№ 161
гр. П., 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Мариана Ил. Димитрова
Албена Г. Палова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20215200500512 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
260063/06.04.2021 г., постановено по гр.д. № 320/2020 г. Панагюрският
районен съд е отхвърлил исковете на „Джейви ауто“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „П.М.“ № 64, вх. Б, ет. 3, ап. 7,
против ХР. В. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „И.К.“ № 11, вх. Б, ет. 7,
ап. 42, с които се иска да се приеме за установено на основание чл. 108 ЗС, че
ищецът е собственик на реална част от имот с идентификатор 55302.108.429
по КККР на гр. П., намираща се под югоизточен ъгъл на сграда с
идентификатор 55302.108.523.1 по КККР на гр. П. и която част е повдигната с
жълт цвят на скица към заключение на вещото лице находища се на л. 184 от
делото, приподписана от съда, както и на реална част от имот с
идентификатор: 55302.108.429 по КККР на гр. П., която част е повдигната с
червен цвят на скица на л. 184 към заключението на вещото лице и е
приподписана от съда, находяща се на границата с имот с идентификатор
55302.108.523 с трапецовидна форма и площ от 19 кв.м., върху която е
построена масивна ограда, и на реална част от имот с идентификатор:
55302.108.429 по КККР на гр. П., която част е повдигната със син цвят на
скица на л. 184 към заключението на вещото лице и е приподписана от съда,
находяща се на границата с имот с идентификатор 55302.108.523 с
1
трапецовидна форма и площ от 48,97 кв.м. върху която част е построена
бетонна площадка и за ОСЪЖДАНЕ на ответника да предаде на ищеца
владението върху посочените реални части.
Отхвърлил е исковете с правно основание чл. 109 ЗС, предявени от
„Джейви ауто" ЕООД ЕИК ********* против ХР. В. Л. ЕГН **********, с
които се иска да се осъди ответникът да премахне част от сграда с
идентификатор 55302.108.523.1 по КККР на гр. П., която попада в имота на
ищеца и тази част от сградата, която се намира на по-малко разстояние от
предвиденото в ЗУТ, както и да премахне водосточна тръба, поставена върху
сграда с идентификатор 55302.108.523.1 по КККР на гр. П., да премахне
построен ограден зид на границата между имоти с идентификлатор
55302.108.523 и 55302.108.429, навлизащ в собствения на ищеца имот с
идентификатор 55302.108.429 по КККР на гр. П. и да премахване част от
бетонна площадка, която попада в имот с идентификатор 55302.108.429 по
КККР на гр. П., която е с площ от 48,97 кв.м.
Осъдил е „Джейви ауто“ ЕООД ЕИК ********* да заплати на ХР. В. Л.,
ЕГН: **********, сумата в размер на общо 1205 лв., представляваща
разноски направени пред първата инстанция.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
възизвна жалба от „Джейви ауто“ ЕООД чрез неговия процесуален
пълномощник с изложени оплаквания за незаконосъобразност, като
решението се обжалва само в частта, касаеща исковете с правно основание
чл.108 от ЗС. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд се е
произнесъл по нередовен иск. Съдът бил приел, че са предявени кумулативно
искове по чл. 108 и чл. 109 от ЗС, същевременно заявеният петитум на иска
по чл. 108 не съответствал на обстоятелствената част на исковата молба.
Искът по чл. 108 от ЗС бил осъдителен и следвало да има ясно заявен
петитум, който да съответства на обстоятелствената част на иска и този
петитум да е заявен така, че да се отличи от претенцията по чл. 54, ал.2 от
ЗКИР, свързан със спор за материално право. Осъждането за предаване на
владението на процесиите квадратни метри от ПИ 55302.108.429 следвало да
е обвързано с искането за преместване на незаконно изградената от ответника
ограда и премахване на онази част от бетоновата площадка, която навлизала в
имота на ищеца, така че оградата да съвпадне с регулационната линия между
ПИ 55302.108.429 - собственост на ищеца и ПИ 55302.108.523 - собственост
на ответника.
От друга страна съдът възпроизвел правни изводи, които не
кореспондирали с доказателствения материал. Съдът уважил възражение за
2
изтекла придобивна давност в полза на ответника по отношение на
претедираните части от имота, заградени с незаконосъобразно поставената
ограда и намиращи се под незаконосъобразно изградената циментова
площадка, но редовно възражение за изтекла придобивна давност на
процесиите части от имота на ищеца не било правено от ответната страна.
Съдът бил дал погрешен отговор на принципния въпрос за възможността да
се придобие по давност реална част от УПИ, без за тази реална част да са
налице изискванията на чл.19 ЗУТ, както и следва ли реалната част да се
присъединява към съседен имот по реда на чл.17 ЗУТ, за да се приеме, че не е
необходимо да бъдат спазени изискванията на чл.200, ал.1 ЗУТ или е
достатъчно фактическото й присъединяване по силата на упражнено
давностно владение. Основното съображение за този извод на съда било, че
към момента на изтичането на придобивката давност по отношение на
процесиите реални части през 2010-2011 г. имотите не са били урегулирани,
били са поземлени имоти, поради което за тях не е съществувала забраната на
чл. 200 от ЗУТ. Съдът обаче не бил съобразил, че имотите на ищеца и на
ответника са били с регулационен статут още с одобряването на КРП
(Кадастрално регулационния план) за стопанския двор на бившето ДЗС гр. П.
на 29.08.1994 г. За имота на ищеца е бил отреден парцел IX от кв. 12 по
регулационния план на стопанския двор, нанесен като имот № 108429 от
Картата на възстановената собственост, а имотът на ответника е попадал в
границите на бившия Парцел VIII, който в последствие бил разделен на три,
единият от които бил парцелът на ответника. Поради естеството на
Стопанския двор на бившето ДЗС плана за регулация е изработен не от
Общинската администрация, а от Държавата. Тези имоти са имали статут на
държавна собственост и са били с променен статут от земеделски имоти в
Урбанизирана територия, за Стопански двор. Имотите са били обхванати и от
действащ парцеларен план, така че регулационният си статут те не са
получили за първи път през 2019 г., когато на 15.08.2019 г. е влязъл в сила
ПУП, одобрен със Заповед № 399/11.07.2019 г. от Кмета на Община П., а
много преди това. С този ПУП за ПРЗ се прави изменение на вече действащ
ПРЗ, а не се одобрява нов ПУП-ПРЗ.
Жалбоподателят възразява, че реално обособена част от урегулиран
поземлен имот може да бъде придобита по давност в хипотезата на чл.200
ЗУТ, само ако са налице изискванията на чл.19 ЗУТ. Предвиденото в чл.200,
ал.2 ЗУТ изключение намира приложение само в хипотеза на присъединяване
към съседен имот по реда на чл.17 ЗУТ при първоначално урегулиране на
територията. Процесиите реални части от имота на ищеца не отговаряли на
изискванията на чл. 17 от ЗУТ, поради което дори и за същите да се установи
да са владяни от ответника, не можело да се придобие собствеността върху
3
тях по давност.
При действието на ЗУТ промяната на площта или лицето на веднъж
урегулирани имоти се извършвала само по предвидения в закона ред, но в
конкретния казус не било установено това да е направено. Регулационната
граница съвпадала с имотната, така че не ставало въпрос за неправилно
заснемане на имотите на страните в действащите планове. Правния ред не
предвиждал възможността имотът на ищеца да претърпи промяна в
квадратурата си поради обстоятелството, че ответникът владее някаква
маломерна част от него. Дори и да се приемело, че ответникът се намира в
ПИ 55302.108.523 от 1999 или от 2000 г., не ставало ясно на какво основание
съдът приема, че от този момент същият е упражнявал владение върху имота,
годно да го направи собственик. Той бил станал валиден собственик на
поземления имот на 09.11.2016 г., когато го закупил с нотариален акт. В
периода от 1999 г. до тази дата не се доказало ответникът да е упражнявана
фактическа власт с намерение да се придобие собствеността. В тази връзка по
делото липсвал представен писмен предварителен договор за покупко-
продажба на имот, а писмената форма била форма на действителност за този
вид договори. Ответникът може и да се е намирал в този имот и на друго
правно основание - например да е бил наемател на бившето държавно
предприятие, което през 2016 г. му е продало имота. Съжденията в тази
насока почивали на предположения и от тях не можели да се извеждат правни
изводи в полза на ответника за изтекла придобивна давност. Неправилно били
отхвърлени и исковете по чл.109 от ЗС. Искането е решението да бъде
отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което исковете за
собственост да бъдат уважени. При така заявения петитум на въззивната
жалба окръжният съд приема, че решението се обжалва само в частта,
касаеща исковете с правно основание чл.108 от ЗС, независимо от бланкетно
заявеното в мотивите на жалбата, че исковете по чл.109 от ЗС са неправилно
отхвърлени, тъй като по отношение на тях липсва валидно формирано и
заявено искане.
В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника ХР. В. Л. чрез
неговия процесуален пълномощник с искане решението в обжалваните си
части да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно с присъждане на
разноските. Счита, че имотите с идентификатор 55302.108.523 и с
идентификатор 55302.108.429 отговарят на изискванията на чл.19 от ЗУТ, за
да бъде приложена разпоредбата на чл.200 от ЗУТ за придобИ.е на реални
части от недвижим имот по давност. Ответникът доказал по безспорен начин
своето владение на частите от поземлен имот с идентификатор 55302.108.429,
за които ищецът е предявил установителен иск. Ищецът не се бил
4
противопоставил на владението на ответника около една година, след като го
е придобил по силата на покупко-продажба, а чак в началото на 2020 г. бил
предприел действия по ограждането на посочения по-горе имот.
Съдът след като се запозна с твъденията, изложени във въззивната жалба
и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и
при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В исковата си молба против ХР. В. Л. ищецът „Джейви ауто“ ЕООД е
твърдял, че е собственик на поземлен имот с идентификатор номер
55302.108.429 по КККР на град П. - стопански двор – ДЗС, с площ 4524 кв.м,
като през 2019 г. ищецът предприел дейност по снабдяване с нормативно
изискуемите документи за ограждане на целия имот с плътен зид с височина
до 2,20 м. В тази връзка му били издадени документи - конструктивно
становище за обект „Ограда” с местонахождение - имот с идентификатор
55302.108.429, разрешение за строеж на основание чл.148, ал.2, във връзка с
чл.147, ал.1, т.7 и чл.48 от ЗУТ и протокол за открИ.е на строителна площадка
и определяне на строителна линия и ниво на строежа - плътна ограда в
собствен поземлен имот 55302.108.429 по КККР на гр. П.. В Конструктивното
становище за обект „Ограда” изрично било посочено, че се предвижда
изграждане на плътна ограда от северозапад, североизток и югоизток с
височина до 2,20 м., обща дължина 195.70 м. и вложени материали плътни
бетонови тухли и вертикални и хоризонтални стоманобетонови пояси.
Цокълът на оградата бил предвиден да се оформи с облицовка от камък, а
оградата да бъде измазана с вароциментова мазилка. Съгласно същото
становище от югозапад се предвиждало да се изгради ажурна ограда с
височина до 1.80 м. и с дължина 103.20 м. от поцинкована мрежа с носещи
метални колове. Изрично било посочено, че цялата ограда ще се изпълни със
стъпка в имота на възложителя - „Джейви Ауто”ЕООД. В последствие
ищецът установил, че ответникът Х.Л., който бил собственик на съседен
поземлен имот с идентификатор 55302.108.523, имал сграда с идентификатор
55302.108.523.1, ограден зид и бетонна площадка, чиито части навлизат в
собствения му поземлен имот 55302.108.429 без правно основание.
Последният бил собственик на сграда с идентификатор 55302.108.523.1, част
от която навлизала и заема площ от 0.81 кв.м. в собствения на дружеството
имот. Освен построената сграда, имало и ограда /ограден зид/, която
навлизала и заема 19.9 кв.м. от общата площ на недвижимия имот на
дружеството, както и бетонна площадка, част от която също попадала в
недвижимия имот на дружеството. Незаконната сграда с идентификатор
55302.108.523.1 не отговаряла на строителните и санитарно-хигиенни
5
изисквания. Тя била построена в собствения на ответника имот без да са
съблюдавани нормативните изисквания. Ответникът бил представил в община
П. удостоверение за търпимост, издадено през 2016 г., което представлявало
писмено доказателство, че сградата е незаконно построена. Оградата, която
навлизала в собствения на ищеца имот, също не отговаряла на изискванията
на ЗУТ. За нея ответникът нямал никакви документи. Същият бил статутът и
на бетонната площадка. С посочените обекти ответникът бил нанесъл и
продължавал да нанася на ищеца редица неудобства, пречки и щети. Заради
отказа на ответника да премахне незаконните постройки, ищецът бил в
невъзможност да довърши своя проект по изграждането на оградата. Нещо
повече, той не можел да започне да осъществява и своята търговска дейност
на територията на собствения си поземлен имот. След като ищецът
многократно канил ответника да освободи неговия имот и последният
бездействал, подал жалба до РУП П. с вх.№ 310000-690/29.01.2020 г.
Ответникът освободил само част от ищцовия имот, като премахнал
единствено част от движимите си вещи, които държал в постройката на
допълващо застрояване с идентификатор 55302.108.429.1. Твърдял е, че
посочените постройки са незаконно построени на основание чл.225, ал.2 от
ЗУТ и пречат на ищеца. Твърдял е още, че през 2019 година бил одобрен
проект за частично изменение на подробен устройствен план - план за
регулация и застрояване в м. „Дойчева чешма" в землището на гр. П., общ. П.,
като в случая поземленият имот на ответника дори не бил използван по
предназначение, тъй като масивно построената в него сграда с идентификатор
55302.108.523.1 се ползвала за жилищните нужди от неговото семейство и
дори не било спазено никакво отстояние от границата между имотите с
идентификатори 55302.108.523 и 55302.108.429. Създаденото от ответника
състояние нарушавало правото на ищеца да упражнява своите правомощия в
пълен обем. Освен с посочените постройки, ответникът пречел на ищеца и по
следния начин: в имота му се стичала вода от улука на сградата с
идентификатор 55302.108.523.1. В имота на ищеца собственикът на съседния
имот 55302.108.523 е поставил бидон, в който се събира тази вода.
Необходимо било да се преустрои водосточната тръба по начин, който водата
от него да не попада в ищцовия имот. Съгласно подробният устройствен
план, дружеството-ищец имало право да построи сграда в ПИ 55302.108.429
на калканна стена със сграда с идентификатор 55302.108.523.1, но това било
невъзможно към настоящия момент, тъй като процесната сграда не била
построената симетрично и навлизала в част от дворното място на ищеца.
Моли да се уважат предявените искови претенции, като се приеме за
установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на площ от
20,71 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 55302.108.429 по КККР на гр.
П., с адрес на имота: гр. П., м. П. - стопански двор, от които 0,81 кв. са
6
заключени между северозападната граница на описания имот с югоизточната
част на ПИ с идентификатор 55302.108.523, върху който е построена сграда с
идентификатор 55302.108.523.1 и 19,9 кв.м., върху които е построен ограден
зид, както и на площта, върху която е построена част от бетона площадка и
предаване на владението на тази площ (повдигната в червен и зелен цвят на
скица на л. 44 от делото), иска се осъждане на ответника да премахне
построения ограден зид на границата между ПИ 55302.108.523 и навлизащ в
собствения на ищеца имот с идентификатор 55302.108.429 по КККР на гр. П.,
искане за осъждане на ответника да премахне част от сграда с идентификатор
55302.108.523.1, която попада в имота на ищеца и тази част от сградата, която
се намира на по-малко разстояние о предвиденото в ЗУТ, за осъждане на
ответника да премахне водосточна тръба, поставена върху сграда с
идентификатор 55302.108.523.1, за премахване на част от бетонна площадка,
която попада в имот с идентификатор 55302.108.429 и частта, която се намира
на по-малко разстояние от предвиденото в закона от имотната граница.
Претендира се присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен отговор с
изложени доводи за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
Ответникът е твърдял, че исковите претенции са недопустими, тъй като били
предявени само срещу единия от съсобствениците на имота, придобит в
режим на СИО. Направено е възражение за изтекла в полза на ответника
придобивна давност по отношение на процесната квадратура от ПИ с
идентификатор 55302.108. 429, като е твърдял, че владее процесните части от
м.ноември 1998 г., а през 1999 г. е построена и завършена сграда с
идентификатор 55302.108.523.1, която била търпим стоеж. В процесната
сграда ответникът развивал стопанска дейност. Имотът бил образуван от имот
№ 108428 по картата на възстановената собственост на землището на гр. П.,
който бил идентичен с парцел IX в кв. 12 по регулационния план на бившия
стопански двор на ДЗС - гр. П.. Искането е да се постанови решение, с което
да се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноски.
Видно от представените пред районния съд писмени доказателства, с
констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот №
132, том II, рег. № 2235, нот. дело № 244 от 2007 г., издаден от Нотариус К.,
търговско дружество „Агробиз“ ЕООД е признато за собственик на поземлен
имот с площ от 5510 кв.м., с кадастрален номер 108410 с адрес: гр. П., бивш
Стопански двор на ДЗС, м. „Дойчева чешма“.
С нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот № 33, том IV,
рег. № 4773 на Нотариус П.К. поземлен имот с площ от 5510 кв.м. с
кадастрален номер 108410 с адрес: гр. П., бивш Стопански двор на ДЗС, м.
7
„Дойчева чешма“, е поделен доброволно между „Агробиз“ ЕООД и И. П.К.,
като „Агробиз“ ЕООД е станал собственик на поземлен имот с площ от 5113
кв.м. с № 108469, а И. П.К. е станал собственик на поземлен имот с площ от
397 кв.м. с кадастрален номер 108468.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 51, том V,
рег. № 5696, дело № 638 от 2007 г. на Нотариус П.К., търговско дружество
„Сити-Строй“ ЕООД е придобило правото на собственост върху поземлен
имот с площ от 4525 кв.м. и кадастрален номер 108429 в гр. П., м. „Дойчева
чешма“, бивш стопански двор - ДЗС на основание договор за покупко-
продажба с праводател „Агробиз“ ЕООД.
С нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 69, том I, рег. №
832, нот. дело № 49 от 2019 г. на Нотариус Н.М.- Т., ищецът е придобил
правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 55302.108.429
по КККР на гр. П., с адрес на поземления имот гр. П., м. П. - Стопански двор
ДЗС, м. Дойчева чешма, с площ 4514 кв.м., с начин на трайно ползване: за
друг вид производствен складов обект, на основание договор за покупко-
продажба с праводател „Сити-Строй“ ЕООД.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 45, том V,
рег. № 5633, нот. дело № 651 от 2016 г. на Нотариус П.К., ответникът е
придобил правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор
55302.108.523 по КККР на гр. П., с адрес на имота: гр. П., м. П. - Стопански
двор ДЗС с площ 670 кв.м. с начин на трайно ползване - стопански двор, на
основание договор за покупко-продажба с праводател „Агробиз“ ЕООД.
Видно е от удостоверение № 2261 от 20.12.2016 г., издадено от гл. арх.
на Община П., че изградените в имот с идентификатор 55302.108.523 по
КККР масивна двуетажна стопанска сграда с идентификатор 55302.108.523.1
по КККР с площ от 146 кв.м., сграда с идентификатор 55302.108.523.2 по
КККР с площ от 22,00 кв.м. и сграда с идентификатор 55302.108.523.3 по
КККР с площ от 9,00 кв.м., всичките построени в периода 1999 г.- 2000 г., са
търпими строежи по смисъла на параграф 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИЗУТ, като
удостоверението е издадено въз основа на заявление, подадено от ответника
на 13.12.2016 г.
За изясняване на спора от фактическа страна п делото пред районния
съд е допусната и приета техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че югозападният ъгъл на сградата на ответника попада с 47 см. в
имота на ищеца, като тази част е с площ от 0,81 кв.м. и в нея е налице носеща
колона. Вещото лице е посочило, че в действащия ПУП се запазва
8
построената сграда в имота на ответника, като в имота на ищеца е предвидена
възможност за строителство на калкан. Отразено е, че сграда с идентификатор
55302.108.523.1 отговаря на санитарно-хигиенните, противопожарни и
технически изисквания, както и на действащия ПУП, като предназначението
на сградата е за „търговия и услуги“. Посочено е, че помещението не отговаря
на изискванията за ползване за жилищни нужди. Вещото лице е посочило в
своето заключение, че дъждовните води от сградата се оттичат с водосточна
тръба и се събират в пластмасов съд, като част от него попада в имота на
ищеца. Самата водосточна тръба не навлиза в имота на ищеца, като към
момента на съдебното заседание пластмасовият съд е прибран изцяло в имота
на ответника. В заключението си вещото лице е посочило, че в имота на
ищеца попада ограден зид с дължина от 15,90 кв.м., както и част от бетонната
площадка с площ от 48,97 кв.м., като сградата, оградният зид и бетонната
площадка са посочени от вещото лице на скица към заключението му,
находяща се на л. 184 от делото. В съдебно заседание пред районния съд
вещото лице уточнява, че оградният зид навлиза е около 19 кв.м. в имота на
ищеца. Дадено е и заключение за размера на разходите, които ще бъдат
необходими за премахването на частите от съоръженията, навлизащи в имота
на ищеца. Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните, поради
което съдът го кредитира като компетентно и изчерпателно изготвено.
От показанията на свидетелите П.Д., Р.В., М. К., И. П., И. Б. и В.С. се
установява, че св.Дечев е участвал при ограждане на имота на Л.. Този
свидетел установява, че преди 17-18 г. Л. си е направил навес, който започва
от жилищната сграда в имота му и свършва до оградата, но навлиза в имота
на ищеца. Когато ответникът правел навеса, съседният имот бил още нива на
ДЗС, поради което Х. си „изправил“ парцела и сега спорът бил за това място.
Установява, че имотът на ищеца бил ограден от две страни, като сега било
започнало ограждането от третата страна, но все още не било довършено.
Свидетелят В. е заявил, че е присъства, на трасирането на имота на
ищеца, когато се е установило, че оградата и площадката на ответника
навлизат в мястото на ищеца, като в момента ищецът не е довършил
ограждането на неговия имот поради възникналия спор с ответника.
Свидетелката К. установява, че в качеството си на счетоводител, а по-
късно и управител на търговско дружество „Агробиз 99“, познава ответника
от 1999 г., защото тогава между него и дружеството бил сключен
предварителен договор за продажба на имота, а окончателният договор бил
сключен през 2016 г. Л. бил в имота още от 1999 г., когато била построена и
сградата и била поставена ограда.
9
При разпита си свидетел П. установява, че познава Л. от 1999 г., а през
2000 г. ме у помагал за построяване на оградата и площадката от бетон.
Заявява, че преди ищецът да купи съседния имот, между двата имота имало
път, по който всички минавали. И сега някои от клиентите на Л. минавали
през имота на ищеца, което според свидетеля не било редно. Същият разбрал
наскоро, че има спор за границата между двата имота. От 2000-та година
насам само Х. и жена му се грижели за имота и не били имали спорове с
никого. Имало бидон, в който се оттичал улука от къщата на Х.. Този бидон
сега бил в имота на ищеца, но преди бил на пътя, по който всички минавали.
От показанията на свидетелката Б. се установява, че около 1999 г. - 2000
г. Л. с построил сградата в имота, който закупил през 2016 г. Свидетелката
твърди, че целият бивш стопански двор бил собственост на тяхното
дружество и те по-късно го разделили и продали на различни лица, вкл. на
продавача на ищеца – „Сити-строй“. Не знае ответникът Л. да е демонстрирал
по отношение на тяхното дружество, че владее части от спорния имот за себе
си.
От показанията на свидетеля В.С. се установява, че в качеството си на
управител на „Сити-Строй“ ЕООД е бил предишният собственик на имота на
ищеца и именно той му го е продал. Към момента на продажбата между двата
съседни имота не е имало ограда, самата постройка в имота на ответника
служел за ограда. Свидетелят извикал фирма от П. да трасира имота и тогава
разбрал, че постройката на Л. е на границата и дори навлиза в неговия имот,
но не предприел никакви действия. Х. ползвал халето на свидетеля С. и когато
той поискал да му плаща наем, Л. се разсърдил.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
В тази връзка следва да се посочи, че въззивният съд намира за
неоснователни възраженията, че районният съд се е произнесъл по нередовна
искова молба, неправилно наречена във въззивната жалба „нередовен иск“.
Действително в ИМ, с която районният съд е бил сезиран, не са бил и
посочени границите и площта на реалната част от имота на ищеца, заета от
част от бетонната площадка, изградена от ответника и попадаща в ПИ
55302.108.429 по КККР на гр. П., но тази индивидуализация е направена в
хода на съдебното производство чрез назначаване на експертиза, която е
посочила, че площта на тази реална част е 48,97 кв.м. и е очертала границите
върху скицата, приложена към експертното решение и подписана от
районния съд.
10
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна по следните
съображения:
ВКС трайно приема в своята практика, че реално обособена част от
УПИ може да се придобие по давност в хипотезата на чл. 200 ЗУТ, само ако
са налице изискванията на чл. 19 ЗУТ, като предвиденото в чл. 200, ал. 2 ЗУТ
изключение намира приложение единствено в хипотеза на присъединяване
към съседен имот по реда на чл. 17 ЗУТ при първоначално урегулиране на
територията. ВКС приема, че съображенията за това са, че при действието на
ЗУТ промяната на площта или лицето на веднъж урегулирани имоти се
извършва само по предвидения в закона ред, какъвто е този по чл. 15 от
закона. Разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ изрично предвижда, че
собствениците на съседните имоти могат да постигнат съгласие за промяна на
границите на урегулирани поземлени имоти, обективирано в заявление и
предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени
подписи, при което вещноправният ефект, т.е. промяна в принадлежността на
правото на собственост върху съответната реална част от урегулиран имот,
ще настъпи само ако по реда на чл. 15, ал. 6 ЗУТ бъде издаден акт за
одобряване на плана за регулация, с който се променят границите между
урегулираните поземлени имоти след извършването на преценка дали с
проекта за изменение не се предвижда създаване на недопустимо по закон
разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи /чл. 15, ал.
9 ЗУТ/, и дали не се предвижда създаване на урегулирани поземлени имоти с
лице и повърхност под минимално установените по закон /чл. 15, ал. 10 ЗУТ/,
едва след което ще може да бъде сключен и окончателен договор. Според
ВКС това означава, че след като веднъж дадена територия бъде урегулирана,
законът допуска промяна в границите на имотите само при наличие на
определени предпоставки, подлежащи на преценка от администрацията, при
което промяната в пространствените предели на правото на собственост
настъпва след одобряването й по административен ред. Предвид
недопустимостта извън изрично предвидените в закона случаи да се
придобива реална част от УПИ чрез правна сделка, то на същото основание не
е допустимо такова придобИ.е и по давност, освен ако са налице
изискванията на чл. 200, ал. 1 ЗУТ. Следователно реална част от поземлен
имот, която не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, може да бъде
присъединена към съседен чрез придобИ.е на правото на собственост чрез
правна сделка или по давност по реда на чл. 17 ЗУТ, само ако и двата имота
не са урегулирани. Присъединяване на реални части от урегулирани
поземлени имоти към съседен имот, ако тези части не отговарят на
изискванията на чл. 19 ЗУТ, може да се извърши само по реда на чл. 15 от
същия закон./Решение № 67 от 16.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3533/2016 г.,
11
II г. о., ГК/.
Действително в първоначалната си редакция до изменението, обн. бр.36
на ДВ от 2004 г. чл.200 от ЗУТ е имал трета алинея, която е гласяла, че когато
поземлените имоти по ал. 1 и 2 са урегулирани, кметът на общината одобрява
подробен устройствен план преди издаването на нотариалния акт. Тази норма
обаче е отменена и към настоящия момент при липсата на изрично въведено
изключение в закона не може да се приеме, че нормата на чл.200, ал.2 от ЗУТ
включва и вече урегулирани поземлени имоти.
В заключението на техническата експертиза, приета пред районният съд,
която настоящата съдебна инстанция цени като компетентно изготвена, е
посочено, че кадастрален и регулационен план на стопански двор на ДЗС –
гр.П. е одобрен на 29.08.1994 г.; координатните точки, определящи границите
на парцел ІХ в кв.12 по КРП на Стопански двор на ДЗС-П. съвпадат с тези на
имот с кадастрален номер 108429 по КВС на землището на гр.П. и
координатните точки на двата имота съвпадат с тези на имот с идентификатор
55302.108.429 по КККР на гр. П.. Видно от Скица, находяща се на л.184 от
гр.д. № 320/2020 г. по описа на Панагюрския РС, действащата кадастрална
карта и кадастрални регистри са одобрени със Заповед № РД-18-39/17.07.2012
г. на АГКК-гр.София; на л.185 от същото дело е приложено копие на част от
Кадастрален и регулационен план на Стопански двор на ДЗС – гр.П., одобрен
на 29.08.1994 г., а на л.186 е приложена скица на парцел ІХ от кв.12 по
регулационен план на Стопански двор на ДЗС – П.. Въз основа на тази
доказателства въззивният съд приема, че процесният поземлен имот с
идентификатор 55302.108.429 не е урегулиран за пръв път с плана от 2019 г.,
следователно не е налице първоначално урегулиране на имот към този
момент. Хипотезата на чл.200, ал.2 от ЗУТ не е налице включително и поради
факта, че нито към момента на завладяването на частите от поземлен имот с
идентификатор 55302.108.429 (или парцел ІХ в кв.12 по плана от 1994 г.),
което според твърденията на ответника е станало през 1999 г., нито през
следващите 10 години, вкл. до датата на придобИ.е на имот с идентификатор
55302.108.523, ответникът Х.Л. е можел да присъедини владените от него
маломерни реални части от чужд съседен имот към свой пълномерен имот,
защото не е притежавал такъв. Както беше установено по делото, ответникът
Л. се легитимира като собственик на имот с идентификатор 55302.108.523,
считано от 09.11.2016 г., от когато най-рано е можела да започне на тече 10-
годишната придобивна давност в негова полза, но към датата на предявяване
на настоящия иск – 19.06.2020 г. тази давност не е била изтекла, поради което
възражението на ответника, че е собственик по давност на владените от него
части от имота на ищеца, се явява недоказано.
12
Основателно е и възражението на жалбоподателя, че липсват
доказателства, от които съдът може да направи обоснован извод, че Л. се е
намирал в спорните реални части от чуждия имот на правно основание, за да
се приеме, че той ги е владял, а не ги е държал за собственика на имота. В
тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетелката К., че
представляваното от нея дружество е сключило с Х.Л. през 1999 г.
предварителен договор за продажба, тъй като такъв не е представен като
доказателство по делото, а формата за действителност на такъв договор в
случая е писмена с нотариална заверка на подписите.
Като е достигнал до противоположни изводи, районният съд е
постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен в
обжалваната му част, вместо което предявените искове за собственост следва
да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
деловодни разноски за две инстанции в съответствие с уважената част от
исковете в размер на 1706.95 лв., от които за първа инстанция – 1309.57 лв. а
за въззивна инстанция – 397.38 лв. В полза на ответника следва да бъдат
присъдени разноски за две инстанции в съответствие с отхвърлената част от
исковете в размер на 1288.57 лв., от които за първа инстанция – 717.14 лв., а
за въззивна инстанция – 571.43 лв. Тъй като в представените от страните
списъци по чл.80 от ГПК и договори за правна защита и съдействие не е
посочено за кой иск какво адвокатско възнаграждение е заплатено,
въззивният съд приема, че с исковата молба са предявени общо 7 обективно
съединени иска, от които 3 са с правно основание чл.108 от ЗС, а 4 – с правно
основание чл.109 от ЗС. Тъй като предмет на разглеждане пред въззивния съд
са само исковете с правно основание чл.108 от ЗС, които въззивната
инстанция намира за основателни, в полза на ищеца се присъждат разноски,
равни на 3/7 от заплатените за първа и въззивна инстанция разноски. В полза
на ответника пък се присъждат 4/7 от заплатените за първа и въззивна
инстанция разноски, тъй като, както беше посочено по-горе, във въззивната
жалба не е формирано надлежно искане за разглеждане на исковете с правно
основание чл.109 от ЗС и по отношение на тях следва да се приеме, че тъй
като не са предмет на обжалване, първоинстанционното решение е влязло в
сила.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260063/06.04.2021 г., постановено по гр.д. №
13
320/2020 г., в частта, с която Панагюрският районен съд е отхвърлил
исковете на „Джейви ауто“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „П.М.“ № 64, вх. Б, ет. 3, ап. 7, против ХР. В. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „И.К.“ № 11, вх. Б, ет. 7, ап. 42, с които се иска
да се приеме за установено на основание чл. 108 ЗС, че ищецът е собственик
на реална част от имот с идентификатор 55302.108.429 по КККР на гр. П.,
намираща се под югоизточен ъгъл на сграда с идентификатор 55302.108.523.1
по КККР на гр. П. и която част е повдигната с жълт цвят на скица към
заключение на вещото лице находища се на л. 184 от делото, приподписана от
съда, както и на реална част от имот с идентификатор: 55302.108.429 по КККР
на гр. П., която част е повдигната с червен цвят на скица на л. 184 към
заключението на вещото лице и е приподписана от съда, находяща се на
границата с имот с идентификатор 55302.108.523 с трапецовидна форма и
площ от 19 кв.м., върху която е построена масивна ограда, и на реална част от
имот с идентификатор: 55302.108.429 по КККР на гр. П., която част е
повдигната със син цвят на скица на л. 184 към заключението на вещото лице
и е приподписана от съда, находища се на границата с имот с идентификатор
55302.108.523 с трапецовидна форма и площ от 48,97 кв.м. върху която част е
построена бетона площадка и за ОСЪЖДАНЕ на ответника да предаде на
ищеца владението върху посочените реални части, както и в частта за
разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:.
ПО ИСКА на „Джейви ауто“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „П.М.“ № 64, вх. Б, ет. 3, ап. 7, против ХР. В.
Л., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „И.К.“ № 11, вх. Б, ет. 7, ап. 42,
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ХР. В. Л., ЕГН **********,
че „Джейви ауто“ ЕООД, ЕИК *********, е собственик на следните реални
части от имот с идентификатор 55302.108.429 по КККР на гр. П.: реална част
от имот с идентификатор 55302.108.429 по КККР на гр. П., заключена
между северозападната граница на имот с идентификатор 55302.108.429 по
КККР на гр. П. с югоизточната граница на ПИ с идентификатор 55302.108.523
по КККР на гр. П., представляваща триъгълник с площ 0.81 кв.м.,
оцветена в жълто на скицата на вещото лице, намираща се на лист 184 от
гр.д. № 320/2020 г. по описа на Панагюрския районен съд; реална част от
имот с идентификатор 55302.108.429 по КККР на гр. П., заключена между
северозападната граница на имот с идентификатор 55302.108.429 по КККР на
гр. П. с югоизточната граница на ПИ с идентификатор 55302.108.523 по КККР
на гр. П., представляваща триъгълник с площ 19.9 кв.м., оцветена в
червено - част от ограда с обща площ 15.90 м. на скицата на вещото лице,
намираща се на лист 184 от гр.д. № 320/2020 г. по описа на Панагюрския
районен съд; реална част от имот с идентификатор 55302.108.429 по КККР
14
на гр. П., заключена между северозападната граница на имот с идентификатор
55302.108.429 по КККР на гр. П. с югоизточната граница на ПИ с
идентификатор 55302.108.523 по КККР на гр. П., представляваща
четириъгълник с площ 48.97 кв.м., върху който е построена бетона
площадка, оцветен в синьо на скицата на вещото лице, намираща се на
лист 184 от гр.д. № 320/2020 г. по описа на Панагюрския районен съд.
ОСЪЖДА ХР. В. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „И.К.“ № 11,
вх. Б, ет. 7, ап. 42, да предаде собсдтвеността и владението върху описаните
по-горе реални части от имот с идентификатор 55302.108.429 по КККР на гр.
П., на собственика „Джейви ауто“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „П.М.“ № 64, вх. Б, ет. 3, ап. 7,
представлявано от управителя И.А.С..
ОСЪЖДА ХР. В. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „И.К.“ № 11,
вх. Б, ет. 7, ап. 42, да заплати на „Джейви ауто“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „П.М.“ № 64, вх. Б, ет. 3, ап. 7,
представлявано от управителя И.А.С., деловодни разноски за две инстанции в
съответствие с уважената част от исковете в размер на 1706.95 лв.(хиляда
седемстотин и шест лева и 95 ст.)
ОСЪЖДА „Джейви ауто“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. П., ул. „П.М.“ № 64, вх. Б, ет. 3, ап. 7, представлявано от
управителя И.А.С., да заплати на ХР. В. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
ул. „И.К.“ № 11, вх. Б, ет. 7, ап. 42, деловодни разноски за две инстанции в
съответствие с отхвърлената част от исковете в размер на 1288.57 лв. (хиляда
двеста осемдесет и осем лева и 57 ст.).
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15