалата
необжалвана част решението е влязло в сила.
При този изход на делото на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени сторените разноски за въззивната инстанция в размер на 700 лв.,
представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 343 от 15.10.2024 г., постановено по гр. д.
№ 334/2024 г. на Софийски окръжен съд, 8 първоинстанционен граждански
състав.
ОСЪЖДА Софийски районен съд със седалище: гр. София, бул. „Ген. М.
Д. Скобелев“ № 23, съдебен адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, да
плати на М. Л. С. с ЕГН **********, с адрес: с. ***, ул. „***“ № * сумата от
700 лв., заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4