РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Златоград, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело №
20235420100078 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена А. Т. К. и К. Т. К.
срещу О.Н., с която е предявен положителен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване правото на собственост на
ищците А. Т. К. и К. Т. К., спрямо О.Н., по отношение на: имот с
идентификатор 51319.503.517 по КККР на гр. Н., одобрени със Заповед №
***/19.11.2021 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес:
област С., община Н., гр. Н., ул. „С.Г.“ № *, вид територия Урбанизирана,
НТП Ниско застрояване (до 10 м.), с площ от 542 кв.м., стар номер 787,
квартал 122, парцел IV, при граници и съседи имоти с идентификатори:
51319.503.518; 51319.19.202; 51319.503.425 и 51319.503.508, придобит на
основание давностно владение.
Ищците извеждат съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че са собственици на имот с идентификатор 51319.503.517,
област С., община Н., гр. Н., ул. „С.Г.“ № *, вид територия Урбанизирана,
НТП Ниско застрояване (до 10 м.), площ 542 кв. м, стар номер 787, квартал
122, парцел IV, по КККР на Н., одобрени със Заповед за одобрение на КККР
№ РД-18-75/19.11.2021 г. на изпълнителен директор на АГКК при граници и
съседи имоти с идентификатори 51319.503.518; 51319.19.202; 51319.503.425;
51319.503.508. Ищците сочат, че са придобили правото на собственост върху
процесния имот от своя баща посредством неформално дарение през 1992 г.,
ведно с построената в имота сградата, а след неговата смърт, придобиват
същия и по наследство. В исковата молба се излагат съображения, че считано
1
от 1992 г. ищците владеят процесния имот явно и необезпокоявано от никого
като свой, а преди това имотът е владян явно и необезпокоявано от техния
баща. В имота имат и жилищна сграда с идентификатор 51319.503.517.1, по
КККР на Н., с функц. предн. жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 3,
застроена площ 95 кв. м., със статут на търпим строеж (Удостоверение по §
16 от ПЗР към ЗУТ с изх. № 94-00- 186/14.02.2023 г. на гл. арх. на Община
Н.), в която живеят.
В началото на 2023 г. във връзка с предприети действия за снабдяване с
документи, които са необходими за издаване на нотариален акт и признаване
правото на собственост върху процесния имот, ищците установили, че същия
е актуван като общинска собственост – първоначално в съставен Акт за
държавна собственост № 497/20.08.1987 г., а със Заповед № ***/27.02.2001 г.
на Областен управител на област С., горния имот е отписан от актовите книги
за недвижими имоти, които са държавна собственост, и е предаден в
собственост на община Н., поради което е налице спор за материално право с
ответната община. Излагат се подробни съображения, че цитираната заповед,
не може да легитимира праводателя на община Н., а именно държавата като
собственик на имота, тъй като представлява административен акт за
одобряване на плана на град Н., който няма вещноправно действие.
Отразяването на даден имот в такъв план не рефлектира върху действително
притежаваните вещни права и това не води до промени в имуществената
сфера на заинтересованите лица.
Сочи се още, че за процесния имот никога не е била провеждана
процедура по отчуждаване на същия, респективно не е заплащано и
обезщетение, тоест не са налице собственически права по отношение на
процесния имот, както за община Н., така и за неговия праводател в лицето на
държава. В случая процесният имот е бил актуван като държавен през 1987 г.,
а като основание е посочена заповед за утвърждаване на застроителен,
регулационен и кадастрален план, което според ищците не може да бъде
основание за придобиване на имота от страна на общината на годно правно
основание, посоченото основание в акта за държавна собственост не е могло
да породи вещни права в полза на държавата, поради което е оборена
неговата доказателствена сила. Оборен е и факта, че имота е общинска
собственост, поради което не е била приложима забраната на чл. 86 ЗС, т.е. че
имотът е бил собственост на държавата, на кооперация или на обществена
организация.
В исковата молба се излагат съображения, че след като по делото
липсват доказателства за актуване на имота както и за отчуждаването му по
надлежния ред, то не може да се приеме че е била налице забраната за
придобиване по давност на имот- държавна собственост съгласно чл. 86 ЗС и
§ 1 от Закона за допълнение на ЗС. В този смисъл се твърди, че ищците са
собственици по наследство и давностно владение на процесния недвижим
имот, доколкото са го придобили въз основа на наследяване и от 1980 г. и
същият е владян от тях явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого,
показвайки на всички останали че считат същия имот за неин. Още от 1980 г
до настоящия момент в период по-дълъг от 10 години са упражнявали
2
фактическата власт по отношение на имота, който е ограден от тях, в едната
си част е дворно място към жилищната и сграда, а в другата си част е градина,
в която ежегодно се засаждат различни селскостопански култури
При тези твърдения ищците от А. Т. К. и К. Т. К. молят, съдът да признае
за установено по отношение на ответника Община Н., че са собственици на
имот с идентификатор 51319.503.517, област С., община Н., гр. Н., ул. „С.Г.“
№ *, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м.), площ
542 кв. м, стар номер 787, квартал 122, парцел IV, по КККР на Н., одобрени
със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на изпълнителен
директор на АГКК при граници и съседи имоти с идентификатори
51319.503.518; 51319.19.202; 51319.503.425; 51319.503.508.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът Община Н. признава изцяло предявения иск, като основателен и
доказан и моли същия да бъде уважен. Сочи се, че общината не е дала повод
за завеждане на делото, тъй като не е упражнявала фактическа власт върху
процесния имот, поради което моли разноските по делото да не бъдат
възлагани в нейна тежест.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, редовно призован,
ответникът не се представлява.
Ищецът, редовно призован не се явява. Постъпила е молба от
процесуалния му представител, който моли делото да се разгледа в негово
отсъствие, като съдът да се произнесе с решение по реда на чл. 237 ГПК,
предвид заявеното признание от страна на ответната община. Претендира
разноски за производството.
Съдът като съобрази процесуалното поведение на страните, заетата от
същите позиция и събраните по делото доказателства, намира, че са налице
предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание
на иска. Заявеното признание на исковата претенция е извършено надлежно,
чрез пълномощник на ответната община, който видно от представеното по
делото пълномощно (л. 40) е нарочно упълномощен от кмета на О. Н. при
условията на чл. 34, ал. 3 ГПК, да признае иска по настоящото дело. Не са
налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, поради което и
съдът на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ГПК, следва да постанови решение
при признание на иска.
По разноските.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
възниква единствено за ищеца. С отговора на исковата молба, ответникът е
направил искане за разпределяне отговорността за разноските в тежест на
ищеца, по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК. Съдът намира същото за неоснователно,
доколкото не е спорно по делото, че за процесния Поземлен имот
51319.503.517 по КККР на Н. е съставен АДС ***/20.08.1987 г., като
впоследствие със Заповед № ***С/27.02.2001 г. на Областен управител на
област С., имотът е отписан от актовите книги за недвижими имоти, които са
държавна собственост, и е предаден на община Н. Единствения ред, ищецът
да защити правата си срещу съставения титул за собственост, е именно
3
настоящият съдебен процес, поради което съдът приема, че общината е дала
повод за завеждане на делото. Ищецът претендира разноски, съобразно
представен списък по чл. 80 ГПК в общ размер на сумата от 515 лв., от които:
50 лв. – платена държавна такса, 10 лв. – такса за вписване на ИМ, 5 лв. – д.т.
за СУ и 450 лв. – адв. възнаграждение – заплатено изцяло в брой, съобразно
ДПЗС на л. 23 от делото. Посочените разноски са действително направени от
ищеца, поради което и с оглед изхода на делото, следва да бъдат възложени в
тежест на ответника.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 237 ГПК и на основание
чл. 124 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, по отношение на О. Н., ЕИК ***, адрес: гр.
Н., обл. С., ул. „А.С.“ № *, че А. Т. К., ЕГН **********, с адрес: с. В., общ.
С., обл. С., ул. „З.“ № * и К. Т. К., ЕГН ********** с адрес: с. В., общ. С., обл.
С., ул. „З.“ № * са собственици на поземлен имот с идентификатор
51319.503.517 по КККР на гр. Н., одобрени със Заповед № **8/19.11.2021 г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес: област С., община
Н., гр. Н., ул. „С. Г.“ № *, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско
застрояване (до 10 м.), с площ от 542 кв.м., стар номер 787, квартал 122,
парцел IV, при граници и съседи имоти с идентификатори: 51319.503.518;
51319.19.202; 51319.503.425 и 51319.503.508., придобит на основание
давностно владение
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК О. Н., ЕИК ***, адрес: гр. Н., обл. С.,
ул. „А. С.“ № *, да заплати на А. Т. К., ЕГН **********, с адрес: с. В., общ.
С., обл. С., ул. „З.“ № * и К. Т. К., ЕГН ********** с адрес: с. В., общ. С., обл.
С., ул. „З.“ № *, сумата в общ размер на 515 лева (петстотин и петнадесет
лева) – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-С., в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: _____В.Д.__________________
4