№ 445 / 21.11.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 21.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана....……...четвърти наказателен състав в публично заседание на 23 октомври.......……..…………..…………………….
през две хиляди и осемнадесета година….......……………....………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Гинка Митова…………….......…………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от
съдията Николова..………………………...…...........АН дело 1415 по описа
за 2018г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № НП-27-438/16.07.2018г. на Изпълнителен директор на ИА „Медицински одит” град София на Ц.В.М. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева на основание чл.229 ал.1 от Закона за здравето.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Ц.В.М., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. В хода на въззивното производство пълномощникът му подържа жалбата. Като алтернативно искане моли съда, ако приеме, че има извършено нарушение, то да намали размера на наложеното наказание към минимума, предвид факта, че се касае за първо нарушение.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление – законосъобразно, като излага подробни доводи в тази насока.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Атакуваното наказателно постановление е издадено срещу Ц.В.М., в качеството му на приемащ лекар в МСО, който не е извършил в достатъчен обем диагностично-лечебен процес, с което са нарушени правата на пациента М. Е. да получи качествена здравна помощ, с което е нарушил чл.86 ал.1 т. 3 от Закона за здравето – „Като пациент всеки има право на: достъпна и качествена здравна помощ;”, в частта „качествена здравна помощ”, във връзка с чл. 81, ал. 2, т. 4 от Закона за здравето: „Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи:, зачитане правата на пациента”.
Служители на въззиваемата страна за периода от 06.11.2017г. до 09.11.2017г. извършили проверка в лечебно заведение „МБАЛ - д-р Стамен Илиев” АД - гр. Монтана във връзка с подадена жалба от Емил П. Е. от гр. Монтана, като брат на М. П. Е.. В жалбата се изказвала неудовлетвореност по отношение на диагностично-лечебния процес в Спешно отделение при „МБАЛ - д-р Стамен Илиев” АД, гр. Монтана и впоследствие настъпила смърт на брат му - М. Е..
М. П. Е., на 41г. на 04.09.2017г. в 22.25 часа посетил МСО към „МБАЛ - д-р Стамен Илиев” - гр. Монтана по повод главоболие и отпадналост. В Амбулаторната книга на Спешно отделение за преминали болни, под № 11902/04.09.2017 г. е записан М. П. Е., с диагноза: „АХ (Артериална хипертония)”, като артерилното му налягане при постъпването е било К.К. 180/111. Дежурният в СО лекар е назначил и провел хипотензивна терапия и при снижаване стойностите на артериалното налягане до К.К. 138/87, пациента е освободен в 23.20 часа на 04.09.2017 г. от МСО и насочен към ОПЛ.
На 05.09.2017 г. М. Е. посещава отново МСО при „МБАЛ - д-р Стамен Илиев”, гр. Монтана. В Лист за преглед на пациент в КДБ/СО, под № 11902 е записано: „06.20 часа постъпва СО. ИК 160/100”. В 08.00 часа на 05.09.2017 г. М. Е. е освободен от МСО при „МБАЛ - д-р Стамен Илиев”, гр. Монтана и насочен към личния му лекар. Според предоставеният от ЛЗ график за работно време в МСО дневна смяна, от 07.30 часа на 05.09.2017 г., е бил д-р Ц.М.. Д-р Ц.В.М. е с призната специалност по „Нервни болести”, Диплома №2859/0202.1997 г. и има завършен курс по теоретично и практическо обучение на лекари за лечение на спешно състояние. Д-р Ц.М. е назначен на длъжност Началник на спешно отделение с Трудов договор № 19/30.01.2007 г. В Лист за преглед на пациент в КДБ/СО и в Амбулаторния журнал няма отразен преглед от д-р Ц.М. В Лист за преглед на пациент в КДБ/СО няма записано разчитане на ЕКГ и независимо от повторното посещение на пациента, той не е консултиран с кардиолог, а на насочен към личния му лекар. Същия ден, 05.09.2017 г., около 21 часа при М. Е. настъпва летален изход, като причината е остра сърдечно - съдова недостатъчност.
Предвид изложеното, жалбоподателят Ц.В.М., в качеството му на дежурен лекар в МСО, при повторното посещение на М. Е. в отделението, не е извършил в достатъчен обем диагностично-лечебен процес, с което са нарушени правата на пациента да получи качествена здравна помощ, което представлява нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето: „като пациент всеки има право на: достъпна и качествена здравна помощ.../в частта „качествена здравна помощ”, във връзка с чл. 81, ал.2, т. 4 от Закона за здравето, а именно: „Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: зачитане правата на пациента”.
Нарушението е извършено на 05.09.2017 г. - датата на посещение на М. П. Е. в СО при „МБАЛ - д-р Стамен Илиев” АД, гр. Монтана, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. „Сирма войвода” № 4.
Нарушението е установено на 09.11.2017 г., по време на проверка на място в „МБАЛ - д-р Стамен Илиев” АД, гр. Монтана, от длъжностни лица от ИАМО.
За установеното при проверката нарушение е съставен Акт за установяване на административно нарушение № А 27-438/26.01.2018 год.
С писмо изх. № МО 07-294/29.12.2017 г. на основание чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателят Ц.М. е поканен да се яви на 25.01.2018 г. в сградата на ИАМО за съставяне и връчване на АУАН. Поканата е връчена на нарушителя, видно от известие за доставка №11655633/03.01.2018 г.
С писмо с вх. № МО 07-294-1/17.01.2018 г. по описа на ИАМО, жалбоподателя Ц.М. е уведомил, че поради неотложна служебна ангажираност, не може да се яви на посочената дата - 25.01.2018 г. за съставяне и връчване на АУАН.
Предвид факта, че нарушителя не се е явил на посочената дата, АУАН е съставен на основание на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, а именно в отсъствие на нарушителя пред свидетеля Ю.Д.Г. на длъжност „Главен инспектор”, към момента на съставяне на АУАН. Актът е изпратен на основание чл. 43, ал. 4 от ЗАНН на Кмета на община Монтана за връчване с писмо с изх. № МО 27- 438/26.01.2018 г.
С писмо с вх. № МО 27-438-1/21.02.18 г. по описа на ИАМО, Община Монтана е върнала в ИАМО, АУАН А 27-438/26.01.2018 г., тъй като жалбоподателя М. не е бил открит на посочения адрес за връчване.
На 19.03.2018 г. АУАН е връчен на жалбоподателя М.. Това обстоятелство се потвърждава от Разписка за връчване на АУАН.
В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, е постъпило Възражение с вх. № В 27-438/23.03.2018 г. срещу АУАН № А 27-438/26.01.2018 год. от него.
Наказващият орган е приел, че писменото възражение изхожда от заинтересовано лице и е отправено в законовия срок, поради което следва да бъде разгледано по същество.
След като е разгледал и обсъдил обстойно възражението наказващият орган не го е приел за основателно, т.к по същество не са представени нови факти и доказателства, които да са в противоречие на констатираното и издал атакуваното НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е частично основателна, по следните мотиви:
По делото по безспорен начин се доказва, че жалбоподателя Ц.В.М. е нарушил чл. 86 ал.1 т.3 от Закона за здравето, в частта „качествена здравна помощ”, във връзка с чл.81 ал.2 т.4 от Закона за здравето.
Респективно основния състав на нарушението е подведен под нормата на чл. 86 от ЗЗ, които структурно е в Глава трета „Медицинско обслужване”, Раздел II „Права и задължения на пациента”, поради което неоснователно в жалбата се прави аналогия с основния състав по чл.81 от Закона за здравето.
Съгласно практиката на ВКС по въпроса, касаещ приложението на чл. 81 от ЗЗ, то същата съдържа общи принципи за поведение, но поставя и изискване към лекаря добросъвестно да изпълнява служебните се задължения. Достатъчно е тези общи принципи да са формулирани в нормативен акт, който да предвижда задължението за тяхното спазване. Разпоредбата на чл.81 от ЗЗ следва да се тълкува като съдържаща правила за поведение, които следва да се спазват от лекарите. При оказване на медицинска помощ, лекарят следва да я осъществи по начин, че тя да е своевременна, достатъчна и качествена.
Съгласно чл. 81 ал.2 т.1 от Закона за здравето „Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: „ своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ”. Достатъчността на медицинската помощ се оценява посредствам ефективността на основните медицински дейности провеждани при заболяване и консултации и оценка на тяхното въздействие върху състоянието на пациента. Качеството на медицинската помощ се представя и оценява чрез количествените отношения на отделните основни завършени дейности. Неспазването на тези принципи и критерии за тяхното прилагане е довело до неуточняване своевременно на диагнозата, поради неизвършени необходими и подходящи изследвания и провеждане на съответното лечение при пациента.
В случая се налага единствено възможният извод, че жалбоподателя Ц.В.М., според предоставен от лечебното заведение месечен график, е бил 8 часа дежурен в МСО на лечебното заведение (от 07.30 ч. до 16.00 ч.). Следователно налице са прегледи на М. Е. в две последователни смени; Жалбоподателят Ц.В.М. за периода от 07.30 ч. до 08.00 ч., когато пациента е бил освободен от МСО, е имал достатъчно време да назначи и осъществи консултация с кардиолог, при наличието на две хипертонични кризи в рамките на 12 часа; няма отразени, назначени и проведени лабораторни изследвания, както и разчитане на направено ЕКГ в периода от 07.30 ч. до 08.00 ч.; Жалбоподателят Ц.В.М. не е записал обективното състояние и сърдечния статус при освобождаване на пациента в МСО на лечебното заведение.
С оглед така възприетата от съда фактическа обстановка случаят не може да бъде приет за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото е налице медицинско неблагополучие при пациента М. П. Е., което сочи по-висока степен на обществена опасност.
За да се приеме, че едно деяние или неизпълнение на законово задължение е маловажно, следва да се прецени каква сфера на установения ред на държавното управление то засяга, т.е. степента на обществената му опасност, данните за личността на нарушителя и какво наказание е предвидено за това нарушение.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. Но при определяне размера на наказанието административнонаказващият е следвало да има предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителката, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение.
Административното наказание се определя за всеки конкретен случай в рамките на посочените в правната норма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние. Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че наказания е извършил виновно действие, което по смисъла на чл.6 от ЗАНН е административно нарушение, но при определяне на наказанието не е отчел смекчаващите вината обстоятелства, а именно че не е наказван административно до сега. Съдът намира, че така определеното наказание е завишено, като едно наказание граничещо към минимума би изпълнило целите на наказанието - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установеният правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани така както визира чл.12 от ЗАНН, а именно наказанието глоба в размер на 300.00 лева да бъде намалено на 150.00 лева.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № НП-27-438/16.07.2018г. на Изпълнителен директор на ИА „Медицински одит” град София, с което на Ц.В.М. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева на основание чл.229 ал.1 от Закона за здравето, като НАМАЛЯВА същото на глоба в размер на 150.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК чрез РС-Монтана пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: