Р Е Ш Е Н И Е
№ 992 30.04.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Мирослава Енчева,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 6566 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, партер, офис 1-2, представлявано от ****, чрез процесуален представител, срещу Р.Б.Ф. ЕГН **********, с адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за стоков кредит №272768 от 23.06.2017 година, сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, сумата 1 679, 46 лева, представляваща главница, сумата 301, 01 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода 07.07.2017 година до 09.02.2018 година, сумата 57,78 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 08.07.2017 година - датата на преустановяване плащане на вноските по кредита до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 26.05.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане, както и съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78, ал. 8 от ГПК в общ размер на 350.00 лв., от които - 50.00 лв. по чл. 13, т.2 от НБПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300.00 лв. по чл. 25 от НБПП за защита по заповедно производство.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК. Предявеният установителен иск е допустим предвид разпореждане плащане на сумите с постановената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2232 от 06.06.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 4207 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, подаване на възражение от длъжника и уведомяването на кредитора за предявяване на иск по реда на чл.422 от ГПК.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът, чрез процесуалния си
представител, твърди, че с посочения договор, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД, от
една страна, като кредитор, и ответника от друга, като заемополучател,
дружеството се задължило да предостави на ответника 1679.46 лева
за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, както
и за сключване чрез „Банка ДСК“ ЕАД на застраховка. Сумата на кредита,
предоставена за закупуването на стоките и/или услугите, се усвоява еднократно,
безкасово по сметка на Търговеца „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, а сумата, предоставена за
финансирането на застраховката, се усвоява еднократно, безкасово по сметка,
посочена от застрахователите. Кредитът е следвало да бъде върнат на 24 месечни вноски, включващи
главница и договорна лихва, 23 от които
в размер на 92,65 лева, а остатъкът в размер на 56.89 лева се дължи с последната вноска съгласно
уговорения между страните погасителен план.
В исковата молба е изложено още, че
в чл. 6 от процесния договор за стоков кредит страните са уговорили фиксиран
лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 28.55 % годишно или 0.0793 % на ден. Начислената
и непогасена договорна лихва за периода от 07 юли 2017 г. до 09
февруари 2018 г. е в размер на 301.01
лева.
В исковата молба е изложен довод, че
съгласно чл. 12.1. от Общите условия, които са неразделна част от Договора за
стоков кредит, при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над
90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем.
В настоящия случай предсрочната
изискуемост е обявена на 09 февруари 2018 г.
Ищецът, чрез представляващ посочва,
че ответникът дължи на основание чл. 12 от Общите условия и чл. 86 от ЗЗД и
обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, която се
начислява за всеки ден забава, считано от 08 юли 2017 г. - датата на
преустановяване на плащане на вноските по кредита до 26 май 2018 г. - датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда в размер на
57.78 лв., както и законната лихва от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Между кредитора по договора и ищеца
в производството е сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 29.09.2017 година, заедно с
приложение № 1 към него от 09.02.2018 година. По този начин вземанията по
договора за заем са придобити от ищеца.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответната страна е дала писмен отговор на предявения иск. Посочила е, че е сключила договора, тъй като е била измамена от трето лице и е в невъзможност да плати задължението.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В писмена молба поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответникът не се явява, не изпраща представител.
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание вр.чл.9 от Закона за потребителския кредит вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 240, ал.2 вр. чл. 79 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД.
Не е спорно по делото, предвид и становището на ответната страна, изложено в писмения отговор, установява се и от събраните по делото писмени доказателства, че между „БАНКА ДСК“ ЕАД, от една страна, и ответната страна – от друга, е сключен индивидуализирания в исковата молба договор за стоков кредит за предоставяне на сумата 1679,46 лева за закупуване на мобилен телефон на стойност 1539 лева, с еднократна застрахователна премия от 140,46 лева, за което като писмени доказателства са приети договора, подписан от страните по него, и общите условия към него. Срокът на издължаване на кредита е 24 месеца, считано от усвояването му, което е направено на 23.06.2017 година /в деня на сключване на договора/, видно от приложения към делото фискален бон. Длъжникът по договора е поела задължение да погаси сумата на 24 месечни вноски, 23 от които в размер на 92,65 лева и една вноска в размер на 56,89 лева. Страните са уговорили ГПР в размер на 32,63 %, в което, съгласно раздел III, т.6 от договора включва общите разходи като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и включва начислените договорни лихви. Настоящият състав приема, че посочената уговорка е в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и по – конкретно чл.19 от ЗПК, тъй като съдържа ясно изброяване на компонентите, от които е формулиран размера на ГПР. Не се установява и договорната лихва да е в размери, противоречащи на императивни разпоредби на закона или добрите нрави.
От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано и компетентно дадено се установява, че кредитополучателя не е извършвала плащания по сметка на „Банка ДСК“ ЕАД и „АКПЗ“ ООД. По счетоводни записвания на ищеца ответника дължи сумата 1679, 46 лева, представляваща главница, сумата 301, 01 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 07.07.2017 година до 09.02.2018 година и сумата 57,78 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 08.07.2017 година до 26.05.2018 година.
Ответната страна не доказала твърденията от писмения отговор и възражението, че е била измамена при сключване на договора, което е в нейна доказателствена тежест.
Поради неизвършване на плащания и на основание чл.12.1 от Общите условия банката е обявила кредита за предсрочно изискуем на 09.02.2018 година, но длъжникът не е уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 05.06.2018 година.
В тази насока настоящият
състав споделя и тълкуването на закона, дадено в Решение №1233 от 09.11.2013 година, постановено по
търговско дело № 2561/ 2014 година, II г.о.,
на ВКС на РБ, постановено по реда на чл.290 от ГПК. В него е прието, че т.18
от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 година на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 година относно
изискването за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочно изискуемост
от страна на кредитора, се прилагат и и в хипотезата на предявен иск за
установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. На следващо място следва да бъде посочено, че
длъжникът и по правоотношение по което страна е небанкова финансова институция
по смисъла на чл. 3 от ЗКИ следва да бъде уведомен, тъй като не следва да бъде
поставян в по – неблагоприятно положение от кредитополучател по договор за кредит, сключен с банка. Съгласно чл.2 от
Закона за потребителския кредит, който се прилага по отношение на договора,
индивидуализиран в исковата молба, целта на закона е да осигури защита
на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна
на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит. В случая настоящият
състав приема, предвид и тълкуването на закона, дадено в Тълкувателно решение №
8 от 2017 година на ОСГТК, че задълженията следва да бъдат присъдени в
размерите до датата на приключване на устните състезания, съобразно чл.235 от ГПК, като в случая следва да бъдат
присъдени вноски до 21 включително /последната с падеж на 07.03.2019 година,
при приключване на устните състезания на 25.07.2019 година. При това положение
задължението за главница е в размер на 1448,21 лева, договорната лихва до
посочената вноска включително е в размер на 290,07 лева. Не следва да бъде
присъждана лихва за забава за периода от датата на която ищецът твърди, че е
настъпила предсрочната изискуемост 09.02.2018 година, тъй като длъжникът не е
уведомен за този факт и при това положение не е в забава за цялото задължение.
Не е предмет на настоящото производство присъждане на лихва за забава върху
отделните вноски по договора за кредит от датата на настъпване на падежа на
всяка една от тях до подаване на заявлението, тъй като тези вземания не са били
предмет на заповедното производство. В заключение следва да бъде посочено, че
предсрочната изискуемост има две предпоставки: обективен факт на неплащането и
упражняването от страна на кредитора на субективното му право да направи кредита
предсрочно изискуем, която волеизявление да е достигнало до длъжника. Предсрочната изискуемост следва да е
настъпила преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК и това следва да бъде установено в
производството по чл.422 от ГПК, каквото е настоящото.
Сключването на договора за цесия между кредитора по договора и ищеца в настоящото производство се установява от приложения към исковата молба договор за цесия от 29.09.2017 година и приложението към него, за който настоящият състав приема, че ответната страна е уведомена по смисъла на чл.99 от ЗЗД с подаване на исковата молба на основание чл. 235 от ГПК.
По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца по договора за стоков кредит сумата 1448,21 лева главница и сумата 290,07 лева договорна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане.
До пълните предявени размери тези претенции и претенцията за присъждане на лихва за забава до датата на подаване на заявление следва да бъдат отхвърлени. Следва да бъде присъдена законна лихва върху главницата, представляваща сбор от вноски с настъпил падеж до 07.05.2018 година, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 05.06.2018 година до окончателното й плащане.
Съответно на уважената част от иск и съобразно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат присъдени разноски, направени от ищеца по водене на делото.
В списъка на разноски по чл.80 от ГПК ищецът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК в полза на юридическо лице или еднолични търговци се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25 от Наредбата за правната помощ по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. В конкретния случай следва да бъде определено възнаграждение в размер на 100 лева, предвид цената на исковете. Останалите претендирани разноски са както следва: 126,41 лева платена държавна такса и 150 лева възнаграждение за вещо лице. Разноските са в общ размер на 376,41 лева. Съответно на уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца разноски в размер на 321,01 лева. До пълния предявен размер претенцията за разноски следва да бъде отхвърлена.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР № съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият състав приема, че са дължими и разноските, направени в заповедното производство, които са присъдени в размер 90,77 лева и съответно на уважената част от исковете ищецът дължи разноски в размер на 77,41 лева.
Ответната страна не е
поискала присъждане на разноски, направени по водене на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Б.Ф. ЕГН **********, с адрес: ***,, че дължи на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, партер, офис 1-2, представлявано от ****, по договор за стоков кредит №272768 от 23.06.2017 година, сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, сумата 1448,21 лева /хиляда четиристотин четиридесет и осем лева, двадесет и една стотинки/, представляваща главница, сумата 290,07 лева /двеста и деветдесет лева и седем стотинки/, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 07.07.2017 година до 07.03.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата от 680,70 лева /шестстотин и осемдесет лева и седемдесет стотинки/, считано от датата на подаване на заявление на 05.06.2018 година до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2232 от 06.06.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 4207 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, партер, офис 1-2, представлявано от ****, за приемане за установено по отношение на Р.Б.Ф. ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца по договор за стоков кредит №272768 от 23.06.2017 година, сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, главница в размер разликата между сумата 1448,21 лева /хиляда четиристотин четиридесет и осем лева, двадесет и една стотинки/ и претендираната сума от 1679, 46 лева /хиляда шестстотин седемдесет и девет лева, четиридесет и шест стотинки/, която разлика е за периода от 07.04.2019 година до 23.06.2019 година, договорна лихва в размер разликата между 290,07 лева /двеста и деветдесет лева и седем стотинки/, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 07.07.2017 година до 07.03.2019 година, до претендирания размер от 301, 01 лева /триста и един лева и една стотинки/, която разлика е за периода от 07.04.2019 година до 23.06.2019 година, сумата 57,78 лева /петдесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 08.07.2017 година до 26.05.2018 година и претенцията за присъждане на законна лихва, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение за разликата от уважения размер от 680,70 лева /шестстотин и осемдесет лева и седемдесет стотинки/ до пълния предявен размер на главница, върху която да се начислява лихвата за забава от 1679, 46 лева /хиляда шестстотин седемдесет и девет лева, четиридесет и шест стотинки/.
ОСЪЖДА Р.Б.Ф. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД ЕИК **** със седалище и адрес на управление: ****, партер, офис 1-2, представлявано от ****, сумата 321,01 лева /триста двадесет и един лева и една стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото и сумата 77,41 лева /седемдесет и седем лева, четиридесет и една стотинки/, представляваща разноски, направени в заповедното производство.
ОТХВЪРЛЯ претенциите от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, партер, офис 1-2, представлявано от ****, за приемане за установено по отношение на Р.Б.Ф. ЕГН **********, с адрес: ***, за присъждане на разноски за разликата до пълните предявени размери.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. Маринова
Вярно с оригинала!, К.К.