Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 13.02.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава
Буюклиева и в присъствието на прокурора …….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №973/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация
чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за признаване на вземането по
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в размер на 313,64лв. - цена на
консумирана електроенергия за периода 19.09.2017г. – 19.06.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда
/10.09.2018г./ до плащането, както и 10,27лв. - обезщетение за забава за
периода 21.11.2017г. – 19.06.2018г. /със заявлението по чл.410 ГПК и заповедта
за изпълнение се претендира обезщетение за по-дълъг период от 21.11.2017г. до
19.08.2018г./.
Ищецът „ЧЕЗ Електро България“ АД твърди, че е
изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника П.В.Б.,
произтичащо от договор за продажба на електроенергия, сключен при общи условия,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-059/07.11.2007г. Поддържа, че в изпълнени на
договора е доставил електроенергия до обект, който е собственост на ответника,
находящ се в гр.София, ж.к. „Малинова долина“бл.29, вх.В, ап.38, а ответникът
не е заплатил нейната цена за отчетните периоди и в размер, както следва:
- за периода 19.09.2017г. – 19.10.2017г. на
стойност 0,13лв., платима в срок до 20.11.2017г.;
- за периода 20.10.2017г. – 18.11.2017г. на
стойност 0,22лв., платима в срок до 21.12.2017г.;
- за периода 20.12.2017г. – 19.01.2018г. на
стойност 0,34лв., платима в срок до 19.02.2018г.;
- за периода 20.01.2018г. – 19.02.2018г. на
стойност 0,42лв., платима в срок до 22.03.2018г.;
- за периода 20.02.2018г. – 21.03.2018г. на
стойност 196,87лв., платима в срок до 20.04.2018г.;
- за периода 22.03.2018г. – 20.04.2018г. на
стойност 115,44лв., платима в срок до 21.05.2018г.;
- за периода 22.05.2018г. – 19.06.2018г. на
стойност 0,22лв., платима в срок до 20.07.2018г.;
Поради
допуснатото неизпълнение за ответника възникнало и задължението да плати
обезщетение за забава в размер на законната лихва, която се претендира от
падежа на вземането по всяка фактура до 19.06.2018г.
Ищецът твърди, че за вземането е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. №4943/2018 г. на РС-Пазарджик, която е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Иска установяване на вземането в
размера по заповедта за изпълнение, вкл. пълния размер на обезщетението за
забава, но за по-къс период. Претендира разноски в исковото и в заповедното
производство. Сочи доказателства.
Ответникът, представляван от особен представител
по чл.47, ал.6 ГПК, оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца и
твърди, че не е потребител на услугата и не е консумирал електроенергията,
чието заплащане се претендира.
Съдът, като отчете събраните по делото
доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:
Активно легитимиран да
предяви процесните
искове по реда на чл.422 ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника или същата му е връчена
при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални
предпоставки са налице, а исковете са предявени в законоустановения срок,
поради което са допустими.
За уважаването на главния иск ищецът следва да
установи, че като краен снабдител по смисъла на чл.98а ЗЕ е доставил електрическа енергия за битови нужди на
ответника, който има качеството на клиент по смисъла на чл.4, ал.2 от Общите
условия, цената на използваната електроенергия, както и нейната изискуемост.
При установяване на горното в
тежест на ответника е да докаже положителния факт на изпълнението.
По иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл.
86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането
на длъжника в забава.
При така разпределена доказателствена тежест съдът
намира главният иск за напълно основателен, а акцесорният иск - за частично
основателен.
Видно от представената лицензия
№Л-135-11/29.11.2006г., ищецът има качеството на краен снабдител по смисъла на
чл.98а ЗЕ, който продава електрическа енергия при публично известни общи
условия, а фактът, че оперира на
територията на гр.София е общоизвестен и не подлежи на доказване – чл.155 ГПК.
Електрическата енергия, чието заплащане се претендира, е доставена в периода 19.09.2017г.
– 19.06.2018г. при действието на Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД, одобрени с решение на ДКЕВР
№ ОУ-059/07.11.2007г., изменени и допълнени решение на ДКЕВР № ОУ-03/26.04.2010г.
(накратко ОУ). Съгласно чл.4, ал.2 от същите, потребител на електрическа
енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство,
което ползва електрическа енергия за домакинството си. Според чл.8, ал.1 ОУ,
продажбата на електрическа енергия започва с поставяне под напрежение на
електрическите съоръжения до границата на собственост. Първото и основно
задължение на потребителя е да заплаща стойността на използваната в обекта
електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в общите условия –
чл.13, т.1 от ОУ.
От
цитираните разпоредби е видно, че облигационното отношение между крайния
снабдител и потребителя на електрическа енергия за битови нужди възниква ex lege с факта на придобиване на право
на собственост или ограничено вещно право на ползване върху обект, който е
присъединен към електроразпределителната мрежа на крайния снабдител.
Сключването на индивидуален писмен договор не е елемент от правопораждащия
фактически състав на правоотношението, но наличието на такъв се изисква от
чл.97, ал.1,т.4 ЗЕ, за да се уредят подробно отношенията между страните.
Следователно за възникване на задължение за едно физическото лице да заплаща
електрическа енергия е достатъчно то да придобие право на собственост, респ.
ограничено вещно право на ползване върху жилищен или друг нестопански обект,
който е присъединен към електроразпределителната мрежа и да използва
електрическа енергия за битови нужди в присъединения обект.
Установява се от представената от ищеца справка от
Службата по вписвания – София, че ответникът П.В.Б. е собственик на жилище, находящо
се в гр.София, ж.к. „Малинова долина“бл.29, вх.В, ап.38.
По делото е приета СТЕ, от която е видно, че
жилището на ответника е присъединено към електроразпределителната мрежа на
ищеца „ЧЕЗ Електро България“ АД, а доставената електрическа енергия се измерва
чрез средство за търговско измерване, което е преминало метрологична проверка и
не се установява да е манипулирано. Според показанията на СТИ, количеството на
изразходваната в жилището на ответника електрическа енергия през процесния период 19.09.2017г. –
19.06.2018г. е 1147 кв.ч. дневна и 568 кв.ч. нощна, т.е. общо 1714 кв.ч. и
същото е отразено вярно в издадените от ищеца клиентски сметки и фактури.
При това положение за ответника е възникнало
задължение да заплати цената на електроенергията.
Установява се от заключението на приетата СИЕ, че
размерът на задълженията през отделните отчетни периоди е следният:
- 0,13лв. за периода 19.09.2017г. – 19.10.2017г.,
съгласно фактура №********* от 26.10.2017г. с падеж 20.11.2017г.;
- 0,22лв. за периода 20.10.2017г. – 18.11.2017г.,
съгласно фактура №********* от 25.11.2017г. с падеж 21.12.2017г.;
- 0,34лв. за периода 20.12.2017г. – 19.01.2018г.,
съгласно фактура №********* от 26.01.2018г. с падеж 19.02.2018г.;
- 0,42лв. за периода 20.01.2018г. – 19.02.2018г.,
съгласно фактура №********* от 25.02.2018г. с падеж 22.03.2018г.;
- 196,87лв. за периода 20.02.2018г. – 21.03.2018г.,
съгласно фактура №********* от 27.03.2018г. с падеж 20.04.2018г.;
- 115,44лв. за периода 22.03.2018г. – 20.04.2018г.,
съгласно фактура №********* от 26.04.2018г. с падеж 21.05.2018г.;
- 0,22лв. за периода 22.05.2018г. – 19.06.2018г.,
съгласно фактура №********* от 26.06.2018г. с падеж 20.07.2018г.;
Общият размер на дължимата цена по всички фактури
е 313,64лв., а падежът на всяка отделна фактура е настъпил към момента на
подаване в съда на заявлението по чл.410 ГПК – 11.09.2018г. От страна на ответника
не са представени доказателства за плащането.
Установява се наличието на изискуемо вземане,
чието изпълнение не е доказано от ответника. Следователно главният иск се явява
основателен и следва да се уважи в предявения размер от 313,64лв.
Относно иска по чл.86 ЗЗД:
Съдът формира извод за наличието на главен дълг в
размер на 313,64лв., който не е заплатен на падежа. Размерът на законната лихва
за забава върху всяка просрочена фактура за периода от нейния падеж до 19.06.2018г.
– крайната датата, която е посочена в исковата молба, е в общ размер на
4,25лв., видно от заключението на СИЕ. До този размер следва са се уважи
акцесорният иск и да се отхвърли за разликата над 4,25лв. до предявения размер
от 10,27лв.
Със заявлението по чл.410 ГПК ищецът е претендирал
обезщетение за забава за по-дълъг период - от падежната на всяка фактура
/най-ранната е 21.11.2017г./ до 29.08.2018г., което възлиза на 10,27лв. Съдът
обаче не може да присъди обезщетение за целия период по заявлението и по
заповедта за изпълнение, тъй като за периода от 19.06.2018г. до 29.08.2018г.
кредиторът не е предявил установителен иск по чл.422 ГПК. Ето защо заповедта за
изпълнение следва да се обезсили на основание чл.415, ал.5 ГПК в частта относно
обезщетението за забава за периода от 19.06.2018г. до 29.08.2018г. в размер на
6,02лв.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на
ищеца направените съдебни разноски в общ размер
на 589,19лв., включващи 25лв. държавна такса за исковото производството,
150лв. депозит за възнаграждение на особен представител на ответника, 150 лв.
разходи за СТЕ, 150лв. разходи за СИЕ и 114,19лв. възнаграждение за един
адвокат.
На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови
осъдителен диспозитив за разноските на ищеца в заповедното производство, които
възлизат на 101,13лв., включващи 25лв. държавна такса и 79,13лв. възнаграждение
за един адвокат, съгласно представените доказателства за разноски в заповедното
производство.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че
ответникът П.В.Б. с ЕГН ********** дължи на ищеца „ЧЕЗ Електро България“ АД,
ЕИК ********* сумата 313,64лв. – цена на електрическа енергия за битови нужди, използвана през периода 19.09.2017г. – 19.06.2018г.
в жилищен обект на ответника, находящ се в гр.София, ж.к. „Малинова долина“бл.29,
вх.В, ап.38, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението в съда – 10.09.2018г. до плащането, както и сумата от 4,25лв.-
обезщетение за забава за периода 21.11.2017г. - 19.06.2018г., за което вземане
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2742/06.12.2018г. по
ч.гр.д. №4943/2018г., по описа на РС-Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за дължимо
обезщетение за забава за 21.11.2017г. - 19.06.2018г. за разликата над 4,25лв.
до предявения размер от 10,27лв.
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.415, ал.5 ГПК заповедта
за изпълнение В ЧАСТТА относно обезщетението за забава за периода от 19.06.2018г. до 29.08.2018г. в размер на
6,02лв.
ОСЪЖДА П.В.Б. с ЕГН ********** да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК ********* съдебни разноски
в исковото производство в размер на 589,19лв. съдебни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. №4943/2018г., по описа на РС-Пазарджик в размер на
101,13лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
гр.Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: