№ 177
гр. Пловдив , 03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Даниела Д. Събчева
Костадин Б. Иванов
Секретар:Гинка К. Големанска
Прокурор:Йорданка Рангелова Тилова-Вълчева (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20205300601763 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба на защитника на подсъдимия МШ - адв.ММ
срещу присъда №119 от 09.06.2020г, постановена от Районен съд Пловдив по
НОХД 862 от 2020г по описа на същия съд. С атакуваната присъда
първоинстанционния съд е признал подсъдимия М. П. Ш. за виновен в
извършване на престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 вр. чл.26 ал.1 от
НК, като на основание чл.303 ал.2 от НПК вр. чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 вр.
чл.26 ал.1 от НК вр. чл.373 ал.2 вр. чл.372 ал.4 от НПК вр. чл.58а ал.1 вр.
чл.54 вр. чл.36 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една
година и четири месеца.
На основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС е определено наказанието да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим.
С присъдата предявеният от "*" ЕООД, ЕИК * граждански иск е бил
уважен, като на основание чл.45 от ЗЗД * е осъден да заплати на гражданския
1
ищец * сумата от 70 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 25.10.2018г. до окончателното й изплащане.
На основание чл.189 ал.3 от НПК * е осъден да заплати направените по
досъдебното производство разноски в размер на 512,58 лв. по сметка на
ОДМВР – Пловдив, както и сумата от 50 лв., представляваща дължима
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск по сметка на РС –
Пловдив.
На основание чл.189 ал.3 от НПК вр. чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 ал.1 от
ЗПП вр. чл.17 т.2 от Наредба за заплащане на правна помощ * е осъден да
заплати на * направените по делото разноски за повереник в процеса в размер
на 150 лв.
В депозираната жалба от *, чрез защитника му – адв.ММ се твърди, че
присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Иска се същата да бъде
изменена на основание чл.334 ал.1 т.3 от НПК, като бъде намалено
наложеното на подсъдимия наказание от една година и четири месеца
лишаване от свобода.
В съдебно заседание жалбоподателят и защитника му поддържат
исканията си за по-леко наказание, а в случай, на наказание лишаване от
свобода се иска същото да бъде в по-нисък размер като изпълнението му бъде
отложено с изпитателен срок по реда на чл.6 НК. Прокурорът от своя страна
твърди, че наложеното наказание е законосъобразно, правилно определено по
вид и размер съобразно доказателствата по делото, поради което се иска
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
В последната си дума жалбоподателят * моли за по-леко наказание.
Пловдивският окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото,
становищата на страните и след като провери изцяло правилността на
присъдата, съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от правоимащо лице в
законоустановения срок. По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл.371
2
т.2 от НПК, като в хода на съкратеното съдебно следствие подсъдимият МШ
признал всички факти от обвинителния акт. От така признатите по
диференцираната процедура факти, подкрепени в нужната степен от
събраните по делото доказателства, се установява че подсъдимият е
извършил няколко деяния, съставляващи продължаваното престъпление, за
което е бил привлечен към наказателна отговорност
Според доказателствата по делото на 13.05.2018г в гр.Пловдив
подсъдимият отнел чужди движими вещи- парична сума в размер на 200лв от
владението на * от гр.Пловдив, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои. Извършеното по време и място деяние се
установява от показанията на свид.*, от чието владение е била отнета
паричната сума, а авторството му се установява от преките доказателства,
съдържащи се в показанията на свид.*, очевидец на деянието. Показанията на
тези свидетели кореспондират със самопризнанието на подсъдимия.
На 24.06.2018г в гр.Пловдив подсъдимият * отнел чужди движими
вещи -7бр. лотарийни билети Казино на Националната лотария, всеки на
стойност по 5лв, общо на стойност 35лв; 8бр. лотарийни билети „Мега
кръстословици” на Националната лотария, всеки на стойност по 10лв, общо
80лв; 6бр. лотарийни билети „Американски долар” на Национална лотария,
всеки на стойност по 10лв, общо 60лв и 10бр. кутии цигари марка Ева-жълта”
с единична цена на кутията 5,10лв, общо 51лв, като общата стойност на
всички отнети вещи възлиза на 226лв, от владението на „*” ЕООД, без
съгласие на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои.
Извършеното деяние и неговият автор се установяват от показанията на *, от
показанията на свид.*, управител на ощетеното юридическо лице „*”, от
приобщения по делото видеозапис от вътрешна камера в търговския обект и
изготвената на същия съдебно-техническа експертиза. Косвени доказателства
за притежавани от подсъдимия вещи, съответстващи по вид на отнетите се
намират и в показанията на свид.*, таксиметров шофьор превозил
подсъдимия след осъществяване на деянието от негова страна. Описаните
доказателствени източници подкрепят направеното от подсъдимия признание
на фактите изложени в обвинителния акт.
На 27.06.2018г в участъка на АМ”Тракия”, в района на км.154,
3
обл.Пловдив подсъдимият отнел чужди движими вещи- 7бр.лотарийни
билети „Мегапакет” на Национална лотария, всеки по 10лв, общо 70лв от
владението на органите на управление и ръководство на *, без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Доказателства за
извършеното деяние се намират в показанията на свид.* и свид. *, касиерки в
бензиностанцията на *, от където са били отнети вещите. Свид.* от своя
страна разпознава подсъдимия * като лицето, което е обслужвала в
бензиностанцията по времето когато на видеозаписа от вътрешна камера в
обекта се установяват действията му по отнемане на лотарийните билети.
Присъствието на подс.* на местопроизшествието по същото време се
установява и от показанията на майка му- свид.*. Източник на производни
доказателства са показанията на свид.*. Всички описани доказателствени
източници кореспондират помежду си и подкрепят самопризнанието
направено от подсъдимия.
На 18.09.2018г в гр.Пловдив подс.* отнел чужди движими вещи-
парична сума в размер на 100лв от владението на „*” ООД, без съгласие на
дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои. Доказателства за
това деяние се съдържат в показанията на свид.* и *. Източник на преки
доказателства представяла предаденият по делото видеозапис от вътрешни
камери в заведението, където деянието било осъществено. След намесата на
полицията се установява, че същото момче, чието лице свид.* възприела от
видеозаписа се върнало заедно с майка си в заведението и възстановило
отнетите 100лв. Показанията на посочените свидетели и приобщеният по
делото видеозапис потвърждават самопризнанията на подс.*.
На 21.09.2018г. в гр.Пловдив подс.* направил опит да отнеме чужди
движими вещи- 8бр. лотарийни билети „Американско бинго” на
Националната лотария, всеки на стойност 5лв обща стойност 40лв от
владение на „*” ЕООД без съгласие на дружеството, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено
поради независещи от волята на подсъдимият причини. Доказателства за
извършеното деяние от страна на подсъдимия се съдържат в показанията на
свид. Албена Бикова, продавач-консултант в търговския обект където опитът
за кражба е бил реализиран, както и от показанията на свид.Емилия Мизова,
представляваща дружеството „*” ЕООД. Показанията на тези свидетели
4
кореспондират със самопризнанията на подс.*.
На 05.10.2018г в участъка на АМ „Тракия”, в района на км 152
обл.Пловдив подсъдимият * отнел чужди движими вещи – 50бр лотарийни
билети „Златни пирамиди” на Националната лотария всеки на стойност 5лв,
обща стойност 250лв, от владението на * ЕООД, без съгласие на дружеството
с намерение противозаконно да ги присвои. Доказателства за извършеното
деяние се намират в показанията на свид.*, управител на бензиностанция *,
от където са били отнети лотарийните билети, както й в показанията на
свид.*, която разпознала подсъдимия когато непосредствено след деянието се
явил в съседната бензиностанция за да провери печалбата от билетите.
Доказателства относно авторството са възпроизведени от случайните
видеозаписи, приобщени по делото, които са описани и в протоколите за
оглед на ВД. Видеозаписите са били направени както на
местопроизшествието, така и от съседната бензиностанция, където
подсъдимият е бил разпознат от свид.*. Посочените доказателствени
източици в своята съвкупност потвърждават самопризнанието направено от
подсъдимия.
На 22.10.2018г в района на местност Калояново, гара Калояново,
главен път Пловдив-Карлово подс.* отнел чужди движими вещи- 12бр.
лотарийни билети „Три милиона джакпот” на Национална лотария, всеки на
стойност 10лв, обща стойност 120лв от владението на * ЕООД, без съгласие
на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои. Деянието е
извършено в присъствието на свид.*, очевидец на действията на подсъдимия.
Доказателства се намират и в показанията на касиера свид.*, който познавал
подсъдимия, наблюдавал поведението му в бензиностанцията „*” от където
вещите били отнети и установил липсата им. Видът и количеството на
отнетите вещи се потвърждава и от показанията на свид.*. Авторството на
деянието се установява и от видеозаписа от вътрешни за търговския обект
камери, който възпроизвежда конкретните действия на подсъдимия.
Посочените доказателствени източници кореспондират както помежду си
така и със самопризнанията на подсъдимия
На 25.10.2018г в гр.Пловдив подсъдимият * отнел чужди движими
вещи 20бр. лотарийни билети „Пирамиди” на Национална лотария, всеки на
5
стойност 3лв, на обща стойност 60лв и 20бр лотарийни билети „Калинки” на
Националната лотария, всеки на стойност 2лв, общо 40лв, всичко на обща
стойност 100лв от владението на ЕТ”*” без съгласие на тъговеца с намерение
противозаконно да ги присвои. Доказателства за стореното от подсъдимия се
съдържат в показанията на свид.*, управител на едноличния търговец,
стопанисвал магазин „*“, която установила липсата на отнетите вещи и
прегледала видеозаписа от камерите, на който действията на извършителя
били заснети. За действията на подсъдимия доказателства освен от
приобщеният видеозапис се черпят още и от показанията на продавачката в
магазина- свид.*, както и от свид. * присъствал с подсъдимия на
местопроизшествието. Посочените доказателствени източници подкрепят
самопризнанието направено от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Установява се, включително и от изготвената оценъчна експертиза, че
отнетите през процесният период от подс.* чужди движими вещи, са на обща
стойност 1106лв. Изготвената комплексна съдебно-психологическа и
съдебно-психиатрична експертиза установява, че подс.* през процесният
период е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, както и
да ръководи постъпките си, което сочи, че въпреки непълнолетието си, той е
годен субект на престъпление. Изрично в експертизата се подчертава, че
стореното от него не се дължи на лекомислие и увлечение.
Описаните деяния, осъществени от подс.МШ, съставляват едно
продължавано престъпление по чл.194, ал.1 от НК. Не се налага настоящият
съдебен състав да прави по детайлен анализ и оценка на доказателствата по
делото. Това е така на първо място поради характера на проведената
деференцирана процедура, при която подсъдимият е признал всички факти,
изложени в обвинителният акт. Видно е от посочените доказателства, че те
подкрепят така направеното самопризнание на подсъдимия в пълнота. На
второ място настоящия въззивен съдебен състав счита, че сред събраните по
делото доказателства не са налице противоречия, които да следва да бъдат
обсъдени. Така събраните доказателства са еднопосочни, кореспондиращи
помежду си и възпроизведени в годни доказателствени източници. Годността
и достоверността на доказателствата не се оспорват и от страните, както и не
се отправят възражения срещу правните изводи за авторството на
престъплението и реализираните негови признаци от обективна и субективна
6
страна, които да следва да бъдат обсъдени от настоящия съд. Фактическите и
правни издводи за съставомерността на деянията, направени от
първостепенният съд са правилни, поради което настоящият въззивен
съдебен състав ги споделя напълно.
Не така стои въпросът по отношение на правните изводи на
първостепенният съд за индивидуализацията на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия *. В тази насока са и възраженията на
защитата, които настоящият съдебен състав намира за основателни.
Към момента на извършване на престъплението, предмет на доказване
в настоящото наказателно производство, реализирано през периода
13.05.2018г-25.10.2018г, подсъдимият * е бил непълнолетен и неосъждан.
Първото обстоятелство, сочи, че наказанието му следва да бъде определено
по реда на чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като към инкриминирания период МШ е
бил на 17 навършени години и наказателно правната санкция на чл.194, ал.1
от НК предвижда наказание до осем години лишаване от свобода. Така по
реда на посочената материално правна норма - чл.63, ал.1, т.3 от НК,
размерът на наказанието по отношение на непълнолетен подсъдим за
престъпление по чл.194, ал.1 НК може да бъде в максимален размер до три
години лишаване от свобода. В тези граници решаващият съд следва да
определи наказанието на подсъдимото лице, като се ръководи от правилата за
неговата индивидуалицация по глава пета от НК.
Настоящият съдебен състав счита, че като отегчаващи вината
обстоятелства следва да се отчетат броя на деянията, съставляващи
продължаваното престъпление, извършено от подсъдимия, засегнали
правноохраняваните интереси на общо осем физически или юридически
лица, както и в известна степен отегчаващо значение има общата стойност на
отнетото с престъплението имущество, надхвърлящо размера на една
минимална работна заплата за страната. Правилно първостепенният съд е
подчертал, че подсъдимият е осъществил интензивна престъпна дейност за
кратък период от време, но така извършеното престъпление не се отличава с
особено висока обществена опасност, която да следва да се вземе
допълнително предвид като отегчаващо вината на извършителя
обстоятелство. Не може да се приеме като отегчаващо вината на подсъдимия
7
обстоятелство, фактът, че не всички вреди от престъплението са били
възстановени. Не се констатира наличие на обективни възможности за това, с
които подсъдимият лично да не се е съобразил. Действително към момента
на провеждане на съдебното производство той е бил пълнолетен, но няма
данни да е разполагал с изтоник на доходи и финансова възможност да
възстанови щетите, в който случай пасивното му поведение би било укоримо.
Неправилно първостепенният съд е пропуснал да отчете наличните
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. Като такова именно следва
да се цени обстоятелството, че подсъдимият е бил с чисто съдебно минало
към момента на извършване на престъплението, както и че малка част от
вредите, причинени от престъплението, в размер на 100лв, са били
възстановени, макар и с помощта на родителя му, но в негово лично
присъствие, след като се върнал за тази цел на местопроизшествието. Също
така смекчаващо вината обстоятелство е съдействието на подсъдимия на
досъдебното производство. Видно е, че демонстрираното негово поведение
на досъдебното производство е спомагало разкриването на обективната
истина и е насочвало разследващите, независимо че при разпита в качеството
му на обвиняем не е дал подробни обяснения. Следва да се отчете и
изразеното съжаление за стореното от страна на подсъдимия, както и
обстоятелството, че извършените от него деяния имат сходен по вид предмет
– предимно лотарийни билети, което сочи, че при тези случаи действията на
непълнолетния са били мотивирани от влечение към конкретния вид
хазартна игра, факт описан в обвинителния акт и признат от подсъдимия по
реда на чл.371, т.2 от НПК. Това обстоятелство има характер на улесняващо
извършването на престъплението, което предвид възрастта на извършителя,
следва да се отчете като смекчаващо вината му.
Посочените смекчаващи вината обстоятелства на подсъдимия не са
нито многобройни, нито такива имащи характер на изключителни. Също така
предвиденото в санкцията на правната норма, след редукцията й, наказание
не се явява несъразмерно тежко спрямо личността на подсъдимия и
стореното от него. По тези съображения съдът не намери основания за
определяне наказанието на подс.МШ по реда на чл.55 от НК. Наказанието му
следва да се определи по реда на чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК.
8
Съобразно разпоредбата на чл.54 НК и изложените по-горе
смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът
намира, че наказанието му следва да се определи при превес на
смекчаващите такива. Определеното наказание от първостепенният съд в
размер на две години лишаване от свобода е прекалено тежко съобразно
обществената опасност на подсъдимия и стореното от него. Същото не е било
правилно индивидуализирано, тъй като се на били взети предвид от районния
съд всички смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, при
констатираните но които се установява техният превес. Съобразно целите на
чл.36 от НК и особеното значение на нуждата подсъдимият да бъде
превъзпитан с оглед младата му възраст и обективните възможности за това,
настоящият съдебен състав намира, че наказание в размер от ЕДНА
ГОДИНА лишаване от свобода е справедливо и достатъчно да изпълни
законосъобразното си предназвачение. С оглед императивната разпоредба на
чл.58а, ал.1 НК така определеното спрямо подсъдимият наказание от ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА следва да бъде намалено с 1/3, поради
което на подсъдимия следва да бъде наложено наказание от ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Настоящият съдебен състав намира за неправилни мотивите на
първостепенният съд за неприложимост при настоящия случай на
разпоредбата на чл.66 от НК. Към периода на извършване на продължаваното
престъпление подсъдимият МШ е бил неосъждан и последвалите във времето
негови осъждания не следва да бъдат взети предвид. Същите биха имали
значение при определяне на наказание по реда на чл.23-25 от НК, което в
настоящото производство не е било сторено. Следва да се отчете младата
възраст на подсъдимия и факта, че деятелността, за която бива наказан в
настоящото производство, е извършена преди да е била прилагана подобна
наказателно правна репресия спрямо него. Тези обстоятелства обосновават
извод за възможност той да се поправи и без да изтърпи фактически така
определеното му наказание. Достатъчно за постигане на целите на
наказанието би било изтърпяването на наложеното наказание в размер на
ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде отложено под
действието на законово предвидено условие. Такова условие се явява
определянето на изпитателен срок по реда на чл.69, ал.1 вр. чл.66, ал.1 от НК,
9
като в конкретния случай съдът счита, че изпитателен срок от ДВЕ ГОДИНИ
би способствал в пълнота постигане на целите на наказанието.
По отношение на присъдените разноски и обезщетение на гражданския
ищец, съдът се солидализира с направените изводи от първостепенният съд,
поради което и с оглед липсата на възражения, не следва да бъдат
допълнително обсъждани.
С оглед изложеното, настоящият въззивен съдът намира, че жалбата
следва да бъде уважена и на основание чл.334, т.3, вр. чл.337, ал.1, т.1 от НПК
проверяваната присъда на първостепенния съд следва да бъде изменена в
частта на наказанието и изпълнението му. В останалата част присъдата на
първостепенния съд е правилна и законосъобразна, поради което на
основание чл.334, т.6, вр. чл. 338 от НПК следва да бъде потвърдена.
По тези съображения Пловдивски окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №119 от 09.06.2020г, постановена от Районен съд Пловдив
по НОХД 862 от 2020г по описа на същия съд, като:
НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия М. П. Ш. наказание лишаване от
свобода на ОСЕМ МЕСЕЦА.
На основание чл.69, ал., вр. чл.66, а1 от НК ОТЛАГА изпълнението на
наложеното наказание от ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода с
изпитателен срок от ДВЕ ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11