№
215 от 02.10.2020 г., гр. Кюстендил
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на четвърти септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 66 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 215, ал. 1 във вр. с чл. 196, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Делото е образувано по жалба от К.В.К., с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Заповед № РД-04-41/10.01.2020 г., издадена от кмета на община Дупница, с която на основание чл. 195, ал. 5 и чл. 196, ал. 3 от ЗУТ му е наредено да премахне обекти: „Заграждения в съсобствен урегулиран поземлен имот (УПИ)”, находящи се в УПИ ХХVII-4989, кв. 163 по регулационния план на гр. Дупница, в срок от един месец от влизане в сила на заповедта. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на заповедта на основанията по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се направените разноски по производството на делото.
Жалбата се поддържа от процесуалния представител по пълномощие на жалбоподателя – адвокат Ю.Д..***, чрез процесуалния си представител по пълномощие адвокат З. В., оспорва жалбата като неоснователна.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С влязло в сила решение, постановено на 04.06.2019 г. по гр. дело № 2514/2018 г. по описа на Районен съд – Дупница, на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността между съсобствениците К.В.К. (жалбоподател в настоящото производство), Т.А.К., Е.П.М., С.Н.М. и П.М.П.е разпределено ползването на поземлен имот с идентификатор 68789.15.98 по кадастралната карта на гр. Дупница, одобрена със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Дупница, ул. „Г.В.В.” № ** (номер по предходен план 4989, кв. 163, парцел ХХVII), съобразно предложения вариант 3 от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, отразен на Скица М 1:200, приподписана от съда и представляваща неразделна част от съдебното решение.
Административното производство е инициирано от органа по заявление с вх. №94-С-1210/16.10.2019 г. от С.Н.М. за извършване на проверка относно поставените заграждения в процесния имот. Съставен е Констативен протокол № 44/14.11.2019 г. от комисия, назначена със Заповед № РД-04-344/10.04.2019 г. на кмета на община Дупница, за налични в УПИ ХХVII-4989, кв. 163 по плана на гр. Дупница, заграждение от метални колове, захванати с планки към бетона и оградна мрежа с размери 4,15 м и 4,35 м, и височина 0,96 м, в частта за реално ползване пред гаража на К.К., и четири броя метални колове, захванати с планки към бетона, в частта от двора, определена за ползване от К.. Комисията е формирала извод, че направените заграждения са в противоречие с чл. 48, ал. 1 от ЗУТ и е предложила на кмета на община Дупница да издаде заповед за премахването им. Жалбоподателят е запознат с протокола на комисията. В заявление с вх. № 94-К-951/18.12.2019 г. той е изразил несъгласие с извода на комисията за премахване на загражденията, сочейки, че същите са поставени в съответствие с решението, постановено по гр. дело № 2514/2018 г. по описа на Районен съд – Дупница. Административният орган не е уважил възраженията на жалбоподателя и на 10.01.2020 г. е издал оспорената заповед. Заповедта е връчена на адресата на 20.01.2020 г., а жалбата по делото е подадена чрез администрацията на органа на 24.01.2020 г.
По делото е назначена съдебна техническа експертиза, вещото лице по която е изготвило заключение с вх. № 3464/24.08.2020 г. по описа на съда. В заключението вещото лице сочи, че мястото, на което са монтирани загражденията и единичните метални колове, попада в обхвата на частта от имота, разпределена за самостоятелно ползване от К.К.. Загражденията и единичните метални колове не попадат в частите за общо ползване с площ от 30 кв. м, както и в части, разпределени за самостоятелно ползване от другите съсобственици. Заявява, че процесните обекти – „заграждения”, представляват преместваеми обекти по смисъла на § 5, т. 80 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ. В частта за реално ползване на К., която е с площ от 18,20 кв. м (пред гаража на К.), са поставени шест броя вертикални метални колове, състоящи се от кух метален профил с квадратно сечение, с размери 5/5 см и с височина 102 см, завършващи в долния си край с монтажна планка. В горния им край профилите са затворени с ПВЦ планка. Между всеки три броя от коловете е закачена телена мрежа с височина 100 см посредством ПВЦ скоби. Коловете са захванати към дворната циментова настилка с анкерни болтове. По този начин се образуват две линейни прегради с дължина 4,07 м и 4,36 м и с направление изток-запад. Така описаните заграждения не достигат до фасадата на съществуващата сграда. В частта за реално ползване на К. с площ от 17,20 кв. м (в северната част на имота) са поставени четири броя метални колове, състоящи се от кух метален профил с квадратно сечение, с размери 5/5 см и с височина 102 см, завършващи в долния си край с монтажна планка. В горния им край профилите са затворени с ПВЦ планка. Между тези четири кола няма закачена телена мрежа. Коловете са захванати към дворната циментова настилка с анкерни болтове. Елементите, от които са изградени процесните заграждения, представляват фабрични продукти, предлагани в търговската мрежа. Вещото лице заявява, че отразените в процесния констативен протокол обстоятелства относно разположението на обектите съответстват на действителното фактическо положение.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима – подадена е от легитимиран правен субект, при наличие на
правен интерес от оспорване и в преклузивния
14-дневен срок по чл. 215, ал.
4 от ЗУТ.
Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е основателна по следните съображения:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Дадената правна квалификация в съдържанието на акта по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ определя като компетентен орган кмета на общината. Заповедта е издадена в предвидената от закона (чл. 59, ал. 2 от АПК) писмена форма. Същата съдържа всички реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, в това число фактическите и правните основания за издаването ѝ, като изложените в нея мотиви съответстват на конкретното правно предписание. В обстоятелствената част на заповедта органът е описал вида на съсобствения имот, неговите собственици, изградените в имота заграждения и метални колове, а в разпоредителната ѝ част е посочил приложимата правна хипотеза и е обосновал необходимостта от разпореденото задължение – премахването на загражденията като неподходящи по разположение, изводимо от правилото на чл. 48, ал. 1 от ЗУТ. Протоколът от проверката на комисията, назначена от кмета, е цитиран в съдържанието на заповедта, поради което изложените в него обстоятелства са станали част от мотивите на органа.
В хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяна на заповедта. Спрямо жалбоподателя е било спазено изискването на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ и същият е бил редовно уведомен и поканен да бъде изслушан по повод предприетата проверка на процесните обекти (вж. в т. см. Решение №6667/03.06.2020 г. на ВАС по адм. дело № 11128/2019 г., II о.).
Заповедта
обаче е издадена в нарушение на материалния закон. Процесните
заграждения са изградени в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение по гр.
дело № 2514/2018 г. по описа на Районен съд – Дупница за разпределение
ползването на поземлен имот с идентификатор 68789.15.98 по кадастралната карта
на гр. Дупница. Това съдебно решение има задължителна сила за страните по
гражданското дело – собствениците на имота. Видно от заключението на вещото
лице по назначената по настоящото дело съдебна техническа експертиза, което
съдът приема за обективно и компетентно изготвено, мястото, на което са
монтирани загражденията и единичните метални колове, попада в обхвата на частта
от имота, разпределена за самостоятелно ползване от К.К..
Процесните заграждения и единичните метални колове не
попадат в частите за общо ползване с площ от 30 кв. м, както и в части,
разпределени за самостоятелно ползване от другите съсобственици. Нормата на чл. 48, ал. 1
от ЗУТ е неприложима в случая, тъй като не съдържа забрана за
изграждането на огради в съсобствен парцел.
Съсобствениците имат право да ползват общия имот съобразно
правата си и да ограничат мястото на ползване и чрез ограда. Тези права на
съсобствениците следва да бъдат установени по общия исков ред, ако между тях
съществува спор. Недопустимо е чрез административен акт да се разреши
имуществен спор, тъй като актът по чл.
195, ал. 5 от ЗУТ има друга цел – да
осигури спазването на задължението на собствениците на строежи по чл.
195, ал. 1 от ЗУТ (вж. в т. см. Решение
№ 8024/15.06.2010 г. на ВАС по адм. дело
№ 5449/2010 г., II о.). Игнорирайки обстоятелствата по случая, административният
орган е приел основание за премахване на процесните заграждения,
непопадащо в целите и предмета на регулация по чл.
195, ал. 5 от ЗУТ.
По изложените съображения съдът намира, че процесната заповед е незаконосъобразна и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК следва да бъде отменена.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Община Дупница следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него разноски по производството на делото в размер общо на 446,40 лева (10,00 лева за държавна такса и 436,40 лева за възнаграждение на вещото лице).
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-04-41/10.01.2020 г., издадена от кмета на община Дупница.
ОСЪЖДА Община Дупница, с ЕИК ********, представлявана от М.Ч.– кмет, да заплати на К.В.К., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата в размер на 446,40 лв. (четиристотин четиридесет и шест лева и четиридесет стотинки) – разноски по делото.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: