Р Е Ш Е Н И Е
№……/….06.2017г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети май през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
ДИАНА СТОЯНОВА
при
секретар Христина Христова,
като
разгледа докладваното от съдията Чавдарова
въззивно търговско дело № 418 по описа за 2017г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по постъпила
въззивна жалба, подадена от ЗЕАД "БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, р-н Възраждане, ул.Света София №6, действащо чрез
пълномощник ю.к.С.Ц., срещу решение №642/20.02.17г., постановено по гр.д. №
8835/16г. на ВРС, XVIII състав,
с което е осъдено ЗЕАД "БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Т.Х.Р. с адрес ***, сумата от 21510.72лв., представляваща застрахователно плащане по застрахователен договор №
03/038120Т за 44 % трайно намалена работоспособност, получена в резултат на
трудова злополука, настъпила на 05.08.2013 г., както и сумата от 3411.67
лева , представляващи обезщетение за
забава върху главница 21510.72 лева за периода от 20.12.2014 г. до завеждане на
исковата молба,
на основание чл. 459, ал. 5 от КЗ във вр. с чл. 448, ал.7 вр.
ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
В жалбата са наведени оплаквания за
неправилност на решението и постановяването му в противоречие с материалния
закон. Твърди, че съдът е дал неправилна квалификация на иска с оглед
действащия по времето на сключване на договора материален закон, както и че
неправилно съдът не е отчел вида на договора за застраховка. Счита за
неправилен извода на съда, че протокола, издаден от РУСО Варна не е годно
основание за доказване механизма на настъпване на събитието и неправилно е
разпределил в тежест на застрахователя да докаже основанието си за отказ да
извърши застр.плащане. Твърди, че резултатите от проверката са обективирани в
офиц.документ, констатациите в който по силата на чл.58, ал.6 от КСО били валидни
до доказване на противното. Счита, че не застрахователя определял в какво се
състояло неправомерното поведение на застр.лице, а се ръководел от заключението
на комп.орган , като в договора изрично били посочени изключените по
застраховката рискове. Моли да бъде отменено решението, като бъде отхвърлен
иска. Моли да му бъдат присъдени разноски
Въззиваемата страна Т.Х.Р. с адрес ***, действаща
чрез пълномощник адв.Я.,
представя писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е
образувано по предявени от Т.Х.Р. срещу ЗЕАД "БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД, ЕИК *********, обективно съединени искове
с правно основание чл.238,
ал.1 КЗ /отм/ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 21510.72лв., представляваща застрахователно плащане по застрахователен договор №
03/038120Т за 44 % трайно намалена работоспособност, получена в резултат на
трудова злополука, настъпила на 05.08.2013г., както и сумата от 3411.67
лева , представляващи обезщетение за
забава върху главница 21510.72 лева за периода от 20.12.2014 г. до завеждане на
исковата молба.
В
исковата молба се твърди, че на 20.06.13г.
между
ответното дружество и БУМЕРАНГ ШИПИНГ ООД ЕИК *********, е сключена застраховка
Злополука на работниците по списък, сред които бил и ищеца, с покрити рискове
–смърт, трайна загуба на работоспособността и временна загуба на
работоспособността, настъпили в резултат на трудова злополука. Излага се, че на
05.08.13г. ищецът като заварчик и трима монтажници са получили задача да
изработят конструкция с основна широка метална греда и две по-малки греди,
които да се заварят към основната греда от двете й страни. Сочи се, че ищецът е
осъществявал заварка на гредите, когато от едната страна голямата греда се
освобождава и пада върху десния му крак, който остава затиснат. Излага, че за
периода от 05.08.13г. до 15.07.14г. ищецът е с временна нетрудоспособност,
ползвайки отпуск по болест. Твърди, че с разпореждане №147/04.10.13г. на осн.
чл.60, ал.1 КСО злополуката е приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО,
като застрахователят бил уведомен и завел щета №4126/26.08.13г. Излага, че с
писмо от 05.08.14г. ответникът отказал да заплати застр.сума, позовавайки се на
посочени в протокол на НОИ действия на ищеца, с които бил допуснал нарушение на
чл.126, т.5 и 6 от КТ, поради което и била налице хипотезата на чл.12, ал.2,
т.7 от ОУ. Излага, че на 27.11.14г. на ищеца е определена 44% ТНР за срок до 1
г., като било подадено ново заявление за обезщетение. Оспорва отказът на
застрахователя с твърдението, че е действал добросъвестно, изпълнявайки
трудовите си задължения и не бил длъжен, нито имал специални знания да оцени
налице ли е съществуваща опасност, заставайки на работното си място. Твърди
липсата на нарушение на труд.законодателство, оспорвайки посоченото такова в
протокол №33 от 25.09.13г. Счита за неравноправна хипотезата на чл.12, ал.2,
т.7 от ОУ, както и че ответникът е изпаднал в забава , считано от 20.12.14г. с
изтичането на 15-дневния срок по чл.238, ал.3 КЗ /отм/.
В
отговор на исковата молба ответникът ЗЕАД
"БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД, ЕИК *********, поддържа становище за неоснователност на иска. Не оспорва факта на
наличието на сключена застраховка Злополука, застраховано лице по която е
ищецът, както и факта, че е уведомен за настъпилото застр.събитие. Твърди, че с
оглед посочените в протокол №33 от 25.09.13г. нарушения на нормативните правила
за безопасни и здравословни условия на труд
/ чл.126, т.5 и 6 от КТ и чл.33 от ЗЗБУТ/, бил постановен отказ на осн.
чл.12, ал.2, т.7 от ОУ . Счита, че протоколът като официален удостов.документ е
валиден до доказване на противното, като в тежест на ищеца е да го обори.
Оспорва твърдението за неравноправност на клаузата на чл.12, ал.2, т.7 от ОУ.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Съобразявайки датата на
настъпване на застр.събитие и предмета на спора настоящият състав намира, че
правилната в случая правна квалфикация на предявения иск е тази по чл.238, ал.1 КЗ /отм/. Макар и в решението на ВРС да е
посочена квалификация на иска съобразно действащия КЗ, а не отменения такъв, то
това не води до извод за недопустимост на решението. В рамките на въззивната проверка
настоящият състав намира предявените искове с правно основание чл.238, ал.1 КЗ /отм/ и чл.86 ЗЗД за процесуално допустими, поради което и дължи
произнасяне по същество на спора.
По делото между страните не се спори наличието на възникнало
застр.правоотношение по силата на сключена застраховка Злополука
със застр.полица №03/038120Т със срок на действие 21.06.13г.-20.06.14г., предвиждаща заплащане на застр.сума при настъпване на покрит риск-трайна загуба
или временна загуба на работоспособност вследствие на тр.злополука.
Безспорен е също и факта на настъпването на 05.08.13г. на
трудовата злополука, при която ищецът е претърпял увреждания, довели до трайна
загуба на работоспособност.
Основният спорен по делото въпрос е налице ли е изключението на покрит риск
съобразно разпоредбата на чл.12, ал.2, т.7 от ОУ по застраховка Злополука,
което да е основание за изключване на задължението на застрахователя да заплати
застр.сума.
Съгласно сключеният застр.договор при трайна загуба на работоспособност в
резултат на трудова злополука се изплаща процент от застр.сума в размер на 7
годишни брутни заплати, равен на процента на загубената работоспособност,
определен от ТЕЛК, като е прието неразделна част от този договор да са общите
условия по застраховка Злополука, приети на 03.12.03г., в сила с изменения от
14.11.12г. Видно от последните в чл.12, ал.2, т.7 е предвидено, че
застрахователят не покрива застр.събития и техните последствия , когато са пряк
или косвен резултат от събития, настъпили вследствие на излагане на опасност,
преднамерено действие или непредпазливост от страна на застрахования,
независимо дали под формата на самонадеяност или небрежност, както и когато застрахованото
лице с действията си е нарушило действащ законов или подзаконов нормативен акт.
Безспорно е, че с разпореждане №147/04.10.13г. на НОИ така настъпилата
злополука е приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО. За да приеме, че е
налице изключение от покритите рискове застрахователят се позовава на
констатациите, удостоверени в Протокол №33 от 25.09.13г., твърдейки допуснато
от застрахования нарушение на чл.126, т. 5 и 6 от КТ и чл.33 ЗЗБУТ.
Действително съгласно разпоредбата на чл.58, ал.6 КСО съставеният за
резултатите от разследването на трудовата злополука протокол е валиден до
доказване на противното, т.е. съставлява доказателство за отразените в него факт.констатации. По
правилата за разпределение на доказ.тежест в случай, че те се оспорват, то в
тежест на оспорващата страна е при условията на пълно и главно доказване да
опровергае посочените в него факти. В тази връзка по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на св.Михалев, присъствал на злополуката, които
показания се кредитират от съда като обективни и пълни. От последните се
установява, че при настъпването на злополуката ищецът е извършвал възложената
му по договор трудова дейност по прихващане със заваровъчев кабел, като
свидетеля изрично сочи, че „няма вариант на действие технически, в който ищецът
да не бъде до гредата, докато я прихваща с кабел, т.е. технологично не може да
бъде далеч от гредата.” Същият сочи още, че им е провеждан и инструктаж преди
да започнат работа, като нямало разписана регламентация на тази процедура.
Доколкото злополуката е настъпила именно в момента на извършване от ищеца на
конкретната възложена му работа, което не е можело да се стане без същият да се
намира в близост до гредата, то не би могло да се обоснове извода, че същият не
е оценил правилно риска от допускане на злополука. Съобразявайки тези
показания, както и установената причина за настъпване на вредата / скъсване на
прилавките, за които е закачена гредата по време на изправяне под прав ъгъл/,
която не се оспорва, съдът намира, че не са налице данни за допуснати от ищеца
нарушения на техн.правила, които да са довели
до настъпването на вредата, поради което и констатациите в Протокол №33
от 25.09.13г. в тази част съдът намира за опровергани. От друга страна,
доколкото ответникът твърди, че е налице изключение от покритите рискове, то в
негова доказ.тежест бе да установи това обстоятелство. В този смисъл и след
като се твърди нарушение на чл.126, т. 5 и 6 от КТ и чл.33 ЗЗБУТ, то последният
следваше да установи същото. Следва да се отбележи, че ответникът не навежда
конкретни фактически твърдения за това в какво се изразява съотв.нарушение,
нито го индивидуализира, а се позовава на общи нормативни разпоредби.
Посочването на една обща норма обаче не е достатъчно , за да се приеме, че е
налице конкр.нарушение, нито ответникът е ангажирал доказателства , от които да
се установява твърдяното нарушение на норм.актове. С оглед на това и застрахователят
не може да се позовава на клаузата на
чл.12, ал.2, т.7 от ОУ като основание да откаже изплащане на застр.сума.
Предвид изложеното предявеният иск за заплащането й се явява основателен и
доказан.
Като е
достигнал до същия краен извод по изложени сходни мотиви, районният съд е
постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
При този изход на спора в тежест на
въззивникът следва да бъдат възложени сторените от въззиваемата страна разноски
за въззивното производство в размер на 2500лв– адв.възнаграждение, съобразно
отправеното искане.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 642/20.02.2017г. на Варненски районен съд, 18 състав, постановено по гр.д. № 8835/2016г. по описа на ВРС, с което е осъдено ЗЕАД "БУЛСТРАД ЖИВОТ
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Възраждане,
ул.Света София №6, да заплати на Т.Х.Р.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 21510.72лв.,
представляваща застрахователно плащане
по застрахователен договор № 03/038120Т за 44 % трайно намалена
работоспособност, получена в резултат на трудова злополука, настъпила на
05.08.2013 г., както и сумата от 3411.67 лева , представляваща обезщетение за забава за периода от 20.12.2014 г. до
завеждане на исковата молба, на основание чл.238,
ал.1 КЗ /отм/ и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗЕАД "БУЛСТРАД
ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Възраждане, ул.Света София №6, да заплати на Т.Х.Р., ЕГН **********, с
адрес ***,
сумата от 2500лв ( две хиляди и петстотин
лева ),
представляваща сторени за въззивно производство разноски,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: