Р Е Ш Е Н И Е
№ 92
гр.
Т., 05.04.2018
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Т.ски
районен съд, втори съдебен състав, в
публично заседание на шести март, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Иванова.
при
С.я Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 587 по
описа за
Обективно
съединени искове по чл.226 ал.2 вр.ал.3 от КТ и чл.86 ал.2 от ЗЗД.
В
Т.ски районен съд е образувано горното дело по искова молба, предявена от М.Й.К.
***, представлявана от мл.адвокат И.К., против Кметство с.Б., община Т.,
обл.Ловеч, представлявано от Кмета И.Р..
Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение
при ответника, като същото е било прекратено със Заповед №5 от 01.03.2016г.
Излага, че при прекратяване на трудовото правоотношение,
трудовата книжка била върната, но не била надлежно оформена от работодателя -
Кмета на Кметство с.Б., който отказал да попълни необходимите реквизити.
Твърди, че след намесата на Кмета на Община Т., трудовата книжка била върната
на Кмета на с.Б. за оформянето и по надлежния ред, след което същата не и била върната.
Претендира
заплащане на сумата от 2520.00 лева главница, представляваща обезщетение в
размер на 5-пет брутни трудови възнаграждения от по 504.00 лева за периода 01.03.2016г. до 03.08.2016г., в едно със
законна лихва, считано от 03.08.2016г.
до окончателното изплащане, както и сумата от 109.42 лева мораторна лихва за
периода 01.03.2016г. до 03.08.2016г., както и сторените по делото разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, чрез
проц.представител – адв.Б.Д., не признава исковете по основание и размер.
За
установяване на спорните по делото обстоятелства са допуснати и приети две СТЕ,
събрани са гласни доказателства, чрез
разпита на свидетелите Ц.М.С., В.Т.Д., С.Р.К. , Д.Й.Г..
По реда на
чл.176 от ГПК страните са дали отговор в с.з. на поставени въпроси.
В хода на
делото са ангажирани специални знания в областта на счетоводството посредством
изготвената от вещото лице М.И. съдебно-счетоводна експертиза, която не е
оспорена от страните, приета е като доказателство по делото като обективна и
компетентно изготвена, по която вещото лице установява размера на брутното
трудово възнаграждение на ищцата за пълен
отработен месец, предхождащ месеца, в който е прекратено трудовото
правоотношение на ищцата с ответното кметство.
Във връзка с
открито по реда на чл.193 от ГПК производство и по искане на ищцовата страна е
допусната съдебно-графологична експертиза, която е приета като доказателство по
делото като обективна, безпристрастна и компетентно изготвена.
Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с
наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените
искове са с правна квалификация: чл.
226, ал. 2 във вр. с ал. 3, изр. 2 КТ и акцесорна претенция по реда на чл.86
ал.2 от ЗЗД.
Разпоредбата
на чл. 226 КТ предвижда няколко отделни самостоятелни хипотези с диференциран
фактически състав:
1.За
неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите документи, удостоверяващи
факти, свързани с трудовото правоотношение, работодателят и виновните
длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или
служителя. Обезщетението обхваща всички вреди, претърпени от работника или
служителя, включително и неимуществените - чл. 226, ал. 1, т. 1 във вр. с ал.
3, изр. 1 КТ.
2.Работодателят
и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за
вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му
книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. Обезщетението е в
размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяването на
трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или
служителя – чл. 226, ал. 2 във вр. с чл. 226, ал. 3, изр. 2 КТ.
Освен
различния фактически състав, двете хипотези на чл. 226 КТ се разграничат и по
отношение определянето и доказателствената тежест относно размера на
претърпените вреди.
Вредите
по вид и размер следва да са определени с исковата молба, като ищецът носи
тежестта да докаже, че деянията по чл. 226, ал. 1 КТ са извършени, че те са
неправомерни, настъпването на претендираните вреди, наличие на
причинно-следствената връзка между тях с неправомерните действия по чл. 226,
ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, размерът на обезщетението. При иск за причинени
неимуществените вреди, ищецът следва да установи, че деянията по чл. 226, ал. 1 КТ са се отразили върху неговите психически изживявания, емоции, здраве,
интензитета и продължителността на болките и страданията, които търпи или ще
търпи от увреждането, каквито твърдения липсват в обстоятелствената част на
исковата молба и заявения петитум.
Само в хипотезата на чл. 226, ал. 2 КТ,
каквато на практика е заявената от ищеца претенция, размерът на обезщетението винаги е за имуществени вреди, законово определен е - в размер на брутното
трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовото правоотношение до
предаване на трудовата книжка, поради което не е необходимо и нарочното им
доказване, освен, ако възникне спор /в този смисъл решение № 73 от 13.03.2014
г. по гр. д. № 1372/2011 г. на IV г. о., ВКС/.
Съгласно
чл. 226, ал. 3, пр. 2-ро КТ, обезщетението за незаконно задържане на трудовата
книжка на работника след прекратяване на трудовото му правоотношение е в размер
на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовия
договор до предаване на трудовата книжка. Практиката по реда на чл. 290 ГПК
относно поставянето на забава на работодателя досежно задължението за връщане
на трудовата книжка на работника и дължимостта на обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ - решение № 553 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 206/2009 г., IV г. о.,
решение № 38 от 29.03.2011 г. по гр. д. № 1276/2009 г., ІV г. о., решение № 229
от 12.07.2011 г. по гр. д. № 1875/2009 г. IV г. о. на ВКС, приема, че:
„Съгласно
чл. 68 ЗЗД местоизпълнението на задължението се определя от закона, от договора
или от естеството на задължението. Местоизпълнението на задължението на
работодателя да предаде на работника надлежно оформената трудова книжка след
прекратяване на трудовото правоотношение не е определено в закона и на практика
не се урежда от трудовия договор. То е близко до задължението да се предаде
определена вещ, поради което следва да се приеме, че според естеството му то е
търсимо, т. е. в местонахождението на трудовата книжка при прекратяване на
трудовия договор, когато за работодателя възниква задължението да я оформи
надлежно и предаде на работника. Съгласно чл. 348, ал. 3 КТ трудовата книжка се
съхранява от работника. Той може да я остави за съхранение и у работодателя.
Когато след прекратяването на трудовия договор работникът е предал
съхраняваната от него трудова книжка за оформяне от работодателя, работодателят
трябва да я оформи и върне веднага, а ако има пречка за оформянето й - да
посочи кога тя ще е оформена. Ако работодателят не върне веднага надлежно
оформената трудова книжка и не посочи кога работникът може да си я вземе,
добросъвестността изисква той да покани работника за получаването й. Когато
трудовата книжка се съхранява от работодателя, работникът трябва да си я
потърси и ако работодателят не му я предаде, той изпада в забава.”, т.е. разграничават
се две хипотези:
1/.
ако принципно трудовата книжка се е съхранявала от работодателя, т.е.
работникът сам по собствена воля е оставил за съхранение при работодателя-в
този случай трудовата книжка към момента на прекратяване на ТПО се е намирала
при работодателя, на когото сам работникът е гласувал доверие да съхранява
трудовия документ. При това положение и доколкото се посочи, че става въпрос за
едно задължение за предаване на вещ /чл. 68 ЗЗД/, то същото е ТЪРСИМО, поради
което работникът трябва да си я потърси и ако работодателят не му я предаде,
той изпада в забава – в който смисъл е и посочената по-горе практика. В тази
хипотеза нормата на чл. 350, ал. 1 КТ не е приложима, доколкото същата следва
да се тълкува във вр., както чл. 348, ал. 3 КТ / трудовата книжка се съхранява
от работника/, така и във връзка с разпоредбите на НТКТЗ /в която също не се
съдържа текст или изключение от правилото, че трудовата книжка се съхранява от
работника – виж чл. 1, ал. 2 НТКТЗ/. Уговорката за нещо различно от
диспозитивния чл. 348, ал. 3 КТ между страните по трудовото правоотношение,
изключва и възможността работникът да се ползва от благоприятната норма на чл.
350 КТ. Същият по собствена воля оставя за съхранение своя трудов документ –
трудова книжка при работодателя, респ. приложими при този вариант са общите
норми на чл.68 и чл. 84 ЗЗД. За отговорността по чл. 226, ал. 2 КТ е необходимо
не простата изпълняемост на задължението за предаване на трудовата книжка, но и
поставянето на работодателя в забава.
2./
ако съобразно чл. чл. 348, ал. 3 КТ трудовата книжка е съхранявана от работника
и при прекратяването на ТПО е дадена за оформяне на работодателя: В този случай
се прилага чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж
/НТКТС/ - при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или
служителят е длъжен да представи трудовата книжка на работодателя, който да
отрази необходимите данни и да я върне незабавно срещу подпис на работника или
служителя. Когато трудовата книжка не бъде получена от работника или служителя,
работодателят му съобщава с писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи
лично. Ето защо в тази изрична хипотеза, при която принципно трудовата книжка
се съхранява от работника, но при прекратяване на ТПО е предадена на
работодателя за оформяне, работодателят се счита в забава, ако не върне
незабавно трудовата книжка или не уведоми работника да се яви да си я получи.
Общото правило на чл. 84 ЗЗД в случая се дерогира от специалните правила - чл. 350, ал. 1 КТ.
В
случая няма спор, че трудовата книжка е съхранявана от работодателя, към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение. От събраните обаче в хода на производството гласни
доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че същата е била
върната на ищцата не оформена по надлежен ред, поради което отново е
предоставена на работодателя, за да отрази коректно изискуемите в документа
реквизити.
В
хода на производството ищцата проведе пълно и главно доказване на
обстоятелството, че трудовата книжка е достигнала до ответника-работодател и че
същият е поставен в забава.
По
делото беше установено, че след прекратяване на трудовото правоотношение с
ответника – Кметство с.Б., представлявано от кмета И.Р., ищцата е постъпила на
работа в „Народно читалище Напредък-1908г.” – с.Б. на 01.03.2016г.
Съгласно
чл. 348, ал. 1 КТ работникът или служителят при постъпване на работа е длъжен
да представи на работодателя трудовата си книжка.
От
събраните по делото гласни доказателства и от констатациите на вещото лице, по
допуснатата и приета ССчЕ се установява, че при постъпването при новия
работодател, ищцата не е представила трудовата си книжка, поради което на
същата не е бил изчислен общия трудов стаж,
за да може да се впише сумата на допълнителното трудово възнаграждение
за придобит трудов стаж.
Съгласно
разпоредбата на чл.350 ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение
работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с
прекратяването и да я предаде незабавно на работника или служителя. При
неизпълнение на това задължение, за него възниква друго задължение, а именно-
да заплати на ищеца обезщетение по чл.226 ал.2 от КТ за вредите, които той е
претърпял вследствие незаконното задържане на трудовата му книжка. Трудовата
книжка е основният удостоверителен документ относно фактите, свързани с
трудовото правоотношение. Разпоредбите на чл.350, ал.1 КТ и чл.6, ал.2 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж задължават работодателя незабавно
да върне трудовата книжка при прекратяване на трудовото правоотношение.
От
показанията на св.В.Д.се установява, че към месец март 2016г. е била
„…..Председател на Читалището в с. Б.….На 01.03.2016г. сме назначили М.К. с
решение на Настоятелството, на длъжност „С.” до завръщане на титуляра……Ние взехме
нова трудова книжка и я попълнихме. При нас М. започна с нова трудова
книжка…..Старата трудова книжка на М.К. не беше представена, към досието й има
само нова трудова книжка….”., т.е. към датата на започване на ТПО с „Народно
читалище Напредък-1908г.” – с.Б., тя не е разполагала с трудовата си книжка. В
подкрепа на тези факти се явяват и дадените от кмета И.Р. отговори на
поставените по реда на чл.176 от ГПК въпроси, в проведеното на 30.06.2017г. открито с.з., от които се установява, че: „…
Кмета на Община гр.Т.…..само ме погледна и ми каза: „оправи я”. Книжката лежеше
на бюрото пред ищцата и аз я взех, за да
я оправя.” . Установява се, че към датата на съдебното заседание –
30.06.2017г., трудовата книжка на М.К. ***,
като Кмета И.Р. твърди, че :”…. след като няколко пъти аз я поканих да
мине да си я вземе от моята канцелария и тя отказа категорично, аз съм съхранил
трудовата й книжка, въпреки, че не ми е задължение да я съхранявам. Съхранил
съм я, защото това е документ, който е необходим за цял живот. В Кметството се
намира трудовата книжка на М.К., оформена, нагласена….”.
Съгласно
чл.6, ал.3 от НТКТС когато трудовата книжка не бъде получена от работника или
служителя работодателят му съобщава с писмо с обратна разписка да се яви, за да
я получи лично. От текста на разпоредбата е ясно, че когато трудовата книжка се
съхранява у работодателя, какъвто е случаят, за да се освободи от отговорността
по чл.266, ал. 2 КТ незабавно след оформянето й той трябва да покани работника
да се яви за получаването й, като поканата за получаване на оформената трудова
книжка трябва да бъде направена в писмена форма, за да е валидна. Едва след
като такава писмена покана е била надлежно отправена и работникът не се е
отзовал, самият той изпада в забава поради неоправдано неприемане на
предложеното му от работодателя изпълнение и недоказване на необходимото
съдействие, без което изпълнението по връщането на документите е невъзможно.
По делото липсват
доказателства Кмета на с.Б., общ.Т., да
е канил ищцата да получи надлежно оформена си трудовата книжка. Само поради
това обстоятелство работодателят е осъществил и фактическия състав на чл.226,
ал. 2 от КТ. Достатъчно е обективното неизпълнение на задължението за връщане
на трудовата книжка, за да възникне в полза на работника или служителя правото
на обезщетение.
Вследствие
на изложеното, съдът намира, че от съвкупния доказателствен материал се формира
изводът, че ответникът незаконно е задържал трудовата книжка на ищцата, след
като трудовото й правоотношение е било прекратено.
Видно от
заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
обезщетението по чл.226 ал.2 вр. ал.3 от КТ за незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата, за периода от 01.03.2016г. до 03.08.2016г., изчислен така,
както ищецът е поискал в исковата молба, на базата на брутно трудово
възнаграждение в размер на 452.20лв. е 2261.00лева, а лихвата за забава на
основание чл.86 ал.2 от ЗЗД– 43.01 лева.
Ответникът
не е представил доказателства за изплащането на претендираното възнаграждение
по чл.226 ал.3 от КТ, поради което съдът намира, че исковата претенция с правно
основание чл. 226 ал.3 от КТ следва да бъде уважен в размер на 2261.00лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда-03.08.2016г. до окончателното изплащане на паричното
задължение, на основание чл.226 ал.2 вр. ал.3 от КТ, както и на основание чл.86
ал.2 от ЗЗД, сумата от 43.01 лева, върху размера на присъденото
обезщетение.
И двете
страни са направили искане за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски. Видно от представения от ищцовата страна списък с
разноските по чл.80 от ГПК, се претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 1137,60лв., за което са представени доказателства за
заплащането му –л.3 и л.248 от делото.
С оглед
изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковата претенция,
в претендирания размер от 2261.00лева, а на Държавата, в полза на бюджета на
съдебната власт и следващата се държавна такса в размер на 4% върху цената на
исковете, съобразно уважения размер, но не по-малко от 50,00 лв. за всеки иск в
общ размер на 100.00 лева, както и сумата на заплатения от бюджета на съда
депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 157.00 лева и депозит в
размер на 86.50 лева за
съдебно-графологичната експертиза, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Т.ски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Кметство с.Б., община Т., представлявано от Кмета И.Р., да заплати на М.Й.К.,
ЕГН********** ***, сумата от 2261.00 /две хиляди двеста шестдесет и един/ лева,
ведно със законната лихва, считано от 03.08.2016г. до окончателното изплащане,
представляващи обезщетение по чл.226, ал.2 КТ - имуществени вреди за незаконно
задържане на трудовата и книжка, след като ТПО е било прекратено/, както и
сумата от 43.01 /четиридесет и три лева и една стотинка/ лева, дължима на основание чл.86 ал.2 от ЗЗД,
представляваща лихва за забава върху размера на претендираното обезщетение.
ОСЪЖДА
Кметство с.Б., община Т., представлявано от Кмета И.Р., да заплати на М.Й.К.,
ЕГН********** ***, сумата от 1137,60 /хиляда сто тридесет и седем лева и
шестдесет стотинки/ лева, сторени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
Кметство с.Б., община Т., представлявано от Кмета И.Р., да заплати на
Държавата, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на РС-Т., сумата от 100.00 /сто лева/
представляваща 4% ДТ върху цената на
исковете, както и сумата на заплатения от бюджета на съда депозит за
съдебно-счетоводна експертиза в размер на 157.00/ сто петдесет и седем/ лева и
депозит за съдебно-графологичната
експертиза в размер на 86.50 /осемдесет и шест лева и петдесет стотинки/ лева,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд
- Ловеч в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: