№ 54
гр. Свиленград, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20255620200023 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 129/2024 от
17.12.2024 година на Директора на Областна дирекция по безопасност на
храните (ОБДХ) - Хасково, с което на „МАРИЯН 2009“ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. Свиленград,6500,
ул.Капитан Петко войвода №11,представлявано от управителя Милко Асенов
Атанасов за нарушение на чл.18 от Закона за храните във вр. с чл.15, параграф
1 от Регламент /ЕО/ №1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от
29.04.2004година за предоставяне на информация за храните на потребителите
на основание чл.131,ал.2 вр с ал.1,т.1 от Закона за храните/ЗХ/ е наложено
административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на
4000 лв.
Недоволен от така издаденото НП е останало дружеството-
жалбоподател,което в предвидения за това срок обжалва същото с доводи за
допуснати процесуални нарушения,както на материалния закон,така и за
допуснати процесуални нарушения ,без да излага конкретни съображения в
тази насока . В жалбата се оспорва извършеното нарушение по визирания в
него текст,тъй като дружеството не било регистрирано като бизнес оператор
по смисъла на ЗХ.
По изложените доводи моли съда да отмени обжалваното НП,като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебната фаза, дружеството- жалбоподател редовно призовано, не
изпраща представител. За него се явява адвокат Т., която пледира за отмяна
на обжалвания акт, като излага подробни съображения в тази насока в
представеното в съдебно заседание писмено становище.
1
Претендира присъждане на направените разноски.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
Директорът на ОБДХ - Хасково, редовно призовани, не изпращат
представител. От пълномощника им е постъпило писмено становище с което
оспорва жалбата,счита обжалваното НП за правилно и законосъобразно ,
поради което моли същото да бъде потвърдено изцяло с мотиви изложени в
подробни писмени бележки. В съдебната фаза ангажира писмени и гласни
доказателства.
Претендира присъждане на направените по делото разноски,за което
представя списък.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от
фактическа страна:
Във връзка с извършване на планова проверка на 20.08.2024г. от
свидетелите П. Н. Т.-П. и Р. И. С., и двете служители при АНО/инспектори в
отдел Контрол на храните/,същите извършили проверка на обект-Магазин за
хранителни стоки с рег.№*********, находящ се в гр.Свиленград,ул. Капитан
Петко войвода №11, стопанисван от дружеството-жалбоподател.
При извършване на проверката в обекта в присъствието на М. И./продавач
консултант/ ,инспекторите констатирали,че дружеството жалбоподател в
качеството му на бизнес оператор с храни, предлага в стопанисвания от него
обект-в търговската зала на обекта,по стелажи,с посочени цени на брой
наличието на храни от неживотински и животински произход,с поставен на
турски език,без превод на български език,както следва :
ядки,бисквити,баклава, локум,кори за баница,кексове,вафли и други дребни
сладки,зеленчукови и плодови консерви,макаронени изделия и др.
В хладилната витрина при температура +5градуса по целзий било
установено съхранение на млечни продукти с поставен етикет на турски език
,без превод на бълг.език,както следва : сирене,кашкавал,масло,пастьоризирано
мляко и тъй като обекта бил регистриран по реда на Закона за храните и
притежавал валидно Удостоверение за регистрация №101/25845/15.08.2019г.,
проверяващите приели ,че дружеството извършило нарушение на чл.15,пар.1
от Регламент №1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от
25.10.2011г.за предоставяне на информация за храните на потребителите вр с
чл.18 от ЗХ , доколкото предлага в обекта храни от неживотински и
животински характер,без задължителната информация за храната, поставена
на етикета,която да е предоставена до крайният потребител на български език.
За така констатираното бил съставен Констативен протокол от
20.08.2024г. от двамата проверяващи,като едновременно с него връчена
покана за явяване на 23.08.2024г. от 10ч. в сградата на АНО в Хасково, за
съставяне и връчване на АУАН на присъствалото на проверката лице-М. А. И..
В следствие на извършената проверка и констатираното с Констативен
протокол от 20.08.2024г и връчената покана , на 23.08.2024година, свидетелят
П. Н. Т.-П., в присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател ,
съставил АУАН № 210-2024 от същата дата/23.08.2024г. /.
2
В Акта са отразени констатациите от проверката,резултатите от нея и
правната квалификация на допуснатото нарушение по чл.15,пар.1 от
Регламент №1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от
25.10.2011г.за предоставяне на информация за храните на потребителите вр с
чл.18 от ЗХ , като същият е подписан от актосъставителя, присъствалият на
проверката свидетел – Р. И. С. , както и от управителя на дружеството.
Екземпляр от акта обаче не е връчен на управителя на дружеството което
обстоятелство се установява от заключението на приетата по делото
съдебно почеркова експертиза, видно от която подписът положен срещу
графа нарушител на лист 2 в АУАН №210-2024 от 23.08.2024 е положен от
управителя Милко Асенов Атанасов с ЕГН **********, но подписът положен
над графа /подпис/ в разписка ,намираща се на лист 3 в АУАН №210-2024 от
23.08.2024г . не е положен от Милко Асенов Атанасов с ЕГН **********.
В законоустановения седмоневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е
постъпило Възражение по Акта.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка и преценявайки събраните доказателства,
Директорът на ОДБХ – Хасково е издал процесното НП.
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган - чл.15,пар.1 от Регламент
№1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011г.за
предоставяне на информация за храните на потребителите вр с чл.18 от ЗХ ,
видно от диспозитива на обжалвания акт.
Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 20.12.2024
година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно
оформено - датирано и подписано, се намира приложено в АНП с отбелязване
и имената на получателя й, а именно че е получено от Милко Асенов-
управителя на дружеството-жалбоподател.
Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че
жалбоподателя е извършил нарушение по чл.15,пар.1 от Регламент
№1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011г.за
предоставяне на информация за храните на потребителите вр с чл.18 от ЗХ .
За това нарушение на основание чл.131,ал.2 вр с ал.1,т.1от Закона за
храните/ЗХ/ е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 4000 лв.
Налични по АНПр е Удостоверение за регистрация №101/25845/
15.08.2019г.
Бяха представени и приети като доказателства по делото –регистър на
обектите за търговия на дребно и справка за всички обекти на фирмата по
ЕИК.
Във връзка с направено възражение от страна на дружеството
жалбоподател,че процесния АУАН не е бил връчен на управителя на
дружеството жалбоподател, бе назначена и приета като доказателство по
делото съдебно почеркова експертиза от заключението на която се
установява, че подписът положен срещу графа нарушител на лист 2 в АУАН
3
№210-2024 от 23.08.2024 е положен от управителя Милко Асенов Атанасов с
ЕГН **********, но подписът положен над графа /подпис/ в разписка
,намираща се на лист 3 в АУАН №210-2024 от 23.08.2024г . не е положен от
Милко Асенов Атанасов с ЕГН **********.
Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от Съда,
кореспондира изцяло с изложената в Акта и възприетата от АНО в НП.
Същата, Съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения
материал, събран в хода на настоящото производство.
Както писмените, така и гласните доказателства в лицето на свидетелите
д-р П. Н. Т.-П. и д-р Р. И. С. са относими към релевантните по делото факти и
се кредитираха за достоверни. Съдът изгради вътрешното си убеждения въз
основа на показания на свидетелите д-р П. Н. Т.-П. и д-р Р. И. С., разпитани
по делото. Дава им вяра, тъй като са непредубедени, вътрешно
непротиворечиви, логични, последователни и кореспондиращи на другите,
събрани по делото доказателства. Не се установява свидетелите д-р П. Н. Т.-
П. и д-р Р. И. С. да имат личностно отношение към представителя на
дружеството-жалбоподател, което да ги провокира да съставят АУАН.
Основания за тяхната критика не се намериха, а единствено поради
служебното им качество – инспектори по официалния контрол , т.е. служители
на ОДБХ, в този смисъл и тяхната служебна зависимост и отношения на пряка
подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост
от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на
противоречия – вътрешни и помежду им, от друга страна те не се
компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници –
писмените и гласните такива, нито пък се опровергават с насрещни
доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното,
посочените свидетелски показания са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в
писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията и на
двамата посочени свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване
на обективната истина по делото.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП и представени в съдебно заседание,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се
оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
С доверие се възприе и заключението по извършената съдебно почеркова –
експертиза, назначена във фазата развила се пред съда,като се приема от
настоящият съдебен състав за компетентно и обосновано в пълнота, с оглед
специалната компетентността на изготвилото го вещо лице, предвид което
напълно кредитира същото.Въз основа на последната, се установява,че
подписът положен срещу графа нарушител на лист 2 в АУАН №210-2024 от
23.08.2024 е положен от управителя Милко Асенов Атанасов с ЕГН
**********, но подписът положен над графа /подпис/ в разписка ,намираща
се на лист 3 в АУАН №210-2024 от 23.08.2024г . не е положен от Милко
4
Асенов Атанасов с ЕГН **********. Същата е приобщена към
доказателствения материал, в хода на съдебното производство, по съответния
процесуален ред – чл.282 НПК, вр.чл.84 ЗАНН. Експертизата е извършена от
експерт - специалист с необходимата квалификация, обективира
необходимите данни ползвани за оценката и фактически констатации, липсват
индиции за предубеденост. Поради това и липсата на обратни доказателства,
съдът я счита за обоснована и правилна,независимо от резервите си по
отношение на външната й форма и реквизитите, начина на подреждане на
изложението и изводите.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си
състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН /доколкото НП е връчена на 20.12.2024г. лично на управителя на
дружеството,а жалбата е входирана в регистратурата на съда на същата
дата-20.12.2024г./,като липсва плащане на процент от наложената
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ,съгласно посоченото в придружителното
писмо до съда.
Преценена по същество, съдът намира жалбата за основателна като
Съдът привежда следните аргументи:
Настоящата съдебна инстанция приема, че в хода на производството по
налагане на административното наказание е допуснато съществено
процесуално нарушение, състоящо се в нарушаване от страна на
актосъставителя на правилото на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, изискващо при
съставяне на акт за нарушение, на нарушителя да бъде връчван препис от
същия.
Процесуалните правила по съставяне на АУАН са формални, като тяхното
стриктно спазване се явява условие за законосъобразност на издаденото въз
основа на акта наказателно постановление. Относно реда за съставяне на акт
за установяване на административно нарушение са разпоредбите на чл.
40 – 43 от ЗАНН, като съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН съставянето на АУАН
следва да стане в присъствието на нарушителя. Посочената разпоредба
въвежда правилото, че актът се съставя в присъствието на нарушителя, като
възраженията му, които има още при самото съставяне на акта, и са гаранция
за реализиране на правото му на защита, се вписват в съставения акт.
Съгласно чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, при подписване на акта на нарушителя се
връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на
неговото подписване. При връчване на препис от акта нарушителят се
уведомява писмено за правото му в 14-дневен срок да отправи предложение
до наказващия орган за сключване на споразумение за приключване на
административнонаказателното производство.
Следва да се отбележи, че когато нарушител е юридическо лице, както е в
настоящия случай, АУАН се предявява и връчва на лицето, което по закон
представлява съответното ЮЛ или на изрично упълномощено от него лице,
разполагащо с представителна власт да ангажира ЮЛ с действия във връзка с
административнонаказателната отговорност.
По делото обаче от събраните доказателства ,в частност от заключението
5
на съдебно почерковата експертиза се установява,че липсва връчен АУАН
№210-2024 от 23.08.2024г . на управителя на дружеството жалбоподателя,
доколкото вещото лице е заключило,че подписът положен над графа /подпис/
в разписка намираща се на лист 3, към процесния акт за установяване на
административно нарушение , не е положен от Милко Асенов Атанасов с
ЕГН **********.
Изискванията на закона за предявяване на акта и връчване на препис от
него на нарушителя са обвързани с правото му на защита. Неспазването им
ограничава правото на участие и защита на нарушителя в извънсъдебната фаза
на производството и е неотстранимо в съдебната фаза, след издаване на
наказателното постановление - аргумент от разпоредбата на чл. 52, ал. 2
ЗАНН. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН позволява издаване на
наказателното постановление при нередовности в съдържанието на акта, но не
и при нарушени при съставянето му процесуални норми - част от процедурата
по установяване на нарушението. Невръчването на акта не е "нередовност" по
смисъла на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, поради което въззивната инстанция намира, че
в конкретния случай административнонаказателното производство е
опорочено още от самото му начало, доколкото още при предявяване и
връчване на съставения АУАН не са спазени изискванията на императивните
разпоредби на чл.43,ал.5 от ЗАНН , което нарушение води до съществено
ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, поради което
допуснатите нарушения в тази насока обосновават порочност на издаденото
НП и се явяват основание за отмяната му .
В условията на евентуалност,ако не се приемат горниите съображения за
допуснатио от АНО процесуални нарушения, съдът би приел, следното:
Съдът би прие,че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази
посочена в НП.
Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци
на допуснатото нарушение и нарушените правни норми.
Спазени са изискванията посочени в чл. 43, ал. 1 и сл. от ЗАНН, като при
съставянето на АУАН, същият е подписан от съставителя и поне един от
свидетелите посочени в него (в случая един), предявен е на нарушителя да се
запознае със съдържанието му и да го подпише.
АУАН е съставен от компетентен орган и в сроковете по ЗАНН.
Издаденото наказателно постановление съдържа всички посочени в чл. 57
от ЗАНН задължителни реквизити.
Посочена е датата и мястото на нарушението и са описани фактите и
обстоятелствата при които същото е извършено.
Посочена е и правната квалификация на нарушението, както и
санкционната разпоредба.
НП е издадено от компетентен орган в кръга на компетенциите му и в
сроковете по ЗАНН.
Препис от наказателното постановление е връчен на нарушителя.
6
Съдът би приел,че фактическото описание на нарушението отговаря на
изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН – в наказателното постановление ясно
и точно е посочено, че на 20.08.2024 г. при извършена проверка на Магазин за
хранителни стоки с рег.№*********, находящ се в гр.Свиленград,ул. Капитан
Петко войвода №11, стопанисван от дружеството-жалбоподател , дружеството
е изложило за продажба храни от неживотински и животински произход,
както следва ядки,бисквити,баклава…сирене,кашкавал….,като информацията
за предлаганите храни, включително тази на етикета, не е представена на
български език. По този начин са посочени обстоятелствата, относими към
всички признаци от обективната страна на приложения санкционен състав по
чл. 131, ал. 1, т. 1 ЗХ.
Тази фактическа конкретизация с оглед вида на нарушението е
изискуемата се от закона, като съдържащата се в АУАН и НП информация е
необходимата и достатъчна по закон жалбоподателят да научи за какво
нарушение се санкционира, така че да може ефективно да упражни правото си
на защита, без същото да е накърнено.
Поради това съдът би приел за неоснователно възражението на
жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при
описание на нарушението.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът би
приел за безспорно доказано, че жалбоподателят е осъществил състава на
вмененото му административно нарушение по чл. 18 ЗХ, вр. чл. 15, параграф
1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 г. за предоставянето на информация за
храните на потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗХ в съответствие с чл. 15, параграф 1
от Регламент (ЕС) № 1169/2011 информацията за храните, предлагани на
територията на Република България, включително тази на етикета, се
предоставя на български език. Същевременно нормата на чл. 15, параграф 1
от Регламент (ЕС) № 1169/2011 предвижда, че без да се засяга член 9,
параграф 3, задължителната информация за храните се предоставя на език,
който е лесно разбираем за потребителите от държавите-членки, в които се
предлага на пазара храната, като в рамките на своята територия държавите-
членки, в които се предлагат на пазара храните, могат да поставят като
условие данните да се предоставят на един или повече от официалните езици
на Съюза.
В настоящия случай ,съдът би приел ,че от доказателствата по делото по
безспорен начин се доказва , че дружеството жалбоподател е предлагало в
Магазин за хранителни стоки с рег.№*********, находящ се в
гр.Свиленград,ул. Капитан Петко войвода №11, стопанисван от дружеството-
жалбоподател , дружеството е изложило за продажба храни от неживотински
и животински произход, както следва ядки,бисквити, баклава…
сирене,кашкавал….,като информацията за предлаганите храни, включително
тази на етикета, не е представена на български език.
От описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, както и от
приобщените по делото писмени доказателства съдът би приел ,че
дружеството жалбоподател има качеството на "бизнес оператор" по смисъла
на чл. 9 от Закон за храните – ЮЛ с дейност дистрибуция на храни, което
7
вписано в регистъра на ОДБХ - Хасково като магазин за жранителни стоки с
кът за кафе с рег. № ********* по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗХ, доколкото е
разпространявал посочените храни от неживотински и животински произход
чрез търговията с тях.
При това положение съдът би приел,че е налице особеното качество на
субекта на адм.нарушение предвидено в нормата на чл.131,ал.2 от ЗХ ,а
именно –бизнес оператор.
От друта страна горната разпоредба предвижда,че на бизнес оператор,
който извърши нарушение по ал. 1, се налага глоба или имуществена санкция
в размер от 4000 до 6000 лв.
Съгласно нормата на чл. 131, ал. 1, т. 1 ЗХ за нарушение на разпоредбите
на Регламент № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на
потребителите се налага глоба в размер от 2000 до 4000 лв. С оглед горното
съдът би приел, че наказващият орган правилно е индивидуализирал и
наказанието, като е наложил на жалбоподателя предвидената санкция в
нейния минимален размер, а именно: "имуществена санкция" в размер на 4000
лв., доколкото същият е санкциониран на основание чл.131,ал.2 вр с ал.1,т.1 от
ЗХ, доколкото за търговеца –бизнес оператор е съществувало задължение да
следи информацията за предлаганите от него храни на територията на
Република България, включително тази на етикета, да се предоставя на
български език.
Предвид изложеното съдът съдъ би приел, че жалбоподателят е извършил
административното нарушение, за което е ангажирана неговата отговорност.
Съдът би приел, че извършеното административно нарушение не
представлява маловажен случай по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН,
доколкото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на административни нарушения по чл. 18 ЗХ. Следва да
се посочи, че административното нарушение по чл. 18 ЗХ, вр. чл. 15,
параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 е формално такова, поради което е
ирелевантно дали от същото са настъпили вредни последици. Също така е
необходимо да се отбележи, че една от основните цели на посоченото
задължение, регламентирана в чл. 3, параграф 1 от Регламент № 1169/2011 г., е
постигане на високо равнище на защита на здравето и интересите на
потребителите чрез предоставяне на крайните потребители основа за
информиран избор и безопасно използване на храни, по-специално като се
вземат предвид съображения от здравен, икономически, екологичен, социален
и етичен характер, в частност чрез получаване на достъпен език на
информация за съставните характеристики, които могат да бъдат вредни за
здравето на определени групи потребители; трайността, съхранението и
безопасната употреба; въздействието върху здравето, включително рисковете
и последиците, свързани с вредна или опасна консумация на дадена храна (чл.
4, параграф 1 от Регламент № 1169/2011). В настоящия случай тази
съществена информация, необходима на потребителите, за да направят
информиран избор относно консумацията на храните, не е била предоставена
на български език, с което реално потребителите са били лишени от
възможността да се запознаят на достъпен език със съставните им
характеристики и въздействието им върху здравето във връзка с консумацията
им. Не без значение е, че в разглежданата хипотеза се касае за немалък брой на
8
предлаганите за продажба храни, които са били без поставени етикети на
български език, с което в значителна степен са засегнати обществените
отношения, обект на защита от разпоредбата на чл. 18 ЗХ. С оглед
изложеното, съдът би приел, че извършеното административно нарушение не
разкрива характеристиките на маловажен случай, поради което
административнонаказващият орган правилно не е приложил разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН,но доколкото се констатираха допуснати съществени
процесуални нарушения коментирани по горе,съдът намира жалбата за
основателна, поради което НП като незаконосъобразно следва да бъде
отменено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
С оглед изхода на делото съдът намира, че в полза на жалбоподателя
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600лева и 250лева за заплатено възнаграждение
за вещо лице или разноски в общ размер на 850лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.3, т.2 вр с ал.2,т.1 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) №
129/2024 от 17.12.2024 година на Директора на Областна дирекция по
безопасност на храните (ОБДХ) - Хасково, с което на „МАРИЯН 2009“ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Свиленград,6500,
ул.Капитан Петко войвода №11,представлявано от управителя Милко Асенов
Атанасов за нарушение на чл.18 от Закона за храните във вр. с чл.15, параграф
1 от Регламент /ЕО/ №1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от
29.04.2004година за предоставяне на информация за храните на потребителите
на основание чл.131,ал.2 вр с ал.1,т.1 от Закона за храните/ЗХ/ е наложено
административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на
4000 лв.
ОСЪЖДА „Областна дирекция по безопасност на храните“ (ОБДХ) -
Хасково с адрес гр. Хасково, бул. "Освобождение" № 57 ДА ЗАПЛАТИ
на „„МАРИЯН 2009“ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. Свиленград,6500, ул.Капитан Петко войвода №11,
представлявано от управителя Милко Асенов Атанасов, сумата в размер на
850,00лв. , представляващи извършени разноски по осъществена адвокатска
защита и възнаграждение за вещо лице по АНД №23/2025г. по описа на РС
Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
9
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
10