Р Е Ш Е Н И Е
№ 510
град Горна Оряховица, 06.12.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Д. и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1829 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД.
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., чрез пълномощник – юрисконсулт К.Г.В. – М., твърди в исковата си молба, че на 13.01.2015г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между ,,БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК *********, и ,,Микро кредит” АД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № САSН 10556443 от 21.01.2014г. сключен между ,,БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и Н.Г.А., е прехвърлено в полза на ,,Микро Кредит” АД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Твърди, че договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Сочи, че на 08.04.2016г. е подписан Анекс № 2 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г., сключен между ,,Микро Кредит” АД и ,,Агенция за събиране на вземания” ООД /правоприемник на който е ,,АСВ” АД, ЕИК *********/, съгласно който ,,Микрокредит” АД прехвърля в полза на ,,АСВ” АД, ЕИК ********* /понастоящем ,,АСВ” ЕАД/ вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № САSН 10556443 от 21.01.2014 г., ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. Сочи, че „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в качеството си на цесионер, е упълномощена от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което има изрично пълномощно от законния представител на „Микро Кредит” АД, както и че в т.4 от Анекс № 2 от 08.04.2016 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г, страните са уговорили, че цесионерът има право от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и за своя сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за сключения между „Микро Кредит” АД и ,,БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2015г. Твърди, че по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД до ответника е изпратено писмо, съдържащо две уведомителни писма за станалите продажби на вземания, изпратени чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения настоящ адрес на длъжника в договор за кредит. Твърди, че писмото се върна в цялост с отбелязване върху обратната разписка : ,,Пратката не е потърсена от получателя”. Излага правни доводи, съгласно които, ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99,ал.3,пр.1 3ЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99,ал.4 ЗЗД, и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение за спорното право. От друга страна счита, че уведомлението по реда на чл.99,ал.4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника, с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение, и длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само, ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението.
Сочи, че на 21.01.2014г. между ,,БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, като кредитор, и Н.Г.А., като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит с № САSН-10556443, при спазване на разпоредбите на ЗПК, съгласно който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя парична сума в размер на 1500,00 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита, по реда и при условията, уредени от договора и Общите условия за предоставяне на кредити - неразделна част от договора. Счита, че с полагането на подписа си на договора за потребителски кредит, кредитополучателят удостоверява, че е получил сумата на заема в брой от представител на заемодателя, и е налице изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема, създаващо задължение на заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Пояснява, че погасителните вноски, които заемателят се задължава да изплаща на заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвения процент е фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 3536,00 лв., а договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 2036,00 лв. Твърди, че на основание сключения между страните договор, кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 23.01.2015г., на 52 броя равни седмични погасителни вноски, всяка от които по 68,00 лв., при първа погасителна вноска 31.01.2014г., съгласно погасителен план - неразделна част от договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Сочи, че срокът на договора е изтекъл на 23.01.2015г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем. Твърди, че поради това и съгласно Общите условия към договора за потребителски кредит, кредитополучателят дължи и му е начислена лихва за забава за периода от 8.02.2014г. (датата, на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда, в общ размер от 1339,70 лв. - съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. Твърди, че длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството, като сумата, която е погасена до момента е в размер на 68,00 лв., с която са погасени, както следва: договорна лихва - 58,79 лв., главница - 9,21 лв. Сочи, че съдът е уважил претенцията му и по образуваното ч.гр.д. № 1382/2018 г. по описа на ГОРС е издадена Заповед за изпълнение, като е присъдил всички заявени със заявлението суми. Пояснява, че длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК, длъжникът не се е явил да получи книжата, което обуславя правния интерес на ищеца от подаването на настоящата искова молба.
Моли съда да постанови решение с което да признае за установено по отношение на длъжника Н.Г.А., ЕГН **********, че същият дължи на ,,Агенция за събиране на вземания” ЕАД ЕИК *********, следните суми: 1490,79 лв. - главница по договор за паричен заем; 1977,21 лв. - договорна лихва за периода от 7.02.2014г. до 23.01.2015г. /падеж на последна погасителна вноска/; 1339,70 лв. - обезщетение за забава, считано от 8.02.2014г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Моли съда да му присъди разноските, направени в заповедното производство, и всички разноски в настоящото производство, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Депозира писмена молба, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Е.Р., с която моли съда да разгледа делото в негово отсъствие. Поддържа исковата молба. Излага съображения. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски в двете съдебни производства.
Ответникът Н.Г.А. с ЕГН **********, с адрес ***, призован по реда на чл.47 от ГПК, не депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адв. Г.Д.Г. от ВТАК, със
служебен адрес: ***, назначена за особен представител на ответника Н.Г.А., на
основание чл.47,ал.6 от ГПК. Особеният
представител счита предявения
иск за допустим. Заявява, че поради липсата на контакт с ответника, предвид
особеното й качество, за нея възникват затруднения да вземе конкретно становище
по обстоятелствата, на които се основава искът, както и причинно-следствените
връзки между тях. Оспорва уведомяването по чл.99 ЗЗД, като счита, че същото не
е породило правно действие, тъй като уведомлението не е направено от надлежен
представител на кредитора и същото не е получено от длъжника. Оспорва изцяло
извършената цесия по отношение на длъжника. Счита, че от представените
документи не става ясно по безспорен начин, че точно този кредит е изкупен от
«Микро Кредит» АД, нито че впоследствие точно този кредит е цедиран от «Агенция
за събиране на вземания» ООД. Оспорва начисляването на договорна лихва и
едновременно с това – обезщетение за забава, тъй като периодите съвпадат.
Счита, че ищецът следва да представи калкулация на изчислената от него лихва.
Не възразява да се приемат приложените към исковата молба доказателства.
В съдебно заседание, ответникът Н.Г.А., призован по реда на чл.47 от ГПК, не се явява.
Особеният представител на ответника – адвокат Г.Г. от ВТАК, поддържа писмения отговор на исковата молба. Излага съображения. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че е образувано ч. гр. дело № 1382/2018г. по описа на ГОРС, в хода на което в полза на заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1644/05.07.2018г. против длъжника Н.Г.А. с ЕГН **********, с адрес ***, за следните суми: сумата от 1490.79 лв., представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит № CASH-10556443, сключен на 20.01.2014 г. между „БНБ Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и Н.Г.А., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „БНБ Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД в полза на ,,Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда – 03.07.2018г., до окончателното изплащане на главницата, сумата от 1977.21 лв., представляваща договорна лихва по договор за заем за периода от 07.02.2014г. до 23.01.2015г., сумата от 1339.70 лв., представляваща обезщетение за забава, начислена за периода от 08.02.2014г. до 03.07.2018г., сумата от 96.15 лв., представляваща направените разноски в заповедното производство за държавна такса, както и сумата от 150.00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Видно от приетите писмени доказателства : заверени преписи от договор за потребителски кредит № CASH-10556443 от 20.01.2014г., формуляр за потребителски заем, Условия по договор за потребителски заем, сертификат № CASH-10556443, същите удостоверяват факти, че Н.Г.А. с ЕГН ********** – като потребител, е поискал от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София – като кредитор, потребителски заем в размер на 1500 лв., като в приложения препис от договор са описани следните параметри : размер на кредита – 1500 лв., размер на кредита за покупка на застраховка „Сигурност на плащанията” – 60 лв., общ размер на кредита – 1500 лв., брой погасителни вноски – 52 броя, погасителна вноска – 68 лв., обща стойност на плащанията – 3536 лв., ГПР – 610.06 %, ГЛП – 204.36 %, като съгласно дадения в табличен вид погасителен план, първата погасителна вноска е дължима на 31.01.2014г., а последната – на 23.01.2015г.
Видно от приетото писмено доказателство – заверен препис от договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2015г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София – продавач, се е задължил да прехвърли възмездно на „Микро Кредит” АД гр. София - купувач, портфолио от ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с длъжници, вкл. такива, които не се изпълняват задълженията си на заемополучатели, заедно с всички акцесорни парични претенции – разноски, лихви и др., свързани с вземанията, които вече са възникнали и се дължат, както и предоставените обезпечения, вкл. договорите за застраховка живот и имуществените застраховки, определени и индивидуализирани, съгласно приложение 1 към този договор.
По делото е приложено пълномощно, с нотариална заверка на подписа на изп. директор Мишел Фуйе, с което „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е упълномощило „Микро Кредит” АД гр. София да уведоми от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, всички кредитополучатели по всички вземания на дружеството, които то е цедирало съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2015г., на цесионера „Микро Кредит” АД.
Видно от приетите писмени доказателства – заверени преписи от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г., анекс № 1/11.12.2015г. и приложение № 6 към него, анекс № 2/08.04.2016г., „Микро Кредит” АД гр. София – цедент, се е задължил регулярно да прехвърля възмездно на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, с ЕИК ********* - цесионер, свои ликвидни и изискуеми вземания, срещу заплащане на покупна цена от цесионера, които вземания ще се индивидуализират н опис в Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от този договор, считано от неговото съставяне, при условията, визирани в този договор.
От приложените по делото потвърждение за сключена цесия на осн. чл.99,ал.3 от ЗЗД и пълномощно, е видно, че цедентът „Микро Кредит” АД гр. София, представляван от изп. директор Г.А., е потвърдил извършената цесия с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г., както и е упълномощил цесионера „АСВ” ЕАД гр. София да уведоми по законоустановения ред и съгласно одобрен образец, всички длъжници по вземанията, които дружеството е прехвърлило на „АСВ” АД с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г.
С уведомление изх. № УПЦ-П-БНПМ2/CASH-10556443 от 25.04.2016г., приложено към исковата молба по настоящото дело /л.33 от делото/, „АСВ” АД гр. София, в качеството на преупълномощен от „Микро Кредит” АД пълномощник, на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, уведомява Н.Г.А., че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е прехвърлило на „Микро Кредит” АД изцяло вземането си към него, произтичащо от договор за потребителски кредит № CASH-10556443 от 20.01.2014г., ведно с лихвите, привилегиите и обезпеченията, визирани в договора за кредит, както и че кредитор по гореописаното парично вземане и „Микро Кредит” АД. По делото не е приложено писмено доказателство, удостоверяващо връчването на горепосоченото уведомително писмо на ответника.
С уведомително писмо за извършена цесия с изх. № УПЦ-П-БНПМ1/CASH-10556443 от 25.04.2016г., приложено към исковата молба по настоящото дело /л.32 от делото/, „АСВ” АД гр. София уведомява Н.Г.А., че на основание Анекс № 2/08.04.2016г. към сключения договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015г. между цедента „Микро Кредит” АД и цессионера „АСВ” АД, задължението му в размер от 4062.90 лв., произтичащо от договор за потребителски кредит № CASH-10556443 от 20.01.2014г., е прехвърлено на ,,АСВ” АД, което дружество е новият му кредитор за това вземане. С цитираното уведомление е отправен срок от 5 дни до ответника, считано от получаване на тази покана, за погасяване на посоченото парично задължение по посочената в уведомлението банкова сметка *** ,,АСВ” АД. Приложеното известие за доставяне /обратна разписка/ - л.34 от делото, удостоверява, че уведомлението не е връчено на ответника, като е извършено отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя.
По делото е изготвена и приета СИЕ, чието заключение съдът кредитира като обосновано, обективно и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД, които са допустими. Предвид изложените по-горе данни, съдът счита, че за ищеца действително е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за установяване съществуването на присъдените в негова полза парични вземания със Заповед № 1644/05.07.2018г. по ч. гр. дело № 1382/2018г. по описа на ГОРС, като искът е предявен надлежно в срока по чл.415,ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество, предявените искове се явяват неоснователни по изложените по-долу съображения.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I-во г.о., Определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I-во г.о., ако съдът установи нищожност на договор, от който страните черпят права е длъжен да се съобрази с нищожността при решаване на спора по същество, когато тя е очевидна и произтича пряко от договора, дори и без да е направено възражение за нищожност.
От съдържанието на договор за потребителски кредит № CASH-10556443 от 20.01.2014г., се установява, че същият не е подписан от страните, визирани в него. Наличието на други документи – Условия по договор за потребителски заем, съдържащи подписи за „заемател” и „заемодател – оторизирано лице Богдан Иванов”, не може да обоснове извод, че именно ответникът Н.Г.А. и кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД са се намирали в облигационно правоотношение, произтичащо от валидно сключен и действителен договор за потребителски кредит № CASH-10556443 от 20.01.2014г. Това е така, защото в документа, наименован „договор за потребителски кредит”, липсват каквито и да е данни, че същият е сключен при горепосочените Условия по договор за потребителски заем, че е постигнато съгласие между страните тези ОУ да съставляват неразделна част от този договор, както и не са положени подписи от двете страни за удостоверяване на постигнато между тях писмено съглашение. Предвид изложеното, от приетите по делото писмени доказателства, ангажирани от ищеца, не се установява наличието на воля от страна на Н.А. – като потребител /заемополучател/ и от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД – като кредитор /заемодател/ за сключване на договор за потребителски кредит № CASH-10556443 от 20.01.2014г. След като страните не са изразили воля относно неговото сключване и съществените условия по него, следва да се приеме, че липсва съгласие на страните по договор за потребителски кредит № CASH-10556443 от 20.01.2014г., – един от съществените елементи от фактическия състав. Липсата на съгласие като основание за нищожност на договора трябва да е налице към момента на сключването му. Изразеното съгласие към момента на сключване на сделката не е засегнато от порок на волята, когато е налице пълно и взаимно съответствие между съзнаваното желание и неговото външно проявление. Сделката поражда правни последици поради изразеното съгласие към момента на сключването й /в този смисъл е Решение № 1561 от 27.12.1999г. по гр.дело № 806/1999г. на ВКС, ІV г.о./. Предвид изложеното по-горе, обаче, съдът намира, че в случая липсва съгласие за сключване на договор за потребителски кредит № CASH-10556443 от 20.01.2014г., за конкретния предмет и съществените условия на този договор, като тази липса датира към сочения от ищеца момент за сключване на договора : 20.01.2014г.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че приложеният по делото договор за потребителски кредит № CASH-10556443 от 20.01.2014г. е нищожен поради липса на съгласие, по смисъла на чл.26,ал.2,предл.2 от ЗЗД. Поради това, в случая не може да се обоснове извод, че за кредитора е възникнало задължение, по силата на така сключения договор да предостави на потребителя договорена парична сума, а за ответника да е възникнало задължение да погасява предоставен му от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД потребителски кредит /заем/, в сроковете и при условията, визирани в процесния договор за потребителски заем и в ОУ, приложени по делото.
От изложените по-горе мотиви, обуславящи извод за нищожност на процесния договор за потребителски кредит № CASH-10556443 от 20.01.2014г., следва да се приеме, че същият не е породил целените с него правни последици, в т.ч. и неизпълнение от страна на потребителя /заемополучател/ на задължения, произтичащи от процесния договор, и настъпване на изискуемост на визираните в него парични вземания. Поради това и след като съобрази, че в случая не е налице изискуемо задължение по договор за потребителски кредит № CASH-10556443 от 20.01.2014г., макар и от заключението на приетата СИЕ да се установява наличие на неплатени суми по договор за кредит, сключен между същите страни, то предявените в настоящото производство искове за установяване съществуването на изискуеми вземания, на основание горепосочения нищожен договор, се явяват неоснователни.
Наред с изложеното по-горе, съдът намира за основателни и обосновани възраженията на особения процесуален представител на ответника, че дори да се приеме за установено по делото възникването на облигационна връзка между сочения в исковата молба кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София и „Микро кредит” АД гр. София по силата на сключен между тях договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2015г. и приложение № 1 към него, от една страна, както и възникването на облигационна връзка между „Микро Кредит” АД и „АСВ” ЕАД гр. София, по силата на сключени между тях рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г., анекс № 1/11.12.2015г. и приложение № 6 към него, анекс № 2/08.04.2016г., с които да са прехвърлени вземанията по процесния договор за потребителски кредит № CASH-10556443 от 20.01.2014г., /въпреки, че с оглед изложените по-горе мотиви, този факт не може да се приеме за установен по делото/, то в случая не се установява изпълнение на изискванията на чл.99 от ЗЗД, тъй като прехвърлянето на горепосочените вземания с договорите за цесия не е съобщено по никакъв начин на длъжника в съответствие с изискванията на чл.99,ал.3 от ЗЗД – по делото липсват каквито и да е писмени доказателства, които да удостоверяват надлежното връчване на приложените към исковата молба 2 бр. писмени уведомления. С оглед на изложеното, основателни и подкрепящи се от събраните по делото доказателства, са възраженията на особения представител на ответника, че от страна на кредиторите не е обусловена достатъчна сигурност за длъжника при извършената замяна на стария кредитор с нов и не е обезпечено точното изпълнение на задълженията му спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75,ал.1 от ЗЗД. Въз основа на приетите писмени доказателства – 2 броя пълномощни, потвърждение за извършена цесия и 2 бр. уведомления за извършено прехвърляне на вземания /л.26 - л.34 от делото/, се налага безспорният извод, че въпреки надлежното упълномощаване на новия кредитор да съобщи на длъжника за извършената цесия, съгласно предоставените му от предишния кредитор пълномощни, то прехвърлянията на претендираните от него парични вземания с процесните договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2015г. и приложение № 1 към него, рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г., анекс № 1/11.12.2015г. и приложение № 6 към него, и анекс № 2/08.04.2016г., не са надлежно съобщени от упълномощения да стори това нов кредитор „АСВ” ЕАД гр. София на длъжника Н.А. в съответствие с изискванията на чл.99,ал.3 от ЗЗД, тъй като изготвените писмени уведомления не са връчени на длъжника по никакъв начин до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция.
На следващо място, основателни са твърденията на ищеца, че съгласно задължителната съдебна практика,
цесията следва да се счита за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /в този смисъл са Решение № 78 от 09.07.2014г. на ВКС по т. д. № 2352/2013г., II т. о., ТК, Решение № 123/24.06.2009г. по т. д. № 12/2009г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014г. по т. д. № 1711/2013г. на ВКС, I т.о., и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК/. Предвид задължителното тълкуване на закона, дадено с цитираните решения, като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235,ал.3 от ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99,ал.3,пр.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,ал.4 от ЗЗД.
Видно от данните по настоящото дело, обаче, в случая преписите от исковата молба и приложенията към нея, сред които са и 2 броя уведомления за извършено прехвърляне на вземания от новия кредитор „АСВ” ЕАД гр. София до Н.Г.А., не са редовно връчени на ответника след образуване и в хода на съдебното производство, а са връчени единствено на адвокат Г.Д.Г. от ВТАК, назначена за особен представител на ответника по реда на чл.47,ал.6 от ГПК, която не е имала обективна възможност да осъществи контакт с представлявания от нея длъжник, призован по реда на чл.47 от ГПК, и да му предаде съдебните книжа. Следователно в случая изходящите от двата цедента, представлявани от цесионера „АСВ” ЕАД по силата на предоставеното му за това пълномощно, 2 бр. писмени уведомления, приложено към исковата молба на цесионера, не са достигнали до длъжника с нея и не съставляват надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99,ал.3,пр.1 от ЗЗД. При тези факти, съдът счита, че получаването от особения процесуален представител по чл.47,ал.6 от ГПК на уведомлението за прехвърляне на вземанията по процесния договор, като приложение към исковата молба на цесионера, не съставлява надлежно уведомяване на длъжника и не поражда за същия правните последици на чл.99,ал.4 от ЗЗД, т.е. не може да бъде съобразено от настоящия съд като значим за изхода на спора факт, настъпил след предявяването на иска - в хода на процеса. С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че процесната цесия няма действие за длъжника Н.Г.А.. Поради това, възражението на ответната страна, че прехвърлянето на вземанията по сключен договор за потребителски кредит № CASH-10556443 от 20.01.2014г. от потребител Н.А., от кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД на кредитор „Микро Кредит” АД, а впоследствие – от „Микро Кредит” АД на новия кредитор „АСВ” ЕАД – цесионер, нямат действие спрямо длъжника, тъй като не му е съобщено надлежно от предишния кредитор, се явява основателно и кореспондиращо на приетите по делото писмени доказателства.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът счита, че в случая не може да се приеме за безспорно установено съществуването на парично вземане на ищеца „АСВ” ЕАД гр. София, против ответника Н.А., за сумата от 1490,79 лв. - главница по договор за паричен заем, за сумата от 1977,21 лв. - договорна лихва за периода от 7.02.2014г. до 23.01.2015г. /падеж на последна погасителна вноска/, за сумата от 1339,70 лв. - обезщетение за забава, считано от 8.02.2014г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и за законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Поради това, съдът приема, че предявените искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени като такива.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор - отхвърляне изцяло на ищцовата претенция като неоснователна, съдът счита, че претенциите на ищеца по чл.78,ал.1 от ГПК се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива, както в частта им за присъждане на сумата 96.15 лв., представляваща разноски за платена държавна такса, и сумата 150 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, така и по отношение претенцията на ищеца за присъждане на направените в настоящото съдебно производство съдебни разноски за доплатена държавна такса в размер на 96.16 лв., разноски за особен представител на ответника в размер на 566.54 лв., за възнаграждение на вещо лице – 150 лв., както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД, предявени от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., чрез пълномощник – юрисконсулт К.Г.В. – М., за приемане за установено по отношение на Н.Г.А. с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., СУМАТА от 1490.79 лв. /хиляда четиристотин и деветдесет лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит № CASH-10556443, сключен на 20.01.2014 г. между „БНБ Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и Н.Г.А., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда – 03.07.2018г., до окончателното изплащане на главницата, СУМАТА от 1977.21 лв. /хиляда деветстотин седемдесет и седем лева и двадесет и една стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 07.02.2014г. до 23.01.2015г., СУМАТА от 1339.70 лв. /хиляда триста тридесет и девет лева и седемдесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 08.02.2014г. до 03.07.2018г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1644/05.07.2018г. по ч. гр. дело № 1382/2018г. по описа на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.78,ал.1 от ГПК, предявена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., чрез пълномощник – юрисконсулт К.Г.В. - Милчева, за заплащане от ответника Н.Г.А. с ЕГН **********, с адрес ***, на СУМАТА от 96.15 лв. /деветдесет и шест лева и петнадесет стотинки/, представляваща направените разноски в заповедното производство за държавна такса, както и СУМАТА от 150.00 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1644/05.07.2018г. по ч. гр. дело № 1382/2018г. по описа на ГОРС, както и за заплащане на СУМАТА от 1162.70 лв. /хиляда сто шестдесет и два лева и седемдесет стотинки/, представляваща направените разноски в настоящото исково производство за доплатена държавна такса /96.15 лв./, за възнаграждение на особен представител на ответника /566.54 лв./, за възнаграждение на вещо лице /150 лв./ и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение /350 лв./, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :……………….. РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................