Определение по дело №42/2018 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 61
Дата: 23 февруари 2018 г.
Съдия: Милена Петева
Дело: 20185600200042
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р О Т О К О Л

гр.Хасково, 23.02.2018 година

 

   Хасковският окръжен съд в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и трети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПЕТЕВА

                                

при участието на секретаря: Галя Кирилова

и прокурора: Николай Трендафилов

сложи за разглеждане НОХД № 42 по описа за 2018 година

докладвано от: ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

 

Производството е по чл.414, ал.1, т.1 от НПК.

 

         ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО се явява прокурорът Николай Трендафилов.

                   ОСЪДЕНИЯТ Т.Т.Ч. се довежда от органите на ОЗ „Охрана” – гр. Хасково. Явяват се и неговите упълномощени защитници адв. Б.У. и адв. М.Н..

 

По хода на делото:

ПРОКУРОРЪТ: Не са налице пречки за разглеждане на делото.

                   АДВ. У.: Моля за ход на делото.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

ОСЪДЕНИЯТ Т.Т.Ч.: Да се гледа делото днес.

Съдът не констатира пречки да бъде даден ход на делото и затова

                                      О П Р Е Д Е Л И:

                   ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

                   На основание чл. 274, ал. 2 от НПК съдът разясни на осъдения правата, с които разполага в настоящото производство.

                   ОСЪДЕНИЯТ Т.Т.Ч.: Наясно съм с правата, които имам.

                  На основание чл.274, ал.1 от НПК съдът разясни на страните правото им да направят възражения и отводи против състава на съда, прокурора, защитниците и съдебния секретар.

                   ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражения и искания за отводи.

                   АДВ. У.: Нямам възражения и искания за отводи.

АДВ. Н.: Нямаме искания в тази насока.

ОСЪДЕНИЯТ Т.Т.Ч.: Нямам искания за отводи.

         СЪДЪТ докладва делото.            

                   ПРОКУРОРЪТ: Поддържам направеното предложение. Нямам искания за събиране на доказателства. Моля да се приключи делото.

                   АДВ. У.: Госпожо Председател, моят подзащитен е получил копие от направеното предложение от прокурора. Аз се информирах по телефона относно предложението. Нямаме искания събиране на доказателства. Моля да се приключи делото.   

АДВ. Н.: Поддържам становището на колегата У.. Да се приключи делото.

ОСЪДЕНИЯТ Т.Т.Ч.: Придържам се към казаното от моите защитници.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, че не правят искания за събиране на доказателства, намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, поддържам направеното предложение. Налице е затруднение в изясняване на действителната воля на съда – дали е допуснато нарушение на закона или е налице изключение от общото правило, тъй като има изявление, че конкретният случай се различава от типичните случаи на този вид престъпления. В тези случаи чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС допуска и следващия, по-лек режим, какъвто в случая се явява общия. Поради липса на изрично позоваване на тази разпоредба, а едновременно с това наличие в съдебния протокол на изявления, сочещи именно на това обстоятелство, е налице затруднение, което ще възникне най-вече в органите по изпълнението. От тук би бил различен и правният ред, ако е налице нарушение на закона. Ето защо и тъй като е нормативно предвидено да е безмотивно определението за одобряване, считам, че то следва да бъде тълкувано. Моля за вашия съдебен акт в този смисъл.

                   АДВ. У.: Госпожо Председател, одобрили сме споразумение. Знаем реда, по който се отменят влезлите в сила присъди, каквато е и тази, и това е възобновяването на делото. Тъй като нямаме извършено процесуално нарушение и както прокурорът много точно каза, законът позволява да бъде определен „общ“ режим при определени условия, които вие сте одобрили, запознавайки се с делото. Поради това предлагам или да тълкувате, че наистина волята на съда е била за „общ“ режим, или да прекратите производството поради липса на предмет, за да може Ч. да търпи наложеното му наказание.

АДВ. Н.: Поддържам становището на колегата У.. Нямам какво да добавя.

ОСЪДЕНИЯТ Т.Т.Ч.: Съгласен съм с казаното от моите защитници. Искам по-бързо да отида в Затвора – гр. Пловдив и да си търпя наказанието.

Съдът, като взе предвид изложените от страните доводи, намира, че действително са налице предпоставките, посочени в процесуалната норма на чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК, предвиждащи възможност да бъде постановено тълкуване на съдебния акт в случаите, в които неговото изпълнение създава затруднения или неясноти. Настоящият случай е именно такъв, доколкото, както вече се посочи в доклада, съдът е одобрил споразумение, като с определението си е посочил,  че цялостното съдържание на споразумението, в това число в частта от него, визираща първоначалния режим, при който осъденият Т.Т.Ч. следва да изтърпи наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, не противоречи на закона. В същото време обаче определеният режим, при който защитниците и прокурорът са се съгласили осъденият да търпи първоначално своето наказание, а впоследствие този режим е бил одобрен от съда, е бил в противоречие с общото правило, визирано в разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“б“ от ЗИНЗС, съгласно което на осъдените на лишаване от свобода се определя първоначален „строг“ режим за изтърпяване на това наказание тогава, когато от изтърпяването на предходно наложено наказание „Лишаване от свобода“, неотложено по реда на чл. 66 от НК, са изтекли по-малко от пет години. В случая на Ч. с определение, постановено по НЧД № 3131/2015 г. по описа на РС – Бургас, е било определено едно общо наказание по осъждането му по НОХД № 2832/2015 г. по описа на РС – Бургас и предходно осъждане, като му е наложено едно общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет/ месеца и 13 /тринадесет/ дни и е определен първоначален „строг“ режим за неговото изтърпяване. Отбелязването в справката за съдимост сочи, че това наказание е било изтърпяно на 18.01.2016 г., от който момент до момента на извършване на настоящото престъпление и налагане на настоящото наказание не са изтекли повече от пет години. С оглед на това безспорно приложимо е било горепосоченото правило в чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“б“ от ЗИНЗС, налагащо наказанието „Лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим от осъдения Т.Ч.. Действително разпоредбата на чл. 57, ал. 3 от същия закон позволява на лица, осъдени на лишаване от свобода, за които са налице условията на чл. 57, ал. 1 от ЗИНЗС, тоест условията за „строг“ режим, да бъде постановено да търпят наказанията при по-лекия „общ“ режим. Това обаче се отнася за случаите, при които съдът прецени, че тези лица не са с висока степен на обществена опасност. Преценката на обществената опасност на осъденото лице е винаги конкретна и базираща се на анализ на събрания доказателствен материал, отнасящ се както до тежестта на извършеното престъпление, до социалния статус на осъдения, преценка на неговото съдебно минало в контекста на превъзпитателните мероприятия, които е наложително да бъдат предприети спрямо него. В рамките на диференцираната процедура по глава ХХIХ от НПК тази преценка очевидно не може да бъде направена от съда, доколкото регламентът налага съгласие между прокурора и защитата по въпросите, визирани в чл. 381, ал. 5 от НПК. Когато съдът преценява съответствието на постигнатото между прокурора и защитата съгласие със законовите разпоредби, той във всички случаи се води от общите правила, без да е в състояние да извърши горепосочената оценъчна дейност, с изключение на случаите, когато преценя адекватността на самото наказание спрямо извършеното престъпление и деец. Всички други въпроси съдът следва да прецени единствено в аспекта на тяхната законоустановеност и законосъобразност, без да може да преценя тези степени на обществена опасност, тежест и адекватност, които страните по споразумението са имали предвид, когато са определили останалите реквизити на споразумението, в това число и първоначалния режим, при който наказанието следва да бъде изтърпяно.

 Ето защо съдът намира, че в случая действителната воля е било да бъде определен режим, съответен на общите правила, а именно „строг“ режим, при който осъденият е следвало да изтърпи наказанието „Лишаване от свобода“, което му е наложено. Определянето на различен от този режим, както вече се посочи, би създало затруднения при изпълнението на присъдата и не би било в интерес и на самия осъден, което съдът в никакъв случай не е целял при постановяването на своя съдебен акт. Ето защо предложеното от прокурора тълкуване следва да бъде допуснато в горепосочения смисъл, поради което

 

                   О П Р Е Д Е Л И: № 61

 

ДОПУСКА тълкуване на одобреното с протоколно определение № 3 от 02.02.2018 г. споразумение, постигнато между прокурора от ОП – Хасково, от една страна, и защитника на обвиняемия Т.Т.Ч., от друга страна, като се счита, че определеният първоначален режим, при който съдът е постановил обвиняемият да изтърпи наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, е „строг“, вместо посочения в същото определение „общ“ режим.

Настоящото определение на съда не подлежи на обжалване.

 

                   Заседанието приключи в 10:18 часа.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

 

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                                                                                               Секретар: