№ 1108
гр. П., 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20241720102129 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове по реда на чл.415, ал.1 от
ГПК, вр.чл.410 от ГПК, с правно основание чл.79, вр. чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
„***”ООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: *** чрез ю.к. Й.,
срещу Р. К. В., ЕГН **********, с адрес: *** и В. К. В., ЕГН **********, с
адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове по реда на
чл.415, вр. чл.410 ГП, с правно основание чл.79, вр. чл.86 от ЗЗД, и искане
да бъде признато за установено, че ответниците, в качеството им на
наследници на К.В.Д. дължат на ищеца сумата от 3012.69 лева, която следва
да заплатят РАЗДЕЛНО, всеки съответната си идеалната част,
представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за
периода от 26.11.2018 г. до 21.10.2022 г., за водоснабден имот, находящ се в
***, от които: сумата в размер на 2539.72 лева, представляваща главница за
периода от 26.11.2018 г. до 21.10.2022 г., сумата в размер на 472.97 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 17.02.2019 г. до 14.12.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата, а
1
именно:
- Р. К. В., ЕГН **********, в качеството му на наследник на К.В.Д.,
сумата в размер на 1269.86 лева, представляваща ½ ид. част от общо
дължимата главница в размер на 2539.72 лева за периода от 26.11.2018 г. до
21.10.2022 г., за водоснабден имот, находящ се в ***, сумата в размер на 236.49
лева, представляваща ½ част от общо дължимата лихва за забава в размер на
472.97 лева за периода от 17.02.2019 г. до 14.12.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 1269.86 лева; считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ – 16.01.2024 г. до окончателното изплащане
на сумата;
- В. К. В., ЕГН **********, в качеството му на наследник на К.В.Д.,
сумата в размер на 1269.86 лева, представляваща ½ ид. част от общо
дължимата главница в размер на 2539.72 лева за периода от 26.11.2018 г. до
21.10.2022 г., за водоснабден имот, находящ се в ***, сумата в размер на 236.49
лева, представляваща ½ част от общо дължимата лихва за забава в размер на
472.97 лева за периода от 17.02.2019 г. до 14.12.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 1269.86 лева; считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ – 16.01.2024 г. до окончателното изплащане
на сумата;
за които суми е издадена Заповед № 168 от 17.01.2024 г. по ч.гр.д. №
00226/2024 г. на ПРС, като им се присъдят сторените по делото разноски.
В срока за отговор ответника Р. К. В. не е подал отговор на исковата
молба и не е взел становище по иска.
В срока за отговор ответника В. К. В. е подал отговор на исковата
молба, с който е оспорил предявения иск по основание и размер. В отговора
твърди, че процесния водоснабден апартамент е необитаем от 2013 г., тъй като
неговия наследодател е починал през 2013 г. В отговора противопоставя
възражение за погасяване по давност на част от процесните суми по смисъла
на чл.111, б.“в“ от ЗЗД. По подробно изложените в отговора доводи и
аргументи моли съда да уважи частично предявените искове, като му се
присъдят сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява.
Ответникът Р. К. В. в съдебно заседание не се явява и не се
2
представлява.
В съдебно заседание ответникът В. К. В. се явява лично и чрез адв. М.
оспорва исковете. Моли съда да отхвърли исковете, като му се присъдят
сторените по делото разноски.
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да
бъдат разгледани, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, срещу която ответниците в срока по чл.414, ал.1 от ГПК са
подали възражения.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По основателността на иска:
Ищецът „***” ООД, гр. П. е оператор по смисъла на Закона за водите,
предоставящ услуга - *** на крайни потребители.
Съгласно разпоредбата на § 1, ал.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители са: а)
юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други
потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейни води. С разпоредбата на чл.3, ал.1 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, се определя кръгът на лицата, които са потребители на
ВиК услуги. Това са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
3
собственост и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение.
По делото са представени и приети Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „***“ ООД – П., за които с
доклада по делото, на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, е обявено на
страните, че на съда е служебно известен факта, че с Решение № ОУ-
09/11.08.2014 г. на ДКЕВР са одобрени Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор „***“ ООД - П., публикувани на
21.08.2014 г. във в. „Новинар“ и на 02.09.2014 г. във в. „СъП.“ (централен и
местен всекидневник).
С доклада по делото съдът е разпределил и доказателствената тежест за
подлежащите на доказване факти, като е указал на ищцовата страна, че върху
нея лежи тежестта да докаже наличието на облигационно правоотношение
между него и ответната страна за процесния имот и период, регулирано на
основание надлежно оповестени общи условия, като установи, че е
предоставял ВиК услуги (доставка, отвеждане и пречистване на вода) за
процесния имот и период, и че е извършвало реално и точно отчитане на
доставената, отведена и пречистена вода, както и да установи цената на
доставяните ВиК услуги.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите
са уредени от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. По силата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредбата,
потребители на услуги ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води. Следва да се отбележи, че облигационната връзка може да
възникне и при подписването на договор за доставка на ВиК услуги, която
хипотеза е приложима, както за собствениците и вещните ползватели, така и
за наемателите на жилището.
В настоящия случай, не се спори че процесния недвижим имот е бил
собственост на К.В.Д., починал на *** г. Не се спори, че недвижимия имот е
4
електрифициран, водоснабден, и топлофициран. Видно от приложеното
удостоверение за наследници ответниците са синове, респ. наследници по
закон, на починалия К.В.Д., поради което и на основание наследствено
правоприемство са придобили собствеността върху недвижимия имот
собственост на техния наследодател, находящ се в ***, при равни части от ½
част. От тук следва извода, че през процесния период 26.11.2018 г. - 21.10.2022
г. Р. В. и В. В. са били собственици на процесния водоснабден имот. Не се
събраха доказателства процесния водоснабден имот да е отчужден от
ответниците през процесния период. При това положение и следва да се
приеме, че между страните е налице валидно възникнала облигационна
връзка, чието съдържание се определя от сключения между страните договор,
закона, и се доразвива с общи условия, предложени от оператора и одобрени
от ДКЕВР. В тази връзка следва и извода, че ответниците са потребители на
ВиК услуги по смисъла на посочените разпоредби, идентифицирани съгласно
чл.59, ал.1, т.2 от представените по делото Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - гр. П., одобрени от ДКЕВР на
основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ. В тази връзка искът се явява доказан по
основание.
Що се отнася до възражението на ответника В. В., че през процесния
период имота не е бил ползван, поради което и няма потребено количество
питейна вода, то доказателства в тази насока не се представиха. Предвид
липсата на доказателства в тази насока, не може и да се приеме, че процесния
водоснабден недвижим имот не е бил ползван от ответниците, респ. те не са
потребявали предоставяните от ответника ВиК услуги. Дори и да се приеме,
че в действителност ответниците не са ползвали предоставени от ищеца ВиК
услуги през процесния период, то няма данни за това обстоятелство да е
уведомен ВиК оператора. Представената молба от В. В., с която уведомява
ищеца, че не следва да му бъдат начислявани суми за вода, тъй като не ползва
имота, няма отношение към предмета на делото, тъй като видно от входящия
номер на същата, тя е подадена при ищеца едва на 13.06.2024 г., което е
станало в хода на процеса, и е след процесния период. До тази дата няма
доказателства ответниците да са уведомили ищеца, че не ползват процесния
водоснабден имот, респ. да са възразили срещу начислените им суми за
ползвани ВиК услуги по реда и в сроковете, регламентирани в Общите
условия. Предвид изложеното и следва извода, че през процесния период
5
26.11.2018 г. - 21.10.2022 г., ответниците са била собственици, респ.
ползватели на процесния водоснабден имот, находящ се в ***. По делото не се
твърди, а и няма доказателства в процесния период собствения на ответниците
водоснабден недвижим имот да е бил отчуждаван или пък да е бил
предоставен за ползване на друго лице. Няма и доказателства, от които да се
направи извод, че в процесния период ответниците да не са ползвали имота.
След като ответниците в процесния период са имали качеството на
собственици, респ. ползватели на водоснабдения имот, то те са и задължени
лица по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. В този смисъл както и вече
бе посочено по-горе следва извода, че между страните е налице валидно
възникнало облигационно правоотношение, чието съдържание се определя от
закона, и се доразвива с общи условия, предложени от оператора и одобрени
от ДКЕВР, като искът е доказан по основание.
Няма спор, че през процесния период „***” ООД е извършило услуги по
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води, като за
ответниците е възникнало задължението да заплатят цената на същите.
Ответниците нито твърдят, нито ангажират доказателства процесните суми да
са погасени от тях.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ВиК, одобрени с решение на
ДКЕВР № ОУ-09 от 11.08.2014 г., ВиК оператора издава ежемесечни фактури,
при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, а
съгласно ал.2 от същата разпоредба, потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране, като съгласно чл.35, ал.1 от ОУ потребителя заплаща
дължимите суми в брой на каси, по банков път чрез директен превод или чрез
разплащателна сметка. Съгласно чл.44 от Общите условия при неизпълнение
в срок на задължението за плащане потребителят заплаща на доставчика
обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Безспорно по делото е и обстоятелството, че ищцовото дружество е
издавало фактурите в предвидения в Общите условия срок, както и факта, че
ответниците, в качеството им на потребители на ВиК услугите не са
6
заплащали същите в едномесечен срок от издаването на фактурите. В ОУ е
уговорено, че плащането се извършва в месеца, следващ предоставянето на
битова питейна вода и услугите ***.
Видно от приложената към исковата молба справка по партидата за
процесния водоснабден имот, са дължими суми за доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадни води в размер на 2539,72 лева – главница
за периода от 26.11.2018 г. до 21.10.2022 г., както и сумата в размер на 472,97
лева, представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от
17.02.2019 г. до 14.12.2022 г.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е доказан по основание.
Що се отнася до размера на предявения иск, то ответника Р. В. не го е
оспорили в срока за отговор на исковата молба, а ответника В. В. в отговора
на исковата молба го е оспорил, но досежно противопоставеното то него
възражение за погасяване по давност на част от процесното вземане, което
поддържа и в проведеното на 18.11.2024 г. открито съдебно заседание. С оглед
на тези обстоятелства и следва да се приеме, че стойността на начислените
количества доставена, отведена и пречистена питейна вода не е оспорена от
ответниците.
Ищецът е предявил и иск за признаване за установено, че всеки един от
ответниците дължи съответната припадаща му се част от обезщетението за
забава в общ размер на 472,97 лева за периода от 17.02.2019 г. до 14.12.2022 г.,
който размер на начислено обезщетение за забава също не е спорен между
страните. Тъй като с оглед изложеното е прието, че ответниците дължат на
ищеца суми представляващи незаплатена, доставена, отведена и пречистена
вода, то дължат и заплащане на обезщетение за забава в претендирания
размер, който иск е акцесорен и следва съдбата на главния иск.
Ответника В. В. е противопоставил възражение за погасяване по давност
на част от процесните вземания, което с оглед основателността на предявения
иск следва да бъде разгледано от съда. Следва да се има предвид, че по
отношение давността, съдът не се произнася служебно, а само по възражение
от ответниците. В тази връзка такова възражение е противопоставил само
ответника В. В., което и следва да бъде разгледано от съда. Ответникът Р. В.
не е противопоставил такова възражение нито в депозираното от него
възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, нито в
7
срока за отговор на исковата молба, поради което по отношение приложението
на давността относно процесните вземания, съдът не се произнася по
отношение на този ответник.
Съгласно константната съдебна практика когато потребителите на
услуга заплащат цената и на месечни вноски се касае за трайно, периодично
изпълнение на парично задължение. В този случай задължението на
потребителя представлява задължение за периодично плащане по смисъла на
чл.111, б. „в” от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период
от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж. В този
смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. №
3/2011 г., ОСГК. В същото време по силата на чл.422 от ГПК искът се счита
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като към този момент ще се считат за настъпили както
материално правните, така и процесуалноправните последици от
предявяването му.
Тригодишният срок, посочен в чл.111, б. „в“ от ЗЗД, с изтичане на който
вземанията за главница на „***“ ООД се погасяват, започва да тече от деня, в
който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл.114, ал.1 от ЗЗД,
като при срочните задължения (каквито са процесните за главница), давността
тече от деня на падежа. На основание чл.33, ал.2 от ОУ, потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-
дневен срок след датата на фактуриране. Следователно задълженията на
ответника за заплащане на стойността на ползваните ВиК услуги са
възникнали като срочни и посочената правна регламентация е относима към
тях.
Тъй като не се спори, че искът е предявен в срока по чл.415 от ГПК,
съобразно изричната разпоредба на чл.422, ал.1 от ГПК, то и същия се счита
предявен от момента на подаване на заявлението с искане за издаване на
заповед за изпълнение - в случая от 15.01.2024 г. При това положение всички
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 15.01.2021 г. са погасени по
давност, а това са задълженията до фактурата от 21.12.2020 г., чиято
изискуемост е настъпила на 21.01.2021 г. В тази връзка възражението на
ответника В. В. за погасяване по давност на част от процесното вземане е
основателно. Изчислявайки по реда на чл.162 от ГПК, съдът приема, че
8
исковете по отношение на ответника В. В. са основателни - до размера на
сумата 588,54 лева от общо дължимата главница в размер на 1269,86 лева, за
периода от 16.10.2020 г. до 21.10.2022 г., а в останалата част за сумата от
681,32 лева за периода от 26.11.2018 г. до 16.10.2020 г., искът като погасен по
давност е неоснователен. Искът за лихва се явява основателен и доказан за
сумата от 44,70 лева за периода от 21.01.2021 г. до 14.12.2022 г., като за
разликата до пълния предявен размер от 236,49 лева, за периода от 17.02.2019
г. до 14.12.2022 г., или за сумата от 191,79 лева, искът като погасен по давност
се явява неоснователен, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.86 от ЗЗД съдът намира, че ответника Р. В. дължи и
законната лихва за забава върху дължимата от него главница, а ответника В. В.
дължи законната лихва за забава върху уважената част от главницата, считано
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното им изплащане.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в
заповедното производство, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, за което не е
представил списък на разноските по чл.80 от ГПК. Бил е представляван от
юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На
основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ вр. чл.
26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение, за осъщественото от него процесуално
представителство както в заповедното производство, така и в исковото
производство. В процесния случай, след като взе предвид конкретния
материален интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС
намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в общ размер
на 150.00 лева, от които 50,00 лева за заповедното производство, и 10,00 лева
за исковото производства, от което общо юрисконсултско възнаграждение
всеки един от ответниците дължи съответната припадащата му се част с оглед
изхода на делото.
Относно разноските по отношение ответника Р. В.:
От съдържащите се в делото доказателства за направени разноски,
9
ищецът в исковото производство е направил такива по отношение ответника Р.
В. за заплатена държавна такса в размер на 30,13 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева. В заповедното производство ищецът е
заплатил държавна такса в размер на 30,13 лева и юрисконсултско
възнаграждение от 12,50 лева. Предвид изхода на делото по отношение на
този ответник, и в съответствие с припадащата му се част, сторените от ищеца
разноски в общ размер на 122,76 лева, представляващи държавни такси и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производства,
следва да бъдат възложени върху ответника Р. В.
Относно разноските по отношение ответника В. В.:
От съдържащите се в делото доказателства за направени разноски,
ищецът в исковото производство е направил такива по отношение ответника
В. В. за заплатена държавна такса в размер на 30,13 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева. В заповедното производство ищецът е
заплатил държавна такса в размер на 30,12 лева и юрисконсултско
възнаграждение от 12,50 лева. Предвид изхода на делото по отношение на
този ответник, съразмерно на уважената част от иска и в съответствие с
припадащата се част на ответника В. В., сторените от ищеца разноски в общ
размер на 51,60 лева, представляващи държавни такси и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното и исковото производства съразмерно с
уважената част от иска, следва да бъдат възложени върху ответника В. В.
Ответника В. В. също е поискал от съда да му бъдат присъдени
сторените по делото разноски. От съдържащите се в делото данни за
направени такива от В. В. се установява, че същия е направил разноски в
размер на 450,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и съразмерно с отхвърлената част от исковете, на
ответника следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 260,83 лева,
които се възложат върху ищцовата страна.
Воден от горното П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. К. В., ЕГН **********, с адрес:
***, в качеството му на наследник на К.В.Д., починал на *** г. ДЪЛЖИ на
10
„***” ООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, сумата в размер
на 1269,86 лева, представляваща ½ част от общо дължимата главница в
размер на 2539,72 лева за периода от 26.11.2018 г. до 21.10.2022 г., за
водоснабден имот, находящ се в ***, сумата в размер на 236,49 лева,
представляваща ½ част от общо дължимата лихва за забава в размер на
472,97 лева за периода от 17.02.2019 г. до 14.12.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 1269,86 лева; считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ – 15.01.2024 г. до окончателното изплащане
на сумата, за които суми е издадена Заповед № 168 от 17.01.2024 г. по ч.гр.д.
№ 00226/2024 г. на ПРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. К. В., ЕГН **********, с адрес:
***, в качеството му на наследник на К.В.Д., починал на *** г. ДЪЛЖИ на
„***” ООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, сумата в размер
на 588,54 лева, представляваща главница за периода от 16.10.2020 г. до
21.10.2022 г., за водоснабден имот, находящ се в ***, сумата в размер на 44,70
лева, представляваща лихва за забава за периода от 21.01.2021 г. до
14.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 588,54 лева;
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ –
15.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена
Заповед № 168 от 17.01.2024 г. по ч.гр.д. № 00226/2024 г. на ПРС, като
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И ПОРАДИ ИЗТЕКЛА
ДАВНОСТ исковете за главница в размер на 681,32 лева за периода 26.11.2018
г. до 16.10.2020 г., и за лихва за забава в размер на 191,79 лева за периода
17.02.2019 г. до 14.12.2022 г.
ОСЪЖДА Р. К. В., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„***” ООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, сумата от
122,76 лева, представляваща направени в исковото и заповедното
производства разноски за държавни такси, и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. К. В., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„***” ООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, сумата от 51,60
лева, представляваща направени в исковото и заповедното производства
разноски за държавни такси, и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „***” ООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление:
11
*** ДА ЗАПЛАТИ на В. К. В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
260,83 лева, представляваща направени в исковото производство разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.гр.д. № 00266/2024 г. на ПРС да
бъде върнато на съответния състав на ПРС.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
12