Р Е Ш Е Н И Е
№ 256
гр. Пловдив,
08 февруари 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, ХХ състав, в открито съдебно заседание на дванадесети януари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, и с участието на прокурор ДАНАИЛА СТАНКОВА, като разгледа
докладваното от съдия Й.Русев КАНД № 2915 по описа на Административен съд –
Пловдив за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Десета от Административно-процесуалния кодекс / АПК / във
връзка с чл. 63 ал. 1 предл. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания / ЗАНН /.
Образувано е по касационна жалба от
РПУ-Раковски, чрез процесуален представител
по пълномощие, срещу Решение № 260176 от 14.09.2020 г., постановено по
АНД № 1780/2020г. по описа на Районен съд –Пловдив, IX н.състав. С обжалваното решение е отменено Наказателно
постановление № 19-0329-001433 от 23.12.2019г., издадено от ВПД Началник
РУ-Раковски, към ОДМВР-Пловдив, с което на П.Я.П., ЕГН **********, на основание
чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, за
нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/.
От жалбата могат де се извлекат касационни
основания, изразяващи се в допуснати нарушения на процесуалните правила във
фазата на първоинстанционното съдебно производство, довели съответно до
постановяване на неправилно и незаконосъобразно решение. Аргументите са
подробно изложени в жалбата и в писмена молба от 24.11.2020г. Искането е да се
отмени решението на РС-Пловдив, както и да бъде потвърдено НП. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация – П.Я.П., с писмен отговор на
жалбата и в съдебно заседание чрез адв. Д.П.-пълномощник, оспорва касационната
жалба.Моли да се остави в сила решението на ПРС. Претендира разноски.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив изразява
становище, че жалбата е неоснователна и като такава, следва да бъде оставена
без уважение, а по същество решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Предмет на въззивно обжалване е Наказателно
постановление № 19-0329-001433 от 23.12.2019г., издадено от ВПД Началник
РУ-Раковски, към ОДМВР-Пловдив, с което на П.Я.П., ЕГН **********, на основание
чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Районният съд е установил от фактическата
страна на спора, че на 15.12.2019г., в
22:29 часа, в гр.Раковски, на ул.„Добри Чинтулов“ № 41, П. управлявал лек
автомобил "Шкода Октавия", с рег.
№ РВ***СК, собственост на Я.П.. Бил спрян за проверка от полицейския служител М.С.,
като след това на мястото на проверката пристигнали и полицейските служители К.Т.и
Х.Л.. П.П. отказал да бъде изпробван с техническо средство "Алкотест
7510" с фабр. номер ARBA-0053 за
употреба на алкохол. Издаден му е бил талон за медицинско изследване № 0062139,
който той подписал. В талона е вписано, че П. не желае да бъде изследван за
употреба на алкохол с медицинско и химическо или химико-токсикологично
изследване. Срещу П.П. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № GA163106/15.12.2019 г. за
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В акта е вписано, че на водача е издаден
талон за медицинско изследване № 0062139. Актът е предявен на П., но той
отказал да го подпише. Въз основа на съставения АУАН е издадено спорното НП, в
което са възпроизведени фактическите констатации по акта. В производството пред
въззивния съд са разпитани К.С.Т.(актосъставител), С.Д.К. и М.И.С. (свидетели
по акта), които потвърждават изложените в акта фактически обстоятелства, както
и Н.Й.Б., М.Ч.П.и Я.Йозов П..
Районният съд е приел от правна страна, че АУАН и НП
са издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия, но не
отговарящи на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето им са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до
опорочаване на административнонаказателното производство, както и ограничават
правото на защита на наказаното лице по отношение на нарушението по чл. 174, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП. Прието е, че РУ – Раковски при ОД МВР – гр.Пловдив е
бездействал да изпълни задължението си по чл.60, ал.2 от ЗАНН и не е представил
на съда оригинала на АУАН с бланков № 163106 от 15.12.2019г., а само копие,
изготвено по технически път. Прието е също, че не е изпълнена процедурата на
чл.43, ал.2 от ЗАНН, понеже в АУАН е положен подпис на неизвестено лице в
мястото на бланката на акта, предвидено за такъв на свидетел на отказа за
подписване на АУАН от нарушителя, но липсва всякакво посочване данни на това
лице, а същевременно липсва и подпис на лицето, посочено като нарушител. По
тези съображения ПРС е отменил наказателното постановление.
В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2
от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно основание настоящият
касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо.
Същото обаче следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от
друг състав на Районен съд – Пловдив, по следните съображения:
Изводът на районния съд за допуснати съществени
процесуални нарушения, които да опорочават производството и да водят до отмяна
на наказателното постановление е неправилен. Процесните АУАН и НП съдържат
реквизитите съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН по отношение на
установеното нарушение.
Според чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, актът се подписва от
съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на
нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да
уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Съответно, според чл. 43,
ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява
чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в
акта.
Действително, буквалното разбиране на цитираните две
норми предполага, отразеният в акта свидетел, който е присъствал при извършване
или установяване на нарушението и свидетелят на отказа на нарушителя да подпише
акта, да са различни лица, доколкото по отношение на свидетелят на отказа да се
подпише акта, отново е възведено изискването в акта да се посочат името и
точният му адрес.
Явно е обаче, че нормативните изискванията за вписване
в акта, както на свидетел, който е присъствал при извършване или установяване
на нарушението, така и свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта са
установени все като гаранция за законосъобразно упражняване на правомощията от
страна на съставителя на акта, а също така и с оглед осигуряване на
възможността при възникването на спор по отношение на кой да е от фактите и
обстоятелствата свързани с извършването или установяването на нарушението, със
съставянето на акта и изпълнението на задължението същият да бъде предявен на
нарушителя, те да бъдат еднозначно установени посредством свидетелските показания
на същите тези свидетели.
В настоящият случай не е спорно, че П.П. е отказал да
подпише АУАН № GA163106/15.12.2019г., този факт
се потвърждава от написаното в самия акт и от свидетелските показания на Т., К.
и С.. Следователно лицето е наясно за какво нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност и не е нарушено правото му на
защита. В случая само подписът, без име и точен адрес, на свидетел на отказа да
се подпише актът от нарушителя не са ограничили правото на защита на П. и нямат
отношение към наличието на основание за носене на административнонаказателна
отговорност на посоченото в наказателното постановление правно основание.
Същественото е, че липсват правни изводи и обсъждане
на събраните свидетелски показания, които се оформят условно в две групи,
първата на полицейските служители и втората на близките на наказаното лице. Не
е обсъдено по същество наличието или не, на извършване на нарушението от страна
на П. и налице ли са безспорни доказателства за това. Това опорочава съдебния
контрол като прави невъзможен контрола върху обжалваното решение по същество,
при положение, че се приеме от касационата инстанция, че не е налице съществено
нарушение на административнопроизводсвените правила по съставяне и свеждане до
знанието на П. на АУАН и НП.
В случая е налице визираното в чл. 348, ал. 1, т. 2
във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК касационно основание за отмяна на
въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
Районен съд – Пловдив, тъй като в решението липсват мотиви по съществото на
спора по отношение на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Процесното
НП е отменено само за допуснати съществени процесуални нарушения, каквито,
както бе посочено по-горе, настоящият касационен състав приема, че не са
налице, и при липса на мотиви по съществото на спора делото не може да бъде
решено по същество от касационната инстанция. При новото разглеждане на делото
въззивната инстанция следва да формира изводи по съществото на спора по
отношение на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
По искането на касатора за присъждане на разноски в
настоящото производство следва да се произнесе районният съд при новото
разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН.
Административен съд – Пловдив, ХХ
касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2,
т. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260176 от 14.09.2020 г., постановено по АНД
№ 1780/2020г. по описа на Районен съд –Пловдив, IX н.състав, с което е отменено Наказателно
постановление № 19-0329-001433 от 23.12.2019г., издадено от ВПД Началник
РУ-Раковски, към ОДМВР-Пловдив, с което на П.Я.П., ЕГН **********, на основание
чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен
съд – Пловдив.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: