№ 66
гр. Кюстендил, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20221500500041 по описа за 2022 година
А. ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
********************** чрез адв. Д.Т. от АК- Пловдив обжалва Решение №
447/11.11.2021 г., постановено по гр.д. № 1327/2021 г. по описа на КнРС в
частта, с която дружеството е осъдено да заплати на К. Д. П., ЕГН:
**********, с адрес: **********************, сумата в общ размер на
622.25 лева, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от Кодекса на труда
за неползван платен годишен отпуск за общо 19 дни, от които за 2018 г. - 17
дни, за сумата от 556.75 лева, както и 2 работни дни за 2019 година на
стойност 65,50 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 622.31
лева от датата на депозиране на исковата молба - 01.07.2021 г. до
окончателното й изплащане, както и в частите, с които е осъдено да заплати
на К. Д. П. сумата 237,78 лв., за сторените по делото съдебно- деловодни
разноски и на държавата, по Бюджета на съдебната власт, чрез сметката на
Кюстендилски районен съд следващата се държавна такса в размер на 50,00
лв.
Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваните части е
неправилно. Искането е за отмяната му в тези части и за постановяване на
решение, с което да се отхвърли изцяло предявеният иск с правно основание
1
чл. 224 от КТ, в евентуалност и като погасен чрез прихващане на насрещно
задължение на К.П. към въззивното дружество. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба, в който са изразени съображения, че решението в обжалваните части е
правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Настоящият съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите,
наведени в жалбата, както и съобразно събраните по делото доказателства и
след като ги преценени при условията на чл. 12 от ГПК намира за установено
следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирано лице /надлежна страна/ при спазване на разпоредбите на чл.
259 и сл. от ГПК, а разгледана по същество е основателна. Съображения
Страните по делото са били в трудовоправни отношения. Със Заповед
№ 681/28.01.2019 г. трудовият договор с ищцата е бил прекратен на основание
чл. 325, ал.1, т.1 от КТ. В заповедта е отразено, че се дължи и обезщетение
по чл. 224 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2017 и 2018 г.
Представени са писма от 10.01.2020 г. и от 10.03.2020 г.на ИА „Главна
инспекция по труда“ Д“ИТ“ гр. Кюстендил, от които се установява, че при
извършени проверки на ответното дружество било установено, че след
прекратяването на трудовото правоотношение работодателят не е изплатил
следващото се обезщетение по чл. 224 от КТ.
Представен е договор за цесия от 29.06.2021 г., сключен между „Ь.***“
ЕООД в качеството на цедент и „А. ООД в качеството на цесионер по силата
на който цедентът е прехвърлил на цесионера част от вземането си по
изпълнителен лист от 16.04.2021 г., издаден по гр. д. №2500/2019 г. на КнРС
към ищцата К.П., представляващо част от присъдените разноски по
проведените срещу П. заповедно и исково производство, а именно сума в
размер на 800 лв. С отговора на исковата молба е представено уведомление
по чл.99 от ЗЗД.
По делото са представени изпълнителен лист от 12.04.2021 г., издаден
по ч.гр.д. № 2367/2019 г. на КнРС от който е видно, че ищцата е осъдена да
заплати на „Ь.***“ ЕООД парично вземане в размер на 1 776.35 лв.,
представляващи обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на
2
трудово правоотношение по чл. 220, ал.1 от КТ от работника след
прихващане на насрещно вземане на работника от работодателя за дължимо
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ.
Представен е и изпълнителен лист от 16.04.2021 г., издаден по гр.д. №
2500/2010 г. на РС- Кюстендил, от който е видно, че ищцата е осъдена да
заплати на „Ь.***“ ЕООД сума в размер на 460.73 лв.- деловодни разноски по
исковото производство, 395.53 лв.- разноски по ч.гр.д. №2367/2019 г. на КРС,
както и сумата 425.21 лв. деловодни разноски във въззивното производство.
Постъпила е справка от ЧСИ Е.Х. за страните и размера на
задълженията по изп.д. № 566/2021 г. и е посочено, че по делото няма
постъпили плащания.
Към делото е приложен и Разходен касов ордер от 04.01.2019 г. за
платена на ищцата сума.
С отговора на исковата молба е направено възражение за прихващане на
насрещното задължение на К.П. към „А.“ООД в размер на 800 лв.,
представляващо цедирано вземане по договора за цесия от 29.06.2021 г.,
сключен между „Ь.***“ЕООД и „А. ООД.
При така установената фактическа обстановка районен съд е уважил
иска, приемайки, че исковата претенция е доказана по основание и размер,
като не е уважено искането за прихващане, считайки, че обезщетението по чл.
224 от КТ представлява несеквистируем доход по смисъла на чл. 446 от ГПК
и по силата на нормата на чл.105 от ЗЗД, не се допуска прихващане без
съгласието на кредитора вземания, върху които не се допуска предварително
изпълнение.
Районен съд е отхвърлил иска за мораторна лихва в размер на 152.81 лв.
за периода от 29.01.2019 г. до 30.06.2021 г. В тази част решението е влязло в
сила като необжалвано.
Съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК в правомощията на въззивния
съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение
на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
3
валидно. Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ, при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на
времето, което се признава за трудов стаж. Обезщетението се изчислява по
реда на чл.177 от КТ към деня на прекратяването на трудовото
правоотношение – а именно то се формира въз основа на среднодневното
брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ
ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил
най-малко 10 работни дни. Следователно основателността на претенцията по
чл.224, ал.1 от КТ е обусловената от кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1/ да е прекратено трудовото правоотношение между страните;
2/ работникът или служителят да не е използвал полагащия му се платен
годишен отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни
години. Наличието на посочените предпоставки е безспорно между страните
по делото.
Ответното дружество не е ангажирало доказателства за изплащане на
претендираната сума, поради което правилно първоинстанционният съд е
приел, че искът по чл.224, ал.1 от КТ е основателен.
Оплакванията във във въззивната жалба са свързани с направеното
възражение за прихващане. В тази връзка следва да се посочи следното:
Възражението за съдебно прихващане между вземането на ищцата за
дължимото ѝ обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ в размер на 622.25 лв. и
вземането на ответното дружество, произтичащо от Договор за цесия от
29.06.2021 г., е валидно и допустимо, тъй като е направено във висящ процес
пред първата инстанция, в срока за отговор на исковата молба, изхожда от
легитимирано лице – носителя на твърдяното вземане, като същевременно
4
възражението е основателно, тъй като са налице са изискванията за
компенсация – наличие на два дълга, две насрещни задължения, идентичност
на субектите, еднородност и заместимост на насрещните задължения. Според
чл.103 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и
заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно,
може да го прихване срещу задължението си. Съгласно чл.104, ал.2 от ЗЗД,
двете насрещни задължения се смятат погасени до размера на по-малкото от
тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши.
В конкретния случай К.П. има вземане към "А. ООД ЕООД, но и задължение
към същото дружество, възникнало от договора за цесия, по силата на който
ответното дружество е валидно придобило парично вземане към ищцата в
размер на 800 лв.
Предвид горното, сумата от 622.25 лв., представляваща общ размер на
вземането, което П. има към дружеството, следва да се прихване от сумата от
800 лева, представляваща размер на вземането, което дружеството има
спрямо нея. С извършеното прихващане до размер на по-малката от двете
суми ще се погаси изцяло задължението на дружеството към ищцата за
изплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, което от
своя страна ще предпоставки отхвърляне на предявения иск по чл. 224, ал.1
от КТ.
Следва да се посочи, че несеквестируемостта по чл.446 от ГПК не се
отнася за всякакви обезщетения, дължими по трудово правоотношение, а
само за трудовото възнаграждение, поради което за вземането за неизползван
платен годишен отпуск не важи забраната за компенсация с вземания на
работодателя срещу работника.
Предвид основателността на въззивната жалба, на въззивното
дружество се дължат направените разноски за двете съдебни инстанции: още
289.93 лв. за първата инстанция и 130 лв. за въззивната инстанция съгласно
представения по делото списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 447 от 11.11.2021 г., постановено по гр.д. №
5
327/2021 г. по описа на РС- Кюстендил в частта, в която „А. ООД, ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление г********************** е
осъдено да заплати на К. Д. П., ЕГН: **********, с адрес:
**********************, сумата в общ размер на 622.25 лева,
представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от Кодекса на труда за неползван
платен годишен отпуск за общо 19 дни, от които за 2018 г. - 17 дни, за сумата
от 556.75 лева, както и 2 работни дни за 2019 година на стойност 65,50 лева,
ведно със законната лихва върху главницата от 622.31 лева от датата на
депозиране на исковата молба - 01.07.2021 г. до окончателното й изплащане,
в частта, в която е осъдено да заплати на К. Д. П. сумата 237,78 лв. за
сторените по делото съдебно-деловодни разноски и в частта в която е осъдено
да заплати на Държавата, по Бюджета на съдебната власт, чрез сметката на
Кюстендилски районен съд, следващата се държавна такса в размер н а 50,00
лв., както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист и
вместо него постановява:
ПРЕДЯВЕНИЯТ от К. Д. П., ЕГН: **********, с адрес:
********************** срещу „А. ООД, ЕИК: **********, със седалище и
адрес на управление г********************** иск с правно основание чл.
224, ал.1 от КТ за сума в общ размер на 622.25 лева, представляваща
обезщетение по чл.224, ал.1 от Кодекса на труда за неползван платен годишен
отпуск за общо 19 дни, от които за 2018 г. - 17 дни, за сумата от 556.75 лева,
както и 2 работни дни за 2019 година на стойност 65,50 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от 622.31 лева от датата на депозиране на
исковата молба - 01.07.2021 г. до окончателното й изплащане
ОТХВЪРЛЯ,поради извършено прихващане изцяло на сумата 622.25 лв. с
насрещно дължимото от К. Д. П., ЕГН: ********** вземане към „А. ООД,
ЕИК: **********, произтичащо от Договор за цесия от 29.06.2021 г.
ОСЪЖДА К. Д. П., ЕГН: **********, с адрес: **********************
да заплати на „А. ООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление г********************** още 289.93 лв. за първата инстанция и
130 лв. за въззивната инстанция.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7